Екхарт Толе: Всяка емоционална болка оставя след себе си утайка
Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага заради практически аспекти на конкретната ситуация.
Всяка емоционална болка оставя след себе си утайка, която продължава да живее
По-голямата част от човешката болка е излишна. Създавате я вие самите, докато оставеният без наблюдение ум управлява живота ви.
Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане.
Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си.
Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание – и от „егото“ на ума.
Умът винаги отхвърля и се съпротивлява срещу Настоящето, защото не може да функционира и да запази властта си, без да има време, което означава да има минало и бъдеще, затова възприема безвремието на Настоящето като заплаха. Всъщност умът и времето са неразделни.
Имаме нужда от ума, както и от време, за да функционираме в този свят, но настъпва момент, когато те превземат живота ни и там именно се появяват нездравото, болката, скръбта.
За да бъде сигурен, че ще запази контрола си, умът постоянно се стреми да прикрие сегашния момент с миналото и бъдещето, тъй като жизнеността и безкрайният съзидателен потенциал на Битието, който е неделим от настоящето, се закрива от времето, истинската ви природа се засенчва от ума. В човешкия ум се натрупва все по-голям товар от време.
Това натрупване на време в колективния и в индивидуалния човешки ум съдържа и огромно количество утаечна болка от миналото.
Ако не искате повече да създавате болка за себе си и за другите, ако не искате повече да добавяте към утайката от минала болка, която все още живее във вас, не създавайте повече време.
Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага заради практически аспекти на конкретната ситуация.
Предайте се пред това, което е. Кажете „да“ на живота – и вижте как изведнъж той ще започне да работи за вас, вместо против вас.
Настоящият момент е понякога неприемлив, неприятен, дори направо ужасен. Той е такъв, какъвто е. Наблюдавайте какви етикети поставя умът и как този процес на етикетиране, това непрекъснато осъждане създава болка и нещастие. Наблюдавайки механизмите на ума, вие се измъквате от неговите модели на съпротива и тогава можете да позволите на настоящето да бъде. Така ще вкусите от състоянието на вътрешна освободеност от външни обстоятелства, състоянието на истински вътрешен мир.
Приемайте – и след това предприемайте. Каквото и да съдържа настоящето, приемете го така, сякаш че сами сте го избрали. Винаги работете с него, не против него. Направете го свой приятел и съюзник, а не враг. Това ще промени чудотворно целия ви живот.
Докато сте неспособни на достъп до силата на Настоящето, всяка емоционална болка, която изпитвате, оставя след себе си утайка от болка, която продължава да живее във вас. Тя се смесва с Вече натрупаната болка от миналото и се закотвя в тялото и ума ви.
Тази акумулирана енергия представлява отрицателно енергийно поле, което заема тялото и ума ви. Ако си го представите като пълноправно невидимо същество, ще сте доста близо до истината. Това е емоционалното болково тяло. То има два режима на съществуване: латентен и активен. Болковото тяло може да бъде латентно 90% от времето. При един интензивно нещастен човек обаче може да бъде активно до 100% от времето. Някои хора живеят почти изцяло чрез своето болково тяло, докато други го изпитват само в определени ситуации, например свързани с интимни връзки, или с минала загуба или раздяла, физическо или емоционално нараняване и т.н. Всичко може да го събуди, особено ако се получи резонанс с някакъв болков модел от миналото ви. Когато бъде готово да се събуди от латентното си състояние, дори и една мисъл или невинна забележка от някой близък може да го активира.
Разрушителната мисъл се превръща в енергийна „ларва“
Някои болкови тела са крайно неприятни, но сравнително безобидни, например дете, което непрекъснато хленчи. Други са зли и рушителни чудовища, истински демони. Някои са физически агресивни, много други са агресивни емоционално. Някои нападат околните ви, други нападат вас – своя гостоприемник. Тогава мислите и чувствата ви за собствения ви живот стават дълбоко негативни и разрушителни. Често по този начин възникват болести и злополуки. Някои болкови тела докарват гостоприемниците си до самоубийство.
Внимавайте за всякакви признаци на нещастие в себе си, в каквато и да е форма – възможно е това да е пробуждащото се болково тяло. То може да приеме формата на раздразнение, нетърпение, мрачно настроение, желание да нараните, гняв, ярост, потиснатост, потребност от някаква драма във взаимоотношенията ви и т.н. Уловете го в момента, в който се събуди от латентното си състояние.
Болковото тяло иска да оцелее, също като всяко друго същество, а това е възможно само ако ви накара несъзнателно да се отъждествявате с него. Тогава може да се изправи, да ви превземе, да „стане вас“ и да живее чрез вас. Чрез вас то получава „храната“ си. Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия – всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея – не й понася. След като болковото тяло ви превземе, вие ще се стремите към още болка. Ще станете жертва или престъпник. Ще искате да причинявате болка, или пък да страдате от болка, или и двете.
Болковото тяло – тъмната сянка, която хвърля егото -наистина се страхува от светлината на съзнанието ви. Страхува се да не го изобличат. Оцеляването му зависи от несъзнателното ви отъждествяваме с него, както и от несъзнателния ви страх да се изправите срещу живеещата във вас болка.
В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се по-високо измерение на съзнанието. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето.
Болковото тяло се състои от блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото ви енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез неестествения процес на отъждествяване с ума. Тя се е обърнала срещу себе си и се е превърнала в анти-живот, подобно на животно, което се опитва да си отхапе опашката.
Когато прекъснете себеотъждествяването и се превърнете в наблюдател, болковото тяло ще продължи да действа още известно време и ще се опитва да ви примами отново да се отъждествите с него.
На този етап е възможно то да ви създава физически болки и оплаквания в различни части на тялото, но те няма да продължат дълго. Останете присъстващи, останете съзнаващи. Бъдете вечно бдящият пазител на своето вътрешно пространство.
Ако например гневът е преобладаващата енергийна вибрация на болковото тяло и мислите ви са гневни, ако те се въртят около това какво ви е сторил някой и какво ще му сторите вие, съзнанието ви се изплъзва и болковото тяло се превръща във „вас“. Където има гняв, зад него винаги има болка.
Поддържаното съзнателно внимание прекъсва връзката между болковото тяло и мисловния процес и задейства процеса на преобразуване. Все едно, че болката се превръща в гориво за пламъка на собственото ви съзнание, което в резултат на това свети по-ярко. Това е езотеричният смисъл на древното изкуство на алхимията: преобразуването на обикновен метал в злато, на страданието в съзнание. Вътрешното разделение е излекувано, възвръщате целостта си. Задачата ви след това е да не създавате повече болка.
ОБОБЩЕНИЕ на процеса:
Съсредоточете вниманието си върху усещането вътре в себе си. Знайте, че това е болковото тяло. Приемете, че го има. Не мислете за него – не позволявайте усещането да се превърне в мислене. Не съдете и не анализирайте. Не си извличайте самоличност от него. Запазете присъствието си и продължете да наблюдавате какво се случва във вас. Осъзнайте не само емоционалната болка, но и „наблюдателя“, безмълвния зрител. Това е силата на Настоящето, силата на вашето съзнателно присъствие. Вижте какво ще стане тогава. При много жени болковото тяло се събужда точно преди месечния цикъл… Ако съумеете да останете будни и присъстващи, да наблюдавате онова, което чувствате в себе си, вместо да позволите то да ви превземе, това ви дава възможност за силно духовно упражнение и за бързо преобразуване на цялата минала болка.
ЗАБЕЛЕЖКА: Възможно е да срещнете силна вътрешна съпротива срещу премахването на тъждествеността ви с болката, особено ако през по-голямата част от живота си сте се идентифицирали със своето емоционално болково тяло, вложили сте в него голямата част от представата за себе си, привързали сте се към болката. Това означава, че сте си изградили едно нещастно „аз“ от своето болково тяло и смятате, че сте тази измислица на ума. В такъв случай несъзнателният страх да не загубите самоличността си ще ви кара да се съпротивлявате усилено срещу прекъсването на това себеотъждествяване. С други думи, ще предпочетете да запазите болката – да бъдете болковото тяло -вместо да се хвърлите в неизвестното и да рискувате да загубите добре познатото си нещастно „аз“.
Екхарт Толе: Умът е машина за оцеляване, а съзнанието е пътят за освобождаване от болката
Екхарт Толе, Из „Силата на настоящето“
