понеделник, 26 август 2019 г.

Кръщенето в българските традиции




Докато не е кръстено, бебето се намира извън обществото. Ако е болнаво или ако преди него са умирали децата в семейството, го кръщават непросредствено след раждането. Много е важно, ако умре – както често се е случвало в миналите векове, когато детската смъртност е била много висока – да не умре некръстено. Според вярването, в такъв случай душата му не отива при Бога, а остава в чистилището – пространство между рая и ада.
Некръстеното дете все още няма лично име, затова народът го оприличава на кладенец без вода, село без хора, хамбар без жито. За него се говори в среден род, защото все още не е придобило своята индивидуалност. Наричат го с различни имена, повечето от които го уподобяват на малко животинче: кушли – кутре, пуле – малко магаренце, турмаче – малко биволче (за мургаво дете), гуце – от гуци, както викат на свинете. Неслучайно тези имена оприличават детето на малко домашно животинче, а не на малко диво животно. По този начин се подчертава особеното състояние на бебето. То е едновременно наше и чуждо, близко и далечно, както опитомените животни, които са в близост до хората, служат им, но все пак са отделен биологичен вид.
Друга група названия оприличават некръстеното с дете от чужди етнически и религиозни групи – еврейче, турко, циганче, помаче, юрук и дори маджарче (в Етрополско). Така те подчертават, че детето все още не е приело християнската вяра.
Трета група названия подчертават голотата на бебето – голчо, голка, голтаче – то се ражда голо и до кръщенето се повива на голо  - тъй като е природно същество, за което голотата е нещо естествено.  При кръщението то ще получи първите си дрехи – т.е. ще стане човек. Има поверие, че ако кръстникът не подари дрехи на детето при кръщението, то ще остане голо на онзи свят – т.е. такова, каквото е било до момента на кръщенето – и за наказание кръстникът ще трябва да ближе голото му тяло. Последната група названия отъждествява бебето с пола му – путо и пута, пишката и пеперудата, пиронко и чупка са народни имена  на мъжки и женски полови органи. Такива всъщност си и народните имена на мартениците – Пижо и Пенда, които могат да се преведат просто като „мъж” и „жена”. И двете имена се срещат като названия за некръстено дете – пижо – за момче и пунда –за момиче – и двете са диалектни названия на полови органи.
Вярва се, че некръстеното дете мирише, има лош дъх, което е характерно за обитателите на отвъдното царство. Те познават живия човек по миризмата му, която им е противна, както е непоносима тяхната за него. В Средните Родопи казват, че некръстеното „мирише на друго, не на живо месо, не е миросано, затова”.  Българите вярвали, че бебето е друговерче, не е чисто и Господ не го пази, докато е некръстено – затова много се страхували да не го нападнат зли духове или да го урочасат „лоши очи” и не го оставяли само и за миг. В първите 40 дни след раждането жената също е нечиста – нарича се лехуса и също я пазят заедно с бебето. При тях винаги трябвало да стои някой кръстен член на семейството – дори и по-голямо дете. Тъй като то било сложено в кръст, можело да изгони дявола и злите духове от майка си и бебето й. Ако все пак се наложело да оставят бебето само, слагали до него метлата да го пази, докато си вземе името.  Повсеместен е страхът то да не умре некръстено. Вярва се, че ако това стане, грехът ще тежи на цялото семейство. В такъв случай детето се опява и не се закопава в гробищата, защото не е хрестиянче. Погребват го в двора на къщата, на брега на реката, по кориите, в еврейските и дори в циганските гробища. Майка му не бива да плаче за него, често не й показват къде точно е заровено – гробът не се отбелязва по никакъв начин, защото детето няма име. На места преливат гроба с кръстена вода от Богоявление в опит да компенсират неосъщественото кръщение. В Странджакато умре, написват името му и го слагат в ковчега — да не си иде без име,: „Като умре, човек при неговата си рода отива, повечето ора му са там — при них. А като е без име не отива при них. " В Гоцеделчевско го опяват в църквата, като вместо неговото споменават името на дядото или друг починал роднина, за да отиде детето при него. В Силистренско също го заравят при бабата или дядото. В Средните Родопи го погребват голичко в стар гроб или само в края на гробищата. Сред рупците в Странджа на 40-ия ден попът припява на гроба същата молитва, която се пее на кръщене. На мястото майката оставя камъче и го прелива само в събота, а не като при останалите починали — всеки ден до 40-ия ден. Във Врачанско също опяват земята отгоре му.
В западна България вярват, че душата на починало некръстено дете остава нещастна на оня свят – тя се скита самотна или отива в ада, превръща се в навяк – зъл дух, който мъчи родилките, бременните и новородените. Или се превръща в птиче, което постоянно писка, виси като топуз на врата на родителите си и вика „Дай ми вяра!” за разлика от починалите кръстени деца, които се превръщат в ангелчета, кръжащи около Господа. В Тракияказват, че такова дете е невинно, затова става „на Господа курбанче”, душата му става „кандилце на светиите” или се превръща в гълъб, който се връща по Коледа в света, носейки радост. 

Кръщене


Кръщенето е едно от седемте тайнства на християнската религия. Приемайки Свето Кръщение, човек се очиства от първородния грях на предците на човешкия род Адам и Ева. Потапянето във вода е символ на очистването от този грях, отхвърлянето на грешната човешка природа и навлизането в ново състояние, при което кръщаваният се отрича от дявола и се съчетава с Христос. 
 В българската традиция децата се кръщават в много кратък срок след  раждането. Най-често това става в първия неделен ден, до една седмица или до десетина дни след раждането. Вярва се, че докато не е кръстено, детето все още не е пресякло окончателно границата между „тоя” и „оня” свят – светът на мъртвите и на живите. Когато се ражда, то идва от света на мъртвите и за да се приобщи към света на живите, трябва да премине през редица обреди, наречени обреди при раждане и отглеждане на малко дете. Най-важен от тях е ритуалът на кръщенето. Чрез него детето получава своето име и се слага в ред - става истински член на човешката общност. Кръщението осигурява бъдещето на душата на бебето както в този, така и на онзи свят, то е неговото духовно раждане. Единствено след кръщението човек  може да бъде опяван, венчаван и да му се четат  молитви. Според установените от църквата представи некръстеният не може да получи Божията благодат и дори и да живее праведно, душата му няма да отиде в рая, а в съдния ден той ще бъде съден за това, че не е кръстен. Преминаването в новия свят, в ново състояние и приобщаването към общността се ознаменува с получаване на име.  Кръщението и свързаното с него именуване са символ на прехода от природа към култура, от хаос към космос, от мрак към светлина, от подвластност към неподвластност на злите сили, от деперсонализация към индивидуализация. 
Според каноничната традиция кръщенета не се правят по време на пости и през Мръсните дни, когато „водата още не е кръстена и не е чиста". По правило кръщенето на новороденото дете се прави скоро след раждането. На първо място, това се  прави заради големия страх детето да не умре некръстено, „да не го погребат без име"; „да има име, та ако умре, да не е еврейче, а християнче"; „да се сложи във вярата, та да бъде готово за всичко, за живо и за умряло"; „да си иде с името, да не е без име". Значение има и вярването, че орисниците, които идват на третата нощ, определят по-добра съдба за детето, ако го заварят кръстено". Най-често кръщенето се прави на първата или втората неделя след раждането или на някой скорошен празник. Не е хубаво голям празник или пък службата на къщата да минат без новороденото да е „кръстено, миросано и на Божа майка предадено". Това се възприема като непочитане на светия ден и предполага някакво нещастие за младенеца. Банатските българи кръщават детето на третия ден след раждането — ако се пада петък, отлагат за събота поради представата за петък като тежък и лош ден. При смъртен случай в семейството или рода бебето се кръщава преди погребението.
Важно е заговяването – започването на поста и отговяването – краят на поста -  на семейството да става, когато бебето вече е кръстено. В Родопите спазват да не се заговява, преди да го кръстят, а в Габровско нарушават забраната да не се кръщава през пости и ако бебе се роди през това време, го кръщават още първата неделя, за да не отговяват с еврейче в къщата. Понякога кръщавката може да се отложи до един месец поради нужда от време за приготовления, но става задължително преди т. нар. „голяма молитва", която родилката не може да си вземе на 40-тия ден от раждането, ако детето й е още „еврейче”. В редките случаи, когато кръщенето се прави след 40-тия ден, родилката може да присъства на него, тъй като вече е очистена. По правило обаче това става по-рано и тя не присъства на ритуала, тъй като се смята за нечиста. 
В изключителни ситуации новороденото се кръщава преди изтичането на една седмица. Ако е слабо, ако преди него са умирали деца в това семейство кръщавката е преди да е засукало от майка си — понякога на третия ден, а много често и веднага след раждането. Ако е болно или е седмаче, или има някаква друга причина за опасения, че може да умре, го кръщават колкото се може по-бързо, без дори да чакат идването на свещеник, като това се извършва от бабата акушерка, от някой от домашните или дори от родилката. В такива случаи следят да не мине събота без детето да е кръстено, тъй като тя се смята за „мъртъв ден". По правило до 24 часа след раждането бабата акушерка може сама да кръсти детето, ако види, че умира. Ако е болно преди да започнат да го лекуват, го кръщават.
Старите хора казват, че може би иска името си и затова боледува. Самото кръщене се възприема като предпазна мярка и лек. Чрез него малкото дете е защитено от зли сили, придобива свой ангел покровител и следователно има шанс да оздравее и да се задържи. Ако то наистина се излекува, отдават го безрезервно на кръщенето. Ако умре, се успокояват, че са изпълнили дълга си към него и душата му ще отиде в рая. Понякога само слагат име на детето без свещеник — някоя възрастна жена, която не е от рода, бабата акушерка или свекървата го изправят до иконата и му казват името, а го кръщават на една седмица. Или пък написват името на листче и го слагат в ръчичката на бебето, докато е още живо, за да не си отиде без име. На места именуването на болно дете се придружава от „кръстосване” - миросване със светена вода и миро (зехтин или олио) — правят се кръстчета на челото, гърдите, краката и пъпчето му. Най-често за това е необходимо присъствието на кръстницата, което отличава миросването от обикновеното наричане на име — полунакръщавката. 
В Ямболско и Елховско при опасност от смърт на новороденото се събират няколко възрастни жени (често бабата акушерка и свекървата), застават с бебето в ъгъла зад отворената врата в стаята на родилката, баят му и му наричат името.
Основен субект на акта на кръщенето е кръстникът, а основен обект — детето. 
Има много поверия и гадания във връзка с кръщелния обред. По пътя към църквата внимават да не се разлее водата за кръщенето, тъй като това ще намали добрите качества на детето. Затова за някой глупав човек казват „Лиснало му се от мозъка", „Лиснато му е ведрото". Кратуните, с които носят водата, са различни по форма за момчета и момичета, като мъжките са с израстък. Ако първият човек, когото срещнат, носи нещо празно, вярват, че детето няма да е с добър характер. Ако той е богат, казват, че и младенецът ще е такъв, ако е циганин — ще скитосва много по пътищата. Ако им мине черна котка път, кръстникът и кръстницата ще се скарат. В зависимост от това, дали първият човек, когото срещнат, е мъж или жена, следващото дете в семейството ще бъде съответно момче или момиче. Почти повсеместно е вярването, че не е на добре, ако бебето се изходи в купела. Самото то, някой от родителите или близките му ще умре. Това вярване е особено силно, ако в къщата има болен. В Шуменско казват, че след тази „простъпка" детето, като порасне, ще стане турчин или кадъна, т. е. ще смени вярата си.  
В цялата страна е разпространено поверието, че кръщаването на две деца в една и съща вода, в една ведрица, поражда побратимство между тях. Българите в Румъния ги наричат „братя по кръст", като момичето е половин кръст, а момчето — цял. В Габровско нарочно гледат да кръстят няколко деца в една вода, защото ако е само едно, вярват, че ще бъде „само, вироглаво, инат",а ако са кръстени повече — ще бъдат добри хора. На много места се избягва момче и момиче да бъдат кръстени заеднов една вода – когато пораснат, ще се смятат за роднини и няма да имат право да се вземат. Ако дръзнат да го сторят, ще умрат в един и същи ден. Аналогично на горното поверие е и това, че двама братя, две сестри или близнаци не бива да се женят един и същи ден, защото в един и същи ден ще умрат. 
Кръщенето е второ, духовно раждане, затова то създава родство, подобно на кръвното.  – а за кръвни роднини е абсолютно забрането да се женят помежду си. 
Кръстените в една вода момче и момиче си разменят подаръци на Нова година и Ивановден; когато единият се жени, другият може да му стане девер или съответно зълва – точно все едно му е истински роднина. 
Близнаците се кръщават със сходни имена и в една вода, което подчертава почти абсолютната идентичност помежду им; на места в Ямболско на кръстените в една вода момче и момиче гледат да са им еднакви имената — например Иван и Иванка — т. е. кръщават побратимите на подобни имена, като близнаци. В редица обичаи близнаците се заменят от едноимците, и на едните и на  другите се приписват лечителски способности. 
След извършване на обреда в църквата – кръщението – кръстникът носи детето в дома му и го предава през прага на майка му, а на места – на бащата. В този момент кръстникът изрича три пъти „Взех го еврейче, връщам го християнче". В СевлиевскоЛовешкоГабровскоТроянско и Подбалкана казват „Взех павликянче, връщам християнче." В ТърновскоПлевенскоКюстендилскоСофийскоРусенскоНовозагорскоЯмболско - „Еврейче ми го даде, българче ти го донисвам". В Западните покрайнини изразът е подсилен —„Даде ми го еврейче, давам ти го чисто славянско българче". Във ВрачанскоГорнооряховскоГоцеделчевско и Първомайско кръстникът казва „Циганче го отнесох, християнче ти го донесох". При католиците в Свищовско и Никополско, както и в някои български села в Румъния той казва преди да тръгне за църквата: „Турчин земам, кръстянин жъ върним", което съответства на „Даде ми го турче, давам ти го християнче" от Старозагорско и „Мохамуданче зех, ристиянче нося" от Ловешко. В Северозападна България и на места в Софийско и Троянско казват „Циганче ми го даде, българче ти го врачам"; в района на Монтана „Некръстенче взех, ристиянче връщам", в някои рупски и загорски села в Странджа: „Некръстено го зимах, кръстено го нося", в Средна Западна България —„Даде ми го езичниче, християнче ти го връщам". В Добруджа се срещат няколко варианта: „Еврейче взех, кръщениче/ четениче/ християнче ти го давам". В Севлиевско формулата е „Даде ми го безверче, давам ти го християнче", което съответства на „Взех ти го попистянче (безверник — като протестантите), нося ти го християнче" от с. Гърмен, Гоцеделчевско. В КарнобатскоАйтоско и Котленско на репликата на майката „Дадох ти го некръстено и немиросано" кръстникът отговаря „Давам ти го кръстено и миросано". В ТетевенскоСакар и на места в Пловдивско и Западните Родопи се среща фразата „Ти ми го даде еврейче, я ти го давам кръстенче/ кръстайче/ кръщелниче." В някои врачански села преди предаването родителите питат кръстника и бабата-акушерка „Какво носите, слънце или месец?",а те отговарят „Слънце". По-рядко казват :„Даде ми младенче, на ти християнче/ българче" на места в Средните Родопи; „Бебе го взех, ерген/мома го връщам" в Ловешко и „Без име го взех, с име ти го връщам" в Габровско, Ловешко. В Чирпанско епитетите за новопокръстения са градирани по следния начин: 
  • „Даде ми го еврейче, на ти го българче"; 
  • "Даде ми го еврейче, на ти го християнче"; 
  • "Даде ми го еврейче, на ти го Иванчо". 
След изричането на тези толкова важни думи кръстникът влиза в дома, майката го дарува, той поднася даровете си за детето и всички сядат на празнична трапеза. 
При осиновяване на дете, ако то не е кръстено, в деня на осиновява се кръщава в присъствието на новите му родители и получава име според тяхното желание. По принцип некръстено дете не може да бъде осиновено. 
Личното име е неизвестно в периода до кръщенето. В миналото името се избира лично от кръстника и зависи изцяло от неговото желание. Той го е държал в тайна и не го е съобщавал на никого до извършването на църковния ритуал. Постепенно родителите започват да научават името и преди кръщавката, но то продължава да се пази в тайна от всякакви чужди хора. Свекървите поучавали младите булки да си мълчат, за да предпазят новороденото от уроки и болести, но и за „да са тайни децата, да не са леки, да не приказват много". Освен това, ако кажат на бебето на име преди кръщавката, кръстницата ще се разсърди. В по-далечното минало измисляли на бебето три различни имена, с които го наричали в първите три дни след раждането „с цел да се разбърка работата на злите орисници, та да не узнаят за кое дете се говори и в такъв случай „добрите" да начертаят щастието му".
В тези практики е отразена вярата за връзката между името и живота на младенеца.  Името се табуизира, тъй като некръстеното дете е много подвластно на магии. 
Името се възприема като жива част от бебето – ако го узнаят, злонамерените духове или хора могат много лесно да му навредят. Тъй като то все още няма ангел – пазител, който да го пази, няма да има кой да отблъсне тези зли влияния. 
„На име не е право да му се казва, защото не е кръстено, дяволът ще го превземе". Дори и когато кръстникът съобщи предварително името на бащата, за да го запишат, той му заръчва да не го казва на родилката „за да не умре бебето". Това правило се спазва и в по-лек вариант — майката може да знае името и дори си го казва наум, но не бива да го произнася на глас и да се обръща с него към  младенеца. Тук прозира вярата в магическата сила на веднъж изреченото слово. Запазването на тайната на името е в пряко отношение със съхраняването на живота на детето.  Затова в Свищовско и Никополско казват, че колкото по-дълго се пази в тайна името, толкова по-дълъг живот ще има новороденото. Поради същата причина в Средните Родопи и при рупците в Странджатабуизацията на името продължава и след кръщавката — най-често до взимането на чиста молитва –сарандисването– от родилката на 40-ия ден. Въпреки че бебето вече е кръстено и има име, се обръщат към него с „ей". 
След кръщенето детето се поставя за първи път в люлка и може вече да се оставя само, защото е защитено от своя ангел хранител. В някои краища го оставят за няколко минути само още по време на гощавката, „за да не бъде страхливо". 

    Кръстникът

Кумството и кръстничеството представляват духовно родство. В старо време децата най-често се кръщават от венчалия родителите или от някой от по-младите му родственици. Тази традиция е много устойчива и на места е запазена в същия вид до наши дни. В южните части на страната названията за кръстник и кръстница са калтата и калимана — гръцки заемки със значение „добър баща" и „добра майка". В Пиринския край ги наричат съответно батлету и батинаата. Най-често  бабата акушерка или свекървата носи детето до храма, а кръстникът го връща оттам, или по-рядко го носи и в двете посоки. В Разградско ако някой дойде по време на раждането, го задържат в къщата и после го канят за кръстник. Общото название за получилия светото кръщение е „кръщелник". 
Според вярванията на ромите във Вардарска Македония кръстникът е истинският родител на детето, защото по време на кръщенето той първи го докосва и с това го превръща в човек.
Кръстническата институция върви по наследство. По правило членовете на семейството на кума имат право да кръщават и венчават всички членове на фамилията на кумеца. Духовното родство обхваща двата рода в тяхната цялост и регламентира отношенията между тях. Като истински роднини те не могат да се женят помежду си. Прекъсването на кръстничеството е рядко явление и според народното вярване не носи добро и на двете страни независимо от това чия е вината. 
„Всеки кръстник не става" — казва народът. Той трябва да е добър човек, семеен, с живи деца и богат. От друга страна, „не бива да се отхвърля кръстник, бил той беден, прост и прочее, защото е грехота".
Почитта към него е много голяма —„уважава се повече от баща и майка". Кумът и съответно кръстникът се явява наместник на Бога. Това се вижда в поверието, че Бог духнал в устата на създадените от него хора от кал и по този начин им дал душа, превърнал ги в човеци. По време на църковния ритуал кръстникът плюе девет пъти в устата на детето, „за да се знае, че той му е заплюл името и му е кръстник". Църковният ритуал създава родство между двамата. Кръстникът притежава голяма власт и сила. Държал е огън - свещ - над младоженците и затова лошо кълне — клетвата му хваща „до три пояса". Почитта на кума е изразена в следните поговорки: „Пред кум се вода не гази, на кум се хатър не чупи"; „На кръстник не се преправя"; „На кръстник и на кучето му се не минува пътя"; „Пред кум се не шава". Той е единствен и несменяем като Господа и затова казват: „Един Бог, един кръстник"; „На но дитя много кръстници не биват."
Поради това, че е Божи наместник на земята,  хората казват, че когато кръстникът е на гости у кумците си, дяволът бяга от къщата им. Затова на него и децата му винаги се целува ръка. Уважението към него се засвидетелства и с ежегодни посещения с пита, кокошка, вино и на големи празници като Васильовден, Йордановден, Заговезни и на неговия имен ден. 
Понякога наличието на кръстник се възприема като достатъчно условиe за добър живот на детето. В Силистренско той трябва да е калесан - поканен още на третия ден от раждането, когато се прави голямата пита, т.е. преди да са дошли орисниците. Затова ако откаже да кръщава, което се случва рядко, до вечерта на третия ден трябва да се намери друг кръстник.
На хляба за орисниците  се поставят алтъни – монети. Щом видят, че детето има кръстник и е сито и богато, орисниците няма да го вземат — няма да му определят къс живот, тъй като не е бедно, има си кръстник — застъпник пред Бога, и няма да се мъчи.
Кръстникът е много почитан, но и отговорностите му са големи. Първата и най-важна негова задача е да дари дрехи на новопокръстения. Без това обличане ритуалът е незавършен и следователно — невалиден. Освен това кръстникът не трябва да се скъпи, когато купува дрехите, защото според народното предание самият св. Петър не допуснал майка си в рая, понеже е „повой скъсявала и риза стеснявала, когато е била кръстница” – т.е. опитала се е да спести от дрехите за детето.
На места ако детето е първо, трябва да се облече веднага, ако не — може и по-късно, но задължително преди сватбата му —„иначе ще встъпи в живота голо, без късмет". Кръстникът отговарq - длажен е, както казват в Ихтиманско - за своите кръщелници пред Бога и ще бъде съден при Второто пришествие, ако те не  почитат Бога и не вярват в него. Когато порасне, детето ще прилича на кръстника си, особено ако носи неговото име, и затова той трябва да притежава положителни качества. Оттук произлиза поговорката „Каков ти кумо, таков ти умо, таков и домо". 
Бракът на кумеца също е в зависимост от кума. Например в Етрополско той се смята за виновен, ако младоженецът не успее да дефлорира булката през първата брачна нощ.  Хората казват, че кумът не е добър или има някакви прегрешения, с които е предизвикал завързването – импотентността - на кумеца си. 
Кръстникът трябва да не е ял нищо преди кръщавката — детето трябва да се кръсти „на гладно сърце, за да бъде щастливо". Най-сетне кръстникът е пряко отговорен за живота и здравето на своите кръщелници. Ако те измират в детска възраст, се вярва, че причината е в него, и той бива сменен, за да се задържат децата. В някои случаи на повторен брак също го сменят поради вярването, че причината за неуспеха на първия брак е в него. Дори и при такава „вина" на кръстника, човек може да се откаже от него само с негово съгласие — „прошка", която се иска до три пъти. Ако той не се съгласи и ни даде прошка, не могат да го сменят. Показателна за несменяемостта му е поговорката „Ще му дойде умът, като си иде кумът". За нов кръстник избират човек с живи деца, който не трябва да е роднина, защото в такъв случай обвиняват кумците, че са свидливи и не искат даровете да отидат в чужди хора. Като правило кумът и кръстникът не трябва да са роднини на младоженците и съответно на кръщелника си – те стават такива след ритуала. 
Кръстничеството е изключително престижно и свято задължение. В цялата страна е засвидетелствано поверие, според което човек трябва да кръсти поне едно дете през живота си, защото иначе на оня свят ще кръщава жабите, „ще го бъзикат дяволите", ще стои настрана, а не при другите хора, и няма да бъде приет в Рая.
Кръщаването на дете е „голям хаир" — българите в Румъния вярват, че кръщелниците посрещат кръстника си на оня свят, защото той им е дал вяра. Гагаузите казват, че грехът на кръстника се поема от децата, кръстени от него, на другия свят. Ако бебето умре, кръстниците държат по две свещи върху краката му по време на упокойната служба в църквата. С това се компенсира невъзможността те да държат огън върху него по време на сватбата му. 
Кумството е сходно по характер с побратимството. И двете представляват духовно родство, което е приравнено с кръвното.
Във Видинско нов кръстник се хваща чрез изпиване на капка кръв от дясната му ръка — т. е. по същия начин, по който се побратимяват двама приятели. Св. Йоан Кръстител е покровител и на кръстниците и на побратимите. В негово име и на неговия празник се хваща побратимство, а от друга страна, той е почитан като кръстник на Исус Христос.
По правило кръстникът кръщава мъжките деца, а кръстницата — женските. В РадомирскоОряховско и Ловешко кръстникът кръщава само момчетата, защото след това той или синът му ще ги венчава. Тъй като кумството се предава по мъжка линия и не се прекъсва („Кумство се седемстотин години не изражда"), момичетата се кръщават от някоя леля, братовчедка или жена от махалата —„Момичето и на пътя да хванеш, някой ще ти го кръсти".
Ако момиче стане кръстница, казват, че „ще има столче в рая". Бременна жена не може да кръщава — вярва се, че това ще причини смъртта или на нероденото й дете, или на кръщелника. В такъв случай я замества съпругът й, а тя само присъства на ритуала. Ако кръстник не може да кръщава поради някаква причина и го замести друг, по-късно той трябва да му плати, за да запази кръстничеството за себе си : „Кой кръщава, той слага името."
Най-често кръстникът съобщава името след като се върнат от църквата, даде бебето на майката и си разменят задължителните дарове. Тогава сядат на трапезата и той казва „Честито ви име...", „Честит ви именник", „Да пием за здравето на...", „Айде да ви е жив...", „Да устарей и побелей...". В този момент родителите научават името на детето си.
Понякога кръстникът отлага да съобщи името, като иска още вино. После „лъже" майката или бащата, като назовава две имена на хора от неговия род, които те трябва да заявят, че не харесват. Понякога той нарочно избира грозни имена. На третия път казва истинското име и всички казват „браво". 
Във ВидинскоВрачанскоЛомскоПловдивско, кръстникът си отива след гощавката, без да съобщи името. Удължаването на срока на неизвестност се свързва с поверието, че колкото по-дълго се запази тайната, толкова повече ще живее бебето. Когато кръстникът идва да извади детето от мирото на първия или втория ден след кръщавката, тогава съобщава и името, казвайки на майката: „Ето твойто бебе е християнче вече. Не е бебе, а името му е...". Казват, че „докато не му се махне мирото, не е християнче и затова не се казва как му е името". 
На места името се съобщава от бабата-акушерка, но не толкова тържествено. Например, на масата тя казва „Пийте за здравето на...” и често иска да й се плати, за да издаде тайната. Бабата и кръстникът владеят тайна, която има голяма цена. Те притежават властта върху живота на новопокръстеното, тъй като единствени знаят как е наречено то. В Подбалкана, цяла Южна България и Македония деца тичат от църквата до дома на майката, за да изпреварят кръстника и първи да й съобщят името, за което получават пари, бонбони и други лакомства. 
Поместените снимки, не са част от статията z@a

НУМЕРОЛОГИЯ: Силата на вашето име

 

Нумерологичното влияние на името е почти толкова силно върху живота на даден човек, колкото и рождената му дата
НУМЕРОЛОГИЯ: Силата на вашето име
 © Колаж Розали
ТЪЛКУВАНИЯ НА ЧИСЛАТА: Важно е да знаете, че по правило определящо е собственото име, но като допълнение от значение е и бащиното, и фамилното, като те също се събират в краен резултат. Всяка буква има число, на което отговаря.

1 - А, Й, Т, Ь;
2 - Б, К, У, Ю;
3 - В, Л, Ф, Я;
4 - Г, М, Х;
5 - Д, Н, Ц;
6 - Е, О, Ч;
7 - Ж, П, Ш;
8 - З, Р, Щ;
9 - И, С, Ъ


Събирате всички числа и редуцирате до едноцифрено число.

Пример: Ани Иванова Тодорова
Ани - 1+5+9=15, 1+5=6
Иванова - 9+3+1+5+6+3+1=28, 2+8=10, 1+0=1
Тодорова - 1+6+5+6+8+6+3+1=36, 3+6=9
Ани Иванова Тодорова - 6+1+9=16, 1+6=7

ТЪЛКУВАНИЯ НА ЧИСЛАТА:
 

 1   Числото е символизирано от Слънцето.

Хора с такава вибрация на името обичат да са първи, принуждават околните да се съобразяват с тях и винаги намират начин да налагат мнението си. Те са лидери. Имат слънчев и приветлив характер, но не понасят да им четат лекции или да ги ограничават. Ценят свободата си, но могат да бъдат всеотдайни партньори, ако се спечели уважението им. Безкрайно щедри и великодушни са, когато са приели човек в сърцето си.

Числото е символизирано от Юпитер

 2   Числото е символизирано от Луната.

Хора с такова число на името са много емоционални и сърдечни натури. Обичат да се грижат за близките си хора и са толкова всеотдайни, че понякога се отказват от собственото си добруване, заради интересите на другите. Не са щастливи, ако нямат с кого да споделят любовта си.

 3  Числото е символизирано от Юпитер.

Тези хора притежават вродена философска мисъл и почти винаги са позитивно настроени. Всъщност оптимизмът им често се превръща във вид обаяние, което привлича околните към тях. Но не е лесно да се спечели любовта или да се задържи вниманието на подобни личности. Партньорът им може да е всякакъв, но не и глупав.

 4   Числото се символизира от Уран.

Те често объркват околните с реакциите си и е трудно да се предвиди с какво са решили пак да ги изненадат. Природно интелигентни, в повечето случаи те живеят в бъдещето, притежават „пророческа мисъл“, но не защото са медиуми, а защото умеят да проследяват причинно-следствената връзка и да предвидят края на едно събитие.

 5   Числото е символизирано от Меркурий.

Те калкулират ползите и вредите за себе си преди да вземат решение. Ако преценят, че нещо им носи вреда са подчертано практични, не се оставят емоциите да ги водят. Освен това умеят да бъдат убийствено саркастични, ако искат да наранят някого. Отлично боравят с думите, така че могат да намерят добра реализация като писатели, учители и журналисти.

6 Числото се символизира от Венера.  6   Числото се символизира от Венера.

От тях могат да излязат страхотни прахосници такива, които си угаждат на прищевките, или пък скъперници такива, които се стремят да трупат богатство и разкош. Ако решат да се харесат, се превръщат в изкусителни съблазнители, така че умеят да печелят симпатии и немалко почитатели.

 7   Числото се символизира от Нептун.

Те са интуитивни и сложни натури. Изглеждат кротки и околните се чувстват спокойни в тяхната компания, но под тази привидна маска кипят силни емоции и страсти, високи амбиции. Често такива личности се добират до намеренията си по обиколни пътища, а не чрез пряка агресия. Умеят да бъдат доста убедителни, дори манипулативни, когато се стремят към определена цел.

   Числото е символизирано от Сатурн

Те са по-скоро прагматични песимисти, отколкото позитивни мечтатели. Рядко бездействат и упорито, почти до фанатизъм преследват целите си. За тях социалният статус и престиж имат преувеличено значение, а мнението на околните винаги се взема под внимание.
9 Числото е символизирано от Марс.

   Числото е символизирано от Марс

Според някои древни учения това число е на „съвършенството“ и надарява притежателя му с енергия и плам, благодарение на които да се справя с всички предизвикателства. Възможно е тези личности да реагират невъздържано, емоционално и да избухват, но не са злопаметни, а по-скоро добронамерени.

ЦИФРИТЕ В НУМЕРОЛОГИЯТА РАЗКРИВАТ ВСИЧКО ЗА ВРЪЗКАТА ВИ




Знаеш ли, че датите на раждане на теб и твоя партньор могат да ти подскажат дали сте един за друг, или не? Вярно е! Тази наука се нарича нумерология и е изключително интересна и надеждна. И понеже искаме да ти помогнем да сметнеш и да провериш дали твоето момче е за теб, взимай лист хартия и една химикалка и започвай да смяташ. Първото нещо, което трябва да направиш, е да събереш всички числа на датата, месеца и годината ти на раждане, докато не получиш само една цифра. Направи същото и с датата на твоето момче и после събери цифрите на двама ви, докато отново не се получиш само едно число. 

Например: 01.04.1995: 1+4+1+9+9+5=29, 2+9=11, 1+1=2 12.07.1994: 1+2+7+1+9+9+4=33, 3+3=6 2+6=8 

1 Двойките, които получават „1“, имат затруднения със сближаването и често им отнема много време, за да се решат да бъдат заедно. Често този тип взаимоотношения са по-рационални, отколкото емоционални. И двамата изграждате връзката си заради кариерата си, семейството си, заради пари или обща страст. Обикновено „1“ не носи голяма любов, но положителното е, че и двамата ще се мотивират един друг. Такава връзка е привлекателна само заради предизвикателствата, които носи с нея. 

2 Хората, чиято обща цифра е „2“, могат да имат две коренно различни връзки. За първия вид връзка най-важните неща са стабилността и сигурността. Заедно с половинката ти ще искате да имате деца, дом, семейство и работа. Щастието ще бъде ежедневие за вас. Вторият вид връзка е пълен с конфликти и разминаване на мненията. Партньорите трябва да се борят за чувствата си, за да могат да ги покажат един на друг. За хората с цифрата „2“ има и трети вариант – връзката им да отива в двете крайности. В един момент ще са много щастливи, а в следващия ще се хващат за гушите. 

3 Цифрата „3“ винаги е носела късмет. В този случай тя означава добра комуникация, творчество и радост. Това е една много щастлива връзка. При вас всичко върви добре, ще имате красива къща, здраво семейство и финансова стабилност. Имате способността да се наслаждавате на всеки момент и на малките удоволствия. И постоянно ще се стремите към нещо ново, чакайки нещо друго, което може да развиете. Това е много перспективна връзка, плодородна във всяко отношение. 

4 Двойката, която получи цифрата „4“ ще има стабилност и ангажираност. В този вид взаимоотношения бракът, семейството и хармонията са най-важни. Няма изневери, нито флирт. И двамата се нуждаете от план за действие както за финансовата си сигурност, така и за емоционалната си. Вие имате стабилни, трайни и традиционни взаимоотношения. Предпочитате да сте със семейството и да хапнете спокойно, отколкото да излезете някъде с приятели. При цифрата „4“ рядко има разводи. 

5 Вие никога не се отегчавате и обичате да се радвате на свободата в една връзка. Обожавате живота и се наслаждавате на него с всичките си сетива. Непрекъснато търсите нови преживявания, но ви липсва стабилност. Пътувания, партита, спонтанна лудост - това е вашият път. Важно е да поработите върху чувството за сигурност. Въпреки, че свободата е нещо прекрасно, понякога е необходим контрол над връзката, за да си гарантирате, че ще оцелее. 

6 Двойката, която получи цифрата „6“ разчита на хармонията. Вие споделяте всичко – чувства, финанси, планове. При вас няма място за лъжи и измами, има само равновесие. Уважавате индивидуалните нужди и страстите на другия и развивате съвместния си живот и работата. В този тип взаимоотношения, дори да не живеете много традиционно, домът е много важен. 

7 За съжаление, „7“ не е добра цифра. Тя е самотна и това се отразява върху връзката ви. Вие сякаш живеете в някаква изолация. Сякаш сте се отдръпнали емоционално и физически, дори живеете отделно. Въпреки факта, че се водите двойка, имате свои собствени тайни и почти никакъв достъп до интимния свят на другия. Трябва да се научите да бъдете независими и да уважавате пространството на другия. 

8 Цифрата „8“ показва изключително силна връзка. Ти и половинката ти притежавате много енергия и страст за действие. Работите заедно, както в кариерата си, така и у дома. Следователно, в отношенията ви съществува борба за надмощие и подчинение, а понякога дори за конкуренция за това кой е по-добрият от двамата. Ако се съсредоточите върху добри и важни цели, връзката ви ще бъде творческа и стимулираща. 

9 Тази цифра завършва нумерологичния цикъл и описва вибрациите на двойката, която живее и работи за обща цел. Във вашата връзка няма място за индивидуални нужди, а за сериозни предизвикателства. Вас ви свързва една безусловна любов – доброто. Работите в името на по-високи идеали. Често обаче, когато една двойка иска да се посвети на такава дейност, значи има затруднения в ежедневието си. Ето защо е важно да комуникирате, за да можете самите да се разберете и оттам да осъзнаете мястото си в света.


 Dama.bg


СТАТИИ, Учителят БЕИНСА ДУНО

III. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

„Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на земята. Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи.

Духът на самопожертвование го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните.

В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе – адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие.
Славянството е Олтарят на Новата Култура.

Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.

Тези идеи, които Аз говоря тук ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията.
Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога.
Освен Славяни, ние казваме Словени. Коренът на тази дума е думата Слово. Значи Словото Божие ще стане плът в славянските страни.

Бъдещето на Славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на Братство, Равенство и Свобода. В името на тази Свобода всички народи ще се обединят и то така че големите народи ще покровителствуват малките.

Който препятствува на Славянството да се прояви, няма да види добро.

В бъдеще всички народи ще работят за Славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в Братство и Равенство помежду си.” Това носи Новата култура за цялото човечество.

За да се развие доброто, красивото в Славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека.
Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив.

Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа. И ножът и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат.

На Славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел – Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им.

Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко:

1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата.
Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазване на тези закони в природата. Всички народи, които живеят с неправда ще се изродят. Това е закон. Всички ръководители на народите трябва да знаят това.

Славяните сега със изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на 20-тия век Славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единствения народ, който сега се намира в златния век, това са българите.

Златния век е започнал в България, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялотб Небе.

Разногласието на Славяните е пословично. Понеже ги обича Бог ги прекарва през огън, за да се обединят. Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания както Славяните. Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро.

Славянството ще бъде ковачницата на Новата култура. Там вече работят силите. Там се натрупва материала и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото.
Славянската раса ще бъде жизнения център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплотят напреднали души. И това е вече почнало.

До края на двадесетия век слизат да работят чрез Славянството 8000 адепти. Бъдещето е на Славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.

Сега Христос идва при Славяните и ще ги прати да работят.

Славяните са Новия Израил. Новият Израил за разлика от евреите, ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век.

Ако Славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план ще се реализира. Всеки народ като един човек трябва да изпълни своята мисия.
В реда на нещата е, всички южни Славяни да се обединят доброволно. Ако не го направят тогава ще ги заставят.

Днес Бог благоволи към Славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за Славянството. Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно.

Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо? Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това трябва всички да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитат нещата.
Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните от сега нататък ще цъфтят и връзват.

Погрешно е да се мисли, че Славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества.
Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова култура. В известен смисъл сега те са духовния Израил.

У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата – Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на Братството.

Бог иска Славяните да изпълнят една мисия. Чрез Славяните трябва да се внесе нещо ново – щедростта. Щедростта е качество на Славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях.
Една от великите черти на Славянството е самопожертвуванието. В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура.

Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях.

Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено – Любов към Бога.

Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро.” Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.

Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества – братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им.

В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.

Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход.

Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света.
Българите са пионери между Славяните.
Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички Славяни трябва да се приобщят в едно.
След обединението на Славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички.”

Славяните ще внесат един духовен елемент в света – побратимяването. Тяхната мисия е ПОБРАТИМЯВАНЕТО на всички народи.

Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.
Идва ново Небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят.

В Шестата раса ще живеят безсмъртните – хората на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на Синовете Божии на земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората – Братство и Единство.

Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: 1. Повдигане на жената. 2. Повдигане на бедните, на слабите в света. 3. Застъпване за правата на човека – човещина, свобода и никакво насилие.

На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е започнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение.

От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията. Никаква сила не може да измени Божият план. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук се подразбира под думата „вълци” пак хора, които са по природа вълци със скрити зъби и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят. Всички досегашни умения като Християнство, будизъм, мохаме-данство, теософия и пр., в тяхната формална външна страна си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Мовото Учение на Христа, което ще ви възкреси. През целия този двадесети век ще бъде съденето на света. В двадесет и първия век ще се възстанови Царството Христово на земята.

Ангелът на Благовестието, който’ носи Новото Учение е ангел ЕЛОХИЛ, ангел на Завета Господен. Това е Третия Завет на Бога към човечеството. Този Завет днес се дава чрез Словото на Всемировия Учител .

Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.
Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света!

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО

Кой е Петър Дънов?



II.  ЗА БЪЛГАРИТЕ И . УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ.

„Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от Невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачата, която му се възлага.
България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. За сега единственият народ, който живее в златния век е България.

Мисията на Учителя е подготовление на Славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години.

Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар. А пък българите ще вървят по обратния път: Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия!

България направи погрешка, че имаше неприятни отношения с Русия. България трябва да си поправи грешката. Да не се бие с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия.

Българите бяха 500 години под турско робство за наказание за гонението против богомилите. Какво направи българската църква за своя народ. Тя допринесе за падането на българския народ под турско робство.

Българският народ се освободи от турското робство, именно заради делото на Бялото Братство.

Христос се явява сега в Славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма. А за отменение и дума да не става. Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат.

България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния си век. Не е достигнала още кулминационната си точка. България сега кредитира всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато.

Някои казват: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не Го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали досега българите на света? Само една малка светлина: богомилството. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, ще имаме място в света.

Сега цяла София е неспокойна, разтревожена. Защо? Защото политиците не послушаха. Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тази война? Тук имаше някакво користолюбие. Свързаха се с Германия, за да им даде Македония. Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят. Казват, че Русия ни е освободила. Казано е обаче в Свещените книги, че само Бог освобождава. Следователно Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и на държавите такива са и на отделните хора.

Русите освободиха българите от турско иго. Но освободиха ли ги? Тези, които господаруваха в турско време и днес господаруват.

Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.

Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията както на Русия? Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим.
В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили – умът и любовта трябва да се уравновесят.
Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Днес Славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява.

От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.

От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението.

Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.

Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ.