Древните Арии са населявали териториите на Индия и Иран,а преди много хиляди години са населявали северните земи на Евразия, а преди това, вероятно легендарната страна Хиперборея. Така че съветският лингвист Б.В. Горнунг вярваше, че предците на арийците (индоиранците) в края на 3-то хилядолетие пр.н.е. живеели в североизточната част на Европа и били някъде близо до средна Волга, а френският изследовател Р. Гиршман подчерта, че „споменаването на Волга, превърнала се в нещо като митична традиция, е сред най-древните спомени за индоарийците и иранците, както в Авеста, така и в Риг Веда. “ Друг руски лингвист В. Абаев пише: „През редица векове арийците носеха спомена за своя роден дом и голямата му река Волга“. Още през 20-те години на нашия век академик А.И. Соболевски каза, че в необятните простори на Европейска Русия, чак до бреговете на Бяло и Баренцово море, доминират географски наименования, които се основават на някакъв древен индоевропейски език, който той условно нарича скитски.
Трябва да се каже, че през 1903 г. в Бомбай е издадена книга от изключителния индийски учен и общественик Б.Г. Тилака, наречена „Арктическа родина във Ведите“, където в резултат на многогодишен анализ на древни текстове той стигна до извода, че родината на предците на индийците и иранците (тоест арийците) също е в Северна Европа, някъде близо до Полярния кръг, който се разказва от най-древните текстове на свещените книги на арийците – Риг Веда, Махабхарата, Авеста.
ИНДОАРИи В РУСКИЯ СЕВЕР
Индоарийци на Мурманск – не звучи ли екстравагантно?
Дългият им престой в Далечния Север е отпечатан завинаги и в многобройни имена на места и хидроними, тоест в имената на места, планини, езера и реки. Именно в съвременния руски Север се срещат в изобилие древни имена с корени „инд“ и „Ганг“ – пряко доказателство за присъствието на индоевропейци тук.
Когато хората си тръгнат (мигрират или изчезват съвсем), старите имена остават (и на местата на ново обитаване те се прехвърлят в нови географски обекти). За да се убедите в това, просто погледнете съвременната карта на полуостров Кола или отворете „Географския речник на района на Мурманск“: ИНДВАР(хълм), Индел (езеро, река, селище), Индера(река), Индерка (поток), Индер езера, Индичок (река), Ганга (остров), Гангас (залив, хълм), Гангашика (залив), Гангос (планина, езеро) – това са само част от топонимите и хидронимите, които носят ясния печат на далечното индоевропейско минало и които се поддават на ефективен анализ чрез метода на археологията на езика и реконструкцията на значението … „
ЛЕТЯЩИТЕ КОРАБИ НА НАШИТЕ ПРЕДЦИ
За нас, хората от XXI век, голяма част от това, което тези свещени книги са разказали, може да изглежда невероятно. Но въпреки това, очевидно знанията на нашите далечни предци са били такива, че можем само да се изненадаме!
И така, описвайки „северната страна на светлината“, аскетът и мъдрецът Нарада (между другото забележете, че това е името на най-високия връх на Приполярния Урал – планината Нарада) съобщава, че тук живеят „велики мъдреци, покорили небесата“ и летящи на „красиви колесници“.
Друг от известните арийски мъдреци – Галава описва полет на „божествена птица“. Той казва, че тялото на тази птица „изглежда в движение облечено в сияние, като хилядолъчево слънце при изгрев“. Слухът на мъдреца е „оглушен от рева на голям вихър“, той „не усеща тялото си, не вижда, не чува“. Галава е шокиран, че „не се виждат нито слънцето, нито страни, нито пространство“, той „вижда само тъмнина“, и, без да различава нищо, вижда само пламъка, излъчващ се от тялото на птицата “.
Друг герой на епоса – Арджуна – разказва как се е възнесъл на небето на „чудна, умело обработена“ колесница и е летял там, „където нито огън, нито луна, нито слънце са светели“, а звездите „са сияли със собствена светлина“.
Трябва да се отбележи, че легендите за викингите разказват за летящи огнени кораби, които са виждали в полярните ширини.
А.А. Горбовски пише в тази връзка, че такива устройства „могат да висят, витаещи във въздуха и да се движат на големи разстояния„ с миг на око “,„ със скоростта на мисълта “. Последното сравнение принадлежи на Омир, който спомена за хора, които живееха на север и се движеха на тези невероятни кораби …
Други гръцки автори също пишат за хората, които уж са знаели тайната на полета във въздуха. Този народ, хиперборейците, живееше на север и слънцето изгряваше над тях само веднъж годишно. „
А. А. Горбовски подчертава, че арийците са притежавали„ информация за летящи машини, която намираме в санскритските източници „. Той се позовава на древната индийска епопея „Рамаяна„, където се казва, че небесната колесница „блестеше като огън в лятна нощ“, беше „като комета в небето“, „пламна като червен огън“, „беше като пътеводна светлина, движеща се в космоса „че„ той е бил задействан от крилата мълния “,„ цялото небе е било осветено, когато е прелетяло над него “, от него„ излъчват два потока пламък “.
ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ
Епичната „Махабхарата“ разказва за целия летящ град Саубха, който се е надвиснал над земята на височина 4 км, а оттам „стрели, наподобяващи пламтящ огън“ полетяха към земята. Или такава бойна сцена от същата епопея, създадена в дълбините на хилядолетията от предците на индоиранците. „Забелязахме в небето нещо, което приличаше на пламтящ облак, като огнени езици. От него се появи огромна черна вимана (небесна колесница), която свали много искрящи (светещи) черупки. Ревът, който те издадоха, беше като гръм от хиляди барабани. Вимана се приближи до земята с невероятна скорост и изстреля много снаряди, искрящи като злато, хиляди мълнии. Това беше последвано от силни експлозии и стотици огнени вихрушки ...
Армията избяга и ужасната вимана я преследва, докато не бъде унищожена. Описанията на различни видове смъртоносни оръжия в Махабхарата са толкова реалистични, че няма нищо изненадващо във факта, че по време на първия тест на атомната бомба Р. Опенхаймер прочете редовете на този епос, описващ действието на космическите оръжия на боговете: „… потоците прекъснаха бягането си, потъмнялото слънце се поклони на запад и планетата-дете на Яма (Богът на смъртта), не отстъпваща на пламенността на слънцето, се издигна високо в небето по своята крива орбита … , страните на света започнаха да димят и избухнаха в ярък пламък.Океаните се развълнуваха и изреваха, много планини с горички се поколебаха, войнството на живите същества изведнъж преживя безпрецедентни мъки … Невъзможно беше да се разберат посоките, цялото небе беше обгърнато от тъмнина, земята се разтресе, пламтящи червени комети паднаха от небето. „
Така че, ние в никакъв случай не сме първи по въпросите на създаването на оръжия за масово унищожение .
Нашите далечни предци вече са преминали този път и резултатите от техния опит са били ужасни. Според Махабхарахта „един милиард шестстотин шестдесет милиона и двадесет хиляди души са загинали в битката при Курукшетра, а двадесет и четири хиляди сто шестдесет души са оцелели“. За да се постигне всичко това, бяха необходими огромни знания. И древните арийски текстове свидетелстват за тях.
ДРЕВНИ ЕДИНИЦИ
Знанията на древните индийци удивиха Абурейхан Бируни през 10 век. Той пише, че според индийските идеи денят на „универсалната душа“ е равен на 62.208×109 земни години, денят на първопричината, или „точка“ – kha – е равен на 864×1023 земни години, а „денят на Шива“ е равен на 3.726.414.712.658.945.818.755.072×1030 земни години „.
В арийските текстове се срещат термините „трути „, равен на 0,3375 секунди, и“ кашта „, равен на 1/300 000 000 секунди. „Нашата цивилизация стигна до толкова кратки периоди от време съвсем наскоро, буквално през последните години. По-специално, „кашта“ се оказа много близо до живота на някои мезони и хиперони. „Едно от двете неща: или те са измислили термини, които не означават нищо, и са измислили мерни единици, които не са могли да използват, или остава да се предположи, че тези термини са дошли на санскритски текстове от времето, когато зад тях е имало живо съдържание, т.е. „трути“ и „кашта“ можеха да бъдат измерени и имаше нужда от това “, пише А. А. Горбовски.
Има основания да се смята, че арийците също са притежавали такива знания, както и идеи за възможността за космически полети, за структурата и външния вид на самолетите, в северната част на Източна Европа или по-точно в Полярния регион. Тук си струва да се отбележи, че един от героите на Плутарх, посетил Хиперборейците, където шест месеца на ден и шест месеца през нощта (тоест близо до Северния полюс), е получил тук „толкова знания в астрономията, колкото може да достигне човек, изучаващ геометрията“.
ЧОВЕЧЕСТВОТО Е на ПОВЕЧЕ ОТ 1,9 МИЛИАРД ГОДИНИ
Често ни се налага да попадаме в текстовете на информацията за Махабхарата, знанието за която изглежда почти невероятно за древните. Когато казваме времето на съществуването на сегашното човечество, Ведите описват периодите от време, известни като „Манвантара“ или периодите на царуването на предците на Човечеството – Ману. Времето на първата Манвантара съответства на 1,986 милиарда години. Възниква въпросът – възможно ли е да съществува цивилизация по това време безкрайно далеч от нас?
Но ето един от интересните факти. През 1972 г. в село Окло (в урановата мина Мунана) в Габон е намерен прът в дебелината на урановата руда, напълно идентичен с този, използван в момента за ядрени реактори, работещи на U-235. Според френските ядрени специалисти, които са го изследвали, реакторът, в който е работил този прът, е спрял преди около 1,7 милиарда години (т.е. в края на средния протерозой.
За високото ниво на развитие на древните арийски знания говорят и други данни за отчитане на времето, които могат да се използват само за измерване на космически цикли.
И така във Вишну-Дхарма-тара:
възрастта на Брахма е 3,11×1015 години,
възрастта на Руда – 2,32×1028 години,
възрастта на Ишвара – 2,41х1037 години,
възрастта на Садашива – 7.49×1047 години,
възрастта на Шакти – 4,658×1058 години,
възрастта на Шива – 5,795×1070 години.
За съвременния човек е изключително трудно да влезе в тази система от измервания, тъй като в момента най-голямата стойност е животът на протон, който надвишава 6,5×1032 години. Но въпреки това в древността тези ценности се смятаха за реални и по някакъв начин се използваха практически.
РАЖДАНЕТО НА МАТЕРИАЛНАТА ВСЕЛЕНА
В текстовете на древните арийци появата на материалната вселена е описана по следния начин: „В този свят, когато беше покрит с тъмнина от всички страни без светлина, в началото се появи … като първопричината едно огромно яйце, вечно, като семето на всички същества, което се нарича Махадива.“ От този съсирек в бъдеще възникна Вселената. Според Пураните (древни текстове) първоначалният диаметър на „Световното яйце“ е 500 милиона йоджани, или 8 милиарда км, а крайният достига 9,513609×1016 км. Обиколката на този обект е равна на 18.712.080.864 милиона йоджани, или 2.9939×1017 км. По този начин се отбелязва процесът на растеж на „Световното яйце“. Съществена разлика между древното познание и съвременните теории са не само ясно посочените размери на съсирека при максимална компресия и преди разпадането му на отделни части, но и времето на неговото съществуване, както като цяло, така и по отношение на еволюционните етапи
АВТОР И КОНТРОЛИРАЩ ТВОРЕНИЕТО
Според ведическите легенди Брахма се е появил в световното яйце – Създателят или създателят на цялото материално проявление. Брахма създаде света. Махабхарата и Рамаяна са свидетелствани, че Брахма е роден на лотос, който е израснал от пъпа на Вишну (на старобългарски – Вишен, най-висшият или най-висшият). Тогава Брахма, вдъхновен и ръководен от Върховната Божествена Личност – Кришна (на древнобългарски – Кришен, а Кришен и Вишен са същността на едно), създава целия материален свят и съставя Ведите.
Създаденият свят остава непроменен по време на един ден на Брахма, след което той загива от огън. Само божествени мъдреци, полубогове, остават живи. На следващия ден Брахма възобновява своето творение и този процес на окончателно създаване и унищожаване продължава 100 години за Брахма, след което, еквивалентно на „голямото разгръщане“, идва „големият колапс“ (махапралая) на Вселената, нейната грандиозна смърт, връщането на целия космос в състояние на хаос, продължаващ толкова дълго, колкото „животът на Брахма“. Тогава се ражда нова Брахма, хаосът се реорганизира в космоса и започва нов цикъл на творението. Още по-невероятна е продължителността на живота на Брахма, цитирана във Ведите, което е само едно издишване и въздишка на друго огромно универсално същество, Маха-Вишну или Вишну (Вишну), което е неразлична същност и пълно проявление на Първоначалния Върховен Бог – Кришна-Кришеня.
По този начин Вселената като поредица от периодични творения и разрушения на света (по-точно световете – лока) се счита, че няма нито начало, нито край. Този процес на „създаване на света“ има не само Автора, първоначалната и най-висшата причина, но и „диспечера“ или прекия изпълнител – Създателя на космическия процес, осигуряващ „времево пространство“ за действието на „закона на кармата“.
Като цяло цялата ведическа йерархия на Вселената, която включва Върховния Бог и много подчинени полубогове (повече от 33 милиона), може да бъде сравнена с огромна организация, където има ръководители на различни подразделения (Агни, Индра и др.), Има Мениджър (Брахма-Сварог) , там е президентът (Вишну-Вишен), а има и неговият основен собственик и създател (Кришна-Кришен).
ДЕНЯТ И ЖИВОТЪТ НА БРАХМА
Според ведическото отчитане на времето, един ден от Брахма е равен на калпа или 2000 махаюги, тоест 4.320.000 х 2.000 = 8.640 милиона земни години.
Брахма живее 100 от своите години, състоящи се от 360 дни или 360 калпи. Така че маха-калпа (продължителността на живота на Брахма) е: 311 040 000 000 000 земни години.
След този период самият Брахма, всички богове и мъдреци загиват заедно с цялата Вселена, която се разлага на основните си елементи. Същият период е времето на съществуване на съсирека на Вселената, или „Световно яйце“ – Maхадива.
ВРЕМЕТО НА ВСЕЛЕНАТА
Абсолютно невероятно е, но Ведите съдържат най-точната информация за времето на съществуване на материалната вселена и за нашето текущо време в нея, от момента на проявлението на материалната вселена. Денят на Брахма съдържа 14 Манвантара.
Една манвантара съдържа приблизително 71 дивя-юги.
Живеем в първия ден от втората половина от живота на Брахма (51 години от живота му), в 28-та дивя-юга на седмата Манвантара. От началото на маха-калпа (или от момента на създаването на нашата Вселена) до началото на настоящата ера – Кали Юга, е преминало: Половин маха-калпа 311 040 000 000 000: 2 = 155 520 000 000 000 + 6 манвантари 71 х 4 320 000 години = 1 840 320 000 + 27 дивая-юга х 4 320 000 години = 116 640 000 + 1 728 000 (сатя-юга) + 1 296 000 (трета-юга) + 864 000 (двапара-юга) –––––––––––– 155 539 608 480 000 години Който иска да изчисли още по-точно, ще дадем данни от Ведите, че настоящата ера на Кали Юга е започнала на 20 февруари 3.102 г. пр. Н. Е. в григорианския календар в 2:27 в Индия.
Вековете – циклите на човечеството
Според Ведите нашата планета, както и цялата Вселена, претърпява определени цикли на развитие в своето развитие. „Всичко, което се е родило, непременно ще умре“ – важи не само за живите обекти, но и за неживите.
Всичко, което някога е възникнало, със сигурност ще рухне някой ден. Така че нашата планета и Вселената преминават през определени етапи на частично унищожение, един ден нейното пълно унищожение ще дойде.
И така, на Земята, според Ведите, има циклична промяна от четири епохи: Сатя-юга, Трета-юга, Двапара-юга и Кали-юга.
Съответно тези епохи се наричат златна, сребърна, бронзова и желязна епоха. Също така, по отношение на нивото на духовно развитие на населението, тези епохи се сравняват с пролетта, лятото, есента и зимата. Сатя-юга трае 1 728 000 години, Трета-юга – 1 296 000 години Двапара-юга – 864 000 години Кали Юга – 432 000 години. Трябва да кажа, че живеем в самото начало на Кали Юга, започнало преди повече от 5000 години ..
НЕМАТЕРИАЛНИЯТ СВЯТ
Както показват ведическите писания, не цялата част от творението е унищожена. Съществува и нематериален свят – Духовният, който се споменава в различни писания като Божието царство. Нещо повече, Духовният свят съставлява три четвърти от цялата Вселена, т.е. по-голямата част, тъй като материалният свят заема само една четвърт от Вселената. И ако 90% от всички живи същества живеят в Духовния свят, то в материалния свят само 10%, тоест много малка част. В Духовния свят или Царството Божие има всичко, което съществува в материалния свят: планети, градове, семейства и всичко останало, но те се различават само по своята чиста природа и красота. Там всички винаги са щастливи и няма пороци, смъртни случаи, страдания и лъжи.
Подробна информация за духовния свят може да бъде получена от ведическата литература, например от такива важни книги като Бхагавад Гита и Шримад Бхагаватам. Това са надеждни и понякога единствените източници на такава информация, тъй като средствата на съвременната наука са ограничени и не позволяват да се получи пълна информация дори за нашата материална вселена (непрекъснато се появяват все повече и повече нови теории). Източници на знания като ведическите винаги са били свещени и следователно са били скрити и не са били разкривани на всички. По този начин те бяха защитени дълго време от демонични личности, които биха могли да навредят на Човечеството. Но сега всеки може да научи това тайно знание, тъй като такъв е планът на Всевишния и влиянието на Златния век в нашата епоха се проявява все повече. Към този друг материален свят – Духовния, Ведите насочват хората, които искат да се отърват от процеса на прераждане и страдание и искат да намерят живот във вечността, пълен със знания и щастие и не помрачен от постоянните „краища на света“.
ПЕТ СЪЩНОСТИ
Говорейки за структурирането на материалната Вселена в Махабхарата, тя отбелязва наличието на „пет есенции“ или елементи: земя, въздух, космос, вода и огън. С външната простота на този набор от елементи или същности, които изграждат Вселената, всичко съвсем не е толкова просто, колкото може да изглежда на пръв поглед. Ето как МАХАБХАРАТА тълкува техните значения:
„Вятърът е движение,
пространство акаша,
топлината е огън
вода – течливост,
земята е плътност;
тялото (се състои) от пет есенции „.
Обърнете внимание, че основното свойство на течливостта (като потока) е посоката, на огъня – освобождаването на енергия.
По този начин,
вятърът в Махабхарата – движение, работа;
огънят е енергия;
водата е вектор (векторно количество);
земята е плътност;
акаша – пространство разстояние;
тъмнината (тамас) е не само празнота (вакуум), но и времето като физическо явление.
От текста на Махабхарата следва, че в началото е имало пространство с координатата на времето.
ДЪЛБОКА ОСНОВА НА БИТИЕТО
Но макар че основата на материята, според Махабхарата, са производни на пространство-времето, обаче, по-дълбоката основа на съществуването на материята е, както става ясно от текстовете, мисълта или словото на Върховния Бог, което даде тласък на прехода на несъществуването към съществуването и материализирането на Вселената. Връщайки се към идеята за основния принцип на материалната Вселена, Махабхарата го нарича вечното Начало, или „онези, които са скритата и неуловима причина за реалното и нереалното“.
В древния славянски мироглед отговорите на тези идеи останаха. Така че в „Слово за създанието и денят на препоръчителната седмица“ XII-XIII век. казва се, че славяните посвещават седмия ден от седмицата – неделята – на Бог Род, който е Родителят на цялото човечество. Наистина, всичко ново е само добре забравено старо!
Но колко е хубаво, че времето идва, и все още го помним.
При подготовката на материала е използвана статия на С. Жарникова и А. Виноградов
https://ezoterikabg.net/
