ЗА ВСИЧКИ КОИТО ЩЕ ХАРЕСАТЕ ТОВА, знайте че тази Програма за Изход от Кризата, не е една публикация, а до момента вече има СЕДЕМ, свързани една след друга, макар, че днес ви давам четвътия официален Ключ!
Потърсете ги в предните ми публикации...
Четвърти ключ: ПИК — походът към върха
И сега, след като поставихме първите три големи крачки — Любовта, която ни учи да различаваме душата от ролята; Мъдростта, която ни учи да поставяме ограда между истината и лъжата; и Добродетелите, които ни учат да изграждаме в себе си доброто дете, способно да преминава през порталите на живота — време е да стигнем до нещо още по-съществено, защото ако една програма се нарича **ПИК**, тя не може да остане само в ниското поле на приказките, теориите и добрите пожелания, а трябва да ни изведе към върха, там, където въздухът е по-чист, мисълта е по-ясна, волята е по-силна, а човекът започва да усеща, че над него има Небе, ред, закон и същества, които не са го изоставили.
Нека си зададем въпроса честно: можем ли сами, само със своите объркани човешки сили, със своите страхове, партии, медии, институции, взаимни обвинения и идеологически вражди, да се справим с огромното социално напрежение, в което светът все по-дълбоко затъва; можем ли да разчитаме само на същите механизми, които са ни довели до ръба на пропастта, да ни извадят от нея; можем ли да очакваме, че онези философии на разпад, които превърнаха свободата в произвол, любовта в безгръбначие, правата в оръжие срещу дълга, а човека в самотна, изплашена и лесно управляема единица, изведнъж ще родят спасение?
Затова изходът от кризата не е само политически, не е само икономически, не е само военен, не е само дипломатически и не е само психологически, защото кризата вече е духовна, а когато кризата е духовна, решението трябва да мине през възстановяване на връзката между човека и Небето, между земния пътник и светлите същества, между видимата човешка воля и невидимата помощ, която идва само тогава, когато човекът престане да бъде пасивен зрител и стане съзнателен участник в Божията драма на Земята.
Ето защо "Програмата ПИК" не е просто призив за разходка в планината, не е туристическа прищявка, не е романтична снимка на изгрев и не е бягство от света, а е строго обмислена програма за свързване на човешката воля със силите на висшия свят, чрез свещени места, свещено време, свещени действия, свещени думи и хора, които са готови да се превърнат в живи проводници на мира.
Защото не всяка планина е свещена планина, не всеки връх е място на силата, не всяко езеро е огледало на Небето, не всяка дума е дума на силата и не всеки човек, който се качи високо, автоматично става проводник на висша енергия; нужно е знание, нужно е вътрешно пречистване, нужна е правилна нагласа, нужна е група от хора, които не отиват горе да викат срещу враговете си, а да призоват мира, да създадат поле, да изрекат точните слова, да извършат точните действия и да покажат, че човекът все още може да бъде мост между Земята и Небето.
Тази програма има седем стъпки, защото седем са древните планетни ключове, седем са вратите на посвещението, седем са основните сили, чрез които човекът може да подреди хаоса в себе си и около себе си:
**Сатурн — времето на силата.**
Той определя кога се прави походът, кога се мълчи, кога се говори, кога се изчаква и кога се стъпва на върха, защото Сатурн е мярка, ред, граница, зрелост и изпит.
**Юпитер — мястото на силата.**
Той показва свещеното пространство, правилния връх, правилната планина, правилното разширение на съзнанието, защото не всяко място отваря врата към Небето.
**Марс — действията на силата.**
Той е волята, походът, изкачването, усилието, смелостта, дисциплината и готовността човек да направи крачка, когато повечето само се оплакват.
**Венера — предметите на силата.**
Тя носи красотата, хармонията, символа, цветето, хляба, водата, знака, кристала, свещения предмет, чрез който невидимото се съсредоточава във видим образ.
**Меркурий — думите на силата.**
Той е словото, молитвата, формулата, песента, призивът, ясното изричане на намерението, защото думата може да бъде стрела, но може да бъде и ключ.
**Слънцето — човекът на силата.**
То е съзнателният участник, този, който не се крие зад групата, не обвинява света, не чака някой друг да го спаси, а застава като жив център, като проводник, като човек с лице, сърце и отговорност.
**Луната — потоците на силата.**
Тя е езерото, реката, високопланинската вода, живото отражение на Небето в Земята, а заедно със Сатурн тя свързва планината и водата, върха и езерото, камъка и течението, границата и живота.
Това е смисълът на походите на мира — не просто хора да се качат някъде и да кажат, че са направили нещо хубаво, а знаещи и можещи хора, хора с будно сърце, подготвен ум и изправена воля, да отидат на места на силата, в точно време, с правилни думи, правилни действия и правилно намерение, за да изградят жив мост между човешката молба и небесния отговор.
На някого това може да му се стори силно, странно, прекалено мистично или дори налудничаво, но нека попитаме: какво днес на Земята не е налудничаво, когато цели народи са тласкани към омраза, когато страхът се продава като информация, когато войната се облича в красиви думи, когато разпадът се нарича прогрес, когато човекът е насъскван срещу човека, а децата растат в свят, в който вече никой на никого не вярва?
Ако лудостта на стария свят ни води към пропаст, може би е време за мъдрата „лудост“ на онези, които все още вярват, че Мирът не е слабост, че молитвата не е бягство, че планината не е декор, че водата не е просто химична формула, че словото не е само звук, че човекът не е само биологична машина, а живо същество, което може да се свърже със Светлите сили и да помогне на Земята да не се превърне от райска градина в пепелище.
Затова **ПИК** означава изкачване.
Не само към планинския връх.
А към върха в самия човек.
Към онова място в него, където страхът спира да командва, омразата спира да диктува, лъжата спира да омагьосва, а душата най-после си спомня, че е дошла на Земята не да участва в кръвна вражда, а да стане проводник на Любов, Мъдрост и Добродетел.
И когато достатъчно хора стигнат до този вътрешен и външен връх, когато се създаде критична маса от хора на силата, които не проклинат света, а го благославят; които не бягат от кризата, а я преобразяват; които не чакат спасение от демоните на старите системи, а призовават помощта на Светлите същества — тогава започва истинският изход от тресавището.
Тогава програмата вече не е само текст, тя става път.
Става ПИК.
Кирил Хирон Ключаря