СИМВОЛИКАТА НА КРЪСТА
Какво всъщност е кръстът? Дървен кръст ли е или нещо друго? В библията навсякъде се използва символика. Така е с "Водата", "Виното", "Хляба", а също и с "Кръста". Всички те са символи. Зад тях стои нещо друго. Кръстът е символ на нашата личност. Ние говорим също и за светлинен кръст, който представлява активносттите на светлината в човека. Всеки човек излъчва някаква светлина, всеки човек носи един светлинен кръст. От каква светлина се формира този кръст обаче? Това е същественото.
Светлината, която се приема и се излъчва от един обикновен диалектичен човек (от родения в тази природа човек) притежава по-ниска вибрация. Тя е от този свят, т.е. диалектична. Тази светлина е светлината на земната ни душа. Тя не е освобождаваща. Много хора през живота си се загръщат в тази светлинна дреха и я усилват чрез собствените си сили. Но след смъртта и земната душа малко по малко угасва и от светлината, която се излъчва от нея не остава нищо.
Съвсем друго е ако през живота си събудим източника на една друга светлина – Христовата светлина. Тя може да ни стане светилник по пътя. Тя се излъчва от Праатома, навлиза в нас и започва да циркулира по двете влакна на симпатикуса – от двете страни на гръбначния стълб. Така в нас се оформя вертикалната греда на кръста. Циркулирайки в нашата система тази сила частично се трансформира (трансмутира) и се излъчва навън в състояние, в което тя може да бъде възприета от останалите хора. Това действие се символизира с опънатите настрани ръце, които формират хоризонталната греда на кръста.
В този случай казваме, че "Розата е закрепена на кръста". Резултатът от това е че човекът се обвива с една друга светлинна дреха.
И когато тази светлинна дреха се подготви достатъчно, може да последва Възкресението и Изливането на Светия дух. Тогава светлинната дреха става "Златната сватбена дреха". Тогава Духът и душата могат да отпразнуват своята "алхимична сватба". Духът, душата и тялото стават едно. Човекът се е завърнал "у Дома".
И така всеки човек носи един кръст. Всеки приема светлина и отдава светлина. Но дали това е кръста на Христос, на Божествената светлина, или кръста на обикновената природа, в това е въпросът.
Накрая искаме да кажем, че мнозина обичат да парадират с кръста, като го носят на гърдите си (някои с доста големи размери). Това донякъде може и да е разбираемо, но вие ще разберете, че кръстът е самият човек, а не се носи “на гърдите”.
СТРАДАНИЕТО КАТО ПЪТ
Всеки човек в този свят от време на време изпитва трудности, нещастия, болки и страдания. Животът не е само радостни моменти. И човек се пита защо се случва всичко това? Има ли смисъл? Случайно ли е? Най-често човек се опитва да избегне всички тези трудности. Чрез хороскопи или по други начини някои се опитват да отгатнат своята съдба и да избегнат всичките тези неприятности. Други се молят на Бог да ги спаси от тях, така да се каже “да ги разкара от техния живот”.
Но всички тези неща не са случайни. Този свят има определена задача, той е училище, в което се трупат опитности. Наричаме го авариен порядък. Не всички това осъзнават това. Но какво всъщност трябва да научи човекът в това училище?
Ето това е проблемът. Урокът, който трябва да научи човекът е един единствен:
ТИ СИ ОТДЕЛЕН ОТ БОГ И БЕЗ НЕГО НЕ МОЖЕШ НИЩО. ТИ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ ОБРАТНО ПРИ БОГ.
Всички опитности, всички неуспехи, болки и страдания, всички трудности имат за цел точно това - да осъзнаем и приемем този факт. И ако не желаем да го приемем, трудностите ни ще стават все по-големи. Защото целта на този свят е да ни отведе в първоначалния божествен свят - напълно съзнателни. И затова трябва да преминем през всички тези опитности, които ни се случват. Именно това е Възкресението - регенерирането на първоначалната божествена душа и нейното етерн-материално тяло.
Завръщането при Бог е възможно. И това не е някаква мистика, някакъв лозунг, който издигаме, а е органичен процес. При това не става въпрос за култивирането и извисяването на земната душа и тяло, които са от плът и кръв и не могат да влязат в Божието царство. Става въпрос за раждането вътре в човека на една нова безсмъртна душа и едно ново безсмъртно тяло. Това е новораждането, за което говори Иисус на Никодим – новораждането от Вода и Дух. Този процес може да започне само докато човекът е жив, т.е. докато разполага с четирите си тела: мисловно, астрално, етерно и материално. Това е възможно, защото вътре в човека се намира семето на Духа, безсмъртната Духовна искра, Христовият атом. От него може да израстне новата душа, а след това и новото тяло.
Мнозина смятат, че земната душа – чрез упражнения и техники – може да се превърне в тази нова душа. Това обаче е невъзможно. Това е една грешка, в която изпадат много хора. Защото наистина без душа животът е невъзможен, но душата, от която живее сега човекът не е първоначалната божествена безсмъртна душа. Когато след падението си човекът загубил безсмъртната си душа, на него била дадена една земна смъртна душа, чрез която да живее и която има задачата да възкреси микрокосмоса. Но тя е забравила тази задача и живее за самата себе си. Но след физическата смърт и тази земна душа умира след известен период от време. От земната душа остава само кармичния опит. При всяка реинкарнация на микрокосмоса той получава нова земна душа и нова земна личност. Всички опити тази душа да се направи безсмъртна са обречени на провал. В Божието царство може да се влезе само с една Нова божествена душа - затова се говори за новораждане, за Възкресението на Духовно-душевния човек.
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Книгата "Живото Слово" от Катароза де ПетриКнигата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг
Няма коментари:
Публикуване на коментар