ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
Днес много се говори за четвъртото измерение. Как човечеството ще влезе в това 4-то измерение! Да, наистина, човечеството стои пред тази стъпка, но това няма да стане просто ей така. И сега искаме да се задълбочим в тази тема, за да получим отговор на въпросите: Как ще стане това и защо още не е станало?Днес много хора смятат, че виртуалният свят е четвъртото измерение. Това обаче съвсем определено не е така! Виртуалният свят е част от този триизмерен свят и не го надхвърля. Така че който насочва усилията си към него съвсем определено се заблуждава.
ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ
Съществуват седем измерения. Първоначалният човек, който представлявал триединство от Дух, душа и тяло и може да се нарече микрокосмос, имал достъп до всичките седем измерения посредством седемте пръстена на магнитното му поле, с което той бил обгърнат и които в началото са били активни.С отделянето си от Божествения свят първоначалният човек започнал все повече да навлиза в материята. По този начин малко по малко загубил връзката си с Духа, а от първоначалната душа и тяло останал само един атом – първообразния атом - като семе, от което отново да може да се възстанови първоначалното същество. Този първообразен атом наричаме също Праатом, Духовна искра, пъпката на Розата. За да може микрокосмосът да се изявява в материята, в хода на времената в него били формирани нова душа и ново тяло – изцяло земни, преходни, т.е. смъртни, свързани с материята и трите измерения на този свят – ширина, дължина и височина. Така в хода на времената микрокосмосът загубил способността си да живее във всичките седем измерения и започнал да живее с новите си душа и тяло в тримерното пространство, в най-плътната материя на седмата космическа област.
Това се е случило в първите три големи периода от развитието на тези нови душа и тяло: Сатурнов, Слънчев, Лунен и първата половина на сегашния Земен период (т.н. ИНВОЛЮЦИЯ, навлизане в материята). Сега човечеството се намира точно в средата на Земния период и в средата на своето цялостно развитие, и трябва да започне нов процес – издигането от материята (т.н. ЕВОЛЮЦИЯ или Духовна еволюция, излизане от материята, дематериализация) и навлизането в 4-тото измерение. Този процес трябва да започне през втората половина на Земния период. В него чрез огнения етер човекът трябва да създаде истинското ментално тяло – абстрактното мисловно тяло като връзка между Духа и тялото на конкретната мисъл. Едва чрез него човекът ще може да се издигне на спиралата на Духовната еволюция.ТРАНСФИГУРАЦИЯ
И така, човекът не може да стъпи на пътя на Духовната еволюция и да влезе в 4-тото измерение със сегашните си душа и тяло. Те трябва да бъдат преобразени – т.е. както говори самата дума трябва да получат нов образ, който няма нищо общо със стария. Ние говорим за трансфигурация, новораждане от Вода и Дух. Това е трансфигурацията на душата и след това трансфигурацията на телесната система, на т.нар. тяло-носител. В Библията в тази връзка се говори, че Йоан (старият природнороден земен човек) видял Ново Небе (новата трансфигурирала душа) и Нова Земя (новото трансфигурирало тяло).Така че в сегашния момент от развитието си, човечеството стои пред процеса на новораждане от Вода и Дух. Само този който го осъществи, ще се издигне на спиралата на Духовната еволюция и ще влезе в 4-тото измерение. Навлизайки в 4-тото измерение микрокосмосът, отново свързан с Духа, Духовно-душевният човек се издига над пространството и времето и става вездесъщ. Във всеки един момент той може да бъде навсякъде.
ЗА ЧЕТВЪРТОТО ИЗМЕРЕНИЕ
Нека видим какво пише Катароза де Петри за формирането на микрокосмосите и четвъртото измерение в своята книга „Живото слово“.
„Една душевна жизнена вълна или една група микрокосмоси бива събудена за живот и родена от всеобгръщащата астрална първоначална природа чрез излъчените в нея Божествени мисли, точно както всяка наша мисъл причинява възникване на искра в нашето астрално тяло.Така роденият микрокосмос продължава да се развива в един процес на себеосъществяване, защото зад астралната искра напира Божествената идея. По този начин в полето на изява на микрокосмоса се освобождават етери, които се концентрират около ядрото, или пъпката на Розата на микрокосмоса, и приемат формата на мисловния образ, който стои в основата на неговото създаване. По този начин някога, преди еони време, Истинският човек е произлязъл от Вечността, по природа спонтанно свързан с Отца.
Но човекът, който в правремената злоупотребил със своята свобода и проявил своята непокорна природа, много добре знае какво е останало от него. Славното първоначално тяло вече не може да се изявява. То е изчезнало… Първоначалният одушевяващ фактор, микрокосмосът, душата, е станала бездейна, изпразнена, тя вече не е в състояние да се изявява. А Духът, който осъществил първоначалното чудо, се оттеглил.
Сега посредством земния процес на раждане се ражда една личност и се свързва с една душа. Тази личност сама по себе си е едно друго чудо на Божията любов. Но тя трябва да бъде разглеждана във връзка с един план на извънредния порядък, който служи за това, да извика отново към живот падналия първоначален човек. Защото като преходно същество земната личност има призванието да спаси душата си, микрокосмоса си, от пленничеството и то чрез себеотдаване, в което тя чрез ендуристичен стремеж се разтваря в този Другия, който отново трябва да живее.
Сега микрокосмосът е свързан със своята време-пространствена система. Ако обаче Духът, душата и трансфигуриралата личност се обединят, микрокосмосът отново става годен да влезе в Божественото състояние на вездесъщност. Докато това не е така, микрокосмосът остава покварен и увреден. Затова всички непрекъснато биват призовавани да осъществят това велико спасително дело в силата и чрез силата на първоначалната природа.
Следователно тази велика и свещена светлинна сила на първоначалната природа трябва най-напред да проникне и освети цялото ви тяло. Затова за вас жизненото поведение, водещо до това просветление, се е превърнало в изискване.
…
Възникването на интуицията означава събуждането на душата, свързано е с истинското раждане на душата, с факта, че тя заема своето място в отвореното пространство зад челната кост.
Събуждането в Духовно-душевното поле, влизането в чистата астрална сфера на магнитното живо тяло, изисква едно съвършено ново виждане и по-точно осъзнаването на четвъртото измерение. То е влизането в четвъртото измерение.
…
Четвъртото измерение съществува! Това е измерението, което някога бе определено като абсолютната проницаемост. Ние бихме искали да го обозначим като реалността на вездесъщността. То е измерението, което напълно премахва време, разстояние, минало, настояще и бъдеще, сега и скоро. Ако човечеството владееше това четвърто измерение, тогава сигурно не би съществувала повече потребността да се достигне Луната, Марс, Меркурий или Венера. Защото в четвъртото измерение мисленето за Луната би означавало да си на Луната. Накратко може да се каже, че четвъртото измерение е едно състояние на вездесъщност. За триизмерно осъзнатия човек е много необичайно да си представи едно такова състояние. Все пак, четвъртото измерение е само вратата към петото, шестото и седмото измерение.
Тези седем измерения стоят в основата и на атома, който също притежава седем аспекта. Поради това човекът принципно и фундаментално е вездесъщ, тъй като екзистенциално е изграден от атоми. Но той не осъзнава това. Неговото съзнание и неговите сегашни възможности са триизмерни. Съзнанието за вездесъщност дарява на човека възможността с това съзнание да е навсякъде, където поиска, макар и да се намира на определено място без да го напуска. Интуицията е портата за това. Новото виждане е първата стъпка в осъществяването на четвъртото измерение.“
Можете да прочетете цялата глава на нашия сайт: https://lectorium-
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар