РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН – ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Вероятно всички вие сте чели притчата за блудния син. Обикновено тя се свързва с опрощението на греховете на човека от нашия Бог-Отец. Но под човек се има пред вид природния човек, видимия материален човек и се смята, че когато Бог му прости греховете, той ще живее добре в този свят, ще има всичко, от което се нуждае. А след смъртта ще отиде в Божието царство.
Това обаче е една голяма заблуда.
За да премахнем тази заблуда трябва да се задълбочим малко в тази тема. Човекът не е само материалното тяло, което виждаме. Той е микрокосмос. Преди падението си микрокосмосът живеел в един свят, който можем да наречем божествения свят. Той живеел при своя Отец. Притежавал огромни богатства, имал е огромни, божествени способности. И следвал един троен закон: “Приеми всичко. Отдай всичко. И така обнови всичко.” И така той сътрудничал в изпълнението на Божия план.
В един момент обаче, той решил да задържи част от получаваното за себе си и така нарушил този троен закон. Той поискал от Баща си да му даде “дяла”, който му се полага, който щял да използва така, както той смятал за добре. Така възникнала собствената воля, отделена от Божията воля. Човекът(т.е. микрокосмосът) се отделил от Бога и заживял отделен от Него. Създал си собствен свят и заживял в него, където живее и досега(т.е. тук в този свят).
Това отделяне може да се докаже и научно. Когато едно същество приема излъчвания с определена вибрация, преработва ги вътре в себе си и ги излъчва навън, но с много по-ниска вибрация, това което е излъчил се връща обратно при него, защото се отблъсква от областите с по-висока вибрация. Така около това същество се формира област с по-ниска вибрация. Така то си създава свой собствен свят, в който започва да живее.
И така, отделен от Бога, малко по малко човекът започнал да губи своите богатства и способности, докато накрая съвсем ги изгубил. Това е състоянието, в което се намира днешния масов човек – отделен от Бога и без Божествени способности. И сега, ако той осъзнае това свое греховно състояние, че е роден в грях, и пожелае цялостният човек, т.е. микрокосмосът, да се завърне обратно при Бащата, тогава крачката в правилната посока е направена. Тогава и нашият Отец прави една крачка към нас, протяга своята ръка за помощ.
Греховност не означава нещо лошо, а отделеност от Бога. Самата личност носи кармичното бреме на много животи, както и своето собствено бреме. То има само една цел – да разберем, че отделени от Бог не можем нищо.
И така, голи и боси, и само така, разкаяли се за грешката, която е направена, можем да се отправим обратно към Дома на нашия Отец.
Така в тази притча можем да видим цялата история на човечеството, но можем да открием и как можем да се завърнем обратно при Бога.
КАКВО Е ДА СИ ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИН?
Скъпи читателю,
Задаваме този въпрос, защото се смята, че по света има милиони християни. Дали обаче те наистина са християни? Какво е да си истински християнин?
Свещените писания казват, че един човек е християнин, т.е. последовател на Христос, ако по всичко е подобен на Христос: т.е. във своите действия, във своите мисли, воля, желания и чувства и т.н. Може ли роденият в тази природа човек да бъде подобен на Христос? За масата хора, наричащи себе си християни, това очевидно не може да се каже!
Християнин е човек, в който се е събудил Христовият Дух. Ние обозначаваме този Дух като Духовна искра, Праатом, Христовото семе, Розата на сърцето или като Христос в нас. Едва, когато Той се е събудил можете в някаква степен да се доближите до състоянието на Христос. Христос ни е обгърнал като атмосферно силово поле, но Той е и вътре в нас.
Преди 2000 години Христос дойде, за да покаже на хората, как могат да станат като Него, т.е. как могат да станат истински християни.
Защо обаче те са толкова малко?
Преиначаванията, фалшифициранията, илюзиите и заблудите тотално опорочиха християнството, което имаше мисията да стане религията на целия свят. Акцентът бе изместен извън човека. Човекът бе пратен в “десета глуха” и стои там вече повече от 2000 години. Затова вече 2000 години отеква гласът на Братството: “Човече, събуди се. Божието царство е вътре в теб. Не го търси навън, то е вътре в теб, в твоето сърце и чака. Чака тихо и кротко да му предоставиш пространство в своя живот. Отърси се от заблудите и илюзиите и се насочи изцяло към Него.”
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Книгата "Живото Слово" от Катароза де ПетриКнигата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
