Често съм се чудила защо по времето на Рак, чиито принцип е свързан с най-вътрешните ни емоции, афекти и вградени инстинкти, се пада най-дългият ден, най-светлата част от годината. С течение на времето и с редица наблюдения върху човешката природа намерих отговор в това, че въпреки подсъзнателни, вътрешни или често умишлено прикривани от нас и от околните, нашите емоции са толкова обземащи съществото ни, че могат да се нарекат абсолютен господар на човешкото поведение. Не случайно в индийската астрология Луната не е символ на емоциите, както е в задапната, а е свързвана с нашата интелигентност. Мисля си, че истината не е нито в едното твърдение, нито в другото, а в синтеза и правилното разбиране на природата на Луната. Да- тя е изворът на нашите емоции и да - именно те определят менталната ни настройка и начините на мислене и поведение.
И така през месецът на Рак, чрез преминаващото и осветяващото Слънце, ние може да обозрем именно тези връзки между първичните емоции, подсъзнателните течения, вградените инстинкти и как те влияят на приемането ни на заобикалящия ни свят, ежедневните ни реакции към случващото се около нас, на светогледа ни. За тази цел трябва да имаме предвид и къде в хороскопа ни се намира Луната, какво аспекти прави. Знакът на Луната и нейните аспекти, най-вече съвпадите, имат осезаем отпечатък върху нашия характер и начина ни на живот.
Знакът Рак и Луната традиционно се приемат като свързващите ни със земята корени, които също така дават подхранващи сокове за живота на нашето тяло, нашата душа, за подхранване като цяло на нашият живот и жизненост. При това положение няма как да влияят на емоционалния ни свят и да нямат силен отпечатък върху менталния, върху мозъчната кора и областите от нея, чрез която "решаваме" как да живеем, да защитим и осигурим не само нашето, но и това на близките ни същестуване.
Влиянието на Рак и на Луната е пряко свързана и с отношенията ни към нашите близки. Това е приницпът, който ни кара да се мултиплицираме чрез другите. Чрез смемейстовто, което ще създадем, чрез хората, с които общувайки си, слагаме взаимно отпечатъци помежду си. Не случайно Рак и Луната са свъразни с паметта и способността на човек да запаметява. В корена на тази способност се крие способността на човек да пази и предава семейната наследствност и чисто материално като ДНК, и чисто астрално чрез духовните връзки.
И не на поседно място, влиянието на Рак най-логично поддържа силния ни стремеж да отидем до морето, където може да отпуснем въжето на нашите емоции и да намерим връзка с онези най-далечни корени на нашия живот, когато сме се обособили като плаващ субект в безбрежните води на космичния океан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар