сряда, 16 септември 2020 г.

ВЪПЛЪЩЕНИЕ на БАЛКАНИТЕ

 


Пазителят

– Има ли народи, за които се чака най-дълго за въплъщение?
– Да, за народите на Балканския полуостров.
– Защо?
– Заради енергиите на тази територия и заради индивидуалността, която получава тук Личността. Това е възможност за много бързо израстване. Някои, които са част от определен духовен грозд създават тук род, където в последствие имат свое "запазено" място. Тези души залагат програма и създават една цикличност в преражданията, което обаче пречи на бързия им растеж. Поради тази причина можете да забележите, че влиянието на родовете по тези земи постепенно намаля и отпадна. Отпадна точно, поради тази причина. Защото душите растат в този случай до определен момент, но след това спират да дават плод и зациклят. Същото важи не само за рода, а и за т.нар. "родина". Вече душите спират да се прераждат само в една държава и избират различни, за да напредват по-бързо в опитността.

– Добре, избираш да се въплътиш на Балканите, чакаш, раждаш се, растеш и след това емигрираш в търсене на „по-добър“ живот. Какво се случва след като умреш? Нареждаш се отново на опашка за Балканите?

– Не, губиш възможността да се въплътиш повече по тези земи. Разбери, че всеки се ражда там, където душата му е избрала да се въплъти, за да изпълни най–добре предначертаното. Кога е оправдана емиграцията? Когато на мястото, където си се родил няма възможност да реализираш това, за което си дошъл и на друго място ще успееш да го направиш и то ще е (набляга) о т п о л з а за много хора.
 
Пример – направил си изобретение или си открил лекарство, което ще направи по-добър живота на много хора, но в родината ти не ти позволяват да го реализираш по ред причини, тогава отиваш там, където ще можеш да бъдеш п о л е з е н. В останалото време си полезен само там, където си се родил. Да бягаш, както го казвате вие, „за по-добър живот“ е да бягаш от собствената си отговорност, от собствения си ангажимент, който си поел за своето развитие и израстване.

– Добре, но например един лекар може да допринесе за другите, както в родината си, така и в друга страна. Там заплащането му ще бъде по-голямо и животът му – по-уреден?

– Нищо подобно! Ако си лекар, ако това е твоето призвание, ти ще си отдаден на хората от мястото където си, защото ще си дошъл за тях. Ти си дошъл точно тук, за да им помагаш, независимо колко могат да ти платят и дали изобщо могат. Те са в по-голяма нужда и ти си тук за тях! Твоите събратя, от твоя народ, имат нужда от теб! Едното е призвание, а другото печалба. Човекът с призвание не се интересува от пари, а от това да помага.

Няма коментари:

Публикуване на коментар