В днешно време много се говори за справедливост и несправедливост. Т.нар. „свобода“ и „демокрация“ позволява на човека свободно да изрази мнението си по този въпрос.Много често чуваме:
„Това е несправедливо! Това е МНОГО несправедливо! Защо се случва всичко това?
Защо някои вършат злини и въпреки всичко не получават възмездие?
Къде е Божията справедливост? Къде е Божието възмездие?“
Ако искаме да разрешим проблема със справедливостта и несправедливостта и ако усещаме вътрешна необходимост от това, тогава задължително ще трябва да се позанимаем с учението за кармата.
На санскрит думата "карма" означава следствие, последици от прилагането на някаква сила или действие. Понякога се превежда и като „действие и последиците от него“. Законът за кармата се нарича също и закон за причината и следствието.
Действието на този закон обаче може да бъде разбрано само ако приемем, че съществува реинкарнация на микрокосмосите (Повече за микрокосмоса).
НЕ МОЖЕМ ДА ИЗЛЪЖЕМ БОГ!
В Посланието към Галатяните гл.6 ст.7 апостол Павел казва:"Не се лъжете! С Бог не можем да се подиграваме! (т.е. Не можем да Го излъжем! Бог вижда всичко!)
Каквото посее човек, това и ще пожъне."
Тези думи служат за пример на гореспоменатия кармичен закон. Този, който посее магарешки бодил, магарешки бодил и ще пожъне. Безсмислено е да се надява, че от магарешкия бодил ще пораснат рози.
Законът за кармата е вселенски, универсален закон. Нютон открива само едната страна на природата, установявайки, че всяко действие има равно на него противодействие. Но това твърдение е твърде ограничено. Езотеричното изследване показва, че кармата управлява цялото творение и съществата, които го обитават. Това означава, че първоначалният микрокосмос, създаден по Божи образ и подобие, принципно безсмъртен, потъвайки в материята, навлизайки в диалектичната природа, също започва да се подчинява на закона за причината и следствието. Това е толкова всеобхватен закон, че човек не е способен да обхване целия му размах. И той се грижи за това, всеки да получи това, което си е заслужил.
Това може да се случи в този живот, но може да се случи и в някоя следваща инкарнация. Затова се грижи безличният кармичен закон - законът за причината и следствието.
"Бог забавя, но не забравя!"
Но това не е наказание, а възможност за обучение, за израстване на душата. Затова трябва да вярваме в Божествената справедливост, дори и да не я виждаме. Освен това даването на справедливост, преценката и съденето не са наша работа, по-скоро трябва да се задълбочим в действието на този закон вътре в самите нас. Според Универсалното учение всичко, което ни заобикаля, всичко, което ни се случва, всичко, което виждаме в другите е като огледало, в което можем да видим това, което го имаме и в нас самите, но скрито някъде надълбоко. Не е нужно да "чупим огледалото", а да го използваме за себепознание. Защото твърде много неща са скрити дълбоко вътре в нас и не ги осъзнаваме, смятаме че не ги притежаваме.
Ето защо Божият закон е непогрешим!
"Законът на Господа е съвършен и подкрепя душата. Заповедите на Господа са истинни и праведни"
/Псалм 19: 8-9/
ГОРДИЕВИЯТ ВЪЗЕЛ
Така кармичният закон дава на търсещия човек необходимите му житейски уроци, чрез които да може да придобие себепознание, самосъзнание и разбиране на Творението. "Всичко в света е взаимосвързано" - това е една от аксиомите на Универсалното учение.
В огромния поток на живота всеки елемент е свързан с Цялото. Микрокосмосите на човешката жизнена вълна обаче са се отделили от това Цяло, от това Божествено Единство, и са се обвързали един с друг, създавайки по този начин гордиев възел - възел, който не може да бъде развързан. Те са се изгубили в лабиринта, който самите те са създали. Затова животът изглежда като калейдоскоп и практически е невъзможно да видиш ясна и чиста картина. Опитвайки се да развържем този гордиев възел без да имаме връзка с Божественото в нас, става така че, развързвайки едно възелче, неизбежно създаваме нови.
Как можем да разрешим този проблем? Как можем да разсечем този гордиев възел (а не да го развързваме)?
ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА МОЙСЕЙ
Его-човекът, егоцентричният човек живее според Стария завет. Десетте заповеди на Мойсей показват по какъв начин личността може да бъде предпазена донякъде от по-голямо падение."Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не лъжесвидетелствай," - тези предписания са необходими, за да се предотврати падението на обществото. Когато хората престанат да се подчиняват на тези заповеди, в човешкото общество настават разруха и упадък. В наши дни дори и най-простите правила вече не се спазват или се заобикалят, защото процесът на падение се засилва.
Но човек влияе не само върху развитието на собствения си микрокосмос, той има място и в макрокосмическия колектив. Неговата индивидуална съдба е тясно свързана със съдбата на семейството му, нацията му, и накрая, със съдбата на целия човешки род. Затова светът действа в съответствие със структурата, която му придава човешката жизнена вълна. Кармата на всеки е свързана със световната карма и всеки взема участие във всичко, което се случва в Света. Всяко действие оказва ефект върху цялото човечество. Хората обикновено мислят, че животът им е резултат от собствените им способности, представи и усилия. Те се смятат за господари на съдбата си. Но ако искате да разберете закона за кармата, трябва да оставите зад себе си този тесногръд възглед, за да стигнете до ново, по-широко разбиране.
КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ КАРМАТА?
Спазвайки десетте заповеди на Мойсей, личността може донякъде да смекчи съдбата си, но не може да се освободи от кармата, не може да разсече този гордиев възел. Това може да направи само една сила, която стои над кармичния закон. Това е Христовата сила. Той носи в този свят меча, който може да разсече гордиевия възел.Духът забива в душата своя меч!
Но: "Не мислете, че съм дошъл да отменя закона или пророците, не съм дошъл да го отменя, а да го изпълня. Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато не се изпълни всичко." /Матей 5: 17-18/.
Това означава, че кармата не може да бъде заличена просто ей така, а трябва да бъде изкупена – със страдание, смирение и приемане.
Кой е Христос в нас? Това е Христовия атом, ядрото на микрокосмоса, което е безсмъртно, защото е едно с Духа, с Христос, с Бог. Това е искрата от Духа. Когато тази Духовна искра се пробуди за живот и стане активна, тя става ключ, с чиято помощ може да се отвори вратата към един нов живот, един нов жизнен процес, който засяга всеки един атом на съществото ни.
Но тя се превръща и в меч, защото докосването й освобождава в нас сила, която започва да неутрализира остатъците от миналото. Но миналото не се заличава, както понякога можем да чуем, защото така ще се се загуби опита, познанието, получено от това минало, а само силите, които стоят зад него биват обуздани, така че да се подчинят на новата сила, която започва да действа в микрокосмоса – Новата душа.
АУРИЧНОТО СЪЩЕСТВО - НОСИТЕЛЯТ НА КАРМАТА
В книгата "Египетският Прагносис" Ян Ван Райкенборг казва:"Всеки микрокосмос притежава аурично същество, в което се натрупва неговата карма. Всичко, за което са мислили или което са правили предшестващите личности във вашия микрокосмос, е записано в ауричното същество (Липиката). Според това как се развива животът, част от кармата постепенно се влива в личността през плексус сакралис (сплитането на сакралната кост).Разбира се, в микрокосмосите на някои хора съществува карма, съставена от такива качества, способности и таланти, които дават възможност да се служи на Бог, на света и човечеството. Тази карма започва да действа в личността тогава, когато човекът, за когото става дума, я пробуди със своята жизнена насоченост и преди всичко с начина си на живот.
Чрез кармата обаче, колкото и натрупана да е, не можем да се освободим от незнанието. Само истинското познание, Гносисът, може да ни освободи от него, така както светлината е единствената, която може да прогони тъмнината. Тя обаче може да ни доведе до решението да направим обрат, фундаментален обрат в живота си и да направим така, че Вечността да направи пробив в нас, във времето, и да ни освободи от колелото на времето. Но това може да стане само чрез наше лично решение. Така се създава вакуум, в който Вечността може да проникне. Но за да се случи това, за да можем да издържим този поток на Божествена сила и така да достигнем до освобождение от времето и пространството, трябва напълно да се променим. Пътят на промяната — това е пътят на трансфигурацията, процесът, който се изучава и практикува в Духовната школа.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПЪЛНО ОБНОВЯВАНЕ
"Бог е Любов" — се казва в първата глава на Евангелието от Йоан. Като потвърждение тези думи отекват като ехо в най-големите дълбини на търсещия. Това е твърдата като скала вяра и непоколебимото познание. Защото Бог е абсолютната и съвършена Любов. Той не може да наказва и никога няма да отмъсти. Силата на Христос поддържа в човека стремежа да върви по Пътя обратно към Изначалното. И увереността в това вече ни дава вътрешно удовлетворение и радост.Този, който постоянно и искрено работи над изчистването на своята микрокосмична система, избягва всичко, което може да доведе до нови трудности в съдбата и може да се върне обратно към изходната точка, към изначалния път, включен в Божествения План. Ключът към този процес трябва да се търси в мислите, чувствата, волята и действията. Всяко истинско обновление започва с промяна в мисленето. Например, ако нашите мисли са сковани от злоба, гордост, мъст, страст, страх, конфликт, това ще има сериозни последствия. Същото става и с могъщите сили, които управляват емоционалния ни живот.
Всичко това трябва да се промени.
Иисус казва на учениците си: "Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, то вие няма да влезете в Царството Небесно" /Матей 5:20/.
Само ако спокойствието и чистотата управляват менталния и астралния живот на личността и ако, като резултат от това, етерното и физическо тяло отново действат в хармония с Божествения План, само тогава една от основните причини за нарастване на кармата ще бъде отстранена. Само тогава ще започне развързването, разсичането на гордиевия възел.
Но всичко това може да стане само в силата на Христос.
Михаил Найми дава следния съвет в "Книгата на Мирдад":
"Това е пътят към освобождението от грижи и болки:
- Мислете така, сякаш всяка ваша мисъл е написана с огнени букви на небето и всички могат да я прочетат. И това действително е така.
- Говорете така, сякаш целият свят се е превърнал в „ухо“, очакващо да чуе какво ще кажете. И това действително е така.
- Действайте така, сякаш всяко ваше действие е насочено към самите вас. И това действително е така.
- Желайте така, сякаш самите вие сте желаното (това, което желаете). И това действително е така.
- Живейте така, сякаш самият Бог се нуждае от вашия живот, за да живее. И това действително е така."
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар