Има слова и думи, които са чакали години, за да бъдат споделени и да докоснат онези души, още неродени във времето, когато са били изречени. Тези слова са като слънчеви лъчи пътуващи към сърцата - за да озарят едно истинско вдъхновение и да споделят пример за отдаденост на великите Принципи и Разумност, които имаме в наследство. С тяхна помощ можем да вървим по-уверено в Чистия път на развитието ни като съзнателни, будни и духовни същества.
Такива са “Изгубените архиви” (намерени и съхранени) на българският лечител Петър Димков, които за радост на всички търсещи души, са намерени и впоследствие съхранени, макар и далеч от София. Те са една много малка, но ценна част, от общия и изключително обемен труд на Петър Димков, като са оцелели през годините от набезите на Държавна сигурност, която е иззела почти всички документи и архиви на именития български лечител, основоположник на ирисовата диагностика и може би на първо място по значимост - пряк ученик на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов).
Хубав слънчев ден.
Пред Школата на Изгрева видях Великият Учител. Приближих се при Него. Бяхме сами и разговаряхме прави.
Запитах Го, защо сме склонни към погрешки и защо отрицателните мисли често се налагат в моето съзнание? Аз правя всички усилия да се освободя от тия отрицателни мисли, моля се, постя и при все това, те се налагат.
На физическото поле, отговори Учителя, доброто и злото вървят заедно и никой не може да го избегне.
-Защо е така, Учителю?
-Физическият свят е от такова естество. В него няма нищо устойчиво, там всичко подлежи на промени.
-Тогава как да се освободим от злото, Учителю?
-Ако останеш в кухнята, там мирише на готвено. Но, ако се изкачиш на верандата, там е приятно.
Стомаха в човека представлява кухнята, той отговаря на физическия свят, където има големи противоречия и страдания. Там нещата започва добре и свършват зле.
Сърдцето, изобщо дихателната система, представлява духовния свят, света на добродетелите и желанията. Там нещата започват зле и свършват добре. Ако отидем още по-нагоре в главата, която има отношение към Божествения свят, там се долавят мислите, идеите и принципите, а нещата започват добре и свършват добре.
И така, зависи в кой свят живее човек и къде е проектирал той своята мисъл.
Ако се издигнеш над физическия или материалния свят и се свържеш с възвишения, с Божествения, ще се освободиш от злото. Там съществата живеят в любов и свобода, в музика и светлина.
-Как можем да постигнем това, Учителю??
С работа на ума, сърдцето и волята. Всяка сутрин ще мислиш по 10, 15 мин. Ще мислиш за на-съвършените неща, за величието и красотата на природата. Виждай навсякъде божественото, тогава ти ще бъдеш в света на хармонията, на музиката и на любовта, а разумните същества ще ти помагат и ще те вдъхновяват. Така живеят посветените и учениците на Божествената школа.
Благият Учител ми говореше с любов. Тихия Му глас беше като небесна музика, а Думите Му проникваха в мене и се посаждаха като житени зърна. Аз се чувствувах обновен. Отпред очите ми се вдигаше една тъмна завеса и виждах светлите хоризонти на един чуден и приказен свят.
Настана мълчание, свещено мълчание. Представих си, че съм обграден от най-отрицателни същества. Аз ги гледах тия души и ги чувствувах като братя. Виждах в тях Божественото и исках да им помогна и да дам всичко за тяхното спасение.
Помислих си още, че съм изпаднал в нищета, в глад и голота. Чувствувах се благодарен и щастлив, дори възлюбих и страданията, казах си: по-добре е да любим, отколкото да се гневим.
И най-после мина през съзнанието ми мотото, дадено от Учителя:
Изпълнен с радост, аз погледнах Учителя. Той беше мощен, светъл и красив.
Разделих се с Него и дълго мислих за съвършения човек. Пред мене изпъкна образа на Учителя, а в душата си чувах тихия Му глас:
“Красив е живота на нашата душа.”....
Няма коментари:
Публикуване на коментар