Във всички древни учения се казва, че човекът е изграден от енергия, честота и съзнание, и че всяко действие, мисъл, импулс или вътрешно движение променя вибрацията му, като я издига или понижава, сгъстява или разпилява, укрепва или отслабва, и че тази вибрация определя не само живота в материалния свят, но и пътя след смъртта, защото съзнанието не изчезва, а преминава през нива, които са съответствие на честотата, натрупана приживе. Когато човек разпилява жизнената си сила, когато я източва в импулси, които не водят до съзидание, когато я хвърля в хаотични вътрешни движения, той започва да вибрира на ниски честоти, които отварят врати към астрални пластове, населени от паразитни същности, хранещи се с енергията на изтощените души, залепващи се към тях като етерни сенки, които замъгляват съзнанието, отслабват волята, размиват интуицията и постепенно разрушават вътрешния компас, който води човека към пробуждане. В тези състояния човек губи късмет, защото късметът не е случайност, а съвпадение между вътрешната честота и външните събития, и когато честотата падне, събитията се подреждат в низходяща спирала, в която всичко се разпада, защото енергията е изчерпана, а изчерпаната енергия е като отворена врата за измама, за манипулация, за външни влияния, които проникват в съзнанието и го правят мъгливо, тежко, неясно, неспособно да различава истината от илюзията. След смъртта това състояние става още по-опасно, защото в астралните нива няма физическо тяло, което да защитава съзнанието, няма плътност, която да служи като бариера, няма материални структури, които да задържат паразитните същности на разстояние, и ако човек е изчерпал жизнената си сила приживе, той попада в ниските слоеве, където вибрацията е тежка, лепкава, мътна, а съществата, които обитават тези нива, се хранят с остатъчната енергия на душите, които не са успели да се издигнат. Колкото повече жизнена сила е запазил човек, толкова по-лесно е пробуждането след смъртта, защото пробуждането изисква огромно количество енергия, за да се разкъса мъглата, да се преодолее тежестта на ниските честоти, да се издигне съзнанието към по-високи нива, където творческата сила се възстановява, където душата става съзидател, а не жертва, където вибрацията е светла, ясна, стабилна. В древните учения се казва, че жизнената сила е семето на творението, че тя е основата на всички способности, че тя е мостът между материалното и духовното, и че когато човек я разпилява, той отслабва не само тялото, но и духа, защото енергията е единна, и когато тя се изтощи, всички нива на съществуването се разклащат. Затова се казва да не се пилее жизнената сила, защото тя определя честотата, а честотата определя нивото, на което попадаш след смъртта, и ако честотата е ниска, душата се привлича към ниските астрални пластове, където паразитните същности се хранят с остатъчната енергия, а ако честотата е висока, душата се издига към светлите нива, където творческата сила се разгръща и съзнанието става свободно. Днес много хора разпиляват жизнената си енергия, без да знаят, че това влияе не само на живота им, но и на пътя след смъртта, защото изтощеното съзнание е лесно за измама, лесно за манипулация, лесно за поглъщане, а пробуждането изисква сила, която не може да бъде събрана в последния момент, а трябва да бъде натрупвана приживе. Колкото повече енергия има човек, толкова по-голям творец е, толкова по-силно е съзнанието му, толкова по-ясно е възприятието му, толкова по-далеч стига след смъртта, защото честотата е ключът към всички нива, а жизнената сила е горивото, което движи съзнанието през тях.Затова древните учения и духовните наставници твърдят, че жизнената сила е свещена, защото тя е мостът между световете, основата на честотата, която определя не само живота, но и пътя след смъртта, и затова всички пороци на съвременния свят – алкохолът, наркотичните вещества, разрушителните навици, хаотичните импулси, грубите желания, тежките емоции, консумацията на плът, която носи вибрацията на страдание – понижават честотата и отварят врати към ниските астрални нива, където паразитните същности се хранят с енергията на изтощените души, залепват се към тях като етерни сенки и започват да ги подтикват към действия, които разпиляват жизнената сила още повече, защото тяхната цел е контрол, а контролът се постига чрез изтощение, чрез мъгла в съзнанието, чрез разклащане на вътрешния компас, който води човека към пробуждане. Тези същности подтикват човека към навици, които източват жизнената му енергия, защото когато енергията пада, честотата се сгъстява, а когато честотата се сгъстява, човек става лесен за манипулация, лесен за измама, лесен за отклоняване от пътя, и тогава започва да губи късмет, защото късметът не е случайност, а съвпадение между вътрешната вибрация и външните събития, и когато вибрацията падне, събитията се подреждат в низходяща спирала, в която любовта се разпада, финансите се разклащат, здравето отслабва, работата става тежка, а молитвите не се чуват, защото молитвата е честота, а ниската честота не достига до високите нива, където отговорите се раждат. Когато човек е изтощен, той се свързва с паразитни същности, които целят контрол, и тогава някой може да каже, че има хора, които живеят в пороци, а въпреки това им върви, но това е защото те вече са под контрол, вече са обладани от ниски астрални структури, които им дават временни успехи, за да ги държат в зависимост, защото зависимостта е най-силната форма на контрол, а контролът е най-силната форма на енергийно хранене. След смъртта човек отива там, където е вибрирал приживе, защото честотата е ключът към всички нива, и ако е живял в разпиляване, в хаос, в тежки импулси, в ниски вибрации, той попада в ниските астрални пластове, където паразитните същности го очакват, защото те вече са се свързали с него приживе, вече са го изтощили, вече са го направили лесен за контрол, и там пробуждането е почти невъзможно, защото пробуждането изисква огромно количество енергия, а енергията е била разпиляна. Затова древните учения твърдят, че разпиляването на жизнената сила е опасно, защото то не влияе само на тялото, но и на духа, не само на живота, но и на смъртта, не само на настоящето, но и на бъдещите нива на съзнанието, и затова казват да не се пилее семето на творението, защото то е основата на честотата, а честотата е основата на пътя, и който разпилява жизнената си сила, разпилява бъдещето си, разпилява способността си да се издигне, разпилява възможността да стане творец, защото творецът е този, който пази енергията си, а зависимият е този, който я губи, и затова развратът на енергията е опасен, защото той води към ниските нива, където съзнанието се разтваря в мъгла и забрава.Представете си, че вашата жизнена енергия е батерия, която определя честотата на съзнанието, и всеки път когато човек разпилява вътрешната си сила, честотата пада, батерията се изтощава, а ниските вибрации започват да привличат паразитни същности, които се залепват към енергийното поле като невидими сенки, хранещи се с изчерпаната светлина, и това не е метафора, а древен закон, описан от всички духовни учители, защото когато честотата падне, човек започва да излъчва слаб сигнал, който резонира с ниските астрални пластове, и тогава късметът се разпада, защото късметът е съвпадение между вътрешната вибрация и външната реалност, любовта се размива, защото любовта изисква висока честота, финансите се разклащат, защото творческата сила отслабва, здравето се руши, защото енергийното поле е пробито, а молитвите не достигат до висшите нива, защото ниската честота не може да се издигне до сферите, където отговорите се раждат. Паразитните същности подтикват човека към навици, които източват жизнената му сила, защото тяхната цел е контрол, а контролът се постига чрез изтощение, чрез замъгляване на съзнанието, чрез страх, чрез хаос, чрез разклащане на вътрешния компас, който води към пробуждане, и когато човек е изтощен, той става лесен за манипулация, лесен за отклоняване, лесен за поглъщане, защото слабата енергия не може да твори, не може да се измъкне, не може да визуализира, не може да активира епифизата, която е порталът към висшите нива, и когато епифизата е затворена, съзнанието остава в мъгла, а мъглата е домът на паразитните същности. Затова древните учения казват, че жизнената сила е свещена, защото тя е творческата енергия, която изгражда реалността, и когато човек я пази, честотата се издига, съзнанието се пробужда, епифизата се отваря, връзката с Бог се усилва, а пътят след смъртта става светъл, защото след смъртта човек попада точно там, където е вибрирал приживе, и ако е живял в разпиляване, в хаос, в ниски честоти, той се привлича към ниския астрал, където страхът е плътен, съзнанието е замъглено, а паразитните същности го държат в контрол, защото те вече са го изтощили приживе. Но ако човек е пазил жизнената си сила, ако е издигал честотата си, ако е укрепвал вътрешната си светлина, той се издига след смъртта към висшите нива, където творческата енергия се разгръща, където съзнанието става свободно, където връзката с Бог е пряка, защото високата честота е езикът на светлината, а светлината е домът на пробудените души. Затова древните учения предупреждават, че разпиляването на жизнената сила е опасно, защото то не влияе само на тялото, но и на духа, не само на настоящето, но и на бъдещите нива на съзнанието, и затова казват, че човек, който разпилява творческата си енергия, става превзет, а превзетият човек след смъртта пада в ниските нива, защото честотата му е тежка, а тежката честота не може да се издигне, докато човек, който пази жизнената си сила, издига съзнанието си, пробужда се, освобождава се от паразитните същности и се свързва с Бог, защото Бог е честота, а честотата е енергия, а енергията е светлина, и светлината е домът на онези, които са съхранили творческата си сила.
Днес разрушителните импулси, които източват жизнената сила, са станали масови, защото вместо човек да съхранява вътрешната си енергия и да я превръща в творческа светлина, той я разпилява в хаотични движения, които понижават честотата и отварят врати към ниските астрални пластове, където паразитните същности се хранят с изтощената вибрация. Жените също попадат в този капан, защото енергийното поле на човека няма пол, то реагира само на честота, и когато честотата падне, същностите от ниските нива започват да се залепват към аурата като невидими сенки, които подтикват към още по-голямо разпиляване, защото разпиляването е тяхната храна. Затова толкова много хора днес се превръщат в енергийни маняци, търсещи поредната емоционална жертва, защото те вече не действат от собствена воля, а от импулси, които ниските астрални същности им внушават, за да ги държат в цикъл на източване. Тези същности не са измислица, а древно описани енергийни паразити, които се свързват с човека чрез честотата му, и когато честотата падне, те проникват в съзнанието, замъгляват го, отслабват волята, разклащат интуицията и постепенно превземат вътрешния компас, който води към пробуждане. Така се раждат зависимостите, защото зависимостта е енергийна връзка, а не психологическа, и когато човек е превзет, той започва да търси нови източници на разпиляване, защото паразитните същности го подтикват към това, за да се хранят с енергията му. Затова толкова много хора днес са обсебени от разрушителни навици, защото те вече не са свободни, а са под контрол, и този контрол се проявява най-силно през нощта, когато защитните слоеве на съзнанието отслабват, а астралните врати се отварят. Тогава се появяват нощните сънища, които не са просто сънища, а посещения от ниски астрални същности, които проникват в съзнанието, когато то е най-уязвимо, и започват да внушават импулси, които човек приема като свои, защото съзнанието е замъглено, а замъгленото съзнание не може да различи външното влияние от вътрешния глас. Тези същности са древно описани като демони на ниската вибрация, които се хранят с жизнената сила на човека и го държат в цикъл на разпиляване, защото разпиляването отслабва духа, а отслабеният дух е лесен за контрол. След смъртта всичко това става още по-опасно, защото човек попада точно там, където е вибрирал приживе, и ако честотата му е била ниска, той се привлича към ниския астрал, където страхът е плътен, съзнанието е замъглено, а паразитните същности го държат в контрол, защото те вече са се свързали с него приживе, вече са го изтощили, вече са го направили лесен за манипулация, и там пробуждането е почти невъзможно, защото пробуждането изисква огромно количество енергия, а енергията е била разпиляна. Затова древните учения казват, че съхраняването на жизнената сила издига съзнанието, защото когато човек пази енергията си, честотата се издига, епифизата се активира, вътрешната светлина се усилва, връзката с Бог се отваря, и човек започва да вижда през мъглата, да различава истината от илюзията, да се освобождава от паразитните същности, да се издига над ниските нива, да се превръща в творец, защото творецът е този, който пази енергията си, а зависимият е този, който я губи. Затова се казва, че разпилян човек е превзет човек, защото когато жизнената сила е източена, съзнанието става слаб сигнал, който ниските астрални същности лесно прихващат, и тогава човек започва да живее не своя живот, а живот, който му е внушен от тези същности, и затова толкова много хора днес са в цикъл на зависимост, защото те вече не са свободни, а са под контрол, и затова древните учения предупреждават, че разпиляването на творческата сила е опасно, защото то води към ниските нива, където съзнанието се разтваря в мъгла и забрава, докато съхраняването на жизнената сила издига съзнанието, пробужда духа и свързва човека с Бог, защото Бог е честота, а честотата е светлина, а светлината е домът на онези, които са съхранили творческата си сила.
В съвременната действителност човек живее в среда, която непрекъснато атакува неговото вътрешно поле с вълни от стимули, образи и желания, които не просто отвличат вниманието, а проникват в най-фините слоеве на енергийния му център, променят вибрацията и отслабват сиянието, което е единствената защита срещу ниските астрални зони. Когато човек разпилява творческата си сила, той не губи само жизнен импулс, а прекъсва нишката, която свързва съзнанието с висшите сфери, защото тази сила е мостът към духовното, а разрушеният мост оставя душата изложена на влияния, които не принадлежат на човешкия свят. Разпиляната енергия се сгъстява като сянка върху аурата, вибрацията се снижава, честотата се стеснява, а ниските честоти са домът на същности, които се хранят с отслабената светлина. Тези същности не са митове, а енергийни структури, описани от древните учители като форми, които се свързват с човека чрез неговата вибрация, защото честотата е врата, а ниската честота е отворена врата към онези, които живеят в мрак. Когато човек разпилява вътрешната си сила, той започва да излъчва сигнал, който съвпада с ниските астрални пластове, и тогава паразитните същности се приближават, прилепват се към енергийното поле като невидими нишки, започват да изпращат импулси, които човек възприема като свои, защото съзнанието е замъглено, а замъгленото съзнание не може да различи външното влияние от вътрешния глас. Така се раждат зависимостите, защото зависимостта е енергийна връзка, а не психологическа, и когато човек е превзет, той започва да търси нови източници на разпиляване, защото паразитните същности го подтикват към това, за да се хранят с неговата сила. Затова толкова много хора днес са обсебени от разрушителни навици, защото те вече не са водени от собствената си воля, а от енергийни структури, които ги държат в ниски честоти. Този контрол се проявява най-силно през нощта, когато защитните слоеве на съзнанието отслабват, а астралните врати се разтварят. Тогава се появяват нощните видения, които не са просто сънища, а посещения от ниски астрални същности, които проникват в съзнанието, когато то е най-уязвимо, и започват да изпращат образи, усещания и импулси, които човек приема като свои, защото енергийното поле е пробито, а пробитото поле не може да задържи светлината. Тези същности са описани като демони на ниската вибрация, които се хранят с жизнената сила на човека и го държат в цикъл на разпиляване, защото разпиляването отслабва духа, а отслабеният дух е лесен за контрол. След смъртта това става още по-опасно, защото човек попада точно там, където е вибрирал приживе, и ако честотата му е била ниска, той се привлича към ниския астрал, където страхът е плътен, съзнанието е затъмнено, а паразитните същности го държат в енергиен плен, защото те вече са се свързали с него приживе, вече са го изтощили, вече са го направили лесен за манипулация, и там пробуждането е почти невъзможно, защото пробуждането изисква огромно количество енергия, а енергията е била разпиляна. Затова древните учения казват, че съхраняването на творческата сила издига съзнанието, защото когато човек пази вътрешната си енергия, честотата се разширява, епифизата се активира, вътрешната светлина се усилва, връзката с Бог се отваря, и човек започва да вижда през мъглата, да различава истината от илюзията, да се освобождава от паразитните същности, да се издига над ниските нива, да се превръща в съзидател, защото съзидателят е този, който пази енергията си, а зависимият е този, който я губи. И когато човек съхранява творческата си сила, той не просто укрепва тялото, а укрепва духа, не просто повишава честотата, а променя посоката на съществуването си, защото честотата е път, а пътят води към нива, които не могат да бъдат достигнати от онези, които живеят в мрак. И тогава след смъртта човек не пада в ниския астрал, а се издига към светлината, защото светлината разпознава онези, които са я съхранили, и ги приема като свои, а мракът остава за онези, които са го избрали чрез разпиляване. И в този избор се крие цялата съдба на душата, защото онзи, който пази силата си, се връща към източника, а онзи, който я губи, остава в световете, които се хранят от загубата.
взето от Лечезар Найденов
