Здравейте, приятели!
Предварително се извиняваме за по-дългия бюлетин от обичайните, с повече текст, но в него разглеждаме фундаментални въпроси, разясненията по които могат да помогнат много на търсещия и копнеещ за освобождение човек. Затова отделете малко време, за да прочетете бюлетина докрай.
НИСШИЯТ АЗ И ВИСШИЯТ АЗ
В предишния бюлетин разгледахме какво представлява човекът. Казахме, че цялостният човек представлява микрокосмос и ние, като личност, сме само една малка част от него - това, което наричаме нисш аз с неговите четири тела и тройно съзнание.
А висшият аз е по-голямата фигура, която можем да видим на изображението, която държи в окови (с верига вързана за слънчевия сплит) нисшия аз, т.е. нас самите като личности.
Висшият аз и нисшият аз се намират в тясна взаимовръзка. На практика, нисшият аз е проекция на висшия аз. Този висш аз продължава да съществува между инкарнациите на микрокосмоса и постоянно трупа нови опитности. Следователно той е много могъщо същество. Притежава две половини - една светла и една тъмна, и не е нито добро, нито зло, а е резултатът от човешките активности през всички инкарнации на микрокосмоса. Той е носителят на кармата.
Някои го приемат за свой бог - гледайки само светлата част, а други - за своя сатана, гледайки само тъмната част.
За ученика по Пътя на мистериите това същество е "пазача на прага", през който той трябва да премине за да се завърне обратно в божествения свят.
Висшият аз снабдява нисшия аз със сили и субстанции, според неговите потребности, а от реакцията на нисшия аз живее висшия аз. Колкото по-интензивно личността отговаря на импулсите на висшия аз и се опитва да ги осъществи в земния свят, толкова по-здрава е и жизнената основа на висшия аз. Затова той винаги ще подтиква и насърчава човешкия егоцентризъм, за да си осигури своето собствено съществуване.
Висшият аз е "добрият приятел" на нисшия аз до момента, в който нисшият аз тръгне по Пътя на мистериите, който води до неутрализация на всички земни желания, което от своя страна започва да отслабва висшия аз, ауричното същество. Тогава неговите светлини започват да угасват.
Тогава този висш аз показва истинското си лице - това на сатаната, и става големия враг на пилигрима.
НИСШИЯТ АЗ НЕ МОЖЕ САМ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ ВИСШИЯ АЗ
Трябва да разберете, че вие, като нисш аз, нямате никакъв шанс да преодолеете властта на висшия аз, защото вие сте негово творение. За да се случи това, се нуждаете от сила, която е по-могъща от тази на висшия аз. Тази сила потенциално се намира в ядрото на вашия микрокосмос. То трябва да се пробуди за живот и да започне да действа във вас - в началото в кръвта ви - като импулси, а след това в мисленето и в подсъзнателната нервна система с чакрите, които са под властта на висшия аз. Но дори и това не е достатъчно, защото за тази цел е необходима постоянна насоченост на нисшия аз (т.е. на нашето съзнание) към ядрото на микрокосмоса, а в днешно време, с хилядите неща (както ги нарича Лао Дзъ) е много трудно човек да остане насочен към това ядро. Да не говорим, че някои дори и не осъзнават неговото съществуване.
По тази причина в този свят на добро и зло, символизиран от дървото за познаване на доброто и злото, постоянно се изпращат пратеници от Божествения свят, които създават в него Духовни школи. Тези Духовни школи поддържат магнитно поле, вътре в което пилигримите могат сигурно и защитени от външни атаки да вървят по своя път и да се трансформират, така че накрая да се завърнат като микрокосмоси в Божествения свят.
Едно такова магнитно поле е като Ноев ковчег, който прекарва морните пилигрими, имали смелостта да се качат на този "кораб", в този ковчег, през адското море на този свят до достигане на Божествения свят.
Без тази помощ на практика "мисията" е невъзможна.
ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ВЕРИГИТЕ НА ВИСШИЯ АЗ
Процесът на освобождение обаче, макар и да не се осъществява от личността, започва с личността. Ключът към освобождението е в прекратяването на нашето себеутвърждаване (което засилва висшия аз) и влизане в процеса на трансфигурация, който започва с фундаменталната промяна, за която говорихме в предишния бюлетин - тоталната промяна в насочеността на нашия живот : мисли, чувства, желания и действия. С две думи, трябва да се прекъсне влиянието на висшия аз.
Висшият аз, ауричното същество влияе на личността (нисшият аз) чрез магнитни връзки, които можете да видите на изображението на микрокосмоса. Те излизат от магнитни точки в ауричното същество и са насочват към личността. Тези магнитни точки са разделени на 12 групи и са свързани с дванадесет сектора на гръбначно-мозъчната система. Връзката става посредством споменатата вече подсъзнателна нервна система - чрез двете влакна на симпатикуса. В главния мозък има 12 точки, от които излизат дванадесетте мозъчни нерви, които управляват цялата личност. Тези дванадесет точки са директно свързани с ауричното същество.
Ако си представите цялата тази картина, може би ще разберете защо в древните писания това същество се нарича "Медуза" и защо "Който види Медуза, трябва да умре."
Магнитните връзки, които свързват висшия аз с нисшия аз са подобни на пипалата на медуза. Когато в опитите си да преодолеем влиянията на висшия си аз успеем донякъде да се освободим от него, това означава че някои от пипалата са се отдръпнали и прибрали в тялото на Медуза. В някой следващ миг, когато не сме будни в ТУК и СЕГА, пипалата отново се пускат и връзката се възстановява.
Затова висшият аз трябва тотално да бъде изгонен от микрокосмичната система като в критичния миг, в който всички пипала на Медуза са прибрани и силата й е концентрирана в тялото й, тя прави последен опит да си възвърне властта. Това са трите изкушения в пустинята.
КУЛТИВИРАНЕТО НА АЗА
Сега може би ще разберете, че опитите на личността, на аза да се развива в този свят (т.е. да се култивира), така че да живее добре (според неговите илюзорни разбирания) не носи освобождение на микрокосмоса, а го закотвя все повече в този свят.
Все пак обаче идва момент, в който една личност родена в микрокосмоса започва да осъзнава своето пленничество. Тогава той разбира думите на проповедника от Библията: "Всичко е напразно. Всичко е гонене на вятъра."
Цялата култура на аза е една голяма заблуда. Това е един от методите на висшия аз да държи в подчинение нисшия аз.
Светът на съвършеното добро, в който съществуват любовта, свободата и справедливостта, не може да се постигне с култивиране. Освен това, той вече съществува и не е нужно тепърва да бъде създаван.
Светът, в който сега живеем е двуполюсен. Няма как да стане божествен, но точно това се опитва да внуши на човека висшият му аз. И много хора виждат своята задача точно в това. Те желаят да се развиват и да усъвършенстват земния свят, за да стане божествен.
Но точно чрез това те остават завързани за земния свят и своето аурично същество. Чрез подобни активности в човешката система попадат само по-фините етери на диалектичния свят. Така връзката със земния свят се поддържа и дори се заздравява още повече. Опитите да се култивира аза и да се подобри света според неговите представи винаги действа привързващо към земята и засилва взаимодействието на силите между нисшия и висшия аз на човека.
ЕЖЕДНЕВНОТО УМИРАНЕ
И така, за да се освободи микрокосмоса, личността, нисшият аз трябва да се освободи от влиянията на висшия аз. Това става чрез процес, който наричаме "ежедневно умиране" (Лао Дзъ го нарича недеяние).
За какво "умиране" става въпрос? Разбира се не за умирането на физическото тяло, както са го схванали някои хора в миналото и поради което са гонели безмилостно катарите.
Не, става въпрос за една неутрализация на всички егоцентрични интереси и реакции, за да може ауричното поле на микрокосмоса да утихне и да се пречисти в някаква степен, така че Светлината от Божествения свят да може да навлезе в микрокосмоса и да докосне спящото му Духовно ядро.
Тази неутрализация не се случва чрез противопоставяне и борба, защото противопоставянето и борбата са особено подсилващи и подчертано егоцентрични реакции. С тях човек не променя своето същество, а потиска или отблъсква природните сили, които по-късно избухват на някое друго място в неговата личност.
Неутрализацията не е и безразличие, защото то е само друга форма на активност на егото.
Човек винаги се опитва да избяга от това да погледне в очите своето собствено състояние, но точно това е първата необходима крачка, ако той иска да постигне неутрализация на природните си нагони. Необходимо е истината за ауричното същество да се погледне в ужасяващия му образ на Медуза.
В книгата “Божията слава е неприкосновена” четем:
“Ежедневното умиране е разчупването на биологичното съзнание, унищожаването на себеутвърждаването и на нисшите и спекулативни желания, изчезването на всички животински инстинкти. При съвестно съблюдаване на съответните жизнени закони, то осигурява един функционално здрав живот, дотогава, докато е необходимо. Това ежедневно умиране, за което говори апостол Павел в І-во послание до Коринтяните 15:31, трябва да може да се приложи от ученика, за да може да се осъществи възкресението на небесната телесност.
Хората винаги са се стремяли към възкресение на природното тяло в едно просветлено състояние, но над това тяло тегне една категорична присъда, която не подлежи на промяна. Това земно тяло ще се разложи и никога няма да възкръсне. Един друг умрял е, който трябва да възкръсне, един, който от еони време е мъртъв, а именно – Небесното тяло на Истинския Човек, жителят на Небесното Царство. Този мъртвец може да възкръсне единствено тогава, когато живата земна личност ежедневно умира (така, както го обяснихме по-горе).”
ПРОЦЕСЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕ
(ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ)
И така, за да се освободи един човек от властта на ауричното си същество, на собствения си сатана, той трябва:
- първо, да осъзнае, че е пленен от него и всичките му активности са повлияни от него. Много хора не осъзнават това, а други не желаят да го приемат. Но това е факт!
Тук, в този свят се влива Светлината, но човекът не може да я осъзнае, защото не притежава орган, с който да я възприеме. Единственият орган способен да реагира на Светлината е Духовното ядро в центъра на микрокосмоса. Като "зов за завръщане" тази Светлина се насочва към латентното Духовно ядро, за да го пробуди. Единствено импулсите на пробуденото Духовно ядро могат да накарат човека да се замисли над "важните въпроси", "да размишлява върху съществените неща", както го нарича Хермес Трисмегист. Но ..., това е само зов и не променя човека! По-надолу ще видим как човекът може да се промени, да се транс-формира или пре-образи.
- второ, когато осъзнае пленничеството си, той започна да копнее за освобождението от него. Ще започне да търси начин да се освободи от него.
- трето, след много неуспешни опити чрез личностна култура и различни практики да постигне това освобождение, копнеещият човек ще осъзнае, че всичко това не променя нещата и той си остава пленен от висшия си аз. Той дори става още по-хитър и използва всяка възможност да му се яви като "възвишен светлинен дух" и да му каже: "Аз мога да ти помогна! Само ме следвай!"
- Накрая, изтощен, от пилигрима се излъчва зов за помощ. На този зов отговаря Братството на Живота, Христовото Братство. Как!
СМЕСИТЕЛНИЯТ СЪД (ПОСВЕЩЕНИЕ)
Универсалното братство създава в този свят магнитно поле ("кораб", "Ноев ковчег", смесителен съд), в което приема морните пилигрими. В този грандиозен смесителен съд, в този ГРААЛ се изливат силите и субстанциите от Божествения свят и се трансформират, така че да могат да бъдат възприети от природно-родените хора.
Чрез тези сили и субстанции всички, които се намират в тази магнитна сфера, се трансформират, трансфигурират и в процеса на тази трансфигурация ауричното им същество претърпява тотална промяна. Светлините на старото аурично същество угасват, а латентните досега светлини в шестия пръстен на микрокосмоса се запалват отново. Това е аурично новораждане. Старото аурично същество СЕ ЗАМЕНЯ с новото, всъщност първоначално АУРИЧНО СЕБЕ, първоначалния ЛУЦИФЕР, "Носителят на СВЕТЛИНАТА". Едно НОВО НЕБЕ се изявява и под него възниква една НОВА ЗЕМЯ - новото душевно тяло!
Накрая искаме да кажем, че Живото тяло на Школата на Златния Розенкройц представлява един такъв смесителен съд, в който всеки приет в него може да осъществи процеса на трансфигурация и така да се освободи от хватката на ауричното си същество. Този съд, чието изграждане е започнало отдолу, е осветен от Братството отгоре. Така свързвайки пирамидата отдолу с пирамидата отгоре, в мястото на срещата възниква този СВЕЩЕН СМЕСИТЕЛЕН СЪД - ГРААЛЪТ.
За него Хермес казва (отново ще цитираме тези думи):
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Книгата "Живото Слово" от Катароза де Петри
Книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
Предварително се извиняваме за по-дългия бюлетин от обичайните, с повече текст, но в него разглеждаме фундаментални въпроси, разясненията по които могат да помогнат много на търсещия и копнеещ за освобождение човек. Затова отделете малко време, за да прочетете бюлетина докрай.
НИСШИЯТ АЗ И ВИСШИЯТ АЗ
В предишния бюлетин разгледахме какво представлява човекът. Казахме, че цялостният човек представлява микрокосмос и ние, като личност, сме само една малка част от него - това, което наричаме нисш аз с неговите четири тела и тройно съзнание.А висшият аз е по-голямата фигура, която можем да видим на изображението, която държи в окови (с верига вързана за слънчевия сплит) нисшия аз, т.е. нас самите като личности.
Висшият аз и нисшият аз се намират в тясна взаимовръзка. На практика, нисшият аз е проекция на висшия аз. Този висш аз продължава да съществува между инкарнациите на микрокосмоса и постоянно трупа нови опитности. Следователно той е много могъщо същество. Притежава две половини - една светла и една тъмна, и не е нито добро, нито зло, а е резултатът от човешките активности през всички инкарнации на микрокосмоса. Той е носителят на кармата.
Някои го приемат за свой бог - гледайки само светлата част, а други - за своя сатана, гледайки само тъмната част.
За ученика по Пътя на мистериите това същество е "пазача на прага", през който той трябва да премине за да се завърне обратно в божествения свят.
Висшият аз снабдява нисшия аз със сили и субстанции, според неговите потребности, а от реакцията на нисшия аз живее висшия аз. Колкото по-интензивно личността отговаря на импулсите на висшия аз и се опитва да ги осъществи в земния свят, толкова по-здрава е и жизнената основа на висшия аз. Затова той винаги ще подтиква и насърчава човешкия егоцентризъм, за да си осигури своето собствено съществуване.Висшият аз е "добрият приятел" на нисшия аз до момента, в който нисшият аз тръгне по Пътя на мистериите, който води до неутрализация на всички земни желания, което от своя страна започва да отслабва висшия аз, ауричното същество. Тогава неговите светлини започват да угасват.
Тогава този висш аз показва истинското си лице - това на сатаната, и става големия враг на пилигрима.
НИСШИЯТ АЗ НЕ МОЖЕ САМ ДА ПРЕВЪЗМОГНЕ ВИСШИЯ АЗ
Трябва да разберете, че вие, като нисш аз, нямате никакъв шанс да преодолеете властта на висшия аз, защото вие сте негово творение. За да се случи това, се нуждаете от сила, която е по-могъща от тази на висшия аз. Тази сила потенциално се намира в ядрото на вашия микрокосмос. То трябва да се пробуди за живот и да започне да действа във вас - в началото в кръвта ви - като импулси, а след това в мисленето и в подсъзнателната нервна система с чакрите, които са под властта на висшия аз. Но дори и това не е достатъчно, защото за тази цел е необходима постоянна насоченост на нисшия аз (т.е. на нашето съзнание) към ядрото на микрокосмоса, а в днешно време, с хилядите неща (както ги нарича Лао Дзъ) е много трудно човек да остане насочен към това ядро. Да не говорим, че някои дори и не осъзнават неговото съществуване.По тази причина в този свят на добро и зло, символизиран от дървото за познаване на доброто и злото, постоянно се изпращат пратеници от Божествения свят, които създават в него Духовни школи. Тези Духовни школи поддържат магнитно поле, вътре в което пилигримите могат сигурно и защитени от външни атаки да вървят по своя път и да се трансформират, така че накрая да се завърнат като микрокосмоси в Божествения свят.
Едно такова магнитно поле е като Ноев ковчег, който прекарва морните пилигрими, имали смелостта да се качат на този "кораб", в този ковчег, през адското море на този свят до достигане на Божествения свят.
Без тази помощ на практика "мисията" е невъзможна.
ОСВОБОЖДАВАНЕТО ОТ ВЕРИГИТЕ НА ВИСШИЯ АЗ
Процесът на освобождение обаче, макар и да не се осъществява от личността, започва с личността. Ключът към освобождението е в прекратяването на нашето себеутвърждаване (което засилва висшия аз) и влизане в процеса на трансфигурация, който започва с фундаменталната промяна, за която говорихме в предишния бюлетин - тоталната промяна в насочеността на нашия живот : мисли, чувства, желания и действия. С две думи, трябва да се прекъсне влиянието на висшия аз.Висшият аз, ауричното същество влияе на личността (нисшият аз) чрез магнитни връзки, които можете да видите на изображението на микрокосмоса. Те излизат от магнитни точки в ауричното същество и са насочват към личността. Тези магнитни точки са разделени на 12 групи и са свързани с дванадесет сектора на гръбначно-мозъчната система. Връзката става посредством споменатата вече подсъзнателна нервна система - чрез двете влакна на симпатикуса. В главния мозък има 12 точки, от които излизат дванадесетте мозъчни нерви, които управляват цялата личност. Тези дванадесет точки са директно свързани с ауричното същество.
Ако си представите цялата тази картина, може би ще разберете защо в древните писания това същество се нарича "Медуза" и защо "Който види Медуза, трябва да умре."
Магнитните връзки, които свързват висшия аз с нисшия аз са подобни на пипалата на медуза. Когато в опитите си да преодолеем влиянията на висшия си аз успеем донякъде да се освободим от него, това означава че някои от пипалата са се отдръпнали и прибрали в тялото на Медуза. В някой следващ миг, когато не сме будни в ТУК и СЕГА, пипалата отново се пускат и връзката се възстановява.
Затова висшият аз трябва тотално да бъде изгонен от микрокосмичната система като в критичния миг, в който всички пипала на Медуза са прибрани и силата й е концентрирана в тялото й, тя прави последен опит да си възвърне властта. Това са трите изкушения в пустинята.
КУЛТИВИРАНЕТО НА АЗА
Сега може би ще разберете, че опитите на личността, на аза да се развива в този свят (т.е. да се култивира), така че да живее добре (според неговите илюзорни разбирания) не носи освобождение на микрокосмоса, а го закотвя все повече в този свят.
Все пак обаче идва момент, в който една личност родена в микрокосмоса започва да осъзнава своето пленничество. Тогава той разбира думите на проповедника от Библията: "Всичко е напразно. Всичко е гонене на вятъра."
Цялата култура на аза е една голяма заблуда. Това е един от методите на висшия аз да държи в подчинение нисшия аз.
Светът на съвършеното добро, в който съществуват любовта, свободата и справедливостта, не може да се постигне с култивиране. Освен това, той вече съществува и не е нужно тепърва да бъде създаван.
Светът, в който сега живеем е двуполюсен. Няма как да стане божествен, но точно това се опитва да внуши на човека висшият му аз. И много хора виждат своята задача точно в това. Те желаят да се развиват и да усъвършенстват земния свят, за да стане божествен.
Но точно чрез това те остават завързани за земния свят и своето аурично същество. Чрез подобни активности в човешката система попадат само по-фините етери на диалектичния свят. Така връзката със земния свят се поддържа и дори се заздравява още повече. Опитите да се култивира аза и да се подобри света според неговите представи винаги действа привързващо към земята и засилва взаимодействието на силите между нисшия и висшия аз на човека.
ЕЖЕДНЕВНОТО УМИРАНЕ
И така, за да се освободи микрокосмоса, личността, нисшият аз трябва да се освободи от влиянията на висшия аз. Това става чрез процес, който наричаме "ежедневно умиране" (Лао Дзъ го нарича недеяние).
За какво "умиране" става въпрос? Разбира се не за умирането на физическото тяло, както са го схванали някои хора в миналото и поради което са гонели безмилостно катарите.
Не, става въпрос за една неутрализация на всички егоцентрични интереси и реакции, за да може ауричното поле на микрокосмоса да утихне и да се пречисти в някаква степен, така че Светлината от Божествения свят да може да навлезе в микрокосмоса и да докосне спящото му Духовно ядро.
Тази неутрализация не се случва чрез противопоставяне и борба, защото противопоставянето и борбата са особено подсилващи и подчертано егоцентрични реакции. С тях човек не променя своето същество, а потиска или отблъсква природните сили, които по-късно избухват на някое друго място в неговата личност.
Неутрализацията не е и безразличие, защото то е само друга форма на активност на егото.
Човек винаги се опитва да избяга от това да погледне в очите своето собствено състояние, но точно това е първата необходима крачка, ако той иска да постигне неутрализация на природните си нагони. Необходимо е истината за ауричното същество да се погледне в ужасяващия му образ на Медуза.
В книгата “Божията слава е неприкосновена” четем:
“Ежедневното умиране е разчупването на биологичното съзнание, унищожаването на себеутвърждаването и на нисшите и спекулативни желания, изчезването на всички животински инстинкти. При съвестно съблюдаване на съответните жизнени закони, то осигурява един функционално здрав живот, дотогава, докато е необходимо. Това ежедневно умиране, за което говори апостол Павел в І-во послание до Коринтяните 15:31, трябва да може да се приложи от ученика, за да може да се осъществи възкресението на небесната телесност.
Хората винаги са се стремяли към възкресение на природното тяло в едно просветлено състояние, но над това тяло тегне една категорична присъда, която не подлежи на промяна. Това земно тяло ще се разложи и никога няма да възкръсне. Един друг умрял е, който трябва да възкръсне, един, който от еони време е мъртъв, а именно – Небесното тяло на Истинския Човек, жителят на Небесното Царство. Този мъртвец може да възкръсне единствено тогава, когато живата земна личност ежедневно умира (така, както го обяснихме по-горе).”
ПРОЦЕСЪТ НА ОСВОБОЖДЕНИЕ
(ПРАКТИЧЕСКИ СТЪПКИ)
И така, за да се освободи един човек от властта на ауричното си същество, на собствения си сатана, той трябва:
- първо, да осъзнае, че е пленен от него и всичките му активности са повлияни от него. Много хора не осъзнават това, а други не желаят да го приемат. Но това е факт!
Тук, в този свят се влива Светлината, но човекът не може да я осъзнае, защото не притежава орган, с който да я възприеме. Единственият орган способен да реагира на Светлината е Духовното ядро в центъра на микрокосмоса. Като "зов за завръщане" тази Светлина се насочва към латентното Духовно ядро, за да го пробуди. Единствено импулсите на пробуденото Духовно ядро могат да накарат човека да се замисли над "важните въпроси", "да размишлява върху съществените неща", както го нарича Хермес Трисмегист. Но ..., това е само зов и не променя човека! По-надолу ще видим как човекът може да се промени, да се транс-формира или пре-образи.
- второ, когато осъзнае пленничеството си, той започна да копнее за освобождението от него. Ще започне да търси начин да се освободи от него.
- трето, след много неуспешни опити чрез личностна култура и различни практики да постигне това освобождение, копнеещият човек ще осъзнае, че всичко това не променя нещата и той си остава пленен от висшия си аз. Той дори става още по-хитър и използва всяка възможност да му се яви като "възвишен светлинен дух" и да му каже: "Аз мога да ти помогна! Само ме следвай!"
- Накрая, изтощен, от пилигрима се излъчва зов за помощ. На този зов отговаря Братството на Живота, Христовото Братство. Как!
СМЕСИТЕЛНИЯТ СЪД (ПОСВЕЩЕНИЕ)
Универсалното братство създава в този свят магнитно поле ("кораб", "Ноев ковчег", смесителен съд), в което приема морните пилигрими. В този грандиозен смесителен съд, в този ГРААЛ се изливат силите и субстанциите от Божествения свят и се трансформират, така че да могат да бъдат възприети от природно-родените хора.
Чрез тези сили и субстанции всички, които се намират в тази магнитна сфера, се трансформират, трансфигурират и в процеса на тази трансфигурация ауричното им същество претърпява тотална промяна. Светлините на старото аурично същество угасват, а латентните досега светлини в шестия пръстен на микрокосмоса се запалват отново. Това е аурично новораждане. Старото аурично същество СЕ ЗАМЕНЯ с новото, всъщност първоначално АУРИЧНО СЕБЕ, първоначалния ЛУЦИФЕР, "Носителят на СВЕТЛИНАТА". Едно НОВО НЕБЕ се изявява и под него възниква една НОВА ЗЕМЯ - новото душевно тяло!
Накрая искаме да кажем, че Живото тяло на Школата на Златния Розенкройц представлява един такъв смесителен съд, в който всеки приет в него може да осъществи процеса на трансфигурация и така да се освободи от хватката на ауричното си същество. Този съд, чието изграждане е започнало отдолу, е осветен от Братството отгоре. Така свързвайки пирамидата отдолу с пирамидата отгоре, в мястото на срещата възниква този СВЕЩЕН СМЕСИТЕЛЕН СЪД - ГРААЛЪТ.
За него Хермес казва (отново ще цитираме тези думи):
"Потопете се в този смесителен съд,
вие, души, които можете,
които вярвате и се надявате
чрез него да се издигнете към Този,
който е спуснал долу този смесителен съд,
вие, които знаете с каква цел сте сътворени."
вие, души, които можете,
които вярвате и се надявате
чрез него да се издигнете към Този,
който е спуснал долу този смесителен съд,
вие, които знаете с каква цел сте сътворени."
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Книгата "Живото Слово" от Катароза де ПетриКнигата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
Няма коментари:
Публикуване на коментар