Накъдето е устремено Сърцето, такова ще е бъдещето на човека

 

Да имаш път, това е началото. Да изживяваш пътя си, това е средата. Да срещнеш по пътя си Истината, това е краят. Който е срещнал Истината в своя път, той е роден в Духа и не спада към човешката история. Той е извън себе си. Той може да посещава себе си, но е нещо повече от себе си, защото Духът му живее в безвремието. Който се е слял със себе си, той е в единство със себе си. Който е в единство със себе си, ще бъде повикан от Истината и Истината ще му даде единство с Отвъдното. Който е в единство с Отвъдното, той може вечно да се обновява. Пътят му става безкраен, а Истината му става Баща.

Кое е най-красивото умение в живота? Най-красивото умение в живота е да умееш да говориш. Който говори с душата си, увеличава Сиянието на своето сърце, Светлината на своя ум и Благостта на своята воля. Когато Сиянието, Светлината и Благостта са събрани на едно място, човекът става жива душа. Тогава душата започва да говори. Когато душата заговори, думите ѝ светят, а мълчанието ѝ сияе. Ето това е най-красивото умение в живота.

От Сърцето протича живота по лицето. Лицето е намек за Сърцето. Лицето е външната Книга на Сърцето. Само Посветените могат да четат по лицето скритата Книга на Сърцето. Всяко Сърце извън лицето си има таен живот. Чистият живее със Сърцето си на Слънцето. Нечистият живее в своите желания. Който има желания, погубва Сърцето си и разваля лицето си. Сърце, което има Любов, става Слънце. Тук корените на желанията изсъхват, защото Любовта желае само Слънцето. За такива хора казваме, че са Душата на света. Да имаш Душа означава да огряваш и себе си, и другите. Душата е скритото лице на Сърцето, тя е истинският образ.

Накъдето е устремено Сърцето, такова ще е бъдещето на човека. Бъдеще има само в дълбините. Дълбините на човека са такива, какъвто е неговият устрем. Ако Сърцето на човека е устремено към Бога, според древния закон човекът вече е Бог. Останалото е само извървяването на пътя. А устремът знае как да го извърви, защото той е самият Бог.

Сърцето храни устрема. Устремът храни пътя. Пътят образува Душата. Душата е Слънцето на вселената. Който е стигнал до Душата си, е докоснат от малкия лъч на Незнайното. Малкият лъч разкрива Тайната на вселената. Но съществува и голям лъч...

Да имаш път, това е началото. Да изживяваш пътя си, това е средата. Да срещнеш по пътя си Истината, това е краят. Който е срещнал Истината в своя път, той е роден в Духа и не спада към човешката история. Той е извън себе си. Той може да посещава себе си, но е нещо повече от себе си, защото Духът му живее в безвремието. Който се е слял със себе си, той е в единство със себе си. Който е в единство със себе си, ще бъде повикан от Истината и Истината ще му даде единство с Отвъдното. Който е в единство с Отвъдното, той може вечно да се обновява. Пътят му става безкраен, а Истината му става Баща.

Елеазар Хараш