Мило Слав

 

На Атон има лампа, която се завърта автоматично преди войни и бедствия. И най-ужасяващото е, че монасите казват, че никога не се е отказвала.

Това е лампата пред Иверската икона на Божията Майка – Вратарката, най-свещената реликва на Атон.

Веднъж един воин ударил тази икона с копие. Кръв започнала да тече от раната на лицето на Девата. Следите от този удар все още са видими. Опитвайки се да спаси иконата, една благочестива вдовица я спуснала в морето – и тя се отнесла по вълните.

Тогава монасите на Атон видели огнен стълб в морето. Това била Иверската икона, която плавала там. Светият старец Гавраил тръгнал към нея по водата, вдигнал я и поставил иконата в църквата. Но на сутринта тя се появила над манастирските порти. Това се случило три пъти.

И тогава прозвучали думите: „Не е нужно да ме пазиш – аз ще те пазя.“

Затова тя се нарича Вратарка.

Пред тази икона виси сребърна лампа. Изглежда обикновена. Но по време на служби, а понякога дори и в обикновени дни, тя започва да се люлее сама, без вятър, без течение, без да бъде докосвана.

За монасите това е знак. Божията майка предупреждава за беда.

Щом лампата започне да се люлее, новината се разпространява из Света Гора. Монасите се събират в църкви, засилват поста си и се молят усърдно. Защото докато има молитва, бедата все още може да бъде прогонена с молитва.

Преди войни и бедствия лампата се е люлеела повече от веднъж. И монасите казвали: „Лампата проговори.“

Но тя не плаши. Тя предупреждава – хората да се събудят, да се покаят и да си спомнят за Бога.

Докато лампата гори, има време.

Но въпросът вече не е за лампата. Въпросът е за нас.

Чуваме ли изобщо Божиите предупреждения? Или се събуждаме само когато вече е късно?

*

Цитати и наставления на светите отци

Интересно с Доби