В хода на своето развитие Християнската Църква обогатява своя фундамент, прилагайки комплексно-интегративен подход във взаимовръзките си с много други науки като философия, културология, етика, естетика, литература, математика и др. Такава е и връзката й с нумерологията - езотерична наука за числата, чиито създател е Питагор. Обект на нейните изследвания са съответствията между числата и принципите на изграждане на обективния свят, закономерностите, които го движат и влиянието им върху живота на хората. В Българската църква числените стойности биват приети от Византия, но в абсолютно изчистен вид. Изключителен принос за навлизането на числата в християнското учение имат Александрийската школа и блажени Августин, който посочва и друг специфичен ракурс от характеристиките на числата, а именно - тяхната символика. В някои случаи числата посочват реални стойности, но в други - те са символи и обогатяват даден литературен контекст със скрита семантика.
0 - изобразява се като затворена окръжност и символизира както празнотата, нищото, смъртта, небитието, мисълта, така и съвършенството (без начало и без край), абсолютното тайнство, абсолютният живот, недостижимият Абсолют, Божественото. Когато нулата е изписана във форма на елипса, нейната символика се видоизменя - възход и падение, еволюция и инволюция.
1 - е началото, вечното единство, центърът, неделимото, зародишът, Създателят, основоположникът, неповторимостта, цялостността, уникалността, но също се свързва и с уединението, изолацията, самотата. Понякога единицата може да символира подем, въздигане, напредък - принципът, който позволява на качеството да се развие, обогати и да се трансформира в количество. В духовен план единицата е най-голямата величина - тя няма равна на себе си и най-изразителното й качество е нейната уникалност. В света на геометричните фигури единицата се изобразява като точка.
2- символизира двойнственост, редуване, различие, противоречие, конфликт, зависимост, контраст противоположности, полярност. Всяка проява на човешката природа е двойнствена, всяко нещо в живота представлява проекция на своята противоположност. В християнството двойката символизира двойнствената природа на Христос - божествена и човешка. В някои случаи двойката може да символизира сътрудничество, екипност, стабилност, баланс, отражение. Израз на дуалистичните представи на древния човек и на хоризонталния модел на устройството на света - светът на контрастите се бори за правото си на хармония. Аподиктично доказателство е изграждането и сакрализирането на противостоящи двойки: "ден-нощ", "мъж-жена", "добро-зло", "небе-земя", "горе-долу" и др. Двойката се изобразява с отсечка.
3 - смята се, че тройката е носител на позитивни вибрации и е първото хармонично число, съчетаващо в себе си борбеността на единицата и аналитичността на двойката. Символизира триединството - раждане, живот, смърт; минало, настояще, бъдеще; тяло, душа, дух; идея, израстване, движение. В християнството тя символизира Светата Троица, единението на душата и тялото в човека и Църквата. Като геометричен израз тройката се изобразява с равностранен триъгълник. В иконографията Бог-Отец и "Всевиждащото Божие Око" се изобразяват, вписани в триъгълен златен ореол. В Свещените книги на Църквата влъхвите поднасят три дара на Младенеца Христос- злато, ливан и смирна; три са фигурите на Преображението, три са изкушенията на Христос в пустинята, свети апостол Петър три пъти се отрича от Христос, три са кръстовете на Голгота...
4 - Изобразява се като квадрат, който се смята за синтетична фигура, за разлика от кръга, който е динамична фигура. Числото 4 може да се разглежда като двойката, умножена сама със себе си или 3+1. Това обяснява защо в някои ситуации четворката се свързва с нехармонични вибрации, с трудности, с напразни усилия. В християнската религия числото 4 символизира цялост, пълнота, завършеност: Семантичен аналог на Християнския кръст и кръстния знак. 4 са стените на квадрата, 4 са посоките на света, 4 са годишните времена, четирима евангелисти разпространяват Свещените книги на християнството по четирите краища на света.
5 - В света на геометричните фигури петицата се изобразява като петоъгълник. В някои източници се свързва с идеите за промяна и възможността те да бъдат осъществени. Петицата носи в себе си силата на кръга и е своеобразен носител на посланието за съвършенство, пречупено през призмата на човечността - в християнството тя обрисува човека след неговото грехопадение. 5 са основните точки на Кръста Господен, 5 са раните върху тялото на Христос, с 5 хляба Той е нахранил 5000 души, 5 са човешките сетива, на храмовите празници се благославят 5 хляба (петохлебие), Библията е известна още като Петокнижие.
6 - Изобразява се като звезда с 6 лъча - еврейската звезда или печатът на Соломон. Според Филон Александрийски шестицата е най-продуктивното число и може да бъде разглеждано като обединение, единство на две полярни същности на човешката природа, на две противоположности. Шестицата се редуцира на две тройки, изобразяващи два триъгълника - триъгълникът, сочещ с върха нагоре, символизира мъжа и се свързва с божествения произход, с космоса, с вечните небесни тайни, с духовността, а триъгълникът, сочещ с върха надолу, се свързва с женското начало, със земното, с материалното благополучие, с пораждащото начало. Двата триъгълника, вписани един в друг, символизират хармонията, любовта, единството и са носители на посланието за вечния човешки стремеж към съвършенство. В християнството символизира завършеност, изграждане на хармонични структури - 6 са дните на Сътворението.
7 - символизира завършеност, цялост. Според езотериката още в древността седмицата се смята за число, наситено с култово съдържание и има много важна роля в алхимията и лечебната магия, за това често е било срещано в множество апокрифни молитви. Седмицата е занимавала множество философски умове (Плутарх, Платон, Питагор, Аристотел, Сократ и др.), за нея са написани трактати и древни научни трудове, търсещи различни интерпретации за символиката на седмицата, за нейната семантика и приложението й в обективната реалност, за влиянието й върху живота на хората. Редуцира се на 3+4, където 3 символизира божественото, непреходното, духовността, а 4 - човешката природа, плътта, земното, преходното. Обединявайки божественото и човешкото, седмицата носи в себе си посланието за постижимата хармония, за симбиоза, за единство, цялостност, завършеност. За християнството седмицата е свещено число - седем са дните на седмицата, седем са цветовете на дъгата, седем са нотите, седем са Даровете на св.Дух, седем дни на пост и молитва, седем са защитниците на християнството; седемте смъртни гряха - гняв, алчност, завист, лакомия, похот, леност, високомерие; 7 неща са мерзост - надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои подлост, крака, които бързо тичат да вършат зло, неверен свидетел, говорещ лъжи и онзи, който всява раздори между братя; седем са тайнствата - кръщение, миропомазание, причастие, свещенство, магия, брак, орден.
8 - В духовен план осмицата символизира благополучие , изобилие, успешно постигната цел - целта на Посветения, който вече е преминал през седемте небеса. В християнството тя се свързва с безкрайността, с Възвърнатия Рай, с Възкресението, с обновлението, с Рождеството на Пресвета Богородица, с блаженството. След седем дни на пост и молитва, осмият е ден за изобилие, за възстановяване и обновление.
9 - тройката, умножена сама със себе си, израз на всемогъщество, тройната триада. Символизира завършеност, съвършенство, достижения, реализация. В християнството девет е Божествено и ангелско число - девет са ангелските чинове; три йерархии - висша, средна и низша, всяка с по три чина: Серафими - Херувими - Престоли; Господства - Сили - Власти; Начала - Архангели - Ангели. 9 са и кръговете на ада. С деветка се свързва Спасението - духовно и физическо.
10 - Космическо число, съдържащо в себе си всички останали числа и всички възможности на числовия ред. Представлява тетрактисът 1+2+3+4=10 (1 - връх, 2 - дължина, продължение, следствие, 3 - равнина, повърхност, 4 - плътност, пространство )и символизира божественото, порядъкът, господството, закономерностите. 10 е повратната точка при всяко броене, изразяваща кулминацията, върха, съвършенството. Десет са Божиите заповеди в християнството. 10 е сакрализиран цифров израз на единството между Божественото начало и Човешката природа..
11 - число, изпълнено с противоречиво съдържание. Според някои източници, 11 е число на духовните водачи, на лидерите, посветили живота си в служба на човечеството, според други - то се възприема като израз на подсъзнанието, като възможност за комуникация между хората на енергийно ниво и се свързва с харизмата. Според трети, 11 е числото на греха, на прегрешението, на гибелта. Тъй като 10 е свещеното число и е израз на законността, то 11 вече е надхвърляне, надминаване, злоупотреба. 11 не може да бъде разглеждано като повторение на 1 - единицата е уникална, няма повторение на едното, не би могло да има второ едно.
12 - В Библията е често срещано число. Дванадесет се редуцира на 3 х 4 и изразява единството на духовното и преходното. То е символ на Църквата, на Новото църковно начало, на праведниците, на месеците в годината, на апостолите, приближени до Христос.
13 - Смята се за фатално число, за носител на негативни послания, на нещастия, неверие, предателство. По време на Тайната вечеря на масата седят Христос и 12 апостоли, сред тях е предателят Юда. В края на Страстната седмица по време на богослужението ритуално се гасят 13 свещи една по една - те символизират мрака, който се е спуснал над земята след смъртта на Христос.
14 - Разглежда се като носител на вибрациите на удвоената седмица и като половината от 28-дневния цикъл на Лунния календар. В Християнската митологична система сакрализиран израз на числото притежава Празникът Въздвижение на честния кръст Господен (Кръстовден), 14 септември. Един много дълбок езотеричен символ е Звездата на Витлеем - тя е с 14 лъча и олицетворява кармичните взаимоотношения, родовата памет и приемствеността между поколенията. Между Христос и неговия прародител, цар Давид, стоят 7 поколения. Счита се, че върху хода на нашия живот влияят постъпките на 7 поколения предци, а нашите собствени постъпки ще рефлектират в живота на бъдещите седем поколения. Витлеемската звезда е важен култов атрибут в обредността на цялостния Коледно-Новогодишен празничен комплекс. Нейното място е върху върха на коледното дърво - сакрализиран център на ритуалността, изразяващ апогея на парадигмата "раждане-живот-смърт".В езотериката Витлеемската звезда е свързана със Зимното слънцестоене и е асоциативна персонификация на Полярната звезда, която в древността е използвана за ориентир, указващ посока "север". Полярната звезда символизира "оста" на света и нейната неподижност е семантичен аналог на понятията за непреходност, устойчивост, нетленност, трайност.
15 - Числото на Богородица, смятано за "сакрално" число в света на християнството. Символизира майчинството, майчината любов, семейната чест, милосърдието, закрилата, съпричастността. Разглежда се като 5 х 3 = 15 и съхранява в себе си вибрациите на числата 1 и 5. Специфична алтернатива на съдържанието на числото 6.
17 - В индоевропейската астрологична система зодия Водолей завършва на 17 число. В представите на древните народи 17 е "число на надминаването", на възходящата градация и позитивното развитие в хода на човешката дейност. Заради пряката му връзка с водната стихия и нейните плодоносни характеристики, се е смятало за благоприятна дата за започване на строителството на водоплавателни съдове Числото 17 съхранява в себе си сакралността на лидерската единица и духовната същност на седмицата. Сборът на двете се свежда до 8, което се възприема като семантичен аналог на материализираната Безкрайност.
18 - В представите на повечето славянски народи се свързва с настъпването на пълнолетието и зрелостта в живота на младия човек. В характеристиките си съдържа многообразни послания - то е удвоената 9 (израз на цикличност) и същевременно носи в себе си посланията на 6х3 Израз на Светата Троица и законите на Дхарма (добра мисъл, добра дума, добро дело).
19 - Сакралният му характер се дължи на факта, че олицетворява противоречивото единство между вибрациите на началото (1) и края (9). Израз на дуалистичното отношение на древния човек към обективната реалност. Сборът от цифрите 1 и 9 се разглежда като носител на посланията на Космическото число 10, на световния ред. Възприема се като цифров аналог на един от основните философски закони - Законът за отрицание на отрицанието.
20 - носител на амбивалентно съдържание в характеристиките си. Разглежда се като 2х10. Олицетворява дуалистичния характер на човешките представи за организацията на света и хоризонталната етична структура "център - периферия".
21 - В Западноевропейските културни традиции се свързва с представите за настъпването на пълнолетие, за единството между духовна и физическа зрялост. Числото 21 ознаменува краят на третия 7-годишен цикъл от човешкия живот, описван от Питагор в трактата му "За числото 7". В чисто физиологичен аспект периодът от 21 до 28-годишна възраст е смятан за оптималното време за създаване на поколение.
33 - Числото на Христос, на Христовата възраст, на Християнството.
40 - Символизира мъченичество, послушничество, изпитания, смърт. В Светото Писание изразява периоди на пост, молитва, разкаяние, възможност за очистване от греховете. В продължение на 40 дни Христос останал в пустинята, изкушаван от Сатаната. От Великден до Възнесение Христово (Спасовден) са 40 дни. Те изразяват времето за неприкосновеност, за откъсване от света, за уединение и самота, за извършване на критични самоанализи. Според Стария Завет Мойсей прекарал 40 дни и нощи в Синайската планина, Великият Потоп продължил 40 дни и нощи, 40 дни се укривал пророк Илия. Според християнската религиозна обрядност 40 дни след смъртта на човек се прави помен, чете се заупокойна молитва, тъй като се смята, че тогава душата на мъртвия се отделя от земята, скъсва връзките си със земното и преходното, за да отиде на едно по-висше духовно ниво.
50 - Носител е на посланието за радост, за освобождение от грижи и душевен товар, за живот във вечността. Петдесетница е наименованието на един от най-големите християнски Празници, свързан с отдаване на култова почит към Светия Дух.
70 - числото на съвършенството, на целостта, на порядъка. Свързва се с божествения израз на реда в света, на хармонията. 70 е броят на апостолите, разпространявали Христовото учение.
300 - числото на абсолютното съвършенство. Свети Климент Охридски избира 300 от най-добрите ученици за свои помощници.
666 - в сакралната геометрия това е основно, соларно число. Известно е още като "Числото на звяра", с него се свързват сатанинските прояви, диаболичността. В "Откровението" то отразява хаоса и се отъждествява с Римските императори, с безчинствата и жестокостта им, упражнявани над християните.
888 - В християнството е смятано за свещено число, което се противопоставя на Числото на звяра, 666. В някои източници се определя като Числото на Христос.
http://nikitova-art.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар