СЕБЕПОЗНАНИЕ

Скъпи читателю,

В духовните среди много често се говори за себепознание.
В древна Гърция над портата на храмовете за посвещение стояли надписи:
„Опознай себе си и ще познаеш Бог!”
и
„Себепознанието е вратата към Храма.“


За какво себепознание става въпрос?
Да открием всичките си природнородени способности, всичките си дарби, които да използваме да се „уредим“ в този свят, в този живот? Но какво ще ни помогне това? Ще преодолеем ли смъртта? Не, съвсем определено не!

Себепознание означава да намерим истинското си СЕБЕ, истинската си ИДЕНТИЧНОСТ, да познаем себе си като част от едно много по-голямо същество – като част от един микрокосмос. И можем да отидем още по-далеч - да познаем себе си като част от Бог.
В крайна сметка нали всичко е от Бог и живее в Бог!

За съжаление обаче, особено съвременните поколения, са твърде насочени към материалното и изобщо не си задават въпроса: какво всъщност са те самите.
За това съдейства най-вече липсата на познание, граничещо с невежество. Думите от Библията: "Моят народ умира, защото му липсва познание." са напълно верни.
Затова от Универсалното братство на Христос постоянно се инкарнират освободени вече микрокосмоси, които не само да проповядват съществуването на Божието царство, което не е от този свят, но и да докосват с излъчването си Духовната искра в центъра на микрокосмосите на незнаещите хора. Така в тях възниква интерес, желание за търсене, въпроси и отговори. Така един човек може да стане търсач на изгубеното Божие царство.
И търсенето му винаги води до една Духовна школа, защото точно тя има задачата да отведе всички зрели души обратно в Божието царство.

ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - ЕДНО ТРИЕДИНСТВО

Човекът е едно триединство от Дух, душа и тяло. В Учението на Розата и Кръста, което всъщност е Универсалното учение, това триединство се обозначава със символа на Розата и Кръста, ограден от микрокосмоса - така, както го виждате на изображението вляво.
Понякога наричаме това триединство микрокосмос.

- Духът (централното ядро на микрокосмоса):
Микрокосмосът притежава три ядра или атоми, които са свързани с Монадата, централният човешки Дух, или Духовната искра. Тази искра наричаме още пъпката на Розата, защото от нея трябва да се развие Новата душа - Розата.
С две думи в центъра на микрокосмоса стои Духът, Духовната искра, носителят на Божия план за това творение.
От този Дух, от тази искра от Духа в правремената се е формирала сферата и изявата на първоначалния микрокосмос.

- Душата (самият микрокосмос, неговата сфера):
Излъчванията, които виждате да излизат от центъра, от Духовното ядро, формират Духовната душа, светлинно-силовото поле на микрокосмоса, неговата сфера. По тази причина много често наричаме тази душа микрокосмос. Това е също и Розата, Душевната Роза.

- Тялото (изявата на микрокосмоса):
Вътре в микрокосмоса виждаме и един кръст - символ на изявата на микрокосмоса. Това е тялото. Тялото на първоначалния човек е било етерно, а не грубоматериално, както нашето днес.

В сегашното си състояние обаче това триединство липсва.
Духът (т.е Духовната искра) е недействащ, латентен. От него не излизат никакви излъчвания.
И изявата е изчезнала. Така че може да се каже, че сферата на микрокосмоса просто я няма.

На тяхно място са се появили няколко нови творения от света, в който живеем:
- аурично същество, истинската природна душа или т.нар. "висш аз" (заместител на първоначалната микрокосмична душа, сферата на микрокосмоса);
- природнородената личност, тялото, или т.нар. "нисш аз" (заместител на първоначалната микрокосмичната изява/тяло);

АУРИЧНОТО СЪЩЕСТВО И ЛИЧНОСТТА

Задачата на тази личност, както много пъти сме казвали, е да помогне на микрокосмоса да се възстанови в първоначалното си състояние.

В Библията е казано: "Плът и кръв (т.е. природните тяло и душа) не могат да наследят (т.е. да влязат) в Божието царство". Но все пак, личността е в състояние и е призвана да започне този процес на възстановяване. Всъщност това е себепознание - да познаеш кой си и защо си се появил на тази Земя! По този начин в личността възниква разбирането и в резултат от него интензивен копнеж за спасение, издигащ се някъде от дълбините на съществото.

Ауричното същество представлява светлинно-силово излъчване резултат от отклонението от Божия план. В него се натрупват опитностите - кармата. То е носителят на кармата, кармичното същество. По негов образ и подобие сме били създадени ние като личности. Ние сме негово творение. И ако един ден тръгнем по пътя на завръщането, по пътя на възстановяването на микрокосмоса, това същество ще застане на пътя ни - като "пазача на прага".

ЧОВЕКЪТ - ЕДИН СВЕТЛИНЕН КРЪСТ

Както казахме, ние разглеждаме всеки човек като един кръст. И това наистина е така, макар че мнозина не го осъзнават. Вертикалната греда на кръста е гръбначно-мозъчната система, която е носителят на аз-съзнанието. Тя включва също и главния мозък, малкия мозък, продълговатия мозък. Тази система се захранва и влияе от двата си полюса: През северния полюс (пинеална жлеза) в нея навлизат силите на природата на смъртта, които запалват в главата астралния огън на съзнанието, който след това се спуска надолу в сърцето.
През южния полюс (плексус сакралис) навлизат в най-голяма степен излъчванията на ауричното същество. Двете влияния се събират в сърцето и трансмутирани се излъчват навън по хоризонталата, като душа, формирайки хоризонталната греда на кръста. Така всеки човек е светлинно същество, кръст от светлина, но въпросът е:
От каква светлина се формира този кръст?

В Школата на Златния Розенкройц говорим за златен кръст със златна роза, за да посочим, че личността и излъчванията, формиращи микрокосмоса, са Духовните излъчвания, излъчванията на Монадата, а не на ауричното същество, чиито излъчвания имат ярко червен цвят.

В СВЕТА, НО ВЕЧЕ НЕ ОТ СВЕТА

И така, когато един човек е вървял дълго време по истинския Духовен път, по Пътя на завръщането, той пробужда Духовното ядро на микрокосмоса. Излъчванията на Монадата навлизат в съществото му и започват да го променят. Чрез циркулацията на Гностичните сили и силите на Монадата двата полюса на аз-съзнанието биват заменени - северният полюс се свързва със седемте лъча на Седморния Дух, а южният - с потока на Плеромата, с излъчванията на Дървото на Живота, Потока на Живота. Така се променя вида на вертикалната греда на кръста, а това неизбежно води до промяна и на хоризонталната греда. Малко по малко червеният цвят на ауричното същество бива заместен от златисто-виолетовия цвят на Новородената душа.
Един такъв човек все още "е в света" , но вече "не е от света". Това не е някаква фантасмагория, а живата реалност. Такъв човек е "забил" своя кръст в мрака на този свят, така че чрез неговата светлина мнозина да бъдат пробудени от дълбокия си сън и да тръгнат по Пътя на завръщането.
Разбирате ли сега какво означава себепознание?

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц