Извадки от книгата на Капка Георгиева ВАНГА от рода на прокълнатите

 

"Царят знаеше с какво България привлича вниманието на Адолф. Всичко идваше от окултните занимания на фюрера. Хитлер не смяташе българите за славяни. Това беше ключов въпрос, защото за него славяните бяха само тор за богоизбраните арийци. Фюрерът знаеше, че българите водят началото си от Ноевия син Иафет, а не от семето на Сим, произвело семитските народи като еврейския. Нито от Хамовото коляно, от което се бяха родили негрите - Бог ги беше белязал да са черни, защото Хам се беше подиграл на баща си.

Германците бяха от една кръв с античните българи - кръв на бойци и завоеватели, не на търговци и спекуланти, нито на роби и слуги. Преди 20 века българите бяха владели тиритории, по-големи от тези, които той искаше да завладее днес. Тези данни ги нямаше в официалните учебници по история, но фюрерът имаше свои източници - за посветени. От адептите на окултния орден"Туле", беше научил, че близо хиляда години преди Христа велик водач на име Колад е оглавявал българското племе. Той бил обожествен след смъртта си и Адолф дори беше питал Борис за точния текст на народните песни, запазени досега, в които се пееше "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе..."

Много тълкователи бъркаха, като мислеха, че народните певци пеят "Бог се роди". Всъщност традицията възпяваше Болг - един от двамата сина на Колад - първият легендаран български крал. Болг дал името ни на цялата народност - "болгари", а брат му Брем дал името си на земите на север от Дунав, чак до Скандинавия. Германците според сведенията на фюрера бяха сродни на българите по линията на Брем. Дори бяха нарекли град на него - Бремен.

Колад, бащата на Болг и Брем бе завладял Европа до Средиземно море освен със своите воински достойнства и с помоща на тъмни сили. Той сключил договор със сатаната. Господарят на мрака му дал да властва над земи и народи. Поставил го да седне от дясната си страна. Хитлер живо се интересуваше от запазилите се цели три хиляди години български езически обичаи и ритуали като коледуването, ритуалът за дъжда "Пеперуда" в чест на друг български владетел - Перун или Пеперуд, прескачането на огън  и най-вече от уникалния танц върху живи въглени, наречени нестинарство. Той съществуваше само в България.

Борис примаше възгледите на фюрера за античното българско минало като екзотика, но и с голямо вътрешно безпокойство. Беше запознат  с учението на бялото братство чрез тайният си съветник Любомир Лулчев. Макар и кръстен православен, Борис беше издънка на старата Бурбонска католическа династия. От страна на Кобургите пък носеше влечението към тайни общества и окултизма, на който баща му - Фердинант, беше посветил живота си."

*

"В България Фердинант бе намерил истинската мистична земя от младежките му мечти. Тук растяха стотици билки, които ги нямаше другаде по света. А когато Марица беше в своето пълноводие, Фердинанд водеше гостите си на острова сред нея, който си беше купил специално. Сочеше им водите  на реката и казваше: "Погледнете древния Хеброс, жълтите му води трябва да са изглеждали също така, когато са носили главата на Орфей, разкъсан от тракийките."

Борис III знаеше, че теорията на Адолф е основана на верни, макар и малко известни данни от стари хроники. Българският народ наистина беше древен, населявал тези земи много по-рано от датите, които лъжливата панславистка школа на Шафарик, Иричек и Златарски налагаха в официалните учебници. Това знание го изпълваше с тих ужас.Бившето величие на българите, пред които не се бе опирал никой народ векове наред, бе изградено върху нечестива сделка на основоположника на племето - Колад. "Седнал от дясната страна на Сатаната" - повтаряше си Борис в часовете на безсъние, които зачестяваха през последните години. Това означаваше само едно - тази земя беше прокълната. На нея не може да се построи нищо трайно и позитивно. Тя щеше да минава от едни ръце в други, от едно робство в друго, докато проклятието не бъде изкупено. Но как се заличава проклятие след сделка със Сатаната? Дори Лулчев не можеше да даде отговор на този въпрос, макар че минаваше за говорител на самият Дънов. Всичко беше обречено - тази война, нака нареченото обединение на българските земи, което стана след влизането на германците в Гърция и Югославия през 1941 г. бъдещият статут на страната след войната... Пред очите на царя картината ставаше все по-черна и непрогледна, когато се мъчеше да се концентрира и да получи визия за бъдещето чрез молитви или медитация.

Тогава потърси Ванга.

Борис беше чувал за сляпата жена от Струмица, която "гледала" и познавала бъдещето. Самият Хитлер го беше помолил да уреди тайна среща с нея. После, неочаквано за него, внезапно се отказа от срещата и не искаше да чуе името й. Борис обаче отиде при сляпата гледачка през лятото на 1943-а. Споменът за тази среща се въртеше в съзнанието му отново и отново в последните часове на живота му:

Колата спря пред бедната къщичка по тъмно. Царят не искаше никой да го види. Ванга седеше на прокъсан миндер, под запалено кандило. Тя трепна и се обърна по посока на влезлия цар: 

- Чаках те. Забави се... Мога да ти кажа само, че много си се разширил сега. Но ще дойде ден и царството ти ще се свие в орехова черупка. Запомни датата 28 август 1943 година, царю! Четири часа и двайсет...
- Ще донесе ли този ден и час нещо ново за мен или за страната ми? - проницателно я изгледа Борис.

Ванга разля гласа си. Правеше винаги така, когато не искаше да отговаря конкретно:

- Ще донесе мно-о-о-о-го нови неща, но има време дотогава...- После заговори тихо и бързо:

-Помни я! Това мога да ти кажа. Айде, стига толкова!

- А със сина ми , със Симеон какво ще стане? - отново попита Борис, въпреки че усети нежеланието й да говори повече. 

Ванга само поклати глава:

- Пратих ви хабер като се роди, да вържете над леглото му червена панделка... Не ме послушахте, вързахте му лилава...

Царят отнори уста, но се сдържа и не попита нищо.

- Какво ще стане с Хитлер ли искаш да знаеш? - усети колебанието му Ванга - Предай му, че каквото знаех, му го казах. Да вземе да ме послуша, вместо да ламти за Русия. Ама няма да стане. Не чува вече никого той... Не разбира, че го използват юди искариотски... Днес той им служи за ръжен в ръцете, утре ще бъдат други...

Ванга седеше срещу царя и не помръдваше. Изглеждаше така, сякаш отсъства. Борис разбра, че разговорът им е приключил, но нещо го задържаше, не можеше да помръдне.

- Кажи ми само...!

- А, ти тук ли си още? Какво, какво те мъчи друго?... разшава се Ванга.

- Кажи ми за проклятието, има ли го...

Ванга подскочи като ударена от ток:

- Откъде знаеш! Ти не можеш да знаеш за МОЕТО проклятие. После внезапно притихна и заклати глава в унес:

- Разбрах за какво ме питаш...Проклятие има, то е за цялата ни земя, наследствено е.От първия ни цар идва, от Колад. Много имаме да изкупуваме, много... Ако започна да говоря, трябва всичко да се обърне наопаки... Но няма кой да ме слуша. Много мъка има да видят българите още, Боже, колко мъка ги чака... Айде,  тръгвай, тръгвай! Ти нищо не можеш да направи повече...

"Днес Борис III знаеше какво му беше предсказала Ванга. Утре, по същото време, душата му щеше да е напуснала тялото му.

Войната беше загубена. Високата температура му помагаше да осъзнае всяка нейна дума. Ореховата черупка, в която щеше да  се свие, не се отнасяше само за неговия ковчег, а и за границите на България. Тя щеше да изгуби завладените без бой изконно нейни територии - Македония и Беломорска Тракия, за които беше проляла толкова кръв в предишни войни. И те никога вече нямаше да бъдат нейни.

Проклятието работеше. Българите не се бяха покаели за страшния грях на Колад и нищо не беше в състояние да предотврати съдбата им."