Илюзия ли е ретроградният Меркурий?

 

Учени обясняват защо само ни се струва, че планетите се движат назад

Илюстрация: Wikimedia.org

Когато планетите в нашата Слънчева система преминат в ретроградност, често ще чуете да ги обвиняват и набеждават за неволите, катастрофите, нервните кризи, безпокойството, стреса, прегарянето или пък се тръби, че е дошло времето за дълбоко премисляне на факти от битието.

В действителност обаче има много малко научни доказателства, че някоя от ретроградните планети може да окаже осезаем ефект върху живота ни. Независимо дали вярвате или не, ретроградните планети са често срещано и редовно явление и през септември 2022 г. ще има три ретроградни планети едновременно… четири, ако включите и Плутон.

Но какво точно означава ретрограден? Кои планети са ретроградни в момента? И какво причинява очевидното ретроградно движение на планетите? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси.

Какво е ретрограден?

Планетите се движат от запад на изток през нощното небе. Всички планети се движат в една и съща посока около Слънцето и ако си представите място над северния полюс на Земята, ще се види как се движат обратно на часовниковата стрелка. Движението обратно на часовниковата стрелка е „нормалното“ (по-често срещано) движение и е известно като „постепенно“.

Когато една планета преминава през период на очевидно ретроградно движение, изглежда, че се движи в обратна посока, от изток на запад през небето, често със зигзагообразни треактории. За наблюдателя това изглежда така, сякаш планетата се движи назад. Самата дума „ретрограден“ означава движение назад.

Ако една планета внезапно започне да се движи назад, може би не е изненадващо, че нашите предци може да са приели това като знак за предстояща гибел.

Какво причинява видимото ретроградно движение?

Това движение назад - ретроградното, всъщност е илюзия, създадена от нашата гледна точка тук, на Земята. Създадена е от различните скорости, с които планетите обикалят около Слънцето.

Когато орбитата на Земята изпревари планета с по-бавна орбита, ние виждаме тази планета от различна гледна точка. Тъй като Земята изпреварва другата планета (да кажем Юпитер) "отвътре", от нашата гледна точка на Земята изглежда, че Юпитер "танцува" на зигзаг по небето.

Помислете какво се случва, когато изпреварвате превозно средство на магистралата. Настигате другата кола, след това се изравнявате с нея и тогава ви се струва, че другата кола се движи назад, докато вие форсирате напред.

Ето защо често ще чувате да изричат понятието "ретроградно" като "привидно ретроградно движение" – тъй като само изглежда, че планетата се движи назад, всъщност не е така.

Всяка от планетите, чиято орбита е по-далеч от Слънцето от тази на Земята, преминават в ретроградност приблизително по същото време, когато са в опозиция.

В астрономията опозиция е, когато една планета изглежда в противоположна посока на Слънцето, гледана от Земята. Опозициите се случват приблизително веднъж годишно за всяка планета (с изключение на Марс - при него е на всеки 26 месеца) - когато Земята преминава между тази планета и Слънцето или когато въпросната планета е най-близо до Земята.

Тъй като Меркурий и Венера имат орбити, които са по-близо до Слънцето от тези на Земята, те никога не могат да влязат в опозиция. Въпреки това, планетите, които са по-близо до Слънцето, могат да преминат в ретроградност.

Ретрограден Меркурий

Пътувайки най-бързо от всички планети, на Меркурий му трябват само приблизително 88 дни, за да обиколи Слънцето (затова се е появило и прозвището му - Бързата планета). Това означава, че ни изпреварва три или четири пъти всяка година и следователно преминава в ретроградност три или четири пъти в годината, за по около три поредни седмици. Ретроградният Меркурий е сравнително често срещан, но понякога се припокрива с доста вълнуващо астрономическо събитие: транзит.

Транзит възниква, когато Слънцето, Меркурий и Земята се подредят в една линия, така че от наша гледна точка изглежда, че Меркурий се движи през Слънцето като малък черен диск.

Ретроградна Венера

Отнема 225 дни на Венера, за да обиколи Слънцето и преминава в ретроградна фаза на всеки 18 месеца за около шест седмици.

Ретрограден Марс

Марс става интро ретрограден приблизително на всеки 26 месеца, започвайки около пет седмици преди опозицията. Марс е ретрограден няколко седмици. Специфичният жълто-оранжев цвят на планетата я прави лесна за проследяване с просто око.

Външните планети

Външните планети, наричани още планетите на Йовиан, стават ретроградни по-рядко, но изглежда се "движат назад" за по-дълги периоди. Те стават прогресивно по-дълги колкото повече се отдалечават от Земята:

Юпитер, дядото на Слънчевата система, преминава в ретрограден режим на всеки девет месеца за около четири поредни месеца.

Сатурн става ретрограден на всеки 12 месеца и малко, остава в това състояние около четири месеца и половина.

С подобен ретрограден цикъл като Сатурн, Уран преминава в ретрограден малко повече от всеки 12 месеца, продължавайки около пет месеца.

Подобно на Сатурн и Уран, Нептун става ретрограден на всеки 12 месеца за около 5 месеца.

Ретрограден Плутон

Плутон става ретрограден на всеки 6 месеца. Това е най-големият известен обект в пояса на Кайпер (област с форма на поничка от ледени тела отвъд Нептун) и за последен път влезе в ретроградно състояние на 29 април 2022 г., което продължи до 28 октомври 2022 г. През 2023 г. Плутон ще влезе в ретрограден режим на 1 май и ще остане в него до 11 октомври.

Ретроградност и моделът на Птолемеите

През 150 г. сл. н. е. гръцкият астроном Птолемей теоретизира, че Земята е в центъра на Вселената, а около нея гравитират Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран и Нептун са били неизвестни по това време, тъй като са открити съответно през 1781 и 1846 г.

Птолемей също има обяснение за ретроградно движение на планетите. Той предполага, че планетите се движат в малки кръгове (наречени епицикли), които от своя страна обикалят Земята върху съответните им сфери (цикли). Движението на по-малките епицикли ясно обяснява очевидното движение назад, демонстрирано от ярките планети.

Едва през 1610 г. Галилео Галилей опровергава модела на Птолемеите, като открива, че подобно на Луната Венера преминава през фази; нещо несъвместимо с възгледите на Птолемей за Слънчевата система. Ако Венера беше разположена по всяко време между Земята и Слънцето, тогава планетата винаги щеше да изглежда като полумесец или изцяло тъмна – но Галилей наблюдавал различни фази.

Източник