Мистерията на (пре)раждането на душата
Както чувството за глад ни подтиква към храна, така и космическият закон насочва душата към ново въплъщение.
Тук няма не искам или не сега, душата възприема необходимостта от въплъщение толкова естествено и необходимо, както ние искаме да заспим след уморителен ден.Това е един вид инстинкт в космически мащаб.
Самата тя се стреми към въплъщение, тъй като това е единственият начин да трансформира натрупаните енергии и да придобие нов опит.
В момента, когато идва времето на раждане (инкарнация), пред душата се разкрива нейният бъдещ живот. Макар и за момент, но тя вижда всички свързващи събития и целия товар на отговорност, който трябва да поеме.
Ето откъде човек има интуиция и дарбата да прави предсказания. Нарича се памет на душата. И колкото повече човек напредва по пътя на духовното развитие, толкова по-силна става интуицията.
В случаите, когато душата на човек, занимавал се с духовни практики в минали животи, или душа на добродетелен човек се готвят за раждане, на тях им е позволено да изберат своите родители, нация, държава.
И колкото по-духовно развита е душата, толкова по-широк достъп има тя до това да определя сама предстоящите събития в живота си.
За по-слабо развитите души изборът на родители, нация, държава и други неща се извършва от Господаря на Кармата и тук действа Законът на Кармата.
Не когато събитието се е случило, а още преди раждането, изборът е направен и събитията са предопределени.
Трябва да се подчертае, че родителите дават на детето само физическо тяло и наследственост на нивото на физиологията на нацията, в която детето се ражда.
Умствените способности, характерът на човек не се наследяват. Тези неща душата носи със себе си, от минали прераждания.
Това обяснява защо „гениите“ се раждат в обикновени семейства, а „бездарните“ често се раждат при умни хора.
И винаги ни учудва това, че у добрите хора се раждат алкохолици, наркомани и паразити.
А в семействата на алкохолици – свети хора. Уви, този закон е неизменен и ние не можем да му повлияем.
И когато всички точки са поставени, душата се втурва в плътния свят, но не веднага, а се движи през световете в обратна посока.
Напускайки Огнения свят, тя се премества в Менталния свят, където чрез своите енергии привлича материята на този свят и започва изграждането на първото тяло около нея – тялото на мисълта.
Когато се изгради първото тяло, душата, заедно с новото тяло, се премества във Финия свят, където нейната енергия започва да привлича материята на този свят и да изгражда фино тяло от чувства, емоции и желания.
Тя изгражда прототип на своето физическо тяло от етера, по-правилно би било да го наречем „оригиналът“. И затова прототипът, както в матрицата, в утробата на майката ще се формира от тялото на детето.
И настъпва моментът на раждането!
Този момент е може би най-трудният за душата! След много години и дори стотици години блаженство, безкраен полет на мисълта, тя трябва да се ограничи до човешката плът и да се впише в рамките на съзнанието на обществото, в което е родена.
Често се сравнява със спускане на дъното на океана във водолазен костюм, но това не може да изрази цялата примитивност на предстоящото съществуване.
https://30dumi.eu/
Няма коментари:
Публикуване на коментар