В съвременния свят често виждаме жени, които „могат всичко“. Но като психолог аз виждам и другата страна – умората, която е влязла в костите им, и болестите, които изяждат телата им.
Какво се случва, когато мъжкият функционал липсва?
Мъжката енергия по природа е структура, защита и посока. Тя е като коритото на реката. Женската енергия е водата – тя е живот, емоция и творчество. Когато мъжът изгуби своята функционалност (спре да носи отговорност, да създава сигурност и да бъде опора), „коритото“ изчезва.
Тогава жената, за да не се разлее и да не се погуби, е принудена сама да стане „корито“. Тя започва да изгражда стени около себе си. Тя става твърда, логична, контролираща. Тя влиза в мъжка енергия на оцеляване.
Цената на „изкуствените стени“Жената не е създадена да бъде структура. Нейната биология и психика са устроени за гъвкавост и мекота. Когато тя носи тежестите на мъжкия свят самичка, тялото ѝ започва да се съпротивлява.
Как се разболява жената в мъжка енергия?
Загуба на женския ритъм: Първо страдат хормоните. Тялото превключва на „военен режим“. Високият адреналин и кортизол блокират женствеността. Резултатът? Проблеми с цикъл, репродуктивни органи, миоми. Тялото буквално казва: „Тук не е безопасно да си жена.“
Щитовидната жлеза – щитът на душата: Тя се опитва да ни защити от стреса, който не е наш. Когато жената носи товара на двама, жлезата „прегаря“.
Емоционално вкаменяване: За да издържиш да си „мъжът“ вкъщи, трябва да спреш да чувстваш. Но за жената да не чувства е равносилно на бавна смърт. Тя става суха, гневна и вечно уморена.
Какво прави мъжът в тази ситуация?Когато жената поеме неговата функция, мъжът често става още по-пасивен. Той вижда, че „тя се справя“, и неговият инстинкт да бъде полезен атрофира напълно. Получава се омагьосан кръг: тя става по-силна, той – по-слаб, а здравето ѝ изчезва.
„Мъжката функционалност не е каприз, тя е биологична необходимост за здравето на жената.“
Изходът
Мила моя, ако си принудена да бъдеш „мъжът“ в живота си, знай, че тялото ти не е враг. То е твоят алармен сигнал. Не е твоя работа да градиш стени, докато душата ти копнее да тече свободно.
Истинското изцеление започва, когато свалиш чуждия товар и признаеш: „Аз не мога (и не искам) повече да бъда стълб. Искам да бъда жена.“ Понякога структурата трябва да рухне, за да се изгради нещо истинско върху нови, здрави основи.
Ти чувстваш ли, че носиш тежести, които не са твои? Усещаш ли как тялото ти реагира на това напрежение? 
