неделя, 31 август 2025 г.

Женски енергийни практики /Марина Бошева/

 


Родителската любов - илюзията, в която всички вярваме
Обществото обича да хвали родителската любов като върховен пример за безусловност и святост. „Няма нищо по-силно от любовта на родител към дете“ - чуваме го навсякъде. Истината е по-сурова, непокорна и често болезнена.
Повечето родители не обичат децата си безусловно. Те обичат своето отражение в тях, своите несбъднати мечти, своите страхове и нуждата да се чувстват в безопасност. Те искат децата си такива, каквито могат да разберат, контролират и похвалят. Когато детето не пасва на този образ, „любовта“ веднага се превръща в критика, контрол и натиск - винаги прикрита в красивата дреха на „грижа“.
Да го кажем ясно: повечето родители използват децата си като мерило за собственото си его. „Аз искам най-доброто за теб“ често означава „Искам онова, което ще ме направи горд, ще запази моята илюзия за успех и контрол“. Любовта смесена със страх, гордост или собствено неудовлетворение вече не е любов. Това е зависимост, прикрита като грижа.
Примери от реалността са неизброими и болезнено видими:
Майка, която натиска детето да стане лекар, защото „така ще има сигурност“, докато то иска да рисува. Любовта тук е маска за контрол и страх.
Баща, който сравнява детето си постоянно с другите и го критикува, защото „не е достатъчно“. Детето расте с вина и усещане за недостатъчност, а родителят вярва, че го „възпитава правилно“.
Родители, които правят от детето смисъл на живота си - всяка радост или провал на детето се превръща в тяхна радост или болка. Любовта вече е условна, превърната във вериги и там детето се обезличава и започва да живее, за да удовлетвори емоционално родителите си, защото те го правят отговорно за тяхното щастие.
Тези сценарии са нормата, а не изключението. И колкото повече обществото възхвалява „свещената родителска любов“, толкова по-малко хора имат смелостта да признаят суровата реалност. Този мит обслужва йерархии, правила и очаквания, оправдава ограниченията, създава вина и задържа емоционалната свобода на децата.
Истинската родителска любов е рядка и болезнено трудна. Тя означава да оставиш детето да бъде - да пада, да греши, да избира свой път, дори и ти да страдаш от това. Да обичаш не като контролираш, не като проектираш, не като използваш, а като засвидетелстваш живота му. Това изисква зрялост, честност и освобождаване от собствените страхове.
Затова не забравяйте: родителската любов не е автоматично свята. По-често тя е капан. Истинската любов изисква усилие, осъзнатост и смелост - да видиш детето като отделна вселена, отделен човек и да се научиш да го обичаш без условия, страхове и проекции. Само тогава можем да говорим за това, за което всички си мислят, че знаят.
Александър Данаилов
Ритрийт Обратно към себе си в Банско е покана за нежно, но дълбоко изцеление на Вътрешното дете – онази най-истинска част от теб, която е била наранена, забравена или пренебрегната.
Събитието е за двата пола!
в

Няма коментари:

Публикуване на коментар