сряда, 19 август 2026 г.
10-те въпроса, които всички младоженци си задават
Ако скоро обмисляш да поемеш по пътя на брачния, семеен живот – тази статия е твоята подсказка за това с какво се заемаш! Ходил си на няколко сватби, харесало ти е цялостното преживяване. Казваш си: „Танци, смях, приятели, купон – страхотно е!“.
Да, така е, но това е, когато си гост. Мислиш само какъв подарък да вземеш за страхотните младоженци и с какво ще бъдеш облечен на партито. Но когато си от другата страна – какво става тогава? За колко още неща има да помислиш – знаеш ли?
Ако не си стигал толкова далеч в разсъжденията по темата, сега ще ти загатнем едни десет въпроса, които ще ти подскажат колко отговорности имат младоженците с цялата сватба и че трябва да се отнесат сериозно към организирането и приготовленията, за да може в големия ден да оставят организацията зад гърба си и да се наслаждават на празника си.
1. Колко време преди сватбата да започнем с организацията?
За да си отговорите на този въпрос, първо трябва да си изясните каква сватба искате. По-скромните сватби с по 50 – 60 гости, както и непретенциозни изисквания към ресторант, ползване на агенция организатор на събитието, точно определени DJ и водещ, нямат нужда от много ранна организация. Ако не търсите нещо тип „супер сватбата на сезона“, 4 – 5 месеца ще са ви достатъчни.
Но държите ли на конкретна локация за провеждането на сватбата, както и да работите с най-добрите професионалисти в този бранш – поне 1 година е периодът за предподготовка. Разбира се, трябва да се съобразите и с още нещо – ако датата, която сте избрали за „вашия ден“, е в месеците април, май, септември или октомври – също трябва по-рано да я запазите. Тези месеци са сред най-предпочитаните сред младоженците.
2. Какъв бюджет да подготвим?
Тук отново основополагаща роля има типът сватба, който сте избрали. Ако сте заможни и не ви засяга особено кое колко струва, стига да отговаря максимално на вашите изисквания, бюджетът ви може да набъбне доста. Ако пък знаете, че всяко нещо може да изглежда луксозно, дори и изработено с по-нисък клас качество, четирицифрена сума ще ви е достатъчна.
Разбира се, не ви съветваме да занижавате качеството на храната по време на мероприятието, нито пък да се лишавате от изненади тип „заря-подарък за гостите“. Имайте предвид, че никой няма да забележи, ако тоалетите ви не са дело на топ дизайнер, а са взети от общодостъпен магазин. Или декорациите и флоралните украси не са свръхпищни, а само на конкретни места. Все пак гостите ви са там от уважение към вас, а не за да броят колко сте похарчили за цялото събитие.
3. Къде да се проведе сватбата?
Да, определено когато младоженците не са от един и същ град, това е доста сложен въпрос за решаване. Вариантите са три – откъдето е булката, откъдето е младоженецът или за да няма сърдити – на неутрална територия. Спрете ли се на последния вариант, отново имате питанка – на море или в планина? Също тук има значение и вече определеният от вас бюджет, в който трябва да се вместите.
Знаете, че „у дома и стените помагат“. Спрете ли се на вариант „родното място на някого от младоженците“, със сигурност ще получите бонус „помощ“ от познати или роднини. Но пък, ако държите на конкретен комплекс в Балкана или по Черноморието ни, трябва да имате предвид и разходите по транспортиране на екипите, които ще се грижат за обслужването на цялото събитие – фотограф, DJ, аранжор. Също и как ще стоят нещата с гостите ви – подсигурявате им нощувки или транспорт?
4. Кога да изпратим поканите на гостите?
Всичко зависи от това след колко време ще се ожените. Ако сте традиционалисти – с годеж и до една година се очертава да се ожените, 5 – 6 месеца преди сватбата е добре да разпратите поканите към гостите си. Особено ако смятате сватбата да бъде през ранното лято или ранната есен. Тогава, освен че е отпускарско време, е и предпочитан период от годината за повечето младоженци.
За да имат необходимото време за реакция, да успеят да си планират хем и своите ваканции, хем и да уважат вас, дайте на своите гости максимално време за организация на личните планове. Тук правилото „колкото по-рано, толкова по-добре“ важи с пълна сила.
5. Да взема фамилията на бъдещия си съпруг или да я впиша към моята с тире?
Разбира се, това е въпрос, който булката си задава, но е тема на разговор между двете главни фигури в сватбата все пак. От миналото е останала традицията дамата да приеме фамилията на съпруга си. Сега живеем в по-модерни времена и се предлага и вариант добавяне с тире към моминската фамилия. Така отдава нужното уважение и към своя род (който я е възпитал и направил такава, каквато е), и към новото семейство, с което се сродява – това на своя избраник.
Ако избере все пак традиционния вариант, отново имаме навлязла западна мода – това да става без женско окончание (например, ако младоженецът е „Колев“, дамата също става „Колев“, а не „Колева“). Живеем в широко демократичен свят, така че който както избере, така би могъл да си оформи фамилното име. Стига да има консенсус между двамата младоженци.
6. Кои да ни кумуват?
Този е един от най-важните и първи въпроси, които си задават бъдещите младоженци – какъв да бъде изборът им за кумове. Има няколко варианта. Първият е най-традиционният – кръстникът на младоженеца (или неговият син) става кум, а неговата съпруга – кума.
Ако пък сте от малко по-разкрепостените двойки, може да поканите приятелска двойка – семейна или все още не, да ви придружат в най-важния ви ден. Тук обаче рядко и двамата младоженци могат да посочат конкретно една двойка, която да е еднакво близка и на двамата. Поради тази причина спрете ли се на тази алтернатива, единият ще трябва да направи компромис (но нали това ги очаква в общото бъдеще – компромиси).
Третият най-съвременен вариант е и най-често предпочитан в наши дни. За кум се кани най-добрият приятел на младоженеца, а за кума – най-близката приятелка на булката. Така хем никой не е пренебрегнал желанието си, хем ще е и по-весело, понеже на главната маса има не 4, а 6 стола (слага се по един и за партньора в живота на всеки от кумовете). Добра идея, нали?
7. Класически или изнесен ритуал?
Решите ли, че вашата сватба ще следва изконните традиции и обичаи, тя трябва да следва последователността „граждански брак в ритуалната зала на обредния дом – църковен брак – ресторант“. За да се избегне голямо обикаляне из целия град, в повечето случаи младоженците се спират на църква и ресторант в близост до обредния дом.
Ако сте решили да сте от малко по-модерните младоженци и искате всичко да се случи на една локация, то гражданският брак се прави с изнесен ритуал на място, пожелано от бъдещото младо семейство. Така това място може да бъде в хотелския комплекс, в който ще се проведе останалата част от мероприятието; в някоя от другите зали, които предлага Общината, или пък на съвсем нестандартно място – например морския бряг; в покрайнините на планинско езеро или… където ви стигат мечтите! Е, и финансите.
8. Кои традиции да спазваме?
Ритане на менче с два разноцветни карамфила и познаване на пола на първото дете; чупене на питка над главите на младоженците, за да се види кой ще командва вкъщи; захранване на младото семейство от родителите им; надиграване с кумовете за откупуване на торта и пиле – все традиции, които се правят по повечето сватби.
Но задължителни ли са? Не. Може ли да прескочите някоя от тях? Може. Все пак най-важно е двамата младоженци да са щастливи и доволни в този ден. Ако някоя традиция е извън техните разбирания (например свалянето на жартиера от крака на булката), то няма никакъв проблем тя да не бъде включена в цялата церемония по време на сватбеното тържество.
9. Пари или подаръци?
Всички сме чували как бабите казват, че „този сервиз ѝ е от сватбата, затова се ползва само за специални поводи“. Или родителите си спомнят кои роднини са им подарили една и съща вещ, която е била много модерна по това време. Е, за да се избегнат тези сконфузни ситуации, вече се прилагат нови методи. Най-често избираният вариант е „плик с пари“, защото най-бързо конвертируемото средство си остават точно те. Но тук липсва личното отношение.
След 10 години… не! Даже още след 2 младоженците няма да могат да назоват какво точно са си взели с точно твоите „пари в плик“. Затова се стига до междинен вариант, в който хем оставяш желания подарък, хем прилагаш и нещо символично към него, но издаващо личния ти почерк. Има и още една възможност – младоженците прилагат списък с желани подаръци и всеки гост зачертава това, което е решил да вземе от свое име. Така се избягва моментът с дублирането.
10. Дарения или цветя?
Прието е подаръците да се дават в ресторанта. Но какво поднасяме, когато минаваме и честитим на влюбените младоженци сключването на гражданския брак в ритуалната зала? Най-бързият отговор и действително прилагащ се акт е подаряването на цветя. Но един средно голям и все пак представителен букет вече спокойно може да струва около 25 – 30 евро.
Една средно голяма сватба е с около 60 гости. Дори само част от тях да донесат цветя, общата стойност на букетите лесно се превръща в немалка сума. Защо да бъде инвестирана в рязан цвят, вместо да бъде използвана за нещо по-значимо? Ако младоженците са с по-големи финансови възможности, наистина идеята за даряване на събраните средства е много добра. Младото семейство избира кауза и събраната сума от гостите им бива дарена в нейна помощ. Така хем поканените не се чувстват неудобно, че са на сватба без подарък, хем една голяма смислена идея ще бъде подкрепена.
10 - те известни български суеверия
Макар и самата дума „суеверие“ в буквален смисъл да означава „безсмислено вярване“, възрастните и до днес ни предават древни вярвания за предпазване от свръхестествените лоши сили, в които вярват безусловно.
Днес тази магична сила, която движи света и определя какво ще се случи, е по-известна като съдба, карма, закон на приличането. Преди обаче хората са си обяснявали лошото и доброто по доста различни начини. Разбира се, живеем във век на технологии и самата идея за робуване на подобни древни вярвания не винаги изглежда сериозно. Но е факт, че доста от тях звучат напълно логично.
И без да ви убеждаваме в това дали тези поверия са истина, или не, днес ви предлагаме 10 известни български суеверия. Подбрани са специално от няколко поколения възрастни хора, навлезли са от цял свят през вековете и са се наложили сред обществото ни. Целта – да ви накараме да погледнете с други очи на залязването на слънцето, трохите на масата и декоративните сапуни за подарък.
1. Върнатата храна символизира няколко неща. Първо, ако необвързано момиче изнесе храна от дома, но я върне, това символизира нейното връщане в дома. Или по друг начин казано – ще си остане стара мома. Ако пък храна се изнесе от дома и тя е наречена, било за раздаване покрай някой празник или за помен, тя непременно не бива да се връща. Защото е на лоша поличба за семейството.
2. Не се хвърля боклук, не се простира и не се чисти след залез слънце. Има поверие, че след като слънцето залезе, злите сили излизат. Тогава всяка дейност, свързана с почистване, е еквивалентна на изчистване на добрия късмет.
3. За солта на масата всички сме чували. За ключовете важи същото! Не се поставят на масата, на скандал е. А според някои много суеверни хора, така залагаш покрива над главата си и има шанс да го загубиш.
4. Капакът на тоалетната чиния винаги се затваря. Само че не го казвам от хигиенична гледна точка, а защото според поверията, ако стои отворен постоянно, семейството губи пари. Затвореният капак е на богатство.
5. На бедност е, ако трохи от масата се събират с ръка. Идеята идва оттам, че си събирате и последните трохички храна, за да не останете гладни.
6. Отново изхождайки от идеята за злите сили през нощта, има поверие, че душата на детето преди 40-ия ден или преди кръщенето му е безсилна. По тази причина, не се оставят проснати дрехи на детето след залез слънце.
7. Ако някой от семейството е тръгнал на по-дълго пътуване, домакинята в къщата непременно не трябва да чисти, пере или простира. Поне докато пътуващият не пристигне на уреченото място. Почистването след някого е символ на желанието да изчистиш лошото след него. Затова и възрастните вярват, че така може да го заклеймиш никога повече да не пристигне в чужд дом, за да не „замърсява“ и там.
8. Не се подаряват часовник, куче, свещ, сапун и нож. Според поверията часовникът и свещта изброяват дните на човека, а когато това са подаръци между партньори, времето им се преброява. Кучето е най-добрият приятел на човека и е неправилно да се раздава безплатно.
Има поверия, че миейки се с подарен сапун, има възможност да са ти направили магия, да си измиваш късмета, ползвайки го. Всякакви остри предмети вещаят човека отсреща и не се подаряват. Ако все пак сте избрали вече нещо подобно, за да изненадате приятеля си, искайте му някоя стотинка, с идеята, че откупува от вас вещта.
9. Не се подаряват четен брой цветя за празници. На смърт е според поверията заради вярването, че на погребения или гроб се носят само четен брой цветя на покойника.
10. Това суеверие е много подобно на „чукането на дърво“, но се използва, когато някой разказва някаква трагедия или нещо лошо, което се е случило на някой друг. Поверието гласи, че ако се удариш през устата 3 пъти, след като си казал нещо подобно, значи лошото няма да споходи и теб.
ЗА ПРИЧАСТЯВАНЕТО
„Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него ” Йоан 6:56).
От книга „Деяния Апостолски” знаем, че първите християни са приемали евхаристийните дарове ежедневно (Деян. 2:46). „На т.нар. вечери на любовта (агапе) след обща трапеза всички присъстващи вземали участие в „разчупването на хляба”. Прехвърляне на евхаристийните събрания на сутринта и отделянето им от общите трапези имало като следствие изчезването на „всекидневните” (Деян. 2:46) събрания и заменянето им със събрания „в първия ден на седмицата” (Деян. 20:7) в т.нар. Господен ден (Откр. 1:10). Причина за това били започналите гонения от страна на римската администрация” (Архимандрит Авксентий, Литургика, С, 2005 г.).
Раннохристиянският писател Ориген (2-3 в.) свидетелства, че „християните всеки ден ядат плътта на Агнеца …”, а неговият съвременник св. Киприан Картагенски - че „ежедневно получаваме от Него евхаристия като храна за спасение …” Великият вселенски учител св. Василий (IV в.) в едно свое писмо пише: „Ние се причастяваме четири пъти в седмицата – в неделя, сряда, петък и събота, а така също и в други дни, ако в тях се падне паметта на мъченик …”
Да, такава е била практиката не само на първите християни, но и на православната Църква в нейните златни IV и V векове: няколко пъти в седмицата, почти ежедневно служене на св. литургия и съответно причастяване на всички богомолци.
Много важно е да се знае, че тогава не е имало присъстващи, а само участващи в св. евхаристия, т.е. било е извънредно рядко изключение някой само да присъства без да се причасти. Единствено условие за участие в литургията е било участникът в нея да е кръстен, т.е. да е член на съответната църковна община. Спазвана била и препоръката на св. апостол Павел „човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата …” (I Кор. 11:28). Под изпитване разбирали изследване на съвестта, т.е. изповед, благочестив живот, взаимно опрощаване, но не и постене.
„Постът не бил част от това „изпитване”, което се вижда както от църковната история, така и от решенията на различните поместни и вселенски събори” (Архимандрит Авксентий, Литургика).
Именно живата потребност от често приемане на причастие довела до създаването на литургиите на преждеосветените дарове (над 10 на брой). На тези преждеосветени литургии не се извършвало самото тайнство, но на християните се давала възможност да се причастят с предварително (прежде) осветени дарове.
През IV в. с легализирането на християнството в Църквата навлезли огромен брой хора. Мнозина ставали християни не поради силна и искрена вяра, а защото така било модно и изгодно. Чистотата на вярата била сериозно накърнена, благочестието започнало да запада, църковната дисциплина отслабнала. Като следствие от всичко това християните започнали да се причастяват все по-рядко и нередовно: само в неделен ден, само на празници и още по-рядко. Ежедневното причастяване като практика било запазено само в някои манастири.
Църквата побързала да реагира. Редица правила на поместни и вселенски събори (21-во правило на Елвирския събор (306 г.), 11-то правило на Сердикийския събор (343 п), 80-то правило на VI Вселенски събор (681 г.) и още много други предписват отлъчване от църковно общение на християни, които в продължение на три последователни неделни дни не взимат участие в евхаристийните събрания, т.е. не се причастяват. Но този опит да бъде възстановено честото и редовното причастяване се оказал неуспешен. Постепенно започнали да обръщат повече внимание на подготовката за причастие, отколкото на редовното му приемане. Около VIII в. мнозинството християни се причастявали вече само няколко пъти в годината.
Били предпочитани големите празници: Рождество Христово, Пасха, Преображение, Успение Богородично и др. И тъй като тези празници винаги се предшестват от пост, започнали да свързват неправилно причастието с поста. Причестявайки се само в постните периоди по големите празници векове наред, християните погрешно решили, че постът е заради причастието, и че не можеш да се причастиш, без да си постил. А това, както виждаме от историята и учението на Църквата, съвсем не е така. Истината е пределно проста. Подготовката за причастие включва, както е указано и в Служебника, освен „изпитването на себе си” и “„съблюдаване на установения пост …”, т.е. на четирите големи поста и на срядата и петъка в извън постните периоди.
Трябва да споменем, че разпространението и утвърждаването на тази заблуда (че трябва да се пости във всички случаи преди причастяване) допринесло и падането на Византия и другите православни народи под турско владичество. Десетки и стотици градове и села за дълги периоди останали без свещеници. Нямало кой да свещенодейства, да благовести, да учи и просвещава. Тежък мрак паднал почти над целия православен свят. В този мрак избуяли и други заблуди и отново цъфнали отровните цветя на много езически обичаи. (Отпаднала и била забравена полезната практика на оглашението; бил възобновен езическият обичай да се слага храна на гробовете на починалите и пр.) За страните от Източна Европа и нашата страна този мрак остана да тежи и се сгъсти по време на комунистическия строй.
Накрая да обобщим. Истинският християнин естествено копнее по Христос и този копнеж става все по-силен. Христос е нашият „насъщен хляб” и то „хляб на живота”, без който ние бихме умрели духовно. Колкото по-често ядем от този хляб, толкова „по-живи” ще бъдем. Св. Църква в тайнството евхаристия щедро и редовно ни го предлага. Ние, разбира се, не бива да дръзваме „да ядем от хляба и да пием от чашата” недостойно, без нужната подготовка. Тази подготовка включва въздържан и чист живот (т.е. задължителен духовен пост, изповед и „спазване на установения пост” – Коледен, Велик, Богородичен, Петров или сряда и петък). Погрешна е практиката да се обръща повече внимание на подготовката за причастие.
Св. Църква поставя акцента върху редовното и често причастяване (и го прави задължително с редица канони!), а не върху подготовката за причастяване. Всъщност, колкото по-редовно се причастява човек, толкова по-лека става подготовката; той просто живее в духовна кондиция (така както този, който по-често се мие и къпе е по-чист).
Християнинът се завърта в една възходяща духовна спирала: чистият (почтеният, благочестивият) живот способства, води до редовно причастяване, а редовното причастяване – изисква и води до благочестив живот. Всъщност човешката душа има само тези три храни: молитвата, делата на любовта (добрите дела) и „хлябът на живота” – причастието. Ако бъде лишена от само една (която и да е), тя ще загине. Нередовното причастяване обрича душата на много тежък духовен глад, на смъртно боледуване. Това е живо духовно самоубийство.
Да не изпадаме в самочиние; да не издигаме заблудите и незнанието си в догми и канони, а да четем, познаваме и спазваме тези, които Св. Църква е създала. Те са напълно достатъчни за нашето спасение, за да има нужда да измисляме нови.
И да внимаваме, много да внимаваме, да не заприличаме на онези, за които Христос казва, че затварят Царството Небесно пред човеците и нито те влизат вътре, нито влизащите пускат да влязат (вж. Мат. 23:13).
От книга „Деяния Апостолски” знаем, че първите християни са приемали евхаристийните дарове ежедневно (Деян. 2:46). „На т.нар. вечери на любовта (агапе) след обща трапеза всички присъстващи вземали участие в „разчупването на хляба”. Прехвърляне на евхаристийните събрания на сутринта и отделянето им от общите трапези имало като следствие изчезването на „всекидневните” (Деян. 2:46) събрания и заменянето им със събрания „в първия ден на седмицата” (Деян. 20:7) в т.нар. Господен ден (Откр. 1:10). Причина за това били започналите гонения от страна на римската администрация” (Архимандрит Авксентий, Литургика, С, 2005 г.).
Раннохристиянският писател Ориген (2-3 в.) свидетелства, че „християните всеки ден ядат плътта на Агнеца …”, а неговият съвременник св. Киприан Картагенски - че „ежедневно получаваме от Него евхаристия като храна за спасение …” Великият вселенски учител св. Василий (IV в.) в едно свое писмо пише: „Ние се причастяваме четири пъти в седмицата – в неделя, сряда, петък и събота, а така също и в други дни, ако в тях се падне паметта на мъченик …”
Да, такава е била практиката не само на първите християни, но и на православната Църква в нейните златни IV и V векове: няколко пъти в седмицата, почти ежедневно служене на св. литургия и съответно причастяване на всички богомолци.
Много важно е да се знае, че тогава не е имало присъстващи, а само участващи в св. евхаристия, т.е. било е извънредно рядко изключение някой само да присъства без да се причасти. Единствено условие за участие в литургията е било участникът в нея да е кръстен, т.е. да е член на съответната църковна община. Спазвана била и препоръката на св. апостол Павел „човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата …” (I Кор. 11:28). Под изпитване разбирали изследване на съвестта, т.е. изповед, благочестив живот, взаимно опрощаване, но не и постене.
„Постът не бил част от това „изпитване”, което се вижда както от църковната история, така и от решенията на различните поместни и вселенски събори” (Архимандрит Авксентий, Литургика).
Именно живата потребност от често приемане на причастие довела до създаването на литургиите на преждеосветените дарове (над 10 на брой). На тези преждеосветени литургии не се извършвало самото тайнство, но на християните се давала възможност да се причастят с предварително (прежде) осветени дарове.
През IV в. с легализирането на християнството в Църквата навлезли огромен брой хора. Мнозина ставали християни не поради силна и искрена вяра, а защото така било модно и изгодно. Чистотата на вярата била сериозно накърнена, благочестието започнало да запада, църковната дисциплина отслабнала. Като следствие от всичко това християните започнали да се причастяват все по-рядко и нередовно: само в неделен ден, само на празници и още по-рядко. Ежедневното причастяване като практика било запазено само в някои манастири.
Църквата побързала да реагира. Редица правила на поместни и вселенски събори (21-во правило на Елвирския събор (306 г.), 11-то правило на Сердикийския събор (343 п), 80-то правило на VI Вселенски събор (681 г.) и още много други предписват отлъчване от църковно общение на християни, които в продължение на три последователни неделни дни не взимат участие в евхаристийните събрания, т.е. не се причастяват. Но този опит да бъде възстановено честото и редовното причастяване се оказал неуспешен. Постепенно започнали да обръщат повече внимание на подготовката за причастие, отколкото на редовното му приемане. Около VIII в. мнозинството християни се причастявали вече само няколко пъти в годината.
Били предпочитани големите празници: Рождество Христово, Пасха, Преображение, Успение Богородично и др. И тъй като тези празници винаги се предшестват от пост, започнали да свързват неправилно причастието с поста. Причестявайки се само в постните периоди по големите празници векове наред, християните погрешно решили, че постът е заради причастието, и че не можеш да се причастиш, без да си постил. А това, както виждаме от историята и учението на Църквата, съвсем не е така. Истината е пределно проста. Подготовката за причастие включва, както е указано и в Служебника, освен „изпитването на себе си” и “„съблюдаване на установения пост …”, т.е. на четирите големи поста и на срядата и петъка в извън постните периоди.
Трябва да споменем, че разпространението и утвърждаването на тази заблуда (че трябва да се пости във всички случаи преди причастяване) допринесло и падането на Византия и другите православни народи под турско владичество. Десетки и стотици градове и села за дълги периоди останали без свещеници. Нямало кой да свещенодейства, да благовести, да учи и просвещава. Тежък мрак паднал почти над целия православен свят. В този мрак избуяли и други заблуди и отново цъфнали отровните цветя на много езически обичаи. (Отпаднала и била забравена полезната практика на оглашението; бил възобновен езическият обичай да се слага храна на гробовете на починалите и пр.) За страните от Източна Европа и нашата страна този мрак остана да тежи и се сгъсти по време на комунистическия строй.
Накрая да обобщим. Истинският християнин естествено копнее по Христос и този копнеж става все по-силен. Христос е нашият „насъщен хляб” и то „хляб на живота”, без който ние бихме умрели духовно. Колкото по-често ядем от този хляб, толкова „по-живи” ще бъдем. Св. Църква в тайнството евхаристия щедро и редовно ни го предлага. Ние, разбира се, не бива да дръзваме „да ядем от хляба и да пием от чашата” недостойно, без нужната подготовка. Тази подготовка включва въздържан и чист живот (т.е. задължителен духовен пост, изповед и „спазване на установения пост” – Коледен, Велик, Богородичен, Петров или сряда и петък). Погрешна е практиката да се обръща повече внимание на подготовката за причастие.
Св. Църква поставя акцента върху редовното и често причастяване (и го прави задължително с редица канони!), а не върху подготовката за причастяване. Всъщност, колкото по-редовно се причастява човек, толкова по-лека става подготовката; той просто живее в духовна кондиция (така както този, който по-често се мие и къпе е по-чист).
Християнинът се завърта в една възходяща духовна спирала: чистият (почтеният, благочестивият) живот способства, води до редовно причастяване, а редовното причастяване – изисква и води до благочестив живот. Всъщност човешката душа има само тези три храни: молитвата, делата на любовта (добрите дела) и „хлябът на живота” – причастието. Ако бъде лишена от само една (която и да е), тя ще загине. Нередовното причастяване обрича душата на много тежък духовен глад, на смъртно боледуване. Това е живо духовно самоубийство.
Да не изпадаме в самочиние; да не издигаме заблудите и незнанието си в догми и канони, а да четем, познаваме и спазваме тези, които Св. Църква е създала. Те са напълно достатъчни за нашето спасение, за да има нужда да измисляме нови.
И да внимаваме, много да внимаваме, да не заприличаме на онези, за които Христос казва, че затварят Царството Небесно пред човеците и нито те влизат вътре, нито влизащите пускат да влязат (вж. Мат. 23:13).
https://pravoslavenhram.com/
КАК ДА ОСВЕТИМ ДОМА СИ
Мнозина християни са чували за свещенодействието освещаване на дома или сами са участвали в него. Не всички обаче разбират правилно смисъла на това свещенодействие: едни се съмняват в неговата необходимост, други пък се отнасят към него като към някакъв магически акт. Що за ритуал е това, как да се отнасяме към него, кой има право да го извършва и колко често трябва да освещаваме дома си?
Господ Иисус казва на Своите ученици: “Без Мен не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Именно затова в Православната църква от най-древни времена съществуват особени молитви за призоваване на Божията благодат във всички сфери на човешкия живот.
Всеки човек се нуждае от това Господ да му помага в житейските му пътища. Молим се в началото на деня, молим Бога за закрила през целия ден (когато се учим, работим или почиваме), прославяме Твореца, Който ни храни, и Го молим да благослови храната, а след това Му благодарим; в края на деня молим Господа да ни прости греховете, извършени през деня, и да не ни оставя без Своя покров и закрила нощем. Молейки се, ние се учим да поверяваме целия си живот до най-дребните подробности на Бога. Та нали Светото Писание казва, че всичко се освещава чрез словото Божие и с молитва (1 Тим. 4:5).
Ето защо целият живот на вярващия човек от раждането до смъртта трябва да протича пред Божието лице. Ражда се човек в света – благочестивите родители бързат веднага да посветят младенеца на Господа. Момчето или момичето отиват на училище – молим се за тях, изпросвайки от Бога мъдрост и успех в учението. Младежът или девойката решават да встъпят в брак – свещенослужителят моли Господа да изпълни със Своята благодат живота на венчаващите се, да запази тяхното съпружество и да ги утеши с потомци, за да може бракът им да носи християнски плодове – вяра, надежда, търпение, любов…
И след кончината на човека свещеникът напътства душата му със специални заупокойни молитви. И наистина, всички аспекти на нашето земно битие трябва да бъдат осветени от Бога.
И ако молитвите и прошенията свързват човека по-тясно с Бога, то, разбира се, и жилищата ни трябва да бъдат осветени с молитва. Да осветиш нещо означава да го посветиш на Бога. Ето, тъкмо това не се разбира от мнозина. Да осветиш дома си означава да посветиш не само него, но и целия си живот в него на Бога. Та нали се освещават не само стените, но и цялостната духовна атмосфера на обитателите на дома, целият им живот се посвещава на Бога. Това означава, че Господ трябва да се възцари във всички сфери на нашия живот.
Например, в работата си, която трябва да вършим така, сякаш я вършим лично за Него – прилежно, усърдно, точно, без лукавство и леност, дори ако над нас няма никакви други надзорници, освен Бога и нашата съвест. В такъв случай работата със сигурност ще бъде свършена професионално. И ако в брака си съпрузите разбират, че ги е срещнал и съединил Сам Бог, то те трябва да се стараят да създадат такава атмосфера, че Бог да царува в семейството им, да се изпълняват заповедите, да владее обич и мир, да има търпение и желание за преодоляване на егоистичните мотиви.
Същото е валидно и за освещаването на дома. Ако ние искаме Бог да бъде Стопанин в нашия дом, то не бива да го оскверняваме с кавги, блудство, сквернословие, пиянство, пушене и всякакви други вредни навици, излишества, невъздържаност, гледане на нечисти предавания и порнофилми, слушане на демонична музика; с идоли или идолчета (пълно е с тях в наше време), магични предмети и талисмани, окултна, езическа, сектантска литература. След като сме осветили дома си, вече не можем да живеем в него като езичници. Та нали по време на освещаването свещеникът прочита псалм 100, който наставлява обитателите на дома как да живеят в Божието присъствие: “Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи” (Пс. 100:3).
Ето защо някои свещеници, виждайки подобни неща в домовете на хората, преди извършването на свещенодействието искат унищожаване на идолите и книгите с лъжеучения, както е казано в Писанието: “А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро” (Деян. 19:19). Струва си да послушаме свещеника и да изхвърлим от къщата си всички идоли (не просто да ги хвърлим в кофата за боклук или да ги подарим на някого, а да ги изгорим или строшим на дребни парченца), фигурки на “домашни духове”, статуи на Буда, например, седящ върху купчина пари (уж за да бъдело привлечено богатство в дома), талисмани (астрологични зодиакални знаци или знаменца и камбанки “за късмет” с йероглифи на китайски заклинания), конски подкови над входната врата, маски на различни източни или африкански божества, докарани от екзотични страни… Защото казано е: “Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите?” (2 Кор. 6:14–18).
Неведнъж ми се е случвало да чувам от хора, чиито жилища съм освещавал, че в домовете им е започнало да става нещо недобро след като са ги давали под наем за офиси на екстрасенси или пък на адепти на различни езически култове и секти. В този случай свещеникът присъединява към свещенодействието една особена молитва: “За къща, нападана от зли духове”.
А сега да кажем няколко думи за самото свещенодействие.
Преди освещаването на дома се извършва водосвет или пък свещеникът идва в къщата със светена вода. В дома предварително се подрежда маса, постлана с чиста покривка, върху нея се слага съд със светена вода, малък съд с обикновен неосветен елей (растително масло), Евангелие, кръст и запалени свещи.
Върху всяка от четирите стени предварително се изобразява кръст – като знак за защита и сигурна закрила, за избавление и опазване със силата на кръста от всяко зло и беда, от всички врагове видими и невидими.
След възгласа “Благословен Бог наш…” и обичайните начални молитви се чете псалм 90 “Който живее под покрива на Всевишния…”, в който Църквата ободрява обитателите на дома, казвайки им, че ще живеят под закрилата на Господа, и че под сянката на Всемогъщия нито нощните ужаси, нито стрелите, летящи денем, няма да са страшни за тях. “Не ще ти се случи зло, и язва няма да се приближи до твоето жилище” , възкликва пророкът (Пс. 90:10).
След това се пее тропар (кратко църковно песнопение), в който се говори това как някога Спасителят, влизайки в дома на Закхей, дарувал спасение на него и на всичките му домашни. Така и днес заедно със служителите Христови в новия дом влизат Божиите ангели. Църквата моли Господа да даде мир на този дом и да го благослови, спасявайки и просвещавайки всички, които живеят в него.
Обръщайки се на изток, свещеникът казва: “На Господа да се помолим”. “Господи, помилуй”, отговарят присъстващите. След това той чете молитва, близка по съдържание към изпетия преди това тропар. Той моли Спасителя, благоволил да влезне в дома на Закхей и да дарува спасение на целия му дом, да благослови новото жилище и да опази онези, които ще живеят в него, от всяко зло, подавайки им изобилно и за полза всички блага Господни.
В идващата след това тайна молитва (тоест молитва, която се чете не на глас, а на ум) свещеникът моли Господа да дарува на този дом спасение, както го е дарувал на дома на Закхей, да благослови този дом, както е благословил някога дома на Лаван с идването на Яков, дома на Пентефрий – с идването на Йосиф, дома на Аведар – с внасянето на ковчега на завета в него. (За тези събития се разказва в Библията: Бит. 30: 2-30; 39:1-5 и 2 Цар. 6:10-12). Той моли Спасителя да изпрати на бъдещите обитатели на новия дом благословение от висотата на Своето жилище, да ги огради със страх Божи, да ги защити “от враждебните сили” и да умножи “всички блага в този дом”. В края на молитвата йереят провъзгласява: “Твое бо есть, еже миловати и спасати ны, Боже наш, и Тебе славу возсылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков”. Присъстващите отговарят: “Амин”.
На това място на чинопоследованието към него може да бъде добавена молитвата “Над пещию”. В нея свещеникът призовава ангелите и всички светии да пазят домашното огнище.
След това свещеникът прави три пъти кръстен знак над елея в името на Пресветата Троица и чете молитва над него, в която моли Бога да изпрати Светия Дух върху елея и да го освети, за да бъде той “за освещаване на това място и на построения тук дом и за прогонване на всички враждебни сили и сатанински изкушения”.
След като прочита тази молитва, свещеникът поръсва със светена вода цялото жилище (всяка стая се поръсва от всичките й четири страни), молейки се: “Чрез поръсването с тази свещена вода да се обърне в бягство всяко лукаво бесовско дело”. След това помазва кръстообразно четирите главни стени на дома (на онези места, където преди това е бил начертан кръст) с осветения елей, казвайки: “Благославя се този дом чрез помазване с този свят елей в името на Отца и Сина и Светаго Духа, амин”.
Пред всеки начертан върху стените кръст се запалват свещи, въздавайки с това чест на Честния Животворящ Кръст Господен, “който е щит, оръжие против дявола и знак за победа над него”. В стихирата, която пее хорът, се съдържа молитва към Господа да благослови този дом, да го изпълни с блага и да запази бъдещите му обитатели от “от всяко зло нападение”, да ги дари изобилно с небесен и земен благослов.
След това свещеникът прочита онова място от Евангелието (Лук. 19:1-10), където се разказва как Спасителят посетил дома на митаря (бирника) Закхей, който, макар и грешен човек, толкова искал да види Господа, че се покатерил на дърво. В отговор на роптаенето на онези, които казвали, че Иисус влиза в дома на грешник, Христос казал за Закхей и неговия дом: “Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама; понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”. Чрез този откъс от Евангелието Църквата възвестява на жителите на новия християнски дом, че днес спасението е дошло и в тяхното жилище и че Господ винаги идва в дома на онези, които жадуват да Го видят.
След това се чете псалм 100, който ни наставлява как живеем в новия си дом: “Всред моя дом ще ходя с непорочно сърце” (Пс. 100:2).
След прочитането на псалма се произнася ектения. В нея освен обичайните молитви има и молитви за благославяне на дома. Всички присъстващи молят Владетеля на нашия живот да изпрати на новия дом Ангел-хранител, страж на дома, запазващ всички, “които искат да живеят благочестиво в него”, от всяко зло и учещ ги на всяка добродетел и изпълнение на заповедите Христови. Молят се и за това Господ да ги запази от глад, смъртоносни рани и да им дарува здраве и дълголетие.
Тъй като освещаването на жилището не е едно от седемте църковни тайнства, дори самите обитатели могат да поръсят жилището си със светена вода. Но все пак е по-добре освещаването да се извърши от свещенослужител, който има специално съставено чинопоследование в своя требник и знае как правилно да извърши всичко.
Някои християни питат колко често трябва да освещаваме дома си. По този въпрос няма изрични църковни разпоредби, но в съгласие с древната традиция е желателно да го правим поне веднъж в годината. Така например постъпват мнозина йереи в манастирите, освещавайки обителите на Богоявление, а също и свещениците на село, които веднъж в годината освещават домовете на своите съселяни на същия празник.
Добре е да осветим дома си отново след осквернение, след основен ремонт или, както вече казахме, в случай на прояви на демонична активност – немотивирани раздразненост и гняв, скарвания без видима причина, “самоволно” местене на предмети по дома или усещане за присъствие на невидима враждебна сила.
pravlife.org
ОТ АРХИМ. ХРИЗОСТОМ (ГРИШЧЕНКО)
Превод: Андрей Романов
Господ Иисус казва на Своите ученици: “Без Мен не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Именно затова в Православната църква от най-древни времена съществуват особени молитви за призоваване на Божията благодат във всички сфери на човешкия живот.
Всеки човек се нуждае от това Господ да му помага в житейските му пътища. Молим се в началото на деня, молим Бога за закрила през целия ден (когато се учим, работим или почиваме), прославяме Твореца, Който ни храни, и Го молим да благослови храната, а след това Му благодарим; в края на деня молим Господа да ни прости греховете, извършени през деня, и да не ни оставя без Своя покров и закрила нощем. Молейки се, ние се учим да поверяваме целия си живот до най-дребните подробности на Бога. Та нали Светото Писание казва, че всичко се освещава чрез словото Божие и с молитва (1 Тим. 4:5).
Ето защо целият живот на вярващия човек от раждането до смъртта трябва да протича пред Божието лице. Ражда се човек в света – благочестивите родители бързат веднага да посветят младенеца на Господа. Момчето или момичето отиват на училище – молим се за тях, изпросвайки от Бога мъдрост и успех в учението. Младежът или девойката решават да встъпят в брак – свещенослужителят моли Господа да изпълни със Своята благодат живота на венчаващите се, да запази тяхното съпружество и да ги утеши с потомци, за да може бракът им да носи християнски плодове – вяра, надежда, търпение, любов…
И след кончината на човека свещеникът напътства душата му със специални заупокойни молитви. И наистина, всички аспекти на нашето земно битие трябва да бъдат осветени от Бога.
И ако молитвите и прошенията свързват човека по-тясно с Бога, то, разбира се, и жилищата ни трябва да бъдат осветени с молитва. Да осветиш нещо означава да го посветиш на Бога. Ето, тъкмо това не се разбира от мнозина. Да осветиш дома си означава да посветиш не само него, но и целия си живот в него на Бога. Та нали се освещават не само стените, но и цялостната духовна атмосфера на обитателите на дома, целият им живот се посвещава на Бога. Това означава, че Господ трябва да се възцари във всички сфери на нашия живот.
Например, в работата си, която трябва да вършим така, сякаш я вършим лично за Него – прилежно, усърдно, точно, без лукавство и леност, дори ако над нас няма никакви други надзорници, освен Бога и нашата съвест. В такъв случай работата със сигурност ще бъде свършена професионално. И ако в брака си съпрузите разбират, че ги е срещнал и съединил Сам Бог, то те трябва да се стараят да създадат такава атмосфера, че Бог да царува в семейството им, да се изпълняват заповедите, да владее обич и мир, да има търпение и желание за преодоляване на егоистичните мотиви.
Същото е валидно и за освещаването на дома. Ако ние искаме Бог да бъде Стопанин в нашия дом, то не бива да го оскверняваме с кавги, блудство, сквернословие, пиянство, пушене и всякакви други вредни навици, излишества, невъздържаност, гледане на нечисти предавания и порнофилми, слушане на демонична музика; с идоли или идолчета (пълно е с тях в наше време), магични предмети и талисмани, окултна, езическа, сектантска литература. След като сме осветили дома си, вече не можем да живеем в него като езичници. Та нали по време на освещаването свещеникът прочита псалм 100, който наставлява обитателите на дома как да живеят в Божието присъствие: “Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи” (Пс. 100:3).
Ето защо някои свещеници, виждайки подобни неща в домовете на хората, преди извършването на свещенодействието искат унищожаване на идолите и книгите с лъжеучения, както е казано в Писанието: “А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро” (Деян. 19:19). Струва си да послушаме свещеника и да изхвърлим от къщата си всички идоли (не просто да ги хвърлим в кофата за боклук или да ги подарим на някого, а да ги изгорим или строшим на дребни парченца), фигурки на “домашни духове”, статуи на Буда, например, седящ върху купчина пари (уж за да бъдело привлечено богатство в дома), талисмани (астрологични зодиакални знаци или знаменца и камбанки “за късмет” с йероглифи на китайски заклинания), конски подкови над входната врата, маски на различни източни или африкански божества, докарани от екзотични страни… Защото казано е: “Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите?” (2 Кор. 6:14–18).
Неведнъж ми се е случвало да чувам от хора, чиито жилища съм освещавал, че в домовете им е започнало да става нещо недобро след като са ги давали под наем за офиси на екстрасенси или пък на адепти на различни езически култове и секти. В този случай свещеникът присъединява към свещенодействието една особена молитва: “За къща, нападана от зли духове”.
А сега да кажем няколко думи за самото свещенодействие.
Преди освещаването на дома се извършва водосвет или пък свещеникът идва в къщата със светена вода. В дома предварително се подрежда маса, постлана с чиста покривка, върху нея се слага съд със светена вода, малък съд с обикновен неосветен елей (растително масло), Евангелие, кръст и запалени свещи.
Върху всяка от четирите стени предварително се изобразява кръст – като знак за защита и сигурна закрила, за избавление и опазване със силата на кръста от всяко зло и беда, от всички врагове видими и невидими.
След възгласа “Благословен Бог наш…” и обичайните начални молитви се чете псалм 90 “Който живее под покрива на Всевишния…”, в който Църквата ободрява обитателите на дома, казвайки им, че ще живеят под закрилата на Господа, и че под сянката на Всемогъщия нито нощните ужаси, нито стрелите, летящи денем, няма да са страшни за тях. “Не ще ти се случи зло, и язва няма да се приближи до твоето жилище” , възкликва пророкът (Пс. 90:10).
След това се пее тропар (кратко църковно песнопение), в който се говори това как някога Спасителят, влизайки в дома на Закхей, дарувал спасение на него и на всичките му домашни. Така и днес заедно със служителите Христови в новия дом влизат Божиите ангели. Църквата моли Господа да даде мир на този дом и да го благослови, спасявайки и просвещавайки всички, които живеят в него.
Обръщайки се на изток, свещеникът казва: “На Господа да се помолим”. “Господи, помилуй”, отговарят присъстващите. След това той чете молитва, близка по съдържание към изпетия преди това тропар. Той моли Спасителя, благоволил да влезне в дома на Закхей и да дарува спасение на целия му дом, да благослови новото жилище и да опази онези, които ще живеят в него, от всяко зло, подавайки им изобилно и за полза всички блага Господни.
В идващата след това тайна молитва (тоест молитва, която се чете не на глас, а на ум) свещеникът моли Господа да дарува на този дом спасение, както го е дарувал на дома на Закхей, да благослови този дом, както е благословил някога дома на Лаван с идването на Яков, дома на Пентефрий – с идването на Йосиф, дома на Аведар – с внасянето на ковчега на завета в него. (За тези събития се разказва в Библията: Бит. 30: 2-30; 39:1-5 и 2 Цар. 6:10-12). Той моли Спасителя да изпрати на бъдещите обитатели на новия дом благословение от висотата на Своето жилище, да ги огради със страх Божи, да ги защити “от враждебните сили” и да умножи “всички блага в този дом”. В края на молитвата йереят провъзгласява: “Твое бо есть, еже миловати и спасати ны, Боже наш, и Тебе славу возсылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков”. Присъстващите отговарят: “Амин”.
На това място на чинопоследованието към него може да бъде добавена молитвата “Над пещию”. В нея свещеникът призовава ангелите и всички светии да пазят домашното огнище.
След това свещеникът прави три пъти кръстен знак над елея в името на Пресветата Троица и чете молитва над него, в която моли Бога да изпрати Светия Дух върху елея и да го освети, за да бъде той “за освещаване на това място и на построения тук дом и за прогонване на всички враждебни сили и сатанински изкушения”.
След като прочита тази молитва, свещеникът поръсва със светена вода цялото жилище (всяка стая се поръсва от всичките й четири страни), молейки се: “Чрез поръсването с тази свещена вода да се обърне в бягство всяко лукаво бесовско дело”. След това помазва кръстообразно четирите главни стени на дома (на онези места, където преди това е бил начертан кръст) с осветения елей, казвайки: “Благославя се този дом чрез помазване с този свят елей в името на Отца и Сина и Светаго Духа, амин”.
Пред всеки начертан върху стените кръст се запалват свещи, въздавайки с това чест на Честния Животворящ Кръст Господен, “който е щит, оръжие против дявола и знак за победа над него”. В стихирата, която пее хорът, се съдържа молитва към Господа да благослови този дом, да го изпълни с блага и да запази бъдещите му обитатели от “от всяко зло нападение”, да ги дари изобилно с небесен и земен благослов.
След това свещеникът прочита онова място от Евангелието (Лук. 19:1-10), където се разказва как Спасителят посетил дома на митаря (бирника) Закхей, който, макар и грешен човек, толкова искал да види Господа, че се покатерил на дърво. В отговор на роптаенето на онези, които казвали, че Иисус влиза в дома на грешник, Христос казал за Закхей и неговия дом: “Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама; понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”. Чрез този откъс от Евангелието Църквата възвестява на жителите на новия християнски дом, че днес спасението е дошло и в тяхното жилище и че Господ винаги идва в дома на онези, които жадуват да Го видят.
След това се чете псалм 100, който ни наставлява как живеем в новия си дом: “Всред моя дом ще ходя с непорочно сърце” (Пс. 100:2).
След прочитането на псалма се произнася ектения. В нея освен обичайните молитви има и молитви за благославяне на дома. Всички присъстващи молят Владетеля на нашия живот да изпрати на новия дом Ангел-хранител, страж на дома, запазващ всички, “които искат да живеят благочестиво в него”, от всяко зло и учещ ги на всяка добродетел и изпълнение на заповедите Христови. Молят се и за това Господ да ги запази от глад, смъртоносни рани и да им дарува здраве и дълголетие.
Тъй като освещаването на жилището не е едно от седемте църковни тайнства, дори самите обитатели могат да поръсят жилището си със светена вода. Но все пак е по-добре освещаването да се извърши от свещенослужител, който има специално съставено чинопоследование в своя требник и знае как правилно да извърши всичко.
Някои християни питат колко често трябва да освещаваме дома си. По този въпрос няма изрични църковни разпоредби, но в съгласие с древната традиция е желателно да го правим поне веднъж в годината. Така например постъпват мнозина йереи в манастирите, освещавайки обителите на Богоявление, а също и свещениците на село, които веднъж в годината освещават домовете на своите съселяни на същия празник.
Добре е да осветим дома си отново след осквернение, след основен ремонт или, както вече казахме, в случай на прояви на демонична активност – немотивирани раздразненост и гняв, скарвания без видима причина, “самоволно” местене на предмети по дома или усещане за присъствие на невидима враждебна сила.
pravlife.org
ОТ АРХИМ. ХРИЗОСТОМ (ГРИШЧЕНКО)
Превод: Андрей Романов
https://pravoslavenhram.com/
Популярни суеверия
Суеверие значи „празноверие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра
- ако настъпиш кучешко изпражнение, щял си да имаш късмет;
- ако някой ти дойде на гости, когато ядеш, той не ти е враг;
- ако видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо, ще се сбъдне;
- ако паяк пълзи по дрехите ти, е добър късмет;подковата носи добър късмет;
- да счупиш огледало е седем години лош късмет;
- ако те сърби носа, ще се караш с някого (или ядосваш), ако пък ти гори носа – ще получиш новина;
- не трябва да минаваш под стълба, облегната на стена(или други подобни предмети, образуващи триъгълник), защото ще те сполети беда;
- ако ти бучи лявото ухо, някой те хвали, ако е дясното – одумва те;
- ако те сърби лявата ръка, ще получиш пари, ако е дясната – ще даваш;
- ако видиш свещеник на улицата, добре е да го пипнеш „за късмет”;
- не е хубаво да срещаш свещеник (суеверие обратно на предното);
- чуеш ли кукумявка – на умряло е;
- не оставяй чантата си на земята – на безпаричие е;
- хвърляй сол през рамо (или направо към предмета,който носи опасност), за да се защитиш от нещастие;
- не изтупвай покривката по тъмно – на безпаричие е;
- не събирай трохите в ръка – на глад е;
- перата от орел носят късмет;
- ако намериш карфица на земята, ще имаш късмет;
- ако падне вилица, трябва да се очакват гости;
- носене на чесън около врата предпазва от вампири;
- носене на ръка като амулет предпазва от злото;
- не трябва да се сочи луната по всяко време;
- паднали на земята метеорити са добра поличба;
- да видиш сова носи добър късмет, защото тя е символ на мъдростта;
- да видиш дъга носи добър късмет; накрая на дъгата има кофа със злато;
- ако пръстенът на младоженеца не влезе веднага на пръста – ще се разделят младоженците;
- ако кумът чукне короните при венчавката – на раздяла е;
- булката да не се обръща назад, когато излиза от бащиния дом;
- търговско суеверие: ако първият клиент за деня е мъж,това е добър знак; ако е жена – лош знак;
- не давай пари в понеделник – цяла седмица ще ти върви на даване;
- не започвай нищо ново в петък;
- не обличай нищо ново в петък;
- отварянето на чадър в помещение носи беда;
- първи април е ден на лъжата.
Суеверните безсмислици
- бременната майка не бива да плете дрешки за бебето си, защото така щяло да се оплете и пъпчето на бебето;
- бременност не се казва до третия месец;
- бременната жена не трябва да се подстригва (косата не трябва да се подрязва, защото така се режело от късмета на бебето).
- не трябва предварително да се купуват дрешки и други неща за бебето, да не би да стане нещо лошо.
Може би тук е редно да изброим и някои от най-популярните суеверия, които не само са много далече от християнството, но дори и от най-обикновения здрав човешки разум:
- ако седнеш срещу ъгъла на масата, няма да се ожениш или омъжиш;
- ако изпуснеш и счупиш чиния или чаша, това е на късмет;
- ако ти „играе” дясното око – на хубаво е, а лявото – на лошо е;
- ако сънуваш, че ти пада зъб – някой ще умре (колкото по преден е зъбът, толкова по-близък е човекът);
- ако счупиш огледало, на колкото парчета се счупи огледалото, толкова години ще имаш нещастна любов;
- метла под леглото на бебето гони злите сили;
- върнеш ли се, когато си тръгнал за някъде, трябва да преобърнеш нещо или да пипнеш земята и косата си;
- за да не ти се случи нещо неприятно, за което става въпрос, трябва да „чукнеш на дърво”;
- ако ти се скъса копче, ще ти се обяснят в любов;
- великденското червено яйце запазва от беди и болести;
- млад човек не трябва да засява орех;
- не трябва да се подарява живо цвете в саксия – на умряло е;
- ако черна котка ти пресече пътя е лош знак;
- сутрин тръгвай от дома с десния крак.
- сряда и петък не се пере и не се шие;
https://pravoslavenhram.com/
Абонамент за:
Публикации (Atom)