Духът се намира само с Духа,

 

а езотериката е духовният аспект на света, недостъпен за церебралната интелигентност

„Познанието изисква орган, монтиран към обекта.“
Плотин, Петата Енеада; Пети трактат: Раздел 12

Има Свещена Наука и в продължение на хиляди години любознателните хора напразно са се опитвали да проникнат в нейните Тайни. Все едно са се опитвали да изкопаят дупка в морето с брадва. Инструментът трябва да бъде от същото естество като Целта, върху която ще се работи. Духът се намира само с Духа, а езотериката е духовният аспект на света, недостъпен за церебралната (умствена) интелигентност.

Истинската мъдрост идва само от пълно, цялостно разбиране на нашия собствен опит във Вселената. Човекът е микрокосмос, отражение на Вселената. Чрез себепознанието, той може да разбере Вселената.

Сърцето има свои причини, които умът не може да разбере. В тези дълбини се крие Ключът към истинското познание.

Архитектурата на Древен Египет е замръзнала музика; тя е медитация в камък, отразяваща стремежа на Духа към вечността. Да бъдеш човек означава да се стремиш към съвършенство, да търсиш хармония между земята и Духа.

Символите на Древен Египет не са просто украшения, а дълбоки изрази на универсалната Истина. Математиката на египтяните не е била за измерване на земята, а за разбиране на хармонията на Космоса. Истинското знание идва не от ученето на факти, а от разбирането на отношенията между нещата, както ни учат храмовете на Древен Египет.

Сърцето на Древен Египет пулсира в ритъма на природата, където човек и Бог се срещат в хармония.

Тайните на Храма са ключовете към вътрешния свят; всяка колона, всяка икона е врата към себепознанието. За древните египтяни, животът и смъртта не бяха краят, а портал към вечността, където душата продължава своето пътуване.

Всяка статуя, всяка гравюра на стената на Храма е запечатан момент на космическа Истина, очакващ да бъде разкодиран (от достойните).

Астрономията на древните египтяни не беше само за наблюдение на звездите, а за разбиране на ритъма на живота. Фараонът не беше просто владетел, а посредник между земята и небето, човекът и боговете. Сакралната геометрия на Египет е била езикът, чрез който камъните говорят за вечността. Изкуството на Египет никога не е било за имитация на природата, а за изразяване на вътрешната Същност на всичко живо.

Всяка пирамида, всяка гробница, всяко писание на папирус е страница от Книгата на универсалната мъдрост, отворена за тези, които търсят.


Рене Швалер де Любич (1887-1961)
египтолог, отхвърлен от традиционната "египтология", автор на книгата "АОР" (Вътрешна Светлина и Просветление)