Елизабет Австрийска, по-известна като императрица Сиси, е красива, аристократична, омъжена за владетеля на могъща империя и нещастна. Какво повече й трябва, за да се превърне в легенда?
За късмет по нейно време професията папараци не е съществувала и няма кадри, в които да изглежда разстроена или разчорлена след езда... На всички свои портрети и снимки тя е съвършената дама. Много преди Грейс Кели или Даяна Елизабет Австрийска е Принцесата на Европа. Всички одумват тоалетите й, поведението й, живота й. И я наричат на галено - Сиси. По времето на британската кралица Виктория, налагаща меко казано ретро стил на живот, Елизабет е нечувано модерна и еманципирана. Живее почти разделена със съпруга си, пази безумни диети (определят я дори като първата анорексичка), спортува и се грижи маниакално за косата си, която развява - буквално, из целия Стар континент.
Триумфът на по-малката сестра
Животът на Сиси започва като приказка. Родена е със синя кръв. Баща й херцог Максимилиан, който е от баварския владетелски род, има 8 деца. Втората му дъщеря Сиси (правилното произношение на галеното й име всъщност е Зиси) се появява на бял свят през 1837 г. навръх Рождество и с поникнало в устата зъбче. Неделя е - денят на късметлиите, така че всичко вещае щастлива съдба за малката принцеса. В детството си тя не се отличава с особена хубост. Като гледа кръглото лице и прекалено свободните маниери на дъщеря си, майка й - херцогиня Людовика, въздиша тъжно. Не, Сиси не може да се мери с по-голямата си сестра Хелена, която не само е с благородно бледи черти, но и впечатлява със своя ум и сдържаност. Точно за Хелена се сеща ерцхерцогиня София, майката на младия австрийски император Франц Йосиф, когато решава да му търси съпруга. Людовика и София са сестри, но близкородствените бракове не са новина за европейските владетели. И така - 23-годишният Франц Йосиф тръгва към малкото градче Ишл, за да се срещне с обещаната му годеница. На срещата обаче е и 16-годишната Сиси. Тя е толкова темпераментна и толкова различна от останалите синекръвни девици, че... Франц Йосиф моментално се влюбва в нея. Кани я на два пъти да танцуват котильон и на всички става ясно, че не Хелена ще получи предложение за брак. "Сиси или никоя друга", заявява императорът на властната си майка и ерцхерцогинята отстъпва. За пръв и последен път.
И ето го денят на сватбата - 24 април 1854 г. Младоженците слизат от разкошната карета, изрисувана от самия Рубенс, и се отправят към църквата. Сиси е в обшита със сребро розова рокля, в прекрасните й коси блести подарената й от свекървата диадема с диаманти... Тя е влюбена, щастлива, но и малко уплашена от новата си роля. Страховете й, за съжаление, не са безпочвени. Още в първите дни след сватбата свекървата показва на младата императрица кой е номер едно в двора. Докато Франц Йосиф се занимава с управлението на империята, майка му буквално тормози Сиси с дворцовия етикет, според който е много по-важно да се преструваш, отколкото да бъдеш. Ерцхерцогинята решава какво да яде и пие, какво да облича и с кого да се среща снаха й. Всяка крачка на Елисавета е следена и критикувана. Виенският двор я приема на нож, смята я за твърде провинциална, недостатъчно елегантна, зле танцуваща и което е по-ужасно - та тя дори не се интересува от дворцовите сплетни! Когато се разбира, че Сиси е бременна, положението дори се влошава, защото контролът от страна на свекървата става още по-жесток. София си позволява да нахълтва по всяко време в покоите на снаха си и да я засипва със съвети и упреци. Сиси ражда дъщеря. Докато тя още идва на себе си след родилните мъки, София - без да се посъветва с нея, кръщава внучката на себе си и я отнася в покоите си.
По същия начин свекървата се опитва да "отвлече" и второто дете, което младата императрица ражда - Гизела. Но тук дори Франц Йосиф, който иначе рядко противоречи на майка си, се вбесява и заявява, че повече никой няма право да се меси в семейния му живот и че двете му дъщери трябва да растат по-близо до майка си. Оттук нататък София изобщо престава да крие враждебността към снаха си и отношенията между двете стават непоносими. Две извънредни събития обаче ги карат за кратко да сложат оръжията. През 1858 г. умира голямата дъщеря на Сиси - София, а през август същата година тя ражда дългоочаквания престолонаследник - Рудолф.
Отначало появата на престолонаследника радва всички, но скоро враждата между двете жени се разгаря с нова сила. Сиси бавно се възстановява след раждането и София използва това, за да си присвои правото да контролира възпитанието на Рудолф. По това време Франц Йосиф се сражава в Италия с войските на Наполеон III. Той пише на Сиси дълги любовни писма. А тя се притеснява за него и е по-нервна от всякога, яде малко, всекидневно се кара със свекърва си и се опитва да се спаси от дворцовото обкръжение, като се разхожда дълго пеша или язди. До връщането на императора видимо отслабва.
Бягството
През 1860 г. практически лишената от децата си и осъзнаваща безсилието си Елизабет решава да замине временно нанякъде. Обявено е, че императрицата е тежко болна и се нуждае от слънце и морски въздух. Франц й предлага няколко курорта по Адриатика, принадлежащи на Австро-Унгария, но Сиси избира друго. Първо е Мадейра. После пътува до остров Корфу, после е в Англия и Франция, където всички са удивени от цветущия вид на уж тежко болната императрица. Така започват нейните непрекъснати скитания в търсене на душевно равновесие и поне мъничко щастие. От 1865 г. нататък Елизабет се задържа във Виена не повече от 2 месеца годишно. Връща се най-често през зимата, когато е рожденият й ден и когато се открива сезонът на баловете, за да се види с мъжа и децата си. После отново заминава. Холандия, Мадейра, Лисабон, Алжир, Флоренция, Корфу, Неапол и отново Корфу, където Сиси си построява дворец в старогръцки стил. Една от придворните дами, които съпровождат Нейно Величество в странстванията й, язвително отбелязва в свое писмо: "Къде ще бъдем след ден или два - никой не знае. Разбирам, когато някой иска да отиде в топлите страни. Но да прекараш три месеца през зимата на параход - за това трябва да имаш особен вкус."
Романтичната Елизабет е влюбена в пътешествията по море, мечтае за околосветско пътешествие. Дори силните бури не могат да я накарат да напусне палубата. В дневника си пише, че когато вълните я заливат, се чувства като Одисей. Обича и да язди, а какво по-добро място за езда от Англия и Ирландия! Чувства се жива само когато е далеч от Виена. А мъжът й - изглежда тя може да го обича единствено отдалеч. Парадоксално е, че Франц Йосиф тъгува по нея, но не я принуждава да спре с пътуванията си. Пише й нежни писма: "Скъпи мой ангел, аз отново останах сам с печалите и тревогите си, отново чувствам как ми липсваш, както и преди аз те обичам повече от всичко на света и не мога да живея без теб...", "Толкова ми е трудно и самотно без твоята подкрепа... Нищо друго не ми остава, освен търпеливо да понасям обичайната си самота..." И се подписва: "Твоето тъжно мъжленце" или "Твоето вярно момче".
През 1872 г. ерцехерцогиня София умира. Изглежда, че императрицата вече може да се прибере във Виена. Но е късно, твърде късно. Депресията е разяла душата й и я е превърнала в скитница. Такава тя ще остане до края на живота си.
Диетите на императрицата
По това време из всички европейски дворове се говори за странностите на императрицата, която обичайно става в 5 сутринта и взима вана с хладка дестилирана вода. После закусва с шест сурови яйца и сок от портокал. Следват 3 часа грижи за косата, която камериерката заплита в 8 стегнати плитки. Да, за косата си Елизабет Австрийска полага особени грижи. Мие я три пъти седмично със смес от сурови яйца и бренди. Никога не я подсушава с кърпа, а я оставя да изсъхне на отворен прозорец. Също толкова ревностно Сиси се грижи за кожата си - вярно, според тогавашните разбирания, които днес звучат доста варварски... Прави си нощни маски, като налага лицето и деколтето си със сурово говеждо. Далеч по-разбираеми са ваните й със зехтин. С годините Сиси се вманиачава на тема диети. Тя въвежда модата на суровоядството и фрешовете - в дворцовата кухня се появяват сокоизстисквачки, с които готвачите изстискват не само плодове и зеленчуци, но и сурово телешко или дивечово месо. Днес почти сигурно биха й поставили диагноза анорексия.
При височина 172 см тя тежи не повече от 50 кг, а талията й е едва 50 сантиметра! Диетата й включва също сурово мляко от крави, които тя сама избира и дори взима със себе си в специален вагон при своите пътешествия. Единствената й слабост са виенските сладкиши и баварската бира. Докторите естествено не са във възторг от режима на Нейно Величество. Единият от придворните лекари пише: "Императрицата често има пристъпи на кашлица. Нерядко е с повишена температура и се оплаква от физическа слабост. Въпреки своите неразположения тя от години не обядва (нима може да се нарече обяд поглъщането за няколко минути на сок от полусуров бифтек), а за закуска се задоволява само с чашка бульон, сурови яйца и няколко глътки порто. При това пуши, дори по време на разходките с карета."
За да поддържа фигурата си, Елизабет спортува, и то как! С часове ходи пеш или язди - някой път по 10 часа дневно. Във вилата й на Корфу и в замъка Хофбург във Виена по нейно нареждане са обзаведени спортни зали с шведска стена, успоредка, щанги и боксова круша. Има също зала за фехтовка и манеж за езда. Спалните й вървят със стаи за масаж.
Диетите и разклатените нерви се отразяват на интимния живот на Сиси. Според съвременници тя започва да изпитва отвращение към секса, а на Франц Йосиф, който изглежда е бил пламенен мъж, му се налага да търси разтуха в обятията на прочута виенска актриса.
Със секс или без, но Сиси неизменно е смятана за най-красивата жена в Европа по това време: висока, стройна, с класически черти на лицето, със сияещи огромни очи и преливащи в злато разкошни кестеняви коси. Във Виена идват хора с надеждата да зърнат макар и само за миг легендарната хубавица. Франц Йосиф, който продължава да я обожава, й поръчва портрет след портрет. Нейните рисувани копия са навсякъде в покоите му - на статив до масата за хранене, по стените, шкафчетата и върху камината. На тях тя е ту с бална рокля и диамантени звезди в косите, ту в костюм за разходка, или пък с разпуснати коси, които стигат до коленете й.
С портретите обаче в един момент се приключва. За да остане в историята млада и красива, Сиси престава да се снима, след като навършва 30 години, а на 42 за последен път се съгласява да позира на художник.
ГИБЕЛТА НА РУДОЛФ
В едно мъгливо януарско утро на 1889 г. намират престолонаследника Рудолф прострелян заедно с младата си любовница - 17-годишната Мария Вечера. Сиси отказва да повярва в смъртта на сина си и дори не присъства на погребението му. Едва няколко дни по-късно тя отива в манастира на капуцините във Виена, където е положен Рудолф. Пада на колене пред гроба му и тихо прошепва: "Какво се случи с теб, момчето ми?" Всъщност Сиси никога не е била привързана особено към сина си. Момчето й е отнето още като бебе от свекървата и тя няма никаква възможност да се намесва във възпитанието му. Вижда го рядко и той страда от това.
Още по-самотен се чувства Рудолф след раждането на четвъртото дете на Сиси и Франц Йосиф - Мария Валерия, която става любимка на майка си, възпитавана е от нея и я придружава във всичките й пътувания. Предпочитанието на Сиси към Мария Валерия е толкова явно, че в двора наричат момичето "единственото дете".
Рудолф се жени за белгийската принцеса Стефания. Той не обича жена си, но разводът му е недопустим по политически причини. И това е една от вероятните причини, довела до неговото самоубийство. Трагедията като че ли отключва цялата закъсняла любов на Сиси към сина й. До края на живота си тя не може да се оправи от удара. Смята, че Рудолф е наследил от нея душевната си неуравновесеност и се самообвинява жестоко. Затваря се още повече в себе си. Годината след трагедията Сиси прекарва в Австрия, избягвайки публични появи. Ходи само в черно и крие лицето си зад гъст черен воал. После прибягва до старото си лекарство - впуска се в странствания, които сега още повече приличат на блуждаене.
ПРЕДСКАЗАНИЕТО НА ЛУДИЯ БРАТОВЧЕД
Един от малкото й наистина близки хора е братовчед й - кралят на Бавария Лудвиг Втори. Тя му гостува продължително, двамата заедно четат, слушат музика или просто мълчат пред огъня в камината. За Лудвиг се говори, че не е с всичкия си. Той живее в пълна изолация в двореца си, понякога дори слугите му не го виждат със седмици. Мрази жените, дори разтрогва годежа си със сестрата на Сиси - София. Отстраняват го от престола. После идва самоубийството му - удавя се в едно от езерата на дворцовия парк. На втория ден след смъртта му Елизабет има странно преживяване. "Посетена" е от Лудвиг. За да е сигурна, че не сънува, Сиси го хваща за ръката - тя е студена и мокра. Лудвиг казва, че вижда как някой гори, но заради дима не може да разбере чие е лицето. Сиси го пита как ще умре самата тя, дали ще се мъчи. "Не - казва Лудвиг, - душата ти ще излезе през миниатюрно отверстие в сърцето."
Впрочем някой наистина изгаря - това е сестрата на Сиси, злочестата София. Роклята й се запалва на благотворителен базар в Париж. Казват, че се опитала да скрие от баща си запалена цигара. А що се отнася до самата Сиси...
УБИЙСТВОТО
Рискът от покушение безпокои императрицата не повече от лошото време. Тя не желае да я охраняват, което направо отчайва придворните и прикачените към нея полицаи. През 1898 г. Елизабет се озовава в Женева. Тя пътува инкогнито, съпроводена от две придворни дами. Макар и 60-годишна, Сиси все още е с фигурата на момиче. Навсякъде се движи с ветрило, което разтваря като щит пред любопитните погледи. С тази малка хитрост се опитва да скрие следите, които е оставило времето по лицето й. Докато се разхожда из Женева, вестникарите са по петите й. Портретите й се появяват във вестниците. И това ще се окаже фатално. 25-годишният анархист, безработният Луиджи Лукени с лекота разбира в кой хотел е отседнала императрицата, въпреки че тя крие самоличността си и се представя като графиня фон Хохенембс. Луиджи отдавна иска да убие някоя високопоставена персона. Понеже няма пари за хубав нож, той купува пила. Проследява Елизабет от хотела й "Бо Риваж" до крайбрежната улица "Монблан". Там й нанася удар с пилата и я събаря.
Елизабет не разбира какво точно се е случило. В първия момент тя и съпровождащата я дама решават, че мъжът е искал да открадне нещо. Стегната в корсет, Сиси не кърви и иска да се изправи. Чувства обаче остра болка и се свлича на земята. Когато я оглеждат, забелязват малко кърваво петно в областта на сърцето. Преди да могат да повикат лекар, тя умира.
От мъртвото й тяло после ще свалят две неща, с които никога не се е разделяла - венчалния пръстен, който носи не на пръста си, а на верижка на врата си, и медальон с кичур коса на сина й.
В съда Луиджи Лукени заявява, че не е знаел коя точно е жертвата му, но че била "достатъчно аристократична, за да заслужава смърт." Той е осъден на доживотен затвор - по това време смъртното наказание в Австрия е отменено. Две години по-късно го намират обесен в килията му.
Убийството на Сиси потриса съвременниците й. След смъртта на съпругата си Франц Йосиф мълчи в течение на няколко месеца. Той никога повече не влиза в театър, не отива на концерт. Над камината в кабинета му до кончината му на 98-годишна възраст виси портретът на Сиси в цял ръст и веднъж на няколко години придворният художник обновява цветовете на картината. Да, макар и странна, тя е неговата съпруга. Неговото момиче. Неговата грешка и любовта на живота му.
През 1998 г. на крайбрежната улица в Женева, там, където Сиси загива преди 100 години, поставят нейна бронзова статуя. Пускат и специална кукла Барби с нейното име. Днес странстващата императрица е един от символите на Виена, заедно с кафето меланж, щрудела, виенския шницел и тортата сахер.
https://eva.bg/
От началото на времената това Универсално Учение се е оживявало и разпространявало от Универсалното Братство – Братството на духовните Учители, дошли да служат на човечеството.
РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ са брънка от веригата на Универсалното братство, изявяващи златните лъчи на мъдростта на Запада. За родоначалник на братството на Розата и Кръста (класическите розенкройцери) се приема Християн Розенкройц.
Първият ръкопис описва биографията на германския благородник Християн Розенкройц. Получил своето ранно възпитание и образование в един манастир, на около 14 годишна възраст напуска Германия, за да извърши пътешествие в Светата земя. Християн Розенкройц отива в Дамаск и продължава пътешествието си в Дамкар. Там той превежда на латински език Книгата М, разкриваща тайните на природата. Мнозина са се опитали да проследят пътя на Християн Розенкройц, и не са успели географски да открият Дамкар в Арабия. Дамкар е Духът, ново схващане за света, за да може в неизказан копнеж да се издигне една нова истина. Дамкар, е най-висшето божествено право, което зове и се моли да бъде осъществено. Дамкар е сърцето на нашия планетарен дух. Тук Арабия трябва да се разбира като мястото, жилището на Лъва. Дамкар - идеята, освобождението трябва да възникне от жилището на Лъва, от Лъва на Юдея - Христос, от великия вселенски осъществител на Водолея, знакът на посвещението.
Християн Розенкройц се връща в Германия и отново се среща с приятелите си от манастира. Той построява сграда, наречена Дома на Светия Дух, която впоследствие става център на Братството, основано от него. Братята сключват шесторно споразумение, което отразява принципите на духовната работа.
