събота, 21 август 2021 г.

Оставете ме, гледайте другите, бездруго ще умра, казал д-р Черкезов, докато вадел 47 от горящ бус

 Д-р Стефан Черкезов губи живота си на 26 години, докато спасява 47 души от горящ автобус


МОИТЕ РАЗМИСЛИ И СТРАСТИ

Прочетох статията и не мога да си представя силата на характера на този млад човек, нечовешките болки, които е изпитвал и въпреки това се е връщал да спаси всеки следващ от горящият автобус.
Това ме накара да споделя моите наблюдения и заключения при много случай, при които човекът отзовал се да спасява хората изпаднали в беда при произшествия, инциденти  накрая самият той е пострадал, наранен или починал.
Това са мои размисли и нямам претенции, че съм права в изводите, които съм направила, но те са  вследствие на многото произшествия, които съм проследила и случващото се с хората, които са се отзовали на помощ на бедстващите. 
Предполагам, че както в този случай по някакви  причини това е била съдбата на тези хора определена от Бог,  и в случая д-р Черкезов променя ВОЛЯТА НА БОГ. Точно по тази причина самият той умира в нечовешки болки, а може би това ще се изплаща години напред от близките му.
Спомнете си един друг случай, когато някъде в Северна България, имаше някакъв празник и хората с автобуси се бяха насочили в тази посока. Един от автобусите е щял да прегази три възрастни жени и полицай, който в момента не е на работа, се хвърля и ги избутва настрани, спасява ги, но самият той е ударен от автобуса в рамото. По-късно, поканен в студиото на една телевизия, той сподели, че има много здравословни проблеми и в гласа му се прокрадваше нотка на съжаление за стореното.
Установила съм, че в много случаи при даден инцидент, тези които присъстват стоят и наблюдават случващото се не реагират, все едно някой е отнел за момент енергията им и те са абсолютно безучастни, все едно съзнанието им е на СТОП. В момента, в който спора или инцидента приключи, те отново добиват сила, съзнанието им се пробужда и всеки продължава по пътя си.
Когато има спор между двама души, третият намесил се винаги е пострадал. В Библията е описано, че само когато в спор между двама мъже застане една жена, спора, кавгата приключва.
Винаги, когато човек помага на някой, след това точно този на който си помогнал, става твой "враг" и показва своята неблагодарност, вероятно защото не трябва да очакваш такава от негова страна. Но със сигурност всяко добро дело се връща в определен момент, когато най-малко си очаквал и то от страна на хора, които се появяват в подходящото време и място.
Забелязали ли сте в момент на дадено произшествие, ако сте ранен, вие не изпитвате никаква болка, както и нямате спомен за случилото се. Примерите за това са много, но ще ви припомня случая с Ваня Червенкова и нейният разказ много по-късно, след като тя вече беше в добро здравословно състояние. В.Ч сподели в интервю по телевизията, че не само не е усетила болката от куршумите, от течащта от нея кръв, но нямаше спомен за всичко случило се с нея към този момент. Предполагам, че висшите същества от Вселената "отнемат" дейността на ума в такива случаи от пострадалите, за разлика от присъстващите, които изпитват ужас при гледката, която се разиграва пред очите им.
Има и др. момент, ако не помогнеш на човек в беда, отново съдбата те наказва. Тогава си задавам въпроса КЪДЕ Е ИСТИНАТА?! 
Вероятно всеки един от нас ще  разбере, когато душата ни отиде в един друг свят.

В заключение ще кажа, че  д-р ЧЕРКЕЗОВ Е ИСТИНСКИ ГЕРОЙ, КОЙТО ЗАСЛУЖАВА ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ ОТ ПОКОЛЕНИЯТА И СЛЕД НАС!

Няма коментари:

Публикуване на коментар