Изследователите днес единодушно смятат, че раждането и формирането на астрологията става между III и V хилядолетие пр.Хр. През този период тя е част от религиозна система. На Астрология са обучавани хора (вавилонците, халдейци, шумери, aкадци) живеещи в древна Месопотамия (между реките Тигър и Ефрат). Няма съмнение, че може да се твърди, че базата от знания на народите на Месопотамия за универсални закони за Вселената са наследили от предците си. Може би астрологията е привнесена в Месопотамия от известната Атлантида – пример за висока култура и духовност.
Селско стопанската революция в Месопотамия около V хилядолетие прави нужно умението да се предсказва бъдещето. Календарът е изобретен да предсказва измененията в климата и дъждовете, за да се осигури добра реколта. С времето се натрупват много данни за съответствията между обществените събития и определени природни феномени – дъждове, миграцията на птиците и животните, движението на небесните тела. Писмени източници за тези наблюдение имаме най-рано от 3300 г. преди Христа в клинописните записи на шумерите.
Във Вавилон през второто хилядолетие до н.е са записани стотици записи в серия от таблици наречени Enuma Anu Enlil. На базата на тези данни се формулира съвременната астрологична теория. Но тези необработени данни са били свързани в система от древните гърци като Питагор от Самос ( 560-480 г.пр.н.е.). Той обединил традицията на вавилонското предсказание и познатата му астрологичната философия. Той вярвал в прераждането, и че всичко може да бъде разбрано чрез езика на цифрите.
По-късно, от Месопотамия астрологията се оказва в Гърция и Египет, където един ден от религията се модифициран в пра наука. Тогава тя започна да се движи все по на изток (Китай, Индия, Персия), и дори достига бреговете п-в Юкатан (той някога е бил обитаван от народа на маите).
Съвременните археолози са открили много глинени плочки с клинопис с космологична информация. След като ги изучават, изследователите са открили основните положения на астрологическите знания на древните народи:
- Светът – няма начало и край;
- Вселената е в непрестанни цикличното движение;
- Животът и съдбата на хората се подчиняват на законите на космоса;
- Времето и всички процеси на Земята се управляват от астралните божества;
- Във Вселената има полярност между доброто и злото.
Съдържанието на глинени таблици също така потвърждава, че астрологията е неразделна част от живота на древните хора. Всяка дейност от национално значение трябвало да се извършва с буквалното спазване на космологичните закони и правила. Съветвайки се с астролозите, владетелите са избирали са деня на коронацията, строителството на църкви и дворци, започвали са военни действия, както и много други събития.
Пръскайки се по целия свят, астрология се смесва с цивилизациите на различни страни. особеностите и ниво на духовно развитие на всяка нация определяла спецификата в учението за законите на Вселената и тяхното въздействие върху живота на хората.
В историята на астрологията, има много отлични философи / мъдреци:
- Птолемей (II век от н.е.) – един от основателите на астрономия и астрология. Не могат да се опиша всичките безброй заслуги към астрономията – те могат да бъдат намерени в много препратки в медиите и Интернет. В същото време, Птолемей е автор на „Tetrabiblos“, първото пълно ръководство за астрология. В „Tetrabiblosu“ с перфектно старание и в изчерпателно форма са представени астрологичните принципи, от гледна точка на науката в този период.
- Ал-Бируни (X – XI век) – написал трудове посветени на медицината, географията, физиката, астрономията, а също написал трактат „Книгата за науката за звездите“ – учебник по астрология за начинаещи.
- Парацелз (XV – XVI век) – знаменит лечител, уважаващ астрологията като неразделна част от неговото изкуство. Той каза, че лекарят без изкуство устен астрологичните съзвездия – „псевдолекар“, и че лекарството е на небесния простор.
- Тихо Брахе (XVI век). Той е наречен „царят на астрономите,“ той е също астролог и алхимик. Постига много висока точност на астрономически измервания, пише астрологически алманаси за датския крал, изтълкува „ хороскоп за раждането“ на децата му. Някои пророчества на Тихо Брахе, придобиват всеобща популярност.
- Йоханес Кеплер (XVI – XVII век) – изключителен астроном, чиито закони са в основата на изчисляване на орбитите на космическите кораби. В първия си астрологически алманах прогнозира необичайно студена зима и нашествието на турците в Австрия. Когато и двете пророчествата за изпълнение, за славата на пророк подсилва от Кеплер. Отхвърляйки вулгарна астрология (подобна на вестникарските хороскопи днес ) е въвела най-новите елементи в теорията на астрологията.
- Карл Густав Юнг (XIX – XX век), известният психолог и психиатър. Старателно изучава астрология и я използва в практиката си. Едно от астрологична преживяванията си, натрупан огромен признание и е превърнал в отличен повод, за да се замислим върху човешката природа и същността на астрологията.
- https://astrologyforall.eu/
Няма коментари:
Публикуване на коментар