Макар и самата дума „суеверие“ в буквален смисъл да означава „безсмислено вярване“, възрастните и до днес ни предават древни вярвания за предпазване от свръхестествените лоши сили, в които вярват безусловно.
Днес тази магична сила, която движи света и определя какво ще се случи, е по-известна като съдба, карма, закон на приличането. Преди обаче хората са си обяснявали лошото и доброто по доста различни начини. Разбира се, живеем във век на технологии и самата идея за робуване на подобни древни вярвания не винаги изглежда сериозно. Но е факт, че доста от тях звучат напълно логично.
И без да ви убеждаваме в това дали тези поверия са истина, или не, днес ви предлагаме 10 известни български суеверия. Подбрани са специално от няколко поколения възрастни хора, навлезли са от цял свят през вековете и са се наложили сред обществото ни. Целта – да ви накараме да погледнете с други очи на залязването на слънцето, трохите на масата и декоративните сапуни за подарък.
1. Върнатата храна символизира няколко неща. Първо, ако необвързано момиче изнесе храна от дома, но я върне, това символизира нейното връщане в дома. Или по друг начин казано – ще си остане стара мома. Ако пък храна се изнесе от дома и тя е наречена, било за раздаване покрай някой празник или за помен, тя непременно не бива да се връща. Защото е на лоша поличба за семейството.
2. Не се хвърля боклук, не се простира и не се чисти след залез слънце. Има поверие, че след като слънцето залезе, злите сили излизат. Тогава всяка дейност, свързана с почистване, е еквивалентна на изчистване на добрия късмет.
3. За солта на масата всички сме чували. За ключовете важи същото! Не се поставят на масата, на скандал е. А според някои много суеверни хора, така залагаш покрива над главата си и има шанс да го загубиш.
4. Капакът на тоалетната чиния винаги се затваря. Само че не го казвам от хигиенична гледна точка, а защото според поверията, ако стои отворен постоянно, семейството губи пари. Затвореният капак е на богатство.
5. На бедност е, ако трохи от масата се събират с ръка. Идеята идва оттам, че си събирате и последните трохички храна, за да не останете гладни.
6. Отново изхождайки от идеята за злите сили през нощта, има поверие, че душата на детето преди 40-ия ден или преди кръщенето му е безсилна. По тази причина, не се оставят проснати дрехи на детето след залез слънце.
7. Ако някой от семейството е тръгнал на по-дълго пътуване, домакинята в къщата непременно не трябва да чисти, пере или простира. Поне докато пътуващият не пристигне на уреченото място. Почистването след някого е символ на желанието да изчистиш лошото след него. Затова и възрастните вярват, че така може да го заклеймиш никога повече да не пристигне в чужд дом, за да не „замърсява“ и там.
8. Не се подаряват часовник, куче, свещ, сапун и нож. Според поверията часовникът и свещта изброяват дните на човека, а когато това са подаръци между партньори, времето им се преброява. Кучето е най-добрият приятел на човека и е неправилно да се раздава безплатно.
Има поверия, че миейки се с подарен сапун, има възможност да са ти направили магия, да си измиваш късмета, ползвайки го. Всякакви остри предмети вещаят човека отсреща и не се подаряват. Ако все пак сте избрали вече нещо подобно, за да изненадате приятеля си, искайте му някоя стотинка, с идеята, че откупува от вас вещта.
9. Не се подаряват четен брой цветя за празници. На смърт е според поверията заради вярването, че на погребения или гроб се носят само четен брой цветя на покойника.
10. Това суеверие е много подобно на „чукането на дърво“, но се използва, когато някой разказва някаква трагедия или нещо лошо, което се е случило на някой друг. Поверието гласи, че ако се удариш през устата 3 пъти, след като си казал нещо подобно, значи лошото няма да споходи и теб.
В миналото хората са се страхували от неизвестното и от това, което не са можели да си обяснят. Суеверията са се появили преди хиляди години поради невъзможността на древните народи да открият логично обяснение на мистериозни събития или понятия.
По своята същност суеверието е предразсъдък, поверие, заблуда, че такива сили съществуват и могат да бъдат регулирани и повлияни. Проявява се в носенето на талисмани, правене на магии, избягване на числото 13, страх от черни котки и други подобни. Сега накратко ще ви представя някои от най-популярните суеверия и историите, които се крият зад тях.
1. Счупеното огледало вещае 7 години нещастна любов.
Но има и „Счупеното носи щастие“?! Защо тогава счупеното огледало ни носи седем години нещастна любов?
Всъщност в счупеното няма нищо хубаво. То означава, че е нарушена целостта на нещо, което преди това ви е служило добре. Дали ще потрошите чаша или iPhone, усещането не е на велико щастие.
Древните хора са го знаели много добре. Те не са обичали да чупят вещите си, напротив, били са много по-внимателни от нас. И когато нещо се е счупвало, никак не са били щастливи. Днес може веднага да си купите ново, но някога не е било толкова просто. Това ги принудило да гледат философски на нещастието. С други думи – всяко зло за добро. По този начин малкото нещастие от счупването на предмет замества всъщност по-голямото.
Защо обаче всичко счупено да е добре, с изключение на огледалото? Тук са намесени римляните. На тях дължим първите огледала и първите суеверия, свързани с тях. Само нека уточним – суеверието е за седем години лош късмет, не точно нещастна любов. Това последното е подменено от хора, които виждат късмета единствено в любовта.
Счупеното огледало си е лош късмет в доста по-широки граници. Обяснението е, че римляните, както и много други култури, са виждали в огледалото отражение на душата. Така че счупи ли се, все едно и тя се счупва.7-годишният срок е заради вярването им, че на живота са нужни 7 години, за да се възобнови. Тоест 7 години ще си ни жив, ни умрял, ако строшиш огледалото.
2. Минаването под стълба се смята за лоша поличба.
Твърди се още, че човек нямало да порасне, ако мине под стълба.
Каква е тайната на стълбата? Стълби има от как свят светува. Сравнително просто изобретение е това и дори не е съвсем ясно, кой пръв се е сетил за него. Триъгълната стълба обаче е от Средновековието. Например като тази, бояджийската. Всъщност суеверието се отнася именно за нея, не за останалите. Вие, като се качвате по стълбище, неизменно минавате под някакви други стълби, което би означавало, че сме постоянно обречени. За това беше ключово да уточним за коя точно стълба иде реч.
Съществува една теория, в която е замесено християнството. Стълбата е триъгълник, а дори да не е от този вид, пак формира триъгълник, когато се допре до стена. А троицата е свещена за християнството, а и не само. Минаването през такъв триъгълник носи риска да нарушиш това триединство.
Има обаче друга теория, потвърдена от една архаична публикация в лондонската преса от 1891 година. През Средновековието обесването се е наложило като метод за наказания. Особеното е, че това нововъведение съвпада приблизително и с измислянето на бояджийската стълба. Ето как ранните бесилки са приличали на разпъната стълба, а в доста от случаите са били и истински стълби.
Оттам хората започнали да имат двойствено отношение към този уред. Катеренето е добре, стоенето отдолу обаче е лошо, защото се създава алюзия с осъдения. Също така се е вярвало, че духът на обесения остава под стълбата. Оттам идва суеверието. Не минаваш под стълба, за да не се блъснеш в духа на някой обесен под тази стълба. Днес, слава богу, на бояджийски стълби никой не бива обесен, така че спокойно можете да си минавате под тях.
3. Да чукна на дърво…
Признайте си – чукали сте на дърво в опит да държите далеч евентуална злина, за която сте си помислили или дори споменали на глас. Но питали ли сте се защо, ако искаме нещо да не ни ни се случи, а сме го споменали, казваме „да чукна на дърво, да не ме стига“.
Чукането на дърво всъщност е европейска практика, при това западноевропейска. Не е тукашна, донесли са ни я, но не се знае кога и как. А ето и двете добри теории за чукането на дърво: Едно от популярните обяснения на чукането на дърво е свързано с дявола. Чукаш на дърво, за да създадеш шум, за да не те чуе дяволът и да ти осуети плановете. Понеже той дебне и гледа да ти се намеси в нещата и да те прецака. Но дяволът не чува, като почукаш. Още от прастари времена чукането на дърво е най-лесният естествен шум, с който можеш да заглушиш разговор.
Друг евентуален вариант е свързан с вярванията за изгонване на дървесните нимфи, понеже те също имат навика да объркват плановете на хората. Тези нимфи живеят в дърветата и когато искаш да споделиш нещо важно, тропаш по дървото. Нимфите излитат, понеже те са страхливи и така не ти чуват плановете, следователно не могат да ги осуетят.
Дяволите и нимфите често се смесват в народните вярвания, така че това обяснение по-скоро подкрепя първото, а не е някакво различно.
4. Числото 13
Страхът от числото 13 е силен и днес. Повече от 80% от небостъргачите по света нямат 13-и етаж. Много летища пропускат 13-ата писта. Немалко хотели са без 13-и етаж или 13-а стая. Във Формула 1 няма болид с номер 13. Улиците във Флоренция нямат номер 13. 12 и половина или 12А звучи доста по-нестресиращо.
В подкрепа на този страх, имената на някои от най-известните серийни убийци съдържат по 13 букви: Jack the Ripper, John Wayne Gacy, Charles Manson, Jeffrey Dahmer, Theodore (Ted) Bundy.
От незапомнени времена и досега продължава да предизвиква у много хора неясното усещане на първичен страх и петък 13-и, наричан още „Черен петък“. Изследователи все още търсят корените на суеверията за „черния петък“ и за момента има няколко хипотези: На Тайната вечеря присъстват общо 13 души – Исус и 12-те апостоли. И до днес у много народи съществува поверието 13 души да не сядат заедно на маса. Предателят Юда идва последен, тринадесети. Други припомнят, че Спасителят е разпънат именно в петък.
Суеверието вероятно има връзка и с лунно-слънчевия календар, който трябва да има по 13 месеца в някои години, докато Григорианският и лунният ислямски календар винаги имат по 12 месеца в годината. В Древен Рим магьосниците се събирали на групи от 12. Вярвали, че 13-ят в групата е самият дявол.
Според нумеролозите числото 13 всъщност „страда“ заради позицията си след 12. Има 12 месеца в годината, 12 зодиакални знака, 12 богове на Олимп, 12 племена на Израел, 12 апостоли на Исус. В картите Таро 13-ата е картата на смъртта.
Любопитно е, че за италианците числото 17 е много по-опасно, в сравнение с 13. Високите сгради нямат 17-и етаж. В много хотели няма 17-а стая, а в жилищните кооперации липсва 17-и апартамент, следователно няма пощенска кутия или електромер с този номер, като номерацията е или 16а или 18. Същото важи за местата в самолета и в други транспортни средства. Предполага се, че суеверието датира още от Древния Рим и е свързано с изписването на 17 с римски цифри – XVII. При тяхното разместване се получава думата VIXI, която на латински означава „живях“ и се среща често в надгробни надписи.
5. Черна котка да ти пресече пътя!
Черната котка има забележителна история – от времената, когато е била обожествявана, е стигнала до времена, когато е била изгаряна жива, тъй като е била смятана за въплъщение на дявола. Все още мненията по въпроса са смесени… Черната котка е… просто котка с черна козина.
Черният цвят ѝ помага да ловува през нощта, но в хода на историята котките с чисто черна козина често са считани за символ на злото (има няколко култури, в които се смята, че носят късмет). Тези суеверия битуват и в модерното общество. Факт е, че от сиропиталищата за животни са осиновени по-малко черни котки, отколкото всеки друг цвят.
Преди черните котки са свързвани със злото и вещерството. Ако погледнем еврейския и вавилонския фолклор, ще видим, че черната котка е означавала, че змия е легнала на нечие сърце.
Но в Древен Египет котките са били свещени и когато семейната котка е умирала, тялото ѝ е било мумифицирано. Римляните гледали по подобен начин на котките; именно те са внесли котките в Европа. По това време котките са смятани за талисмани, особено ако са черни и ви пресекат пътя.
Първо Църквата започнала да ги свързва с вещерство и магия. И на черните, та и на белите котки, започнало да им излиза лошо име.
Има няколко страни, които все още смятат, че черната котка е добър знак. В Шотландия непозната черна котка пред вратата била знак за бъдещ просперитет, а рибарските жени гледали черни котки, защото вярвали, че те предпазват съпрузите им, докато са в морето.
Но все пак в Ирландия, ако черна котка ти пресече пътя под лунна светлина, това значи, че ще те застигне болест. И у нас, в Румъния, Молдова и Чехия все още вярваме в лошата поличба на черната котка, която пресича пътя!
И така, дали са добри или лоши? Зависи в коя страна зададете въпроса – едни ще ви кажат, че това са най-злите създания и трябва да бъдат избягвани, други ще твърдят, че това са обикновени животни и трябва да се отнасяме към тях като към всяко друго животно.
6. Заешко краче за късмет.
Една от версиите за това суеверие е, че е дошло от тотемите на древните келти. Те смятали, че зайците копаят дупки в земята, за да влязат във връзка с подземния божествен свят. Келтите вярвали, че жените им ще раждат лесно и често, ако имат талисман от заешко краче.
За заешкото краче под формата на талисман се смята, че носи голям късмет в твърде много култури. Но тук не става дума за кое да е краче – важно е амулетът да е от заден ляв крак на заек, като периодично трябва да го галите или потърквате, за да активирате добрия късмет.
Защо заешкото краче носи късмет на притежателя си? От една страна, това е свързано с прочутата плодовитост на зайците, а от друга с вярването, че зайците са свързани с тъмните сили, тъй като живеят под земята. Поради това притежаването на заешко краче като талисман осигурява връзка с най-различни свръхестествени сили. Естествено като повечето суеверия и това е станало обект на допълване и детайлизиране.
Освен за крачето на зайците има и суеверия, свързани с движението на животното. Така например, ако пътят ви бъде пресечен от заек, това вещае катастрофи и нещастия. На други места обаче, ако заекът мине пътя ви отпред, това е на добър късмет, а ако мине зад вас е на лош. За добро или зло е почти невъзможно в днешно време заек да мине пътя на човек.
Интересно е и старото суеверие, че ако заек претича през главната улица на град, значи някоя къща наблизо скоро ще се подпали. Вероятно това отново е свързано с още по-старите вярвания, че зайците са помощници на вещиците и Дявола, също като котките, колкото и да е трудно да си представим нещо толкова зловещо за такова симпатично животно.
В някои области на Великобритания пък хората не ядат заешко, защото вярват, че душите на бабите им се вселяват в тях. Е, значи има поне едно суеверие, което не изисква убиването на зайци, макар и в ограничен район.
7. Подкова за късмет и щастие!
За подковите се смята, че предпазват от така наречените „зли очи”, казано с други думи от вредното влияние на хора, които не ви желаят доброто. Окачете една подкова някъде вкъщи, за да защитава дома ви или носете малка подкова на верижка, като се уверите, че краищата ѝ сочат нагоре. В противен случай късметът може да „избяга”.
На всички е известно, че подковата е древен и може би най-известният талисман, носещ в дома ни късмет, успех, богатство. И това поверие е широко разпространено в най-различни страни по света. Защо обаче хората са започнали да приписват магически свойства на един толкова обикновен предмет?
Ритуалът със закачането на подкова на входната врата е разпространен и популярен из целия свят. Поради специфичната форма на подковата (полумесец) още в най-старите легенди я посочват като свещен символ. Някои дори оприличават формата ѝ с тази на символа на египетската богиня на плодородието Изида.
Многочислените легенди и поверия за подковите произлизат и от реалния живот. През ранните векове на нашата ера, желязото току-що е започнало да се появява в Европа. Било много скъпо и всяка желязна вещ имала много висока стойност, a в селските дворове желязото било изключителна рядкост. Така, когато някой намерел подкова на улицата, то това се смятало за голяма находка, защото подковата можело да се измайстори нещо – например нож или няколко гвоздея.
Смятало се е, че щом конят е подкован, той е защитен от вещици и зли духове, тъй като желязото имало способността да ги прогонва.
Няма единно мнение по въпроса накъде трябва да бъде обърната подковата. Смята се, че ако се закачи над вратата, с „рогата“ нагоре това ще привлече в дома заможност, мир и благополучие. Много нации я закачат обърната нагоре, като се смята, че тогава късметът няма да „избяга“ или да се „излее“. Може да се окачи и обърната настрани, тогава тя ще символизира буквата „С“ – първата буква в името Христово (Christ).
8. Числото 666 се свързва със Сатаната и всява ужас.
Но то е станало известно най-вече заради своите странни математически свойства. Числото 666 представлява сбора от всички числа на колелото на рулетката.
Произходът му идва от Библията – от числото на Звяра. Зад него обаче има научно обяснение, без каквато и да е математическа истина. Според нова теория 666 е код за име, напълно логичен за хората, живели по времето на написването на Новия завет.
Научните изследвания отдават предпочитания на тезата, че под този номер се крие особено ненавистният на юдеите и първите християни император Нерон (придобил известност и като Нерон-вълкът, по аналогия от легендарните Ромул и Рем, които били отгледани от вълчица).
Ако се съберат буквените числови стойности на староеврейски, сборът им е 666. Аритметичното тълкуване е, че числото 666 е равно на сумата от първите 36 числа.
Друго интересно наблюдение: ако вземем квадратите на първите седем прости числа (2, 3, 5, 7, 11, 13, 17) и ги съберем, отново се получава 666. Повдигането на квадрат се счита за магическа операция още от времето на създателя на нумерологията – Питагор (числото се взема толкова пъти, колкото самото то показва, което само по себе си е тайнство).
Нумеролозите смятат простите числа за богохулни. Съществува хипотеза, че числото 666 означава несъвършенство, за разлика от 777, което е трикратен символ на хармонията.
9. Да ти върви по вода!
Следващото суеверие, в което много хора вярват, е изливането на вода преди някакво важно начинание, за да ти върви по вода. В много семейства все още този ритуал се спазва на първия учебен ден, преди важен изпит, в сватбения ден. Приема се, че по този начин всичко ще върви гладко, без препятствия.
Водата е източникът на живот на нашата планета. От незапомнени времена хората съставят легенди, поговорки, приказки и песни за водата. И дори днес се смята, че водата има памет и може да причини както добро, така и зло.
За да се отървете от всички болести и да живеете щастливо до старост, трябва да измиете лицето си с вода от река, която тече от запад на изток. И ако плувате в реката, която тече от изток на запад, можете да получите толкова болести, на колкото години сте.
Тъй като водата има памет, не можете да говорите лошо, когато водата тече – можете да вземете целия изразен негатив на раменете си.
Ако се ядосате, тогава водата наблизо не може да се използва като храна или дори да поливате растенията с нея. И ако сте радостни и мили, тогава тази вода попива и ще ви донесе здраве и благополучие.
И ето още един популярен знак – всичко, което се казва от течащата вода, ще ви остави. Така че, ако говорите край реката за своите неприятности, неуспехи, проблеми, всичко се оттича. Но трябва да внимавате – не казвайте на течащата вода за вашето щастие или любов – всичко, което ви е скъпо, може да изчезне.
10. „Заключ”…
… когато минаваме покрай гробище, катафалка, монах, линейка и др.
Дължим това международно суеверие на японците. Традиция при тях е, когато минават покрай погребална процесия или гробище, да крият палците си между показалеца и средния пръст, за да пазят от беди родителите си. Свързано е с факта, че в Япония думата „палец“ се превежда буквално като „родителски пръст“ и се смята, че ако го скриеш навреме, ще предпазиш родителите си от преждевременна смърт.
Това суеверие е старо и познато на всяко детско съзнание – когато имаш неприятно предчувствие, или ти минава лоша мисъл през ума, заключи пръстите си и така ще се предпазиш от фалове и провали. Всъщност, подсъзнателно търсим опора и сигурност в „заключените пръсти” – бронирайки се злото и бедите.
Заключването е един от най-популярните начини за защита от негативна енергия. Обикновено става с помощта на кръстосване на показалец и среден пръст. Другият вариант е да допрете палеца до малкия пръст, като при мъжа това трябва да става на лявата ръка, а при жената – на дясната. Третият вариант е двойно заключване – кръстосват се и краката, и пръстите.
Понякога дори хора, които са твърдо стъпили на земята, отричат поверията, суеверията и поличбите, те неволно спазват някои от тях. Защото има суеверия, които са се превърнали в навик и в част от нашия живот. За всеки случай се завърташ три пъти на улицата, привличайки учудените погледи на минувачите. Тайничко почти всеки от нас е подвластен повече или по-малко на суеверията…
Този юли навлизаме в свещено пресечие на времето — дни с изключителна сила, в които едно завършва, а друго се ражда. От звездата Сириус се излъчва мощен космически пулс, преминаващ през нашето дневно светило — Слънцето — право към сърцето на цялото човечество.
Ние вървим напред крачка по крачка, кадър по кадър, като в старо черно-бяло кино, оставяйки зад гърба си толкова лични тежести, колкото можем да освободим. Влагаме чувства в онази сладост на битието, която не се намира никъде в материалния свят — само в свещеното пространство на душата.
В древността, на 22 юли, се е celebrирала Египетската Нова година — с разлива на Нил и Изида на върха на този египетски „рожден ден“ на цивилизацията. Идва Новата година на Атлантите — почит към това, което сме били в онова единствено по рода си време на светлина. После се обличаме за деня „извън времето“ — 25 юли. А на 26 юли изгрява Новата година на маите, в цялото ѝ величие. В този период от годината преминаваме от едно Посвещение в друго — стъпка по стъпка, клетка по клетка, светлина по светлина.
Следващата стъпка в тази вълна на енергия е Възходът на звездата Сириус — начало на нов, извисен цикъл на слънчева светлина. Слънчевата светлина е сборът на цялото съзнание, съществуващо във всички измерения — тя носи в себе си светлината на всички души, на всички планети, целия опит на нашата Вселена. Това е светлина на висша воля, вселенска любов и творческа интелигентност. Слънчевата светлина е живо същество.
Възходът на Сириус е несравнима възможност да се устремим напред в звездната вълна, предхождаща онова, което предстои. Сириус е почитан от най-древни времена. В Атлантида мистериите идват от звездата Сириус чрез шумерските Мъдреци. След третото падение на Атлантида сирианските мистерии се разпростират в древен Египет. Още през 3000 г. пр.н.е. египтяните започват да celebrират хелиакалния изгрев на Сириус, обявявайки го за Нова година, защото Нил залива бреговете си именно в месеца на Лъва.
Сириус е дом на Космическия Христос, на Възнесените Учители и на Господарите на Карма. Той винаги е бил духовен прототип на Земята. Докато лъчите на Сириус се навеждат към Земята през Слънцето, пред нас стои нова възможност да активираме космическото семе в себе си.
Тези семена са малки слънчеви скъпоценности, съдържащи скрити ДНК кодировки. Те чакат търпеливо специфични звездни излъчвания, които да отворят запечатаните звездни архиви в нас.
Когато Сириус изгрее в твоята част на света, излез навън преди зазоряване и погледни на изток. Облачно или ясно, видима или невидима — звездата Сириус ще изгрее, за да те посрещне.
ИМЕННО В МИГА НА ТИШИНА МЕЖДУ ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ ЩЕ ОТКРИЕШ КЛЮЧА, КОЙТО ОТВАРЯ ВРАТАТА КЪМ ОНОВА, КОЕТО ТЪРСИШ.
ИЗЛЕЗ НАВЪН, ПОГЛЕДНИ НА ИЗТОК И ПОЗВОЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ ДА ТЕ ИЗПЪЛНЯТ.
ПОМОЛИ ДА БЪДЕШ ОСВОБОДЕН ОТ ВСИЧКО, КОЕТО ВЕЧЕ НЕ СЛУЖИ НА ТВОЯТА ВИСША СВЕТЛИНА, И ДА СЕ ИЗПЪЛНИШ ДОКРАЙ С ОНОВА, КОЕТО СЛУЖИ НА НОВИЯ ПЪТ НА ДУШАТА ТИ И НА ДУХОВНАТА ТИ ЕВОЛЮЦИЯ.
