Системата на 27-те накшатри е една от най-древните концепции в индийската астрология и космология. Тя предхожда класическия зодиак от 12 знака и е свързана преди всичко с движението на Луната. Във ведическата традиция накшатрите представляват „лунни домове“ – области от небето, през които Луната преминава по време на своя транзитен цикъл.
Причината те да бъдат именно 27 е едновременно астрономическа, митологична и религиозна. Индийската традиция никога не разделя строго научното от свещеното знание. Затова, за да се разбере системата на накшатрите, трябва да се обърнем към древните предания и по конкретно към мита за Чандра и неговите 27 съпруги – дъщерите на Дакша.
Дакша Праджапати – кой е той?
Дакша Праджапати е една от най-значимите фигури в ранната индийска космогония. Името му означава „умел“, „способен“, „деен“. Във Ведите и Пураните той е един от Праджапатите – „господарите на сътворението“, същества, натоварени със задачата да създадат света.
В различните текстове Дакша е представен или като син на Брахма или като един от първите творци на живите същества.Той е владетел и законодател, баща на ритуалния ред и обществената йерархия. Неговата фигура е тясно свързана с идеята за кастите и космическия ред. Именно той дава своите дъщери за съпруги на различни божества и така организира структурата на космоса.
Историята за Чандра и накшатрите не идва от един-единствен текст. Тя е формирана постепенно в продължение на столетия. Основните източници са: Ригведа, Шатапатха Брахмана, Вишну Пурана, Бхагавата Пурана, Махабхарата. В ранните ведически текстове накшатрите са предимно астрономически станции на Луната. По-късно в Пураните те вече са персонифицирани като дъщери на Дакша.
Чандра е богът на Луната, красотата, божествената напитка сома, която дава безсмъртието, а още на влагата, растителността, плодовитостта и психиката. Във ведическата мисъл Луната е свързана с ума (манас), емоциите и ритмите на живота.
Чандра е женска планета , но в митологията това е мъж, Той е изключително красив, сияен и очарователен. Дакша решава да даде своите 27 дъщери за негови съпруги. Това са Ашвини, Бхарани, Криттика, Рохини, Мригашира, Ардра, Пунарвасу, Пушя, Ашлеша, Магха, Пурва Пхалгуни, Утара Пхалгуни, Хаста, Читра, Свати, Вишакха, Анурадха, Джйештха, Мула, Пурва Ашадха, Утара Ашадха, Шравана, Дхаништха, Шатабхиша, Пурва Бхадрапада, Утара Бхадрапада, Ревати
Те символизират 27 сектора по еклиптиката, през които Луната преминава в рамките на един лунен месец.
Сред всички свои съпруги Чандра обичал най-силно най-младичката, Рохини. Той прекарвал почти цялото си време при нея и пренебрегвал останалите.Това предизвикало гнева на другите дъщери на Дакша и те се оплакали на баща си.
Дакша многократно предупреждавал Чандра да бъде справедлив към всички свои съпруги, но Лунният бог не се променил. Тогава Дакша го проклел:
„Нека твоето сияние намалее.“
След проклятието Чандра започнал да линее и да губи светлината си. Светът потънал в безпокойство, защото Луната била необходима за ориентир на живите същества, за растенията, за приливите и ритъма на времето.
Боговете помолили Шива да помогне. Шива смекчил проклятието. Така се появил цикълът на намаляващата и нарастващата Луна.
Казано иначе: намаляващата Луна е резултат от проклятието на Дакша; А нарастващата Луна е възстановяването на силата на Чандра чрез милостта на Шива.
Сидералният цикъл на Луната е приблизително: 27.3 дни. Древните индийски астрономи разделили небето на 27 сектора. Всеки сектор има дължина:13 градуса и 20 минути.
Така Луната прекарва приблизително едно денонощие във всяка накшатра.
Средно престоят е:около: 23 часа и 50 минути. Понякога повече, понякога по-малко, според скоростта на Луната.
В някои древни системи съществува и 28-а накшатра – Абхиджит. По-късно тя е изключена от основния цикъл, за да се получи по-удобно деление на 27 части. Абхиджит остава скрита или интеркаларна накшатра и се използва само в определени муху̀рта.
Митът за Чандра и неговите 27 съпруги ясно отразява структурата на древното ведическо общество. То е: патриархално; родово-общинно, основано върху властта на бащата; допускащо многоженството при владетелите и божествени фигури.
Бракът на Чандра с 27 съпруги не е представен като морален проблем. Напротив — той символизира космически ред. В древната индийска култура многоженството е било позволено особено: при царе; жреци;
при митологични герои и богове.
Същевременно митът съдържа и морално послание: владетелят трябва да бъде справедлив към всички свои съпруги и задължения. Нарушаването на равновесието води до космическо наказание.
Луната има особена, сърдечна връзка с някои накшатри. Най-силната ѝ позиция е в Рохини. Рохини е любимата съпруга на Чандра, тук като се управлява от Луната; носи плодородие, красота и чувственост; свързана е със зачатието, растежа и живота; Луната в Рохини е емоционално стабилна, творческа; чувствена; силно фертилна.
В класическата астрология това е една от най-добрите позиции за Луната.
Най-трудното положение за Луната е в
Джйештха. Джйештха е свързана с:
неудовлетвореност, сухота, старост напрежение, ревност, психологическа обремененост.Тук Луната може да стане прекалено чувствителна към обиди съперничество. Тя често преживява кризи, откъсване и дълбока вътрешна трансформация.
Системата на 27-те накшатри е резултат от съчетание между наблюдение на движението на Луната, религиозната концепция и митологичното мислене, а още и социалната структура на древна Индия. В митът за Чандра и дъщерите на Дакша Луната не просто преминава през звездни сектори — тя посещава и обръща внимание на своите съпруги и винаги пристига в различни настроение, защото е в различна фаза. Така космическото движение се осмисля чрез човешките и семейните взаимоотношени и то става по-лесно за разбиране от обикновения човек.
Тази особеност е характерна за цялата ведическа култура: небето, обществото, ритуалът и митът образуват единна система, в която астрономията никога не е напълно отделена от религията и символа.
Ом Сат Тат!
Гаури Ган Деви
