Александър Сергеевич Пушкин е роден на днешния ден, 6 юни, 1799, в Москва. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род, историята на който може да бъде проследена до 800 години назад. Майка му Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Ханибал – „арапа на Петър Велики“, чернокож роб от Абисиния (Етиопия), изпратен като подарък от Константинопол. По-късно Ханибал става отговорник за строежите на морски крепости и канали в цялата Руска империя.
Eто любопитни подробности за живота на поета:
Пушкин имал спомени за себе си от 4 годишна възраст. Разказвал, че си спомня как веднъж, по време на разходка забелязал, че клоните на дърветата треперят и земята се движи, а последното земетресение в Москва било регистрирано през 1803 г. Приблизително тогава се случила и първата му среща с царя – той едва не попаднал под копитата на коня на Александър I. За щастие, конят бил овладян и единствената, която се уплашила, била бавачката.
Постъпил в знаменития Царскоселски лицей на 12 години, и то с връзки – чичо му бил личен приятел с министър Сперанский, който основал лицеят. Подбраните ученици били общо 30 и сред тях бил Александър. През 1817 г. при завършването, той бил 26-ти по успех от общо 29 завършили, като показал способности само в руската и френската словесност, и във фехтовката. Заниманията му включвали предимно френска поезия, затова го наричали „французинът“. Тук Пушкин за първи път се чувства Поет: талантът му е признат от другарите му в лицея, както и от корифеите на руската литература Державин, Жуковски, Батюшков, Карамзин.
В лицея Пушкин за пръв път открил любовта. Казват, че започнал редовно да посещава публичните домове на 14, продължавал да ги посещава и когато бил вече женен. Докато ухажвал бъдещата си съпруга, разказвал на приятелите си: „Аз съм възхитен, аз съм очарован... накратко, съм огончарован.“. Венчава се за Наталия Гончарова през 1831 г. Той не блестял с особени физически качества, не бил красив, за разлика от съпругата си, която била и десет сантиметра по-висока и с 13 години по- млада от него. Затова, когато ходели на бал, Пушкин се стараел да стои по-далеч от нея, за да не е натрапва на очи контраста.
Полицейският чиновник Попов написал за него: “Той беше в пълния смисъл на думата дете, и както децата, не се боеше от нищо.“ Дори най-големият му литературен враг Фадей Булгарин признава: “Скромен в съжденията, любезен в обществото и дете по душа.“ Смехът му поразявал околните така, както и стиховете му. Обичал да се смее и често казвал, че това, което възбужда смях, е добро и позволено, а това, което разпалва страсти – престъпно и пагубно.
Първият дуел на Пушкин се състоял в лицея, а в продължение на целия му живот дуелите били около 30. Самият той предизвиквал на дуел различни хора стотици пъти. Всеки спор с него можел лесно да прерасне в покана за стрелба. Освен склонноста към скандали, поетът имал много дългове от карти. Обикновено намирал средства да ги покрие, но ако се случело да не успее, рисувал злостни карикатури и пишел обидни епиграми на кредиторите си.
През 1837 г. Пушкин е предизвикан на дуел от родственика си Жорж Дантес - известен френски монархист, политик и сенатор, женен за сестрата на съпругата му. Дантес остава в историята главно с това, че ранява смъртоносно поета. Дуелът е предвиден не със смъртоносна цел, а само като жест на чест. По ирония на съдбата краят е фатален. Изчаквайки формалния изстрел на развълнувания и изнервен Пушкин, Дантес се оказва още по- изнервен и нетърпелив и стреля пръв. Предвиденият изстрел в крака се оказва неконтролиран от нервността на Дантес и той улучва Пушкин в коремната област. Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. Последните му думи били на разкаяние за това, че не е спазил царската заповед за забрана на дуелите.
Случайност ли е, че „Учителят по фехтовка” на Дюма е най-реалистичният роман за руските декабристи? Руски изследователи представиха невероятно любопитна хипотеза, която изглежда абсурдна, но е подплатена с логични доказателства. Според нея най-големият руски поет Александър С. Пушкин не загинал в дуел, а инсценирал смъртта си, след което се прехвърлил във Франция и там се превъплътил във френския писател Александър Дюма. Подобно нещо изглежда невероятно, но изследователите са направили много детайлно проучване на живота и творчеството на двамата автори и откриват немалко убедителни аргументи, освен факта, че писателите имат едно и също име, а след смъртта на единия изгрява звездата на другия далеч от родината на първия.
Двамата са почти на една и съща възраст – Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма – през 1802 г. Приличат си и външно – мургави, с тъмни къдрави коси, с еднакви черти на лицето. Имат еднакъв произход – прадеди с африкански корени (на Пушкин - Ибрахим Ханибал, арапът на Петър I; на Дюма – чернокожа баба, робиня от Хаити). Приличат си и като характер, и като таланти. Притежават едни и същи качества и недостатъци – не само литературен талант. И двамата са бунтари, избухливи, независими, със свое мнение и готови да го отстояват независимо от цената, която плащат за това. И двамата взимат постоянно заеми и живеят широко на кредит, обичат жените и с леко сърце провокират дуели. И двамата знаят отлично и френски, и руски език, а Дюма превежда стихове на Пушкин на френски.
Според тази хипотеза Пушкин инсценира смъртта си, защото настъпва най-мъчителният период в живота му. Затънал е в дългове и немилост пред императора, който забранява произведенията му („Медният конник”). Не му върви и в личния живот. Жена му Наталия Гончарова флиртува наред, особено с французина Жорж Дантес, за което всички в светските кръгове говорят. И на 27 януари 1837 г. в Санкт Петербург поетът отива на дуел с Дантес и е ранен, като куршумът прониква през бедрото му в корема. При нужното лечение той е могъл и да оцелее, което е възможно и да се е случило. Погребението на Пушкин се превръща в конспирация. Според литературния изследовател Александър Никитенко почитателите на поета са подведени и траурната церемония не е извършена в в Исакиевския събор, където е било очаквано, а тайно през нощта в Конюшенната църква, а след това поетът е погребан в Псков. Веднага след смъртта на Пушкин във Франция изгрява звездата на Александър Дюма.
Първите появи на Дюма са 15 години по-рано, когато Пушкин живее на юг и няма свидетели на престоя му там. На това залагат изследователите и изтъкват тезата, че заради авантюристичния си характер руският поет е можел да живее двойствен живот в Русия и във Франция.
В творчеството на Дюма могат да бъдат открити и Пушкинови черти. Д’Артанян твърде много прилича на руския поет. Факт е, че Пушкин предизвиква 15 дуела. В образа на Миледи прозират чертите на Наталия Гончарова. Поетът се влюбва в Наталия, когато тя е на 16 години, на толкова е и Миледи, когато се омъжва за Атос. А реверанс за несправедливо нарочения за убиец на Пушкин Жорж Дантес е, че Дюма го превръща в положителния герой от „Граф Монте Кристо” – Едмон Дантес.
ARTday.bg
