4-те стила на емоционална привързаност
„Теорията на привързаността се отнася до склонността за създаване на интимни емоционални връзки с определени хора, като основен компонент от човешката природа.
Възможността за създаване на емоционални връзки с другите, понякога като търсене на грижа, а понякога като полагане на грижа, се счита за основна характеристика на ефективното функциониране на личността и психичното здраве.” (Дж. Боулби, 1988)
Стилът на емоционално привързване се сформира в ранните години (1-3) на всеки човек. На базата на това, как се обособят първите му връзки с близките хора, се изгражда чувството за доверие, сигурност, както и нуждата от емоционална близост.
Крайната цел на привързаността е създаването на отношения, където обектът на привързаност служи като "здрава основа".
За да се случи това, е необходимо наличието на два фактора - физически контакт и емоционална достъпност.
Надолу ще разгледаме различните типове привързаност, като е важно да се отбележи, че те не са задължително константни през целия живот на човека, а могат да бъдат повлияни от
събития в живота, терапия и самоанализ.
1. Сигурна/стабилна привързаност
Този рядък стил на привързаност е резултат от откликване и зачитане на чувствата, и нуждата от внимание, на детето,
от страна на родителя. Човекът израства със здравословно желание за близост с други, без да е зависим. Изразява доверие и интерес към хората около себе си.
Хора от този тип, обикновено имат дълги и хармонични отношения. Налична е и положителна самооценка. Чувстват, че заслужават любов и уважение, и третират околните със същото.
2. Избягваща/недостъпна привързаност
Породена от неотговарянето, игнорирането и неудовлетворяването на емоционалните потребности на детето, то израства с вярването, че неговите желания и нужди не са от значение за околните.
Такива хора от ранна възраст свикват да разчитат само на себе си, за задоволяване на емоционалните си потребности. Като възрастни са дистанцирани, резервирани, избягват споделянето на чувствата си. Разбира се, избягването им на емоционална близост е маска, зад която стои страх от отхвърляне.
3. Тревожна/несигурна привързаност
Несигурността в този тип привързаност е резултат от амбивалентните и непоследователни реакции, които детето е получавало от родителя/ите при търсенето на тяхното внимание.
Един път получава добра реакция. Друг път - лоша. Трети - незаинтересована. Четвърти - отблъскваща.
Със съзряването си тези хора са склонни към съзависимост, страх от изоставяне и прилепчивост. Имат постоянна и голяма нужда от внимание от страна на партньорите си.
Разочарованията и гневните изблици не са им чужди. Често попадат в взаимнозависими отношения.
Първият стил няма много за коментиране. Малко хора са толкова емоционално необременени. Намират се един друг. Обикновено са удовлетворени в отношенията си.
Най-често наблюдаваните двойки са между хора от втория и третия тип, където единият от партньорите е винаги в позицията на гонещ и по-нуждаещ се от внимание, а другият е
по-резервиран и отдалечен. По този начин, се сформира симбиоза, в която човекът със страх от близост получава всичкото внимание, от което има нужда, по комфортен за него начин (без да рискува да бъде наранен), а емоционално зависимият има срещу себе си "мишена"/цел, към която да драпа за внимание.
Хубавото при тези два стила е, че са константни. Нуждаещият се от много внимание винаги ще се нуждаe от него, а партньорът със страх от привързаност винаги ще е по-дистанциран. Ще възникват проблеми. Нуждаещият се ще се опитва да обясни, че има нужда от повече време/внимание. Насреща си може да получава обещания за промяна, но тя обикновено ще бъде краткосрочна. След което двамата ще си продължат постарому.
И така, стигаме до 4-тия тип.
4. Предпазлива/несигурна привързаност
Породена от крайно полярно поведение на родителите спрямо детето, тежка емоционална травма/предателство. В детството на хора от този тип, обикновено присъства вербално/физическо насилие от родител, последвано от загриженост, закрила и внимание. В съзнанието на такъв човек любовта неизбежно е съпроводена с болка. Наличието на негативно мнение за себе си, вярата, че не заслужават любов, непредсказуемостта в поведението и манипулациите, са им запазена марка.
Те изграждат силно желание за емоционална връзка и страх от самотата. В същото време, при наличието на близост, човекът е склонен да се завърти на пети и да духне с 200, отричайки каквито и да е било чувства, дори твърдейки, че отсрещният си е въобразил всичко.
Типично за тях е вербалните и невербалните им действия да са в противоречие. Пример - мъжът/жената с несигурна привързаност казва "Това между нас е само секс".
В същото време, подобни думи са съпроводени с невербални действия, които оставят партньора им с обратното впечатление. Могат да създават емоционални моменти с някого, след което да последва период на силно (привидно безпричинно) дистанциране. Тази полярност в поведението, обикновено обърква (води до "бъг в системата") партньора им, карайки ги да се вкопчат още повече, довеждайки до състояние на зависимост (особено ако партньорът им е от третия тип). Това на свой ред, допълнително отблъсква несигурния, който на подсъзнателно ниво очаква последваща болка, след емоционално обвързване (което е и причината за дистанцирането им).
Отвъд многобройните, краткосрочни отношения, за тях също е типично да преследват хора от втория тип (избягващи привързаност), водейки до обсесивно поведение.
Естествено, ако получат нужното емоционално обвързване от избягващия, имат тенденцията да губят интерес.
Друга интересна черта на този тип хора, е че в началото създават впечатлението на уравновесени, стабилни и самостоятелни хора, от първия тип.
Това, разбира се, трае до момента, в който се почувстват "задушени", след което се обръщат на 180 градуса.
Струва си да се отбележи, че този тип е най-нуждаещ се и най-податлив на терапия.
Като кой тип бихте се определили?
С кой/и от типажите сте имали най-много опит?
Имали ли сте опит с четвъртия тип?
Няма коментари:
Публикуване на коментар