Какво да правим с дрехите на един починал човек? Какви основни ритуали и действия съществуват, когато трябва да посрещнем смъртта на свой близък…
Сбогуването с починалия и организацията на погребението се извършва при спазване на църковните обреди и ритуали.
Правилата, разработени през вековете, се отнасят дори за това какво да се прави с вещите на починалия. Православното духовенство уверява, че личното облекло и бижута имат специфична енергия, поради което се нуждаят от специално отношение.
Църковно мнение
Повечето хора не знаят как да се разпореждат с имуществото на човек, който е напуснал света на живите. Някои пазят всичките му вещи в памет на починалия, други ги даряват за благотворителност. Често роднините изхвърлят целия гардероб и дори мебели в кошчето.
В Библията няма ясен отговор за това какво да се прави с имуществото на починалия. Но свещениците твърдят, че е необходимо да го дарят за благотворителност след като мине периодът на 40 дни след смъртта, за да помогнат на душата да намери покой.
До 40 дни
В православието е обичайно да се раздават материалните притежания на починалия след 40-те дни от смъртта му, твърди руският свещеник отец Олег Василевич. По това време душата чака прехода към друг свят и не се знае дали ще отиде в ада или в рая. За да се помогне на починалия, се правят добри дела от негово име. Роднините и приятелите трябва да се съберат на възпоменателна трапеза, да си спомнят добрите дела на починалия, да се помолят за опрощаване на греховете му, да запалят свещ в църквата и да си поръчат служба.
Подобни правила се спазват и в исляма, при който също дарявате вещи за благотворителност. В продължение на 40 дни мюсюлманите дават милостиня (садаки). В юдаизма е обичайно да се дарява имуществото на починалия. Носят се суичъри, рокли, панталони, но обувките обикновено се изхвърлят, за да не „стъпчат“ покойника.
Психолозите подкрепят църковните правила, тъй като смятат, че трябва да се осъществява по-малко контакт с материални блага, принадлежащи на починал човек. Те напомнят за скръбта, провокират стресови ситуации, причиняват депресия. Психолозите препоръчват да се раздават нещата или просто да се премахнат от видно място.
След 40 дни
Популярно е мнението, че е забранено да се контактува с имуществото на починалия 40 дни след смъртта му. Смята се, че дрехите притежават мъртва енергия, която вреди на живите хора. Но църквата не споделя подобни предразсъдъци.
По всяко време е разрешено да дарявате имуществото на починалия, като го носите в храма или го прехвърляте на благотворителна фондация. Панталони, тениски, поли се дават на семейства с ниски доходи, бедни и нуждаещи се.
Какво да правим с дрехите
Якета, блейзери, пуловери, палта могат да продължат да се носят. Бельото се изгаря или изхвърля. Забранено е да продължите да използвате любимите неща на починалия, които той постоянно е носил.
Основни правила за изхвърляне на облеклото на починалия:
- Не можете да докосвате предмети, принадлежащи на починалия в продължение на 3 дни след смъртта му.
- Дрехите, с които човекът е починал, трябва да бъдат утилизират – да бъдат изхвърлени на сметище или изгорени.
- След 3 дни част от имуществото се дарява за благотворителност, разпределя се между приятели или остава при роднини.
Предмети, с които починалият е влязъл в контакт, могат да излъчват некротична енергия. За да се предпазите от негативизъм, лекувайте ги със светена или солена вода, окадете с църковна свещ.
Какво е забранено да се разпространява
Има различни мнения за това, какво да се прави с движимите и недвижимите активи на починалия. Но църквата, екстрасенсите и психолозите знаят точно какво да правят с такива предмети. Какво е забранено да се дава:
- Забранено е оставянето някъде, носенето или даването на дрехите, в които е починал човек. Това включва спално бельо, което е било постлано на смъртното легло.
- Детски гардероб и играчки. По-добре е да изгорите всички аксесоари на бебето. Можете да оставите нещо за спомен, но да не е на видно място.
- Различни предмети от бита, докоснати от човек, заминал за оня свят от инфекциозна болест. Много болести се предават чрез контакт, затова е по-добре да се консултирате с лекарите как да се разпореждате с имуществото на починалия.
- Не можете да погребете човек с венчален пръстен с жив съпруг. Също така е забранено да се поставя в гроба каквото и да е имущество на здрави хора.
Как да изхвърляте бижута
Металите и камъните абсорбират енергията на собственика. Бижутата запазват паметта на собственика в продължение на много години след смъртта му. Родовите реликви акумулират енергията на клана, следователно бижутата, които се предават от поколение на поколение, не вредят, а напротив се считат за мощни талисмани.
Позволено е да се носи украшение-кръст, което е принадлежало на починалия. Но ако собственикът му се е самоубил или е водил недостоен живот, тогава е по-добре да даде символът на вярата на църквата. Обикновените бижута се разтопяват. Огънят има отлични почистващи свойства. Новите бижута, които ще направите от тях, ще бъдат напълно безопасни.
Още важни подробности
Не ни се иска да мислим за смъртта, затова се оказваме неподготвени за съпровождащите я ритуали…
Колкото и да ви е тежко, никога не казвайте пред гроба „Вземи ме със себе си“, „Искам да дойда с тебе“ и т. н., защото това действително може да стане – и ужасът е, че ще се случи по-скоро не физически, а душевно.
С други думи, ще останете живи, но ще изгубите разума си, заседнали между небето и земята. Ако в отчаянието си някой или вие самите сте казали нещо такова, трябва три пъти да кажете „Отче наш“, а след това „Богородице Дево, радвай се“.
По-добре е да не давате дрехите, в които е починал човекът, нито на свои, нито на чужди – изгорете ги. Ако финансови обстоятелства не ви позволяват такова разточителство, след като ги изперете и почистите, не ги употребявайте в течение на 40 дни.
Починалият трябва да бъде облечен изцяло в нови дрехи. Ако това отново не е по силите ви, трябва да се погрижите вещите да са чисти и да са принадлежали само на него. Ако човек още приживе е пожелал да бъде погребан с точно определени дрехи, трябва да изпълните желанието му. Има обаче едно изключение: не бива да обличате покойник в червено, защото ще го последва кръвен роднина.
Саванът трябва да е обезателно бял. От деня на смъртта в продължение на четиридесет дни в дома трябва да има чаша с вода, покрита с парче хляб, и чинийка с жито. Водата в чашата се смята за мъртва. Трябва строго да следите нито капка от нея да не бъде взета: може да се използва за лоши дела.
Кръвни роднини не бива да мият пода в дома, където е лежал покойник. Не трябва и да вървят пред ковчега и да носят венци. Всички живи цветя от ковчега и иконата се вземат след погребението: цветята се оставят на гробището, а иконата се отнася в дома. Не бива в никакъв случай иконата да бъде погребана. Ако все пак това се случи, в дома трябва да се донесат три нови различни икони.
Ако почине единият от съпрузи, които са венчани, останалият жив си запазва халката му. А след смъртта и на втория двата пръстена се поставят в гроба, за да може в Царството небесно той да срещне своя партньор и да му каже: „Донесох пръстените, с които ни венча Господ Бог“.
Ако човек умре на Великден, в лявата му ръка трябва да се сложи великденско яйце.
Има обичай в гроба да се хвърлят пари -откуп за покойника. Това не е необходимо, освен ако не сте убедени езичници.
Помените се правят след връщането от гробището, на третия, деветия, четиридесетия ден и след година. Така се почита любовта и споменът за близкия човек, пренесъл се в отвъдното. Ако денят на помена е постен, постна трябва да бъде и трапезата. Недопустимо е да се сервира алкохол, за да не се прекрачи границата между помена и празненството. А и до четиридесетия ден душата на покойния се намира в нашия свят и е неблагопристойно да гледа подобни сцени.
Често усещаме известна вина пред починали роднини или познати. Ако това чувство по някакви причини стане мъчително, отнесете великденско яйце на гроба на този, когото смятате, че сте обидили. Великден е най-радостният празник и в този ден никой – жив или мъртъв – няма да посмее да каже „не“ на молбата за прошка. Коленичете пред гроба, поклонете се на починалия с боядисаното и осветено яйце в ръце и кажете: „Христос возкресе! Прости ми, в името на Христа!“.
Известни са много случаи, когато човек отива на гробището да навести своите починали в добро здраве, а се връща от там болен. Вашите близки нямат нищо общо с това. Просто гробището е особена територия – из него бродят озлобени души и черни магове. Затова, преди да излезете от дома, завържете по средата на носна кърпичка възел, след това се измийте и се изтрийте с единия край на кърпичката. Когато се върнете от гробището, развържете възела – това ще ви предпази от беди. За да не пакостят- крадци и вандали на гроба на близкия човек, оставяйки цветята, кажете: „Ти, небе, виждаш, а ти, земя, чуваш как този починал (името му) не става, чуждото не взема. Така и никой да не вземе и да не нанесе вреда на този гроб. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин!“.
Случва се роднините да не могат да намерят подходяща снимка за паметника и използват групова. Когато от такава фотография се преснеме изображение на керамична, на нея понякога остава част от тялото на човек, който все още е жив. И по волята на случая част от неговото изображение се оказва на гробището. Мнозина след това се разболяват, дори умират…
Ако се е случило това, заличете с боя изображението на снимката редом с покойника, като произнесете псалм 67 „Да възкръсне Бог“. След това поръчайте в църква „за упокой“ за покойника, а за вас „за здраве“ и така седем седмици поред; подайте милостиня в три църкви и в течение на една година спазвайте всички постове.
Понякога някой от близките тъгува по покойника така силно, че буквално изпада в маниакално състояние. В този случай трябва три дни поред на всяко хранене да се произнася: „Господи, благослови! На златна планина стои Божията майка до главата на раба (името на тъгуващия), Николай Угодник до краката му, светите ангели отстрани. Спасяват раба Божи (името) от мъката по неживия. Иди си, мъко, не разкъсвай сърцето. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин!“.
Заключение
Роднините и близките хора решават как да се разпореждат с вещите на починалия. Психолози и свещеници са единодушни, че е по-добре да дарите такова имущество за благотворителност. Но съвсем личните вещи на починалия, гардеробът на детето и играчките, както и спалното и личното бельо трябва да бъдат изгорени.
Колкото и да е тъжно, случва се да погребваме роднини и приятели, да ги поменаваме, да посещаваме гробовете им – и в тази печална сфера често се объркваме, правим грешки, които са пагубни и за нашата собствена съдба, и за посмъртната съдба на покойника.
https://www.chudesa.net/
Няма коментари:
Публикуване на коментар