Рождество на Пресвета Богородица, „начало на празниците“, първият от дванадесетте велики празници на новата църковна година, наричан още Малка Богородица - празнува се на 8 септември
Имен ден имат: Мария, Мара, Марийка, Мими, Мима, Мариян, Марияна, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Маша
„Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от Тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог…“- из Тропар за празника
На 8 септември се възпоменава Рождеството на Пресвета Богородица – раждането на Майката на нашия Бог Иисус Христос от праведните родители Йоаким и Анна. В православния календар този празник принадлежи към дванадесетте велики Господски и Богородични празници и се отбелязва на 8/21 септември. Пресветата Мария се родила във време, когато човечеството било достигнало до такава степен на нравствен упадък, че изглеждало почти невъзможно да се изправи. Най-просветените умове на онази епоха съзнавали и нерядко открито изповядвали, че Бог трябва да слезе на земята, за да възстанови истинската вяра и да не допусне погибелта на човешкия род. Синът Божий благоволил за спасението на хората да приеме човешко естество, а Пречистата Мария – единствената, достойна да вмести в Себе Си и да роди Източника на чистотата и светостта – избрал за Своя Майка.
Рождеството на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария се празнува от Църквата като ден на вселенска радост. В този светъл ден, на границата между Стария и Новия Завет, се родила Преблагословената Дева Мария, предопределена от века в Божия Промисъл да послужи на тайната на въплъщението на Бога Слово – да стане Майка на Спасителя на света. В своето Слово св. Андрей, архиепископ Критски, нарича празника Рождество на Пресвета Богородица „начало на празниците“. И наистина, преди седмица посрещнахме началото на индикта – църковното новолетие. А на 8 септември празнуваме Рождеството на Пресв. Богородица и това е първият от дванадесетте велики празници, с който започва нашата нова църковна година.
Защо това събитие е толкова важно за нас, че е възведено в числото на дванадесетте велики празници? Нали в Новия Завет за Рождеството на Дева Мария не се казва нищо, а и за Нейния земен живот като цяло Свещеното Писание ни дава твърде оскъдни сведения. Основната част от познанието ни за Божията Майка черпим от Свещеното Предание. Св. Богородица се родила в Палестина, в малкия галилейски град Назарет. Нейни родители били праведният Иоаким, от Давидовия царски и пророчески род, и Анна, от рода на първосвещеник Аарон. Съпрузите били бездетни, защото света Анна била неплодна. Достигнали преклонна възраст, Иоаким и Анна не изгубили надеждата си в Божията милост, твърдо вярвайки, че за Бога всичко е възможно и че Той може да разреши неплодието на Анна дори в старостта ѝ, както някога разрешил неплодието на Сара, съпругата на патриарх Авраам.
Светите Йоаким и Анна дали обет да посветят на Бога и да предоставят за служение в храма детето, което Господ би им дарил. Бездетството се считало в еврейския народ за наказание Божие за грехове. Затова светите и праведни Иоаким и Анна понасяли несправедливи укори и унижения от своите сънародници. Богатият и знатен Йоаким принасял двойни дарове на Бога, като казвал: „Нека от богатството ми бъде за целия народ, а за мене – за отпущение и умилостивение пред Господа.“ В един от празничните дни старецът Йоаким дошъл в Иерусалимския храм, за да принесе своята жертва на Бога. Но първосвещеникът не я приел и нарекъл Йоаким недостоен поради бездетството му – защото не бил оставил потомство на Израил. Иоаким силно се огорчил. Той разгледал родословията на дванадесетте колена и видял, че всички праведници са оставили потомство на Израил. Толкова горчива била скръбта му, че той не се върнал при жена си, а се оттеглил в пустинята и постил там четиридесет дни, като казвал: „Няма да вляза нито за храна, нито за питие, докато Господ не слезе при мене; и молитвата ще ми бъде храна и питие.“ Когато съобщили това на жена му Анна, тя плакала като вдовица и в отчаянието си възкликнала: „Горко ми! Кой ме е родил? Какво утроба ме е произвела? Защото станах проклятие сред синовете Израилеви и с поругание ме отхвърлиха от храма.“ Но и в своята скръб Анна не възроптала против Господа. Тя се молела и призовавала Божието милосърдие над своето семейство.
Господ изпълнил горещите молби на светите Йоаким и Анна, когато те достигнали преклонна възраст и чрез добродетелния си живот се приготвили за високото призвание да бъдат родители на Пресветата Мария – бъдещата Майка на Господ Иисус Христос. На двамата се явил Архангел Гавриил и на всеки от тях възвестил: „Господ чу молитвата ти; ще заченеш и ще родиш и за твоето потомство ще говори целият свят.“ Съпрузите обещали да посветят своето дете на Бога. И в определеното време се родила Дева Мария. Когато навършила три години, родителите Я предали за възпитание в Иерусалимския храм, изпълнявайки своя обет пред Бога. Така малката Мария станала част от Божествения промисъл, начало на тайната на Боговъплъщението – тайна, дотогава скрита в Бога и непозната на всички същества – от Ангел до човек и от човек до най-малкото творение. Пресветата Мария със Своята чистота и добродетел надминала не само всички хора, но и Ангелите. Тя станала жив храм Божий, както Църквата Я възпява в празничните песнопения.
Рождеството на Божията Майка ознаменувало настъпването на времето, когато започнали да се изпълняват великите и утешителни Божии обещания за спасението на човешкия род от робството на дявола. Това събитие приближило на земята благодатното Царство Божие – царството на истината, благочестието, добродетелта и безсмъртния живот. Затова Рождеството на Пресвета Богородица не е просто спомен за раждането на една свята Дева. То е начало на изпълнението на тайната на нашето спасение – начало на пътя, който ще доведе човешкото естество до самото му съединяване с Бога в лицето на Иисус Христос. И затова Църквата с право нарича този ден „начало на празниците“. Рождеството на Пресвета Богородица възвестило радост на цялата вселена и станало начало на спасението на целия човешки род. Този всеобхватен характер на празнуваното събитие откриваме в песнопенията, богослужебните четива и проповедите, посветени на това чудно събитие.
Самият празник Рождество Богородично се оформил в древната Църква в Йерусалим през V–VI век, в епоха, когато почитта към Божията Майка получила все по-ясно литургично изражение след Третия вселенски събор в Ефес през 431 г., утвърдил православното Й изповядване като Богородица – Θεοτόκος, защото Роденият от Нея е истински Бог и истински Човек. Историческите сведения сочат към VI век като време на установяването на празника в Йерусалим; по-късно той се разпространил в целия християнски Изток и достигнал и до Запада. Това обяснява и неговото място в църковната година. 8 септември – Рождеството на Богородица – стои в началото на богослужебния кръг, а 15 август – Нейното Успение – в неговия край. Така цялата църковна година символично се поставя под покрова на Пресвета Богородица – от Нейното Рождество до Нейното славно представяне пред Господа. В православната традиция тази подредба е виждана именно като богословски образ на освещаването и благословението на цялото време чрез Божията Майка. Празникът на Рождеството на Пресвета Богородица – 8 септември се почита тържествено в целия православен свят. В Светата земя той има особено място в богослужебната памет на Йерусалим, а в България и Гърция множество храмове и манастири носят името „Рождество на Пресвета Богородица“ и отбелязват своя храмов празник.
Има нещо изключително човешко в празника на Раждането на Божията Майка. Всичко започва в един дом. Не в дворец. Не сред земна слава. Не сред власт и богатство. Започва в дома на двама престарели праведници, които са чакали и са се молили. И именно от този дом Бог започнал да разгръща събития, които променили историята на човечеството. Това е великият парадокс на Божия промисъл: Бог често поставя началото на най-великото Си дело там, където човешкият поглед вижда само малкото, скритото и безсилното. Една рожба. Едно семейство. Една девойка. И чрез Нея – идването на Спасителя на света.
Рождеството на Пресвета Богородица ни учи да не измерваме Божието действие с човешкото търпение. Йоаким и Анна са чакали дълго. Ние също чакаме. Чакаме изцеление. Чакаме помирение. Чакаме дете. Чакаме близък човек да се върне. Чакаме врата, която изглежда затворена, да се отвори. Чакаме отговор на молитва. Понякога ни се струва, че Бог мълчи. Но празникът Рождество Богородично ни напомня, че Божието мълчание не е Божие отсъствие. Времето на Бога не е бездействие. Докато човек вижда празнота, Бог може вече да приготвя изпълнението. И затова този празник не ни учи просто да чакаме. Той ни учи да чакаме с вяра. Защото от една дългогодишна човешка скръб Бог извел радост за цялата вселена. И както чрез Рождеството на Пресвета Богородица света започнал да се приближава към Христовото Рождество, така и в нашия живот понякога Господ започва най-голямото дело именно там, където ние виждаме само край, тишина или безизходица. Нека затова днес не гледаме само към миналото на един свят празник. Нека погледнем и към собственото си сърце. Какво сме престанали да очакваме от Бога? За коя молитва сме решили, че вече е късно? Коя надежда сме погребали в себе си? Може би точно там трябва отново да кажем: „Господи, не разбирам Твоето време, но Ти се доверявам.“
Нека Пресветата Божия Майка бъде покров и застъпница на нашите домове, семейства и деца; да утешава скърбящите, да укрепва немощните, да пази онези, които са далеч и да води всички нас към Своя Син и наш Бог Иисус Христос. Нека в домовете ни има мир, в сърцата ни – вяра, в молитвите ни – търпение, а в трудните дни – онази тиха надежда, която не се предава, защото знае, че Бог никога не забравя Своите чеда.
Пресвета Богородице и Майко Божия, Рождеството Ти изпълва небето и земята с радост! Погледни милостиво към нас, които прибягваме под Твоя покров. Бъди наша Застъпница пред Твоя Божествен Син. Укрепи слабите ни души, утеши сърцата ни, пази домовете и децата ни, помилвай страдащите и не оставяй онези, които с вяра призовават Твоето пресвято име. Изпроси ни благодат да приемаме Божията воля със смирение, да чакаме Божието време с търпение и да не губим надежда дори когато пътят пред нас е скрит. Пресвета Богородице, покрий ни с Твоя честен покров, пази ни от всяко зло и ни води към Христос, Който е нашият Път, Истина и Живот.
© Храм „Св. Архангел Михаил“ – с. Костенец
