КАК ДА РАЗГАДАЕТЕ ЧОВЕКА, ПРЕДИ ДА ИЗПАДНЕТЕ В ЛЮБОВНА ЗАВИСИМОСТ ОТ НЕГО

• категория: Изкуството на любовта
• 
  

В оплакванията си от живота жените постоянно твърдят, че не могат да открият „истински мъж“. Но понякога най-привлекателните мъже се оказват просто... психопати. Психопатите изглеждат много мъжествени: те са с добра физика, действени и решителни личности и отявлени „борци за справедливост“. Всичко това впечатлява и носи признание в света на мъжете, но съвсем не гарантира качествена връзка с жените.

Самото определение на психопатията включва рязка, немотивирана смяна на поведението и настроението, амбивалентност в чувствата. Психопатите знаят, че любовта не е тяхната стихия, но необходимостта да се нагодят към обществените норми ги кара да търсят партньорки. И докато не вземат решение дали да останат с жената, или да я зарежат, те проявяват изключителна предпазливост, за да не се издадат, проявявайки хищническата си същност. Когато изведнъж ги връхлетят пристъпите на агресия, те просто изчезват без обяснения. Точно по същия начин постъпват и когато жената е недоволна от нещо и настоява за обяснения.

За съжаление, много често, тръгвайки към ритуалната зала, вие може да нямате ни най-малка представа с кого възнамерявате да прекарате най-хубавата част от живота си и що за човек е бъдещият баща на вашите деца.

Как да различите психопата, преди да изпаднете в любовна зависимост от него?

1. Психопатът физически е много активен, но е пестелив на думи. Неговата лексика се състои предимно от глаголи (за съществителните се досещайте сами, а прилагателните може и да си ги измислите). От него няма да чуете любовни признания, но има шанс (аз бих го нарекла сериозен риск) някой ден да дойде и да постави въпроса ребром: „Или се женим, или повече няма да ми видиш очите!“.

2. Той е склонен към поставяне на ултиматуми ‒ без да изслушва и да взема под внимание чуждите аргументи и възражения. Това различава психопата от нормалния кандидат-съпруг, който би поискал мнението ви и би обсъдил подробностите ‒ все пак той иска да ви направи щастлива, а не да ви шокира, възнамерява да гради дом с вас, а не да ви взема за заложница или робиня, нали така? Ако вашият избраник се държи ултимативно, не чакайте от него нито нежност, нито любов. Той просто не е способен на такива неща.

3. Психопатът се отличава с емоционална студенина и жестокост. При това той ги приема за „образец за поведение“, който не всеки може да „постигне“. Според него емоциите са признак на слабост и липса на мъжественост. Той разсъждава така: няма нужда от емоции, просто си разпределяме длъжностите и задълженията и – да се хващаме за работа. Само че по този начин се градят отношенията във военните и криминалните групи. Семейството е място, където хората трябва да намират топлина, да се наслаждават на общуването и да обменят искрени и дълбоки чувства.

4. Психопатът цени в жената (а и във всеки друг човек) трудовите качества, уменията и навиците, заплатата, наследството... Той използва формални критерии за оценка на хората и ще вземе за жена най-сигурната от кандидатките, която ще му върши работа и ще му е от полза. Във връзката с жената той залага на покорността, а не на хубостта; на кулинарите способности, а не на таланта; на откритостта, а не на сдържаността.

5. Една от причините психопатът да крие емоциите си е това, че той винаги крои нещо, винаги има някакъв таен план и важен за него двойнствен живот, за който вие дори не се досещате. Но в същото време той иска неговият спътник в живота да бъде открит, доверчив и наивен, за да може лесно да го манипулира и да го държи в неведение за това какво го очаква на следващия завой.
Разбира се, психопатът също харесва умни, привлекателни и образовани момичета, но той би се отказал от зова на сърцето си в полза на инстинкта за власт, който при него е по-силен от интелекта. Той може да изгради връзка с такава жена (нещо в стил „госпожицата и хулиганът“), като ту се появява, ту изчезва, ту я сграбчва в горещите си прегръдки, ту я попарва със студенината си, докато някой ден тя научава, че се е оженил за съвсем друга, която изобщо не прилича на нея.

6. Внимателно изслушайте предишните му любовни истории. Истинските мъже, джентълмените крият предишните си флиртове, за да не разстройват настоящата си възлюбена и за да избегнат неизбежното сравнение. В случая вас не ви интересуват подробностите, просто трябва да се убедите, че в разказите му за предишните връзки няма нещо, което подсказва за едва сдържана агресия или дори за отмъщение. Имайте предвид, че обект на неговата отмъстителност може да се окажете и вие. Може да се ядосвате заедно с него на другите „недостойни“ жени, но не забравяйте, че вече и вие ще сте в техните редици. Ако неговата потребност да доминира като мъж и да отмъщава е останала неудовлетворена в предишните му връзки, той ще се насочи към вас.

Психологията на психопата често почива върху сексизъм и крайно лошо отношение към жената, тъй като за него тя е нещастно, недостойно и по-примитивно от мъжа същество. Ако крайъгълният камък в мирогледа на вашия избраник е такъв, няма как да постигнете хармония с него. Той никога няма да ви възприеме като пълноценна личност и според него с такива хора няма какво да се церемониш. От гледна точка на психопата единственото, което може да се направи с непълноценните и „примитивни“ личности, е да бъдат опитомени – ако не с тояга, то с морков.

Откъс от книгата на Олга Маховска „Мъжът като загадка. Защо не иска да се жени, а след това ‒ да се развежда“

gnezdoto.net

Уроците на съдбата

"Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни. Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки. Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота. Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем. Бавно научавам, че упоритите опити да „спечеля“, когото и да било, са загуба на време и енергия и те оставят само празнота. 

Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред, просто означава, че избирам да се издигна над това. Избирам да взема урока, който ми е предоставен и да го науча. Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното спокойствие, защото имам истински нужда от това. Не ми трябва повече драма. Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добър. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки. 

Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко. Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дават някому власт над твоите емоции. Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш своите реакции и това, как да се справиш с предизвикателствата и как и доколко искаш да ги приемеш лично. Бавно научавам, че през повечето време, тези ситуации не казват нищо за теб, но много за отсрещния човек. 

Бавно научавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, за да ни научат как да обичаме самите себе си, защото това ще бъде бронята и щита, от които се нуждаем, срещу хората, които се опитват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да разклатят увереността ни, или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни. Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат и уважават, няма магически да промени мнението им.

Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по своя начин.

Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб. Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава, е първата съставка на щастливия, здравословен и пълноценен живот."  

Rania Naim

Исторически корени на астрологията

Posted on01-12-2019AuthorАстрология за всеки /със съкращения/

Изследователите днес единодушно смятат, че раждането и формирането на астрологията става между III и V хилядолетие пр.Хр. През този период тя е част от  религиозна система. На Астрология са обучавани хора (вавилонците, халдейци, шумери, aкадци) живеещи в древна Месопотамия (между реките Тигър и Ефрат). Няма съмнение, че може да се твърди, че базата от знания на народите на Месопотамия за универсални закони за Вселената са наследили от предците си. Може би астрологията е привнесена в Месопотамия от известната Атлантида – пример за висока култура и духовност.

Селско стопанската революция в Месопотамия около V хилядолетие прави нужно умението да се предсказва бъдещето. Календарът е изобретен да предсказва измененията в климата и дъждовете, за да се осигури добра реколта. С времето се натрупват много данни за съответствията между обществените събития и определени природни феномени – дъждове, миграцията на птиците и животните, движението на небесните тела. Писмени източници за тези наблюдение имаме най-рано от 3300 г. преди Христа в клинописните записи на шумерите.

Във Вавилон през второто хилядолетие до н.е са записани стотици записи в серия от таблици наречени Enuma Anu Enlil.  На базата на тези данни се формулира съвременната астрологична теория. Но тези необработени данни са били свързани в система от древните гърци като Питагор от Самос ( 560-480 г.пр.н.е.). Той обединил традицията на вавилонското предсказание и познатата му астрологичната философия. Той вярвал в прераждането, и че всичко може да бъде разбрано чрез езика на цифрите.

По-късно, от Месопотамия астрологията се оказва в Гърция и Египет, където един ден от религията се модифициран в пра наука. Тогава тя започна да се движи все по на изток (Китай, Индия, Персия), и дори достига бреговете п-в Юкатан (той някога е бил обитаван от народа на маите).

Съвременните археолози са открили много глинени плочки с клинопис с космологична информация. След като ги изучават, изследователите са открили основните положения на астрологическите знания на древните народи:

• Светът – няма начало и край;
• Вселената е в непрестанни цикличното движение;
• Животът и съдбата на хората се подчиняват на законите на космоса;
• Времето и всички процеси на Земята се управляват от астралните божества;
• Във Вселената има полярност между доброто и злото.

Съдържанието на глинени таблици също така потвърждава, че астрологията е неразделна част от живота на древните хора. Всяка дейност от национално значение трябвало да се извършва с буквалното спазване на космологичните закони и правила. Съветвайки се с астролозите, владетелите са избирали са деня на коронацията, строителството на църкви и дворци, започвали са  военни действия, както и много други събития.

Пръскайки се по целия свят, астрология се смесва с цивилизациите на различни страни. особеностите и ниво на духовно развитие на всяка нация определяла спецификата в учението за законите на Вселената и тяхното въздействие върху живота на хората.

В историята на астрологията, има много отлични философи / мъдреци:

• Птолемей (II век от н.е.) – един от основателите на астрономия и астрология. Не могат да се опиша всичките безброй заслуги към астрономията – те могат да бъдат намерени в много препратки в медиите и  Интернет. В същото време, Птолемей е автор на „Tetrabiblos“, първото пълно ръководство за астрология. В „Tetrabiblosu“ с перфектно старание и в изчерпателно форма са представени  астрологичните принципи, от гледна точка на науката в този период.
• Ал-Бируни (X – XI век) – написал трудове посветени на медицината, географията, физиката, астрономията, а също написал трактат „Книгата за науката за звездите“ – учебник по астрология за начинаещи.
• Парацелз (XV – XVI век) – знаменит лечител, уважаващ астрологията като неразделна част от неговото изкуство. Той каза, че лекарят без изкуство устен астрологичните съзвездия – „псевдолекар“, и че лекарството е на небесния простор.
• Тихо Брахе (XVI век). Той е наречен „царят на астрономите,“ той е също астролог и алхимик. Постига много висока точност на астрономически измервания, пише астрологически алманаси за датския крал, изтълкува „ хороскоп за раждането“ на децата му. Някои пророчества на Тихо Брахе, придобиват всеобща популярност.
• Йоханес Кеплер (XVI – XVII век) – изключителен астроном, чиито закони са в основата на изчисляване на орбитите на космическите кораби. В първия си астрологически алманах прогнозира необичайно студена зима и нашествието на турците в Австрия. Когато и двете пророчествата за изпълнение, за славата на пророк подсилва от Кеплер. Отхвърляйки вулгарна астрология (подобна на вестникарските хороскопи днес ) е въвела най-новите елементи в теорията на астрологията.
• Карл Густав Юнг (XIX – XX век), известният психолог и психиатър. Старателно изучава астрология и я използва в практиката си. Едно от астрологична преживяванията си, натрупан огромен признание и е превърнал в отличен повод, за да се замислим върху човешката природа и същността на астрологията.
• https://astrologyforall.eu/

Никола Тесла Отваря Вратата за Телепортиране

BY SAMARA · АПРИЛ 22, 2020

В статия на New York Times от 21 април 1908 г. на страница 5, колона 6 със заглавие „Как електрическата лампа може да изгради нови светове“, Никола Тесла е цитиран за овладяването на човечеството над физическата вселена, като просто приема някои теории, той заявява: „Всеки осеменен атом е диференциран от слаба (крехка, неясна) течност, запълваща цялото пространство само чрез въртеливо движение, като вихър на вода в спокойно езеро. Придвижвайки се в движение тази течност, етерът, става груба материя. Движението му е спряно , първичното вещество се връща към нормалното си състояние. “

Това нормално състояние, което Тесла описва, е „неподвижност“, където след това радиацията се връща към своята времева линия като нормална материя. Тесла продължава наистина да отваря вратата към телепортирането в статията, в която се казва: „Тогава изглежда, че човекът е възможен чрез впрегната (сдвоена) енергия на средата и подходящи  интервенции за стартиране и спиране на етерни вихри, които да предизвикат образуване на материя и изчезването и.“ Тесла намеква, че с материята може да се манипулира, като се използва интелигентна енергия (чрез днешната технология) както за левитация, така и за телепортиране.

Всъщност той заявява, че материята не е била предопределена в началото на Вселената. Материята е динамична и може да бъде променена и преместена с помощта на съвременните технологии. Той продължава да заявява: „По негова (човешка) заповед, почти без усилия от негова страна, старите думи ще изчезнат и ще се появят нови. Той можеше да промени размерите на тази планета, да контролира сезоните й, да регулира разстоянието до слънцето; направете го във вечното си пътуване по всеки път, който той може да избере, през дълбините на Вселената. Той можеше да накара планетите да се сблъскат и да произвеждат (собствени) слънца и звезди, своя (собствена) топлина и светлина, можеше да заражда живот във всичките му безкрайни форми.

Да предизвикаш по воля раждането и смъртта на материята би било най-голямото дело на човека, което би го накарало да овладее физическото творение, да го накара да изпълни своята крайна съдба. “ Сега направете  още една стъпка, само предположим за момент, първо Тесла е прав (което през историята той определено беше по-прав, отколкото грешен) и някакво образувание в някаква вселена (не непременно тази, в която живеем) открива това и наистина продължава да създава своя собствена вселена (може би дори тази). Ние днес сме много далеч от това, което Тесла обяснява тук, достатъчно самотен, за да създаде вселена. По ирония на съдбата тази статия се появява три години след като Айнщайн публикува своята Специална теория на относителността и почти двадесет години преди монсиньора Жорж Лемайтер хипотеза за началото на Вселената през 1927 г., която по-късно е наречена Големия взрив.

Човек трябва да разбере, че Големият взрив и свързаната с него хипотеза за инфлацията са единствените пречки както за левитирането, така и за телепортирането на големи обекти днес (включително хората). Тесла отвори вратата още в началото на ХХ век, а науката затвори вратата около тридесет години по-късно. Превозните средства на Tesla могат да бъдат телепортирани навсякъде и когато батерията се нуждае от презареждане, телепортирайте обратно до зареждаща станция за презареждане и изключване, за да видите съветника, където и да се намира! Днес имаме технологията, за да използваме концепциите на Tesla , просто се нуждаят от изследвания и разработки, за да се осъществят.

Телепортирането не е научна фантастика днес, прочетете доклада за телепортацията на U, S, ВВС през август 2006 г. от д-р Ерик Дейвис, информирайки USAF, че телепортирането е реално, само днес само с паранормални средства. Но Тесла ни каза в началото на 20-ти век, че можем да се телепортираме, ако разполагахме с технологията, за да я изпълним – която днес ние я имаме! Етер беше терминология, използвана по времето на Тесла, и цитирах думите на Тесла. Човек обаче трябва да осъзнае, въпреки че терминът вече не се използва, теорията определено не е мъртва. „До последната част на деветнадесети век“ теорията на етерите „е утвърден научен факт. Тогава през 1881 г. двама мъже на име Михелсън и Морли провеждат експеримент, който заключава, че няма движение на земята по отношение на етера. Този експеримент дискредитира ефирната теория и предизвика нейното отхвърляне в полза на теорията, че пространството е вакуум, а въздухът е само химичен състав на кислород и азот плюс други незначителни съставки. Днес между много учени се връща към някаква ефирна теория, независимо дали я наричат ​​етер, оргон, квантово море от енергия, енергия с нулева точка, виртуални частици на скаларна вълна или каквото и да е. “ Телепортирането ще бъде система за транспортиране от точка до точка, подобна на бърза транспортна система, с изключение на това, че все още може да има своето превозно средство за удобство или виждане на място. Днес ние дори не можахме да си представим как това приложение ще бъде интегрирано в нашата култура. Прав си, аз съм невежа да вярвам, че днес можем да се телепортираме в очите на съвременното научно мислене. Бих бил глупав да вярвам, че можем да телепортираме хората, използвайки съвременните научни хипотези. Наистина е невъзможно телепортирането, освен с паранормални средства, защото нашата наука го забранява. Както здравият разум, така и Тесла казва, че имаме технологията да дублираме това, което се случва днес пред очите ни, което учените твърдо заявяват, че е невъзможно. Следователно, ако човек възнамерява да се телепортира, първо трябва да мисли извън кутията. Според Шопенхауер (1788-1800) има три стъпки в разкриването на истината: 1-ва, тя се осмива; 2-ри, устояха; и 3-то става очевидно. С моя проект „Bmeup Teleport“ повечето са на първа стъпка. Кратка история, когато бях все още на 20-те си години, бях асистент инженер по проекти на DSIF в JPL, работещ над Мисията на лунния орбитър, подготвяйки се да сложа човек на Луната. По време на седмична среща с критики, докато чакате директора на НАСА Flt, се проведе разговор за току-що започнал телевизионен сериал, който беше телепортиране. Всички учени, инженери и др. Обсъждаха осъществимостта – това беше 1966 г. Това беше общото мнение на групата, би било невъзможно, категорично заявих „ще се телепортираме като Star Trek през живота си. Всички се смееха, да и до днес се смеят! Глупав, невеж или каквото и да е, Проектът „Bmeup Teleport“ може да го направи, ако се предостави подходящ екип, лаборатория и ресурси. Тесла взе идеите си малко по-далеч, отколкото просто дискусията си в New York Times.  

Първо, нека разгледаме квантовото заплитане, което всички наричат ​​телепортация. Откъде дойде? IBM направи експерименти с него, опитвайки се да премести квантовите състояния; през 1996 г. пуснаха реклама в цяла страница в Ню Йоркър с претенция за телепортация с реклама, насочена към статията на уебсайта им „„ Телепортиране на неизвестно квантово състояние чрез двойни класически и канали на Айнщайн-Подолски-Росен “от Чарлз Бенет и др. И така, къде IBM взе идеята? Те са го получили от експеримента за аспектите, направен в Париж, Франция през 1982 г. Обратно проследяване от там стигаме до оригиналния източник, Айнщайн-Розен. Айнщайн имаше голям проблем с принципа на несигурността на Хайзенберг от 1927 г. и квантовата нелокалност, която той нарече „призрачно действие на разстояние“.

За да опровергаем теорията на Хайзенберг,Айнщайн разработи умствен експеримент (технология не съществуваше тогава), използвайки две допълващи се частици, спазването на импулса на едната и местоположението на другата би нарушило принципа на несигурност. Така че днес телепортацията за квантово заплитане движи информация (а не частици, които са материя) в пространството по-бързо от скоростта на светлината по начин, който Айнщайн нарече „призрачно действие на разстояние“ (паранормално?), Използвайки допълнителни частици. Трябва също да се отбележи, че тези две частици биха могли да бъдат в противоположни крайности на хоризонта на Вселената и комуникацията между тях почти моментална.Така че днес телепортацията за квантово заплитане движи информация (а не частици, които са материя) в пространството по-бързо от скоростта на светлината по начин, който Айнщайн нарече „призрачно действие на разстояние“ (паранормално?), Използвайки допълнителни частици. Трябва също да се отбележи, че тези две частици биха могли да бъдат в противоположни крайности на хоризонта на Вселената и комуникацията между тях почти моментална.Така че днес телепортацията за квантово заплитане движи информация (а не частици, които са материя) в пространството по-бързо от скоростта на светлината по начин, който Айнщайн нарече „призрачно действие на разстояние“ (паранормално?), Използвайки допълнителни частици. Трябва също да се отбележи, че тези две частици биха могли да бъдат в противоположни крайности на хоризонта на Вселената и комуникацията между тях почти моментална.  Квантовото заплитане е огромна стъпка за постигане на тази цел. Обаче дали „призрачното действие на Айнщайн на разстояние“ се разглежда като затъване на слама, доказани явления в науката или паранормално събитие, зависи от наблюдателя – според мен науката не може да го обясни! Едно е сигурно обаче, че квантовото заплитане не е телепортация – премества се само информация, никога не е важно!  Телекенезата никога не е била демонстрирана при контролирани условия в цялата човешка история. Човек трябва да прочете Доклада за телепортацията до ВВС на САЩ по този въпрос и да се задълбочи в цитирания материал, който д-р Ерик Дейвис предлага да потвърди дискусията си по този въпрос. Ето линка към този доклад: http://fas.org/sgp/eprint/teleport.pdf Човек винаги е свободен да вярва в това, което иска да вярва! Що се отнася до проекта Bmeup Teleport, той има три основни етапа, които между другото екипът ще достигне (не само аз): 1-ва манипулация на материята,

2-ра левитация на големи обекти и

3-та телепортна големи обекти, включително хора.

Тези три цели се постигат с помощта на днешната технология (леко модифицирана). И трите тези приложения, случващи се днес пред очите ни, или се наричат ​​необясними събития, мистерии или просто се твърдят. Със сигурност, но след като миналата година премина курс за управление на проекти в колежа, той заявява, ако ползите далеч надвишават рисковете, проектът трябва да бъде продължен. Ако тези три приложения не се случваха днес и в миналото, а китайските учени потвърдиха,че телепортацията е реална, то може би проектът на Bmeup Teleport би бил твърде рисков. Мисля, че успехът зависи от това, достатъчно ли сме днес, за да постигнем тези цели, спрямо това дали са истински или измислици!Ключът към успеха на проекта е „мисленето извън кутията“!

Източник: https://forums.tesla.com/forum/forums/nikoa-tesla-opens-door-teleporting?fbclid=IwAR0Sn7dNWjbTxIL3ttM1zuVYeuGZkmdKH_aoW_scHjK6mh5ju3gx2pkK37I

ДА ПРЕОДОЛЕЕМ РАЗДЯЛАТА С ЛЮБОВ

• автор: Видислава Тодорова

Днес ще ви говоря за раздялата. И то с много любов. Възможно ли е? Свикнали сме раздялата да се свързва с болка, тъга, носталгия, неприятни чувства... все тегота. Погледнато доста надълбоко, раздяла няма, поне не в духовните енергии. Колкото по-фокусирани сме само в материалното, толкова по-силно може да изживяваме раздялата. Всеки човек преживява с различен емоционален интензитет раздялата - за някои е необходимо доста време, за да премине липсата, други продължават лесно напред. Начинът, по който се преживява една раздяла, се корени в детството ни. Допълнително ще напиша и за това.

При раздялата, особено интимната, често остава горчива нотка, разочарование, остава липсата от присъствието на другия човек. Може да се чуят обвиненията, жертвеническите изказвания „защо точно на мен се случи?“, „защо не ме обича, аз толкова много го обичам“ и т.н. В такива моменти често се намесва егото, приемаме нещата твърде лично, намесват се и стари модели на изоставяне или страх.. Остават и недоизказаните неща, които засилват още повече чувството на безпомощност и незадоволеност, особено ако само единият човек е поискал раздялата. Дни поред липсата на човекът ви ранява, слушайки стари песни отново се връщате в моментите на щастие, връщате назад времето и съжалявате за случилото се, опитвате се безпомощно да поправите случилото се с цената на всичко, дори забравяте собствените си нужди и се фокусирате в нещо минало, но ценно за вас... Сценариите, проведени по време на раздяла за хиляди, чувствата са подобаващо тежки в повечето случаи, всеки приема по различен начин случката, а на някои хора отнема време, за да забравят, простят и изобщо да имат отново желанието да продължат напред. Човек лесно се фокусира върху болката и е по-лесно да остане на тези честота.

Много от тежките реакции, преживяни по време на раздяла, са именно нещата, които са излезли на повърхността, за да бъдат изчистени. Точно това са били „целите“ на тази раздяла - да ни променят, да научим нови неща. Понякога смисълът на всичко случило се е разбираем за нас дълго време след като сме преживяли раздялата. Егото често е положено на колене, разбираш, че нещата не са както ги искаш, учиш се на приемане и смирение. Именно желанията на егото засилват страданията в нас, именно мислите подпалват още по-големи страдания. И в един момент пускаш и се смиряваш. Едно е да се примириш в ситуацията, друго е да се смириш. Има моменти, когато можем да действаме, но и други, когато нещата не зависят само от нас. Тогава егото се учи да приема, да спре да осъжда, да спре да иска за себе си, да замълчи и да погледнем с нов поглед на нещата. Именно тези тъжни усещания за преградите ни спират да усетим пълната обич и приемане към другите. Защото дълбоко в нас си ние не сме разделени с никой. Аз съм ти и ти си аз.

Има и един друг начин за преживяване на раздялата, едно друго виждане, което променя целия облик на раздялата. Това е онази раздяла, която ни изпълва с любов, която носи мир, именно заради начинът, по който гледаме на нещата. Това е онази раздяла, която не разделя, а която учи как да се сближим. Как се случва това ли? С промяна на мисленето.

Промяната е възможна, когато разширим мисленето си, когато разберем, че няма разделяне, че няма точно място, където свършваш ти и започвам аз, защото сме едно и защото сме обединени. Другото нещо, което съществува в този тип мислене е благодарността. Благодарността, че все пак си имал възможността да изпиташ тези прекрасни моменти, да се докоснеш до един друг свят, да бъдеш в отношения, където сте обменяли обич и че сега е дошъл моментът да продължите напред. Това е тихото разбиране, че всяко нещо си идва в точния момент и че когато отмине и свърши, то си отива, освобождавайки място на новото. И това може да бъде своеобразна щастлива церемония за вас, колкото и абсурдно да ви звучи – да изпратите старото с любов, то заслужава благодарност за всичко, на което ви е научило, защото след всяка връзка има трансформация, дори незабележима. След всеки човек и ситуация сме научили нещо ново. А това е повод за благодарност. Защото без тези хора нямаше да сме се докоснали до промяната. А всяка промяна е едно малко чудо, ако успееш да го видиш. Всяка една промяна има силата да ти помогне да разшириш сърцето си и да бъдеш все по-приемащ, благодарен и отворен към новото. Това ще донесе мир и хармония в цялото ти същество.

Приемането, че това е желанието на този човек (ако раздялата е пожелана от него) помага. Често и тук егото е накърнено, нещата се приемат твърде лично, срещу нас и т.н. Нужно е просто да се смени мисленето, да се разгледа вероятността решението на другият да няма нищо общо с вас, защото всеки човек действа само от собствени подбуди. Дори и да не откривате причина в желанието на другия, приемете. Дори и да знаете причината, не оспорвайте. Приемането на желанието на другите е възможно само, ако имаш емпатия и уважение към другите, ако се държиш към другите, както ти искаш да се държат към теб.

Иска се голяма вътрешна сила да приемеш, че нещо не се случва така, както искаш ти, че ще си „лишен“ от възможността да показваш обичта ти, да докосваш този човек, да се будиш до него. Невероятна е силата, която те променя в моментът, когато приемеш нещата, такива, каквито са. Когато приемеш другият без да съдиш, без да го обвиняваш или да се настройваш срещу него. Това е онова приемане, което сближава и онази силна любов, която носи усещането за свързаност. Безусловната любов, без изисквания, тя е просто любов.

Знаем, че истинската обич е равна на свобода. В нея няма условия, няма връзване, няма правила, няма изискване другият да е до теб и да ти донася онова, от което ти имаш нужда. И ако е истинска любов, тя ще ти помогне да приемеш раздялата мъдро, да признаеш правото на другия човек да бъде там, където поиска, да бъде с този, с когото иска и да живее по собствените си правила. Тази силна истинска любов дава силата на човек да приеме и уважи желанието на другия, без да изтъква своите желания на егото, без да манипулира на раздяла. Това е онази силна обич, която дава свобода, която признава свободата и която ще е щастлива, независимо колко далеч е другият човек от теб. Ти обичаш, защото това ти носи радост на теб, защото обичането ти носи радост, без да очакваш да ти отвърнат със същото, без да си оскърбен, ако някой не действа както ти искаш. Тогава си изпълнен и дори в момент на раздяла ти не губиш нищо, защото обичта е в теб и ти продължаваш да го правиш, независимо дали сте разделени физически. Защото целта на любовта е да съществува свободна. И това мислене и бъдене в тези мисли носи покой в душата. При него отсъства всякакво страдание и игри от страна на егото.

За да затвориш една страница понякога е нужно много. То е като любима книга, която си прочел и си стигнал до последната страница. Дори да ти е тъжно, че тя е свършила, си спомняш за многото мъдрости, които си попил, спомняш си за усещанията, които си изпитал, четейки я. Дори и да се прелистиш назад, вече няма какво ново да научиш, ще повториш неща, които знаеш. А за да продължиш напред, към новата книга, е нужно все пак да затвориш прочетеното. И ако го направиш с много любов и благодарност, ще получиш и запазиш мига.

https://www.gnezdoto.net/

Трудно за вярване (Hard To Believe - Bulgarian subtitles) - с български субтитри

ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН:

twitter.com

 ПОДБИРАЙТЕ СИ ТАКИВА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО ВИ ЖЕЛАЯТ НАЙ-ДОБРОТО

"Не всеки неудачник е жертва и не всеки паднал на дъното иска да се изправи..."

Преди да решите да помагате на някого, поинтересувайте се защо този човек е в беда.

Неразумно е да приемате, че той или тя е невинна жертва на несправедливите обстоятелства. Това е най-невероятното, а не най-правдоподобното обяснение. И клиничният, и житейският опит показват, че нещата никога не са толкова прости. Освен това, ако се хванете на въдицата, че всички беди са се случили от само себе си и жертвата не носи никаква отговорност за положението си, значи да отречете, че този човек е имал някакво влияние върху миналото си (и оттам – върху настоящето и бъдещето). По този начин вие го лишавате от всякаква власт върху живота.

Не всеки неудачник е жертва и не всеки паднал на дъното иска да се изправи (разбира се, има и такива, които не само искат, но и успяват). Много често хората са склонни да приемат и дори да преувеличават собственото си страдание (и това на другите), за да могат да го размахват като доказателство за несправедливостта на живота.

Ако смятате, че даден човек е неподходящ за приятел на сестра ви, на баща ви или на сина ви, защо вие оставате негов приятел? От лоялност, ще кажете вероятно.

Само че това не е никаква лоялност, това е глупост.

Лоялността е нещо, което се договаря, справедливо и честно. Приятелството е взаимно договаряне. Вие не сте морално задължени да подкрепяте човек, който превръща света в по-лошо място, отколкото е.

Точно обратното. За свои приятели би трябвало да избирате хора, които се опитват да подобрят, а не да влошат нещата. Не е егоистично да предпочитате хората, които са добри за вас – това е най-правилното решение. Нещо повече, да общувате с хора, които започват да се справят, защото виждат как вие се справяте, е правилно и достойно за възхищение.

Ако се заобикаляте с хора, които ви подкрепят по пътя нагоре, те няма да търпят да бъдете цинични и разрушителни.

Те ще ви насърчават, когато сте добри към себе си и към околните, и деликатно ще ви укорят, когато не сте. По този начин те ще ви подтикнат – внимателно, но твърдо – да направите това, което трябва.

Хората, поели по пътя надолу, ще сторят точно обратното.

Те ще предложат цигара на бившия пушач и питие на бившия алкохолик. Ще посрещнат със завист и успеха, и доброто, което правите. Ще ви лишат и от своето приятелство, и от подкрепата си или ще ви накарат да си платите скъпо както за едното, така и за другото. Ще омаловажават успехите ви, като изтъкват собствените си постижения, реални или въображаеми.

Но преди всичко ще ви дърпат надолу, защото на фона на вашия нап­редък техният провал ще изглежда още по-страшен.

Не си мислете, че е по-лесно да се обградите с мотивиращи хора, които са добри за вас, отколкото с такива, които са направо токсични и само ви вредят. Защото не е така. Добрите, мотивиращи хора са идеал. Нужна е сила, за да се осмелите да останете близо до тях. Покажете смирение, но и смелост. Преценявайте добре и се пазете от прекалено безкритичното състрадание и съжаление.

Подбирайте си такива приятели, които ви желаят най-доброто.

откъс от книгата "12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса" от Джордан Б. Питърсън

Gnezdoto