Все повече наблюдавам процеса мултитаскинг в поведението на хората. Човек не се чувства удобно в това да се справя с много задачи, с много широк мащаб задачи, които все изискват някакво действие в тази посока и са като едно след друго. Най-често срещната дума за това явление е жонглиране. Човек се опитва да жонглира и има усещането, че не се справя както трябва и че нещо не е наред.
Това явление е известно в днешно време под името мултитаскинг. Смята се, че това е криворазбрана продуктивност. Според изследванията това не означава, че човек е специалист в нещата, които върши, но той се опитва по някакъв начин да балансира множеството задачи в работата, в къщи в личен план и т.н. При този процес е установено, че вниманието се разсейва. Смята се, че мозъкът трябва да обработи различни данни по едни и същи канали, което създава конфликт, напрежение и стрес. Тук е важно и това, на което човек поставя приоритет, но според изследванията качеството на извършените неща е доста ниско.
Ако обаче разгледаме нещата от еволюционна гледна точка и включим и способността на мозъка за невропластичност, то нещата ще изглеждат по съвсем различен начин. Мултитаскингът е необходимост в съвремието, тъй като той дава възможност на човек да не затъва в застинало положение. Всяка епоха има своите състояния, които са основни и това определя новата посока на обработване на дадена енергия, астрологично това са планетните енергии. Например с появата на Нептун (открит като планета през 1846 година) се свързва движението на хипитата. Тяхното типично състояние е на радост, на веселие, отнесеност, носене на розови очила – бувално и преносно, и съответно не дотам добрите инструменти да го задържим такова: наркотици, алкохол, напълно свободен живот, без отношение към работа или каквито и да са устои и ценности. В началния си период енергията на съвремието се проявява в своя негативен вид, защото човек се носи по течението, без да успява да участва в тази енергия. Овладяването става постепенно и енергията на хипитата в днешно време вече се проява като развито усещане за общност, за свързаност между всички хора и живи същества, желанието да вярваме в нещо положително и градивно, желанието за здравословна връзка с природата.
Планетната енергия като проявление еволюира и се проявява на по-високи нива, когато човек започне да я овладява, т.е. да си взаимодейства с нея. Така например, Урановата поява през 1781 година се свързва с три революции – американската, френската и индустриалната. Последната дава пробив по отношение на новите технологии. Но преди технологиите е революцията, т.е. Уран под формата на бунт, реформи, революции. Постепенно тази енергия става все по-фина и овладяването ѝ все по-скоростно. В момента само да видим технологиите с какво темпо се развиват е достатъчен поглед за нивото, до което е достигнала тази планета по отношение на развитие в света.
Така е и с Плутон, който е открит през 1930 година и се свързва със зараждането на Третия Райх, ядрената бомба, атомните електроцентрали. Същественото, което се вижда тук е, че в едно малко ядро се съдържат смъртоносни оръжия. Развитието на Плутон днес достига до това да съумяваме да се концентрираме в своето тяло, да търсим корена на проблемите, а не симптомите, да влизаме в същината на нещата, да ги разучаваме в голяма дълбочина. Именно тази дълбочина на Плутон е отворила бездната на ада във втората световна война. Не че преди това не е имало мъчения и изтезания, но човек не е бил така чувствителен към тях.
По отношение на Хирон това, което се случва е, че той вкарва всичко, което е външно във вътрешния ни свят. Така скоро ще се появят много науки вътре в нашата психика. Ще има практически науки като психична екология, архитектура на психиката, география на психиката. Вътрешното пространство ще става многоизмерно, холографско. Вниманието ще може да се разфокусира, което вече се случва при емпатия. Професионализмът отива на заден план и човек трябва да бъде гъвкав и да може много неща, от които да оплита една кошница, а не да е перфектен само в правенето на дръжка на кошницата. По този начин се намалява разстоянието между знанията на хората. Всеки е малко по-напред от другия, само с две-три крачки по-напред в нещо, а в други неща е по-назад.
Старите професии започват да губят своя смисъл и значение и скоро ще се сменят с нови. Напрежението в мозъка, вследствие на многото дейности дава възможност да се разгърнат още негови способности. Единственият проблем е, че все още човек възприема тези процеси със стрес, а това са еволюционни промени, които настъпват в нашето вътрешно пространство и те са естествени. Така че можем да се научим да бъдем под напрежение, но без да изпитваме постоянен стрес. Да, имаме да свършим купища неща, но можем да се успокоим, че ще успеем да свършим толкова, колкото се случи в този момент. Самото нещо дърпа вниманието ни и с това ни показва кога е добре да се занимаваме с него, за да сме в потока. Това ни прави гъвкави, а не застинали в ред и порядък, за който е отговорен Сатурн. Създава се вътрешна структура, която е обемна. Обемът идва от Хироновата многомерност, а структурата е с подкрепата на Сатурн. Тук Сатурн трябва вече да се проявява на съвсем фино ниво и да няма тази тежест, която има на по-ниските нива. Хирон работи и с невропластичността на мозъка. Свръзката на невронните вериги, пренареждането на невроните са свързани с тази енергия. В тази вътрешна конструкция ние виждаме частици и влиянието на другите хора, вътре в нея ние се чувстваме свързани с другите. Това е може би един особен опит за съзнателното изграждане на цялостната личност, която също както Аза се е родил от несъзнаваното, така и тя сега изплува на повърхността, изровена от Плутон.
На практика това означава да бъдем спокойни, когато сме напрегнати от прекалено многото задачи. Новата енергия работи като започваме нещо, но не винаги успяваме да го завършим, идва следващото и така малко по малко напредваме в безкрайното море от задачи. В момента, в който приемем, че това не са задачи, а това са неща, които само ни извикват и ние трябва да ги обработим, когато се появят пред нас, когато интуицията ни дръпне в тази посока, ние вече възприемаме по правилен начин естествения процес на съвремието. Можем да вършим това под стрес, а можем и да сме спокойни с това, което вършим, дори и да не успяваме с всичко, защото идеята е в процеса, а не в нещата.
Мащабите се разширяват постоянно и обемът става огромен, но това е съвременният начин на Хирон да получим обемност отвътре. В главата си човек може да обзема всичките си задачи, но разфокусирано. По този начин ние активно си взаимодействаме с несъзнаваното. То ни пуска на повърхността нещо и ние го правим, докъдето можем, после следващото. Изучаването на езиците на несъзнаваното, на тялото, на емоциите също са част от Хироновата енергия на съвремието.
Когато вършим едно нещо, останалите задачи трябва да стоят на втори план. Ние се учим бързо да преминаваме от една реалност в друга, от една задача в друга. Бързото преминаване е по-важно от свършването на задачата. За задачата е необходим определен заряд, който трябва да издебнем, за да се яхнем на вълната и да я свършим с лекота, енергия и сила, а не уморени, изтощени, неудовлетворени. Лекотата ни дава възможност да се усетим обемни отвътре, което е близо до усещането за летеж с парапланер, например. Почивката също е част от задачите и тя се вмества наравно с останалите неща, а не трябва да се разграничава като нещо противоположно на работата, както е било до този момент. Затова често се случва по време на почивка също да работим нещо.
Съвременното човечество борави в момента с нова енергия, която трябва да бъде овладяна, обработена, усвоена и да проникне в нас, да ни промени отвътре, а това става чрез усилията, които полагаме. Но наистина можем да изберем да възприемаме процесите като нещо, което е вредно за мозъка или като нещо, което създава напрежение в мозъка именно, за да ни помогне да минем на друго ниво на възприятие, да развием нови способности, да открием нови възможности в живота ни.
Автор Радостина Няголова
Няма коментари:
Публикуване на коментар