Като микрокосмос, човекът може да живее в две полета - или в едното, или в другото. Едното поле е първоначалната му Родина, другото - място за временно пребиваване. Кое място ще избере човекът?
Един от опорните стълбове на учението на Розенкройцерите е познанието за двете жизнени полета. Ние няма да навлизаме в подробности, а ще се опитаме ви дадем най-важната информация.
Според учението на Розенкройцерите човекът (т.е. микрокосмосът) първоначално е живеел в една жизнена област, в едно жизнено поле, което е различно от това, в което сега му се налага да живее. Жизненото поле, в което живеел първоначалният човек ние наричаме Божественото жизнено поле. Това поле можем да наречем и душевното поле, защото то е Родината на истинския, първоначалния човек, който в свещените писания се нарича живата душа. Защото цялото човечество е една душевна жизнена вълна. След падението си тази жива душа напуснала Божественото жизнено поле и заедно с други паднали души или микрокосмоси попаднала в едно жизнено поле с по-ниска вибрация. Те попаднали във вихъра на едно поле, в което основната характеристика е ПОСТОЯННАТА ПРОМЯНА, в което царува закона на: РАЖДАНЕ, РАЗЦВЕТ И УМИРАНЕ, в което властват противоположностите: добро и зло, светлина и тъмнина, ден и нощ и т.н. В него нищо не остава вечно, а постоянно се променя. Едната противоположност поражда другата и обратно. И затова това поле се нарича диалектично жизнено поле.
В процеса на падението във всички паднали микрокосмоси се случили големи промени. Те загубили Божествените си способности. Микрокосмосът станал напълно недействащ. Единственият Божествен елемент, който останал в него, била Духовната искра в центъра на микрокосмоса – искрата от Духа, която породила микрокосмоса. За да може отново да се завърне в първоначалното Божествено поле той получил като дар от Бога, временно, една земна душа и една земна личност. Те имали за задача да възстановят микрокосмоса в първоначалното му състояние. Тези двете – душа и тяло, обаче били преходни, смъртни. Винаги, когато задачата не била изпълнена, те двете умирали. След това микрокосмосът отново се свързвал с една нова земна душа и едно ново земно тяло. Това е, което много хора познават като реинкарнация.
Сега искаме да разгледаме малко по-подробно кръговрата(или колелото) на раждането и смъртта, на който е подложен микрокосмосът. Сегашната личност притежава четири тела (ментално, астрално, етерно и физическо или плътно) и едно тройно съзнание или аз (глава, сърце и слънчев сплит). В момента на смъртта връзката между физическото тяло и част от етерното тяло(двата по-нисши етера) с останалата част се прекъсва и те започват да се разпадат във видимия материален свят. Останалата част от микрокосмоса преминава в огледалната сфера(или отвъдното), където процесите на разпадане продължават. Първо се разпада етерното тяло(двата по-висши етера), след това астралното и накрая менталното тяло. Накрая и съзнанието угасва. Микрокосмосът отново е изпразнен. Променена е само кармата, която той носи. Сега този микрокосмос отново трябва да се инкарнира в материалния свят, за да направи нов опит за завръщане. Това продължава дотогава, докато една съзряла личност разбере задачата си и я изпълни. Тогава микрокосмосът малко по малко се възстановява в първоначалното си състояние и се завръща в Божественото жизнено поле.
И така, диалектичната природа, в която живеем сега, обхваща този свят и отвъдния свят, и е напълно отделена от Божествения живот, макар че може да живее и съществува само от Божествени сили и енергии. Тя е само авариен порядък, имащ за цел да накара падналото човешко същество чрез натрупване на опит да осъзнае падналото си състояние и необходимостта от завръщане към Първоизточника.
Диалектичната природа е затворът на човешкото същество дотогава, докато Духовната искра не се събуди отново за живот. И същевременно е и мястото, където се полагат непрестанни усилия да се отведе човека отново у Дома, в неговото първоначално жизнено поле. Това е задачата на Духовната школа на Златния Розенкройц.
Интернационална школа на Златния Розенкройц
В процеса на падението във всички паднали микрокосмоси се случили големи промени. Те загубили Божествените си способности. Микрокосмосът станал напълно недействащ. Единственият Божествен елемент, който останал в него, била Духовната искра в центъра на микрокосмоса – искрата от Духа, която породила микрокосмоса. За да може отново да се завърне в първоначалното Божествено поле той получил като дар от Бога, временно, една земна душа и една земна личност. Те имали за задача да възстановят микрокосмоса в първоначалното му състояние. Тези двете – душа и тяло, обаче били преходни, смъртни. Винаги, когато задачата не била изпълнена, те двете умирали. След това микрокосмосът отново се свързвал с една нова земна душа и едно ново земно тяло. Това е, което много хора познават като реинкарнация.
Сега искаме да разгледаме малко по-подробно кръговрата(или колелото) на раждането и смъртта, на който е подложен микрокосмосът. Сегашната личност притежава четири тела (ментално, астрално, етерно и физическо или плътно) и едно тройно съзнание или аз (глава, сърце и слънчев сплит). В момента на смъртта връзката между физическото тяло и част от етерното тяло(двата по-нисши етера) с останалата част се прекъсва и те започват да се разпадат във видимия материален свят. Останалата част от микрокосмоса преминава в огледалната сфера(или отвъдното), където процесите на разпадане продължават. Първо се разпада етерното тяло(двата по-висши етера), след това астралното и накрая менталното тяло. Накрая и съзнанието угасва. Микрокосмосът отново е изпразнен. Променена е само кармата, която той носи. Сега този микрокосмос отново трябва да се инкарнира в материалния свят, за да направи нов опит за завръщане. Това продължава дотогава, докато една съзряла личност разбере задачата си и я изпълни. Тогава микрокосмосът малко по малко се възстановява в първоначалното си състояние и се завръща в Божественото жизнено поле.
И така, диалектичната природа, в която живеем сега, обхваща този свят и отвъдния свят, и е напълно отделена от Божествения живот, макар че може да живее и съществува само от Божествени сили и енергии. Тя е само авариен порядък, имащ за цел да накара падналото човешко същество чрез натрупване на опит да осъзнае падналото си състояние и необходимостта от завръщане към Първоизточника.
Диалектичната природа е затворът на човешкото същество дотогава, докато Духовната искра не се събуди отново за живот. И същевременно е и мястото, където се полагат непрестанни усилия да се отведе човека отново у Дома, в неговото първоначално жизнено поле. Това е задачата на Духовната школа на Златния Розенкройц.
Интернационална школа на Златния Розенкройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар