продължение:
"КРАКА Защо човек има крака? Той има два крака, за да бъде във връзка със земята, понеже тя е негова майка. Човек е свързан с положителните и отрицателните сили на земята. Краката са нещо ценно в Божествения живот. Божественият свят се проявява от стъпалото до глезена, духовният свят - от глезена до коляното, а материалният - от коляното до таза. Краката са създадени за да ходи човек в добрият път, да ходи в доброто, във великата Божия добродетел. Без добродетел движение не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Мъдростта ходи с краката на Добродетелта. За да постъпва справедливо, да работи добре и безкористно, човек трябва всяка вечер да измива краката си с топла вода. Краката на добрият човек са винаги чисти. Обаче, като не живее добре, той всякога ходи с кални крака. Цял ден ходиш, движеш се - ще благодариш на краката си. Като се прибереш у дома си, ще измиеш краката си, ще им благодариш за услугата, която са ти направили.
*Който не може да прави добро, краката са му счупени. Долната част на крака е противоположна на горната част на главата, затова тя представя лицето на тази част. Между тези части има известно съотношение. Ето защо, когато някой страда от подагра в краката, това показва, че в горната част на главата има нещо дисхармонично. И обратното, ако има болки в горната част на главата, това показва, че в долната част на краката съществува някаква аномалия.
Боли ви кракът. Защо ви боли? За вашата грубост. Докато кракът ви е здрав, вие никога не сте били внимателни към него, считали сте, че той ви е длъжен непрекъснато да работи. Щом те заболи кракът, спри се на едно място, дай му почивка. Докато си почива, милвай го, разтривай го, разговаряй с него, извини му се.
Ако някой се оплаче от болки в краката, ще му кажете: Краката те болят, защото риташ много. Престани да риташ и болките ще минат. Ако болката е в краката ти, ще учиш закона на смирението.
Когато човек желае много материални работи на земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват.
*Ако ходиш и се клатиш като гемия на една и друга страна, в теб има нещо неуравновесено.
Страшно е положението на човек, който не може да ходи, да се движи, който не е развил добродетелтите си. Който е развил добродетелите си, върви тихо, плавно, като че ли не стъпва по земята. Колкото по-груб е човек, толкова по-тежко, по-шумно ходи. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът - леко, едва докосва земята.
*Като седнеш някъде, няма да туряш краката си един върху друг. Краката ви трябва да бъдат един до друг, ръцете прибрани и умът ви да присъства.
*Има едно състояние в живота, което е по-хубаво от седенето. То е да стоиш прав. В това положение всички удове са в едно хармонично състояние, човек се чувства възвишен, независим от обкръжаващата среда.
*Прегръщането, това означава да дадеш нещо от себе си, от своята любов и своята мъдрост.
*Предпочитано е човек да говори истината. Всички грехове и престъпления на човека могат да се простят, лъжата никога. Тя е най-малкото зло, от което произтичат всички злини."
Няма коментари:
Публикуване на коментар