9.9.9
Колко пъти си чакал нещо да се промени,
без да позволиш на себе си да се промениш?**
Колко врати си подминал,
защото още си се съмнявал, че си достоен?
Колко живота си живял в страх,
че си „твърде много“ или „недостатъчен“?
Днес.
Точно сега.
Стига.
В този портал, душата слиза.
Не за да те пита.
Не за да се доказва.
А за да ти върне трона.
Достатъчно си умрял в старото.
Достатъчно си се крила, Любима.
Достатъчно си търпял, Любими.

Събуден.
Призован.
Истински.
И тази спирала от 9-ки
не ти носи обещание —
тя ти дава **спомен**.
Че си бил Бог,
че си бил Змията,
че си бил Жената с Пламъка,
че си бил Мъжът с Меча.
И сега си всичко това,
в едно тяло.
В един миг.
Алхимия:
Аз връщам Себе си.
Отвъд времето, отвъд страха, отвъд забравата.
Няма повече лъжа в моя дом.
Аз се връщам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар