Всеки човек поне веднъж е попадал в ситуация, в която е бил критикуван несправедливо. Малко неща нараняват толкова силно, колкото несправедливото осъждане. Особено когато сме убедени, че не сме направили нищо лошо.
Критиката сама по себе си не е проблем. Понякога тя е полезна. Трудната част идва тогава, когато човек отсреща не търси разговор, а вече е произнесъл присъдата си.
В такива моменти много хора изпитват почти непреодолимо желание да се защитят, да обяснят мотивите си и да убедят другия, че не е разбрал правилно ситуацията.
Но именно тук мнозина попадат в капан.
Колкото повече се опитваме да спечелим одобрението на хора, които вече са ни осъдили, толкова повече губим вътрешното си спокойствие. Започваме да живеем така, сякаш непрекъснато сме длъжни да даваме отчет за всяка своя дума, решение или постъпка.
Точно върху този човешки стремеж да бъдем разбрани и одобрени разсъждава известният психиатър, философ и социален психолог Ерих Фром.
Той посвещава голяма част от живота си на въпросите за човешката свобода, самоуважението, любовта и вътрешната независимост.
Сред най-известните му книги са „Изкуството да обичаш“ и „Да имаш или да бъдеш?“. В тях Фром многократно анализира колко лесно човек може да загуби себе си, когато започне да живее според очакванията на околните.
Съветът на Фром
„Не сме длъжни да даваме обяснения или отчет на никого, стига действията ни да не причиняват болка и да не посягат на другите. Колко човешки животи са били разрушени от тази необходимост да се „обясняваме“, която обикновено означава да бъдем „разбрани“, тоест оправдани.
Нека хората съдят по вашите постъпки и по тях преценяват истинските ви намерения. Но знайте, че свободният човек е длъжен да дава обяснения единствено пред себе си – пред своя разум и съвест – и пред онези малцина, които действително имат право да ги изискват.“
— Ерих Фром
Капанът на непрекъснатите обяснения
В думите на Фром има важна истина, която много хора осъзнават късно. Огромна част от вътрешното ни напрежение не идва от самата критика, а от опитите ни да я обезвредим.
Искаме всички да разберат защо сме взели определено решение. Да обясним защо сме постъпили по даден начин. Надяваме се, че ако намерим правилните думи, другите ще променят мнението си за нас.
Но това рядко се случва.
Човек, който искрено желае да разбере гледната ви точка, обикновено ще ви изслуша още от самото начало. Човек, който е решил да ви осъди, често не търси обяснение, а потвърждение на вече изграденото си мнение.
Затова понякога най-разумното решение е не да продължавате да се оправдавате, а да приемете, че не всяко мнение може да бъде променено.
Не всяка критика заслужава вашата енергия
Разбира се, това не означава да пренебрегвате всяка критика. Конструктивните забележки могат да бъдат ценни и да ни помогнат да станем по-добри.
Фром говори за друго – за онези моменти, когато човек непрекъснато се чувства длъжен да се оправдава за решенията, убежденията и начина си на живот, въпреки че не вреди на никого.
Тогава желанието да бъдем разбрани и обясненията постепенно се превръщат в зависимост. Започваме да измерваме собствената си стойност чрез чуждото одобрение и да се чувстваме виновни всеки път, когато някой не е съгласен с нас.
Това е тежко бреме, защото винаги ще има хора, които няма да ви разберат. И ще тълкуват думите и действията ви през собствените си убеждения или предразсъдъци.
Истинското спокойствие
Най-ценната идея в този цитат е, че спокойствието не идва от чуждото одобрение, а от увереността, че можете да застанете зад решенията си. Когато съвестта ви е чиста и сте готови да поемете отговорност за постъпките си, чуждото осъждане започва да губи силата си.
Хората винаги ще имат мнение – ще ви харесват или не, ще ви разбират или не. Но както напомня Ерих Фром, свободният човек не живее, за да се оправдава пред света, а за да бъде честен пред собствената си съвест.
https://webmiastoto.com/
