Има толкова много истории за влечугоподобни същества както в миналото, така и в настоящето, сякаш тези същества са присъствали от началото на времето на нашата планета. Историята говори за тях, а съвременните наблюдения стават все по-чести.
От векове има разкази за същества полухора – полувлечуги, но дали това е резултат от човешкото въображение или има нещо повече за тези странни същества, за които се говори в историческите текстове.
Поглеждайки назад в историята, откриваме няколко текста за странни същества, които са били почитани от предците. В Южна Америка Кетцалкоатъл и Кукулкан са някои от влечугоподобните същества, почитани като Богове.
Кетцалкоатъл е мезоамериканско божество, чието име идва от езика науатл и означава “Перната змия“. Поклонението на Пернатата змия е известно за първи път и документирано в Теотиуакан през I век пр. н. е. или I век сл. н. е.
Божеството на Пернатата змия е почитано от много различни етнополитически групи в историята на Мезоамерика.
Приема се, че най-ранното иконографско изображение на божеството се намира на Стела 19 в олмекското място Ла Вента, изобразявайки змия, издигаща се зад човек, вероятно участващ в шамански ритуал, и е направено около 900 г. пр. н. е.
За ацтеките Кетцалкоатъл бил, както подсказва името му, Перната змия – летящо влечуго, подобно на дракон, който е създател на граници между Земята и небето. Той е божество-създател, допринесло съществено за създаването на човечеството.
Кукулкан е името на божество на Змията на маите, което служи и за обозначаване на исторически личности.
Въпреки, че е силно мексиканизиран, Кукулкан произхожда от маите от класическия период, когато е бил известен като Ваксаклахун Убах Кан – „Военната змия“, и е идентифициран като посткласическата версия на „Визийната змия“ на класическото изкуство на маите.
Но тези разкази присъстват не само в мезоамериканските култури, а също така в Азия и древните азиатски цивилизации, които говорят за драконови императори и драконови Богове.
Възможно ли е древният човек да е взаимодействал с тези странни същества, които днес наричаме „рептили“? Някои хора тълкуват текстове в Библията и предполагат, че те са свързани с извънземни влечугоподобни същества.
В Библията, книгата Битие, има история за змия, която изкушава Ева, като й предлага забранения плод от Дървото на познанието.
Ева се поддава на уговорките на змията и яде от ябълката, като завинаги променя човешката история. Адам и Ева са изгонени от Едемската градина. Змията е наказана да се плъзне по Земята като наказание за неподчинението си на Божията воля. В древната легенда змията, която предложила забранения плод на Ева, била с хуманоидна фигура преди Бог да я накаже.
В Корана също има странни истории за същества, които се наричат „джинове“, и които са присъствали на Земята преди хората. Историята разказва, че в един момент Иблис, водачът на джиновете, обиден от Бог, се разбунтувал и бил прокълнат като змиите в Едемската градина, които останали в капан на Земята за вечността.
Хопи имат легенда за три града на тихоокеанското крайбрежие, които били изцяло под земята. Преди 5000 години метеоритен дъжд е причината странни същества, описани като гущери, да потърсят убежище под земята. Тези същества изграждат сложна мрежа от тунели, разположени под Лос Анджелис, използвайки напреднали технологии, които можели да разкопават скали.
В Бенарес, Индия, съществува почти идентична легенда, която говори за кладенеца на Шешна, който в индуистката легенда е вход към Подземен град на Нагите – раса от полубожествени змии, които живеят в подземен град, наречен Патала. Според митологията това място е с голяма сила и само светец може да влезе в контакт с него.
Има различни култури, които на практика споделят едни и същи вярвания, които според историята никога не са били свързани помежду си, но споделят много подобни истории.
Културата Убайд е друг пример за странни същества, приличащи на влечуги. Убайд се разпространява на север в Месопотамия, като постепенно заменя културата Халаф.
Британският археолог сър Леонард Уули е сред първите, които откриват съвременен Ирак, в търсене на доказателства за една от най-старите земеделски общности в света. Открита е хуманоидна фигура с характеристики на гущер и това шокира археолозите.
Фигурките, изобразяващи странно изглеждащи същества с вид на гущери, са уникални. Това, че са в безцеремонни пози изглежда показва, че не са били Богове, а извънземни същества, живеещи сред хората.
