ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН

 ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН

“В началото бе Словото, и Словото бе у Бог,
и Бог бе Словото. То в началото бе у Бога.
Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо
от това, което е станало.
В него бе животът, и животът бе Светлината на човеците.
Светлината свети в тъмнината, но тъмнината я не схвана.

Яви се човек, от Бога изпратен, на име Йоан.
Той дойде за свидетелство, да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него.
Не беше той Светлината, а свидетелстваше за Светлината.

Истинската Светлина, която осветлява всички хора, дойде в света.
Тя бе в света и света чрез нея стана, но светът я не позна.
При своите си дойде ТОЙ, но своите ГО не приеха!
Но на ония, които ГО приеха,
даде силата да станат Божии чеда,
на ония, които вярват в Неговото име,
които са родени не от кръв, нито от похот плътска,
нито от похот мъжка, а от Бога.
И Словото стана плът и живя между нас,
и видяхме славата му,
слава като на Единородния Син на Отца,
изпълнен с милост и истина.”

ДВАТА ПЪТЯ

 

Всички хора в този земен свят могат да вървят по два пътя:

• или като “смъртна душа” да се завърнат към диалектичната начална точка, след един живот в този свят на илюзията Майа, т.е. да се инкарнират отново;
• или като жива Духовна душа да се завърнат в първоначалното живо душевно състояние, към състоянието на Божие дете, да напуснат завинаги този покварен свят, поквареният салнитер, както го нарича Якоб Бьоме, да прекъснат цикъла на реинкарнациите – колелото на Самсара, както се нарича в индийската философия.

За да изберат първия път, е достатъчно само да се обвържат за постоянно с полето на съществуване тук.
За да се завърнат към Праначалото, трябва да изберат втория Път и да го извървят – Пътят, който ги води към едно напълно различно жизнено поле. Това лъчево поле ги прави способни отново да станат Божии деца.

ДА БЪДЕМ ХРИСТИЯНИ!
За да принадлежим към това друго жизнено поле, към което ни насочва Братството на Светлината, и да се завърнем в първоначалното живо душевно състояние,
е необходимо да сме християни,
т.е. последователи на Христос.

Думата Христос означава Миропомазан. Ето защо да си християнин означава да си помазан. За да може човек да върви по душевно-освобождаващия път, той трябва да бъде помазан, осветен, посветен. Но за това е необходима вътрешна сила.
Да станеш посветен, да бъдеш посветен, означава да се освободиш от законите на смъртната природа. Това помазване е раждането на едно ново душевно излъчване, ново душевно състояние или душа (в терминологията на Библията - човекът Иисус), чрез формирането на нов змийски огън.

Едно такова помазване се получава също и чрез Словото Божие, абстрактно – чрез Словото Божие, конкретно – по безличен начин чрез приетите в Братството на Светлината служители и служителки.

БОЖИЕТО СЛОВО
Божието Слово е лъчевата сила на Гносиса, излъчване, което произлиза от Сина, Христос, т.е. от Неподвижното Царство, от Братството на Светлината. Божието Слово, състоящо се от 6 или 7 букви, е Седморният дух, който, съвместно с Божествената йерархия, с Божиите синове, осъществява Божия план.


В пролога на Евангелието от Йоан четем:
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Бог бе Словото. То в началото беше у Бога."

Божието Слово е Божието дихание, което произлиза от Царството на Светлината, от Братството на Живота. Следователно Божието Слово е излъчване. То носи на хората истински Живот и Светлина. Това е тази Светлина, която води към Духовно-душевното освобождение. Тази Светлина свети в мрака.
Но въпреки, че Светлината идва при всеки човек, въпреки че гностичното Слънце грее над всичко и всички, “мракът” не може да види Светлината. В своето неосветено състояние човекът от плът и кръв (неговото съзнание е "мракът") не е способен на това.
Затова Словото идва по друг начин при своите си, за да направи непознатото, това което за диалектичния човек е толкова абстрактно и не може да бъде „видяно“, конкретно.


СЛУЖИТЕЛИТЕ НА БРАТСТВОТО НА СВЕТЛИНАТА

Това става чрез служителите на Словото.
С други думи, Братството идва при човечеството чрез своите служители, чрез своите пратеници.

Ако човечеството не може само да отиде при Братството, Братството идва при човечеството, така както и служителите на мистерийната школа на младото Гностично братство се обръщат към човечеството.

Кой е служител на Словото? Един служител на Словото е пратеник на Братството, някой, който е посветен в мистериите на Светлината. Когато отива при човечеството, един такъв служител на Словото носи Словото, Светлината. Той разпространява светлинното излъчване на Гносиса в този тъмен свят и се опитва да го свърже със сърцата на хората.

Един такъв пратеник приема Светлината свише, трансмутира я и я излъчва хоризонтално – в този свят.
Той е като забит в мрака на този свят сияещ светлинен кръст. Диалектичното човечество бива докосвано от това хоризонтално излъчване. И благодарение на това хоризонтално светлинно излъчване онези, които се окажат възприемчиви за него, които Го приемат, сякаш се отварят. Така човекът се отваря за вертикалната светлина, за абстрактното Божие Слово. Следователно чрез изявата на Братството в мрака на това земно съществуване кръстът буквално бива издигнат в ученика. По този начин Пътят на трансфигурацията, вертикалният път нагоре, е отворен за всеки сериозен ученик.

СЛОВОТО БОЖИЕ Е ПО-ОСТРО ОТ ДВУОСТЪР МЕЧ!
В посланието до евреите гл.4, стих 12 се казва:
"Защото Словото Божие е живо и могъщо, и по-остро от двуостър меч, и пронизва докато раздели душа и дух, и костен мозък и кост, и е съдия на помислите и чувствата на сърцето."

Следователно целта е разцепването на диалектичната природна душа. Мечът се забива в природната душа. Тя сякаш се разцепва и в змийския огън се отваря място за формиране на ембриона на една нова душа. Чрез този удар на меча старото душевно състояние бива унищожено. И в пространството, което възниква по този начин, се ражда новата душа. Тогава двуострият огнен меч, който излиза от Божията уста, можем да разглеждаме и като двойната активност на Братството, като едно вертикално и едно хоризонтално вливане на светлинни сили.

Словото Божие е жива, вибрираща и неприкосновена реалност. Ако можете да изповядвате тази неприкосновена реалност, тогава ще разбирате буквите на Истината – седемте лъча на Духа. Да „познаваш“ буквите на Истината същевременно означава да „познаваш“, т.е. да осъществяваш вътре в себе си процеса на трансфигурация, на пре-образяване.

Да встъпиш в Истината, да обединиш Истината с кръвта на сърцето, означава, че този, който познава буквите на Истината става изпълнител, осъществител на Истината. Следователно има:

• първо: познаването на буквите на Истината;
• второ: практическо разкриване на Истината;
• трето: изживяване на Истината;

Ако разбирате това триединство, тогава отново сте намерили тройното Слово. Тогава Божията благословия ще бъде върху вас и силата, резултат от общението и единението с Духа, ще бъде вашата отплата.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц