Месечен бюлетин 10/2024

ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРОМЯНА (ОБРАТ)

Когато човек започне да осъзнава своето паднало състояние и че земният свят няма как да е или да стане истинския божествен свят, тогава той ще стигне до заключението, че трябва да съществува и друг свят, божествения свят, и че неговата задача и цел в живота е завръщането му като микрокосмос в този божествен свят, родината на микрокосмоса.
И тогава в него назрява решението да се освободи от оковите, които го държат здраво в плен на този свят - света на илюзиите Майа.
Този човек осъзнава че не само е в света, но е и от света. Следователно, за да се завърне обратно в божествения свят в него трябва да се осъществи фундаментална промяна. Сега той вижда цялото си същество, характер, навици в една напълно нова светлина и радикално ги променя. Той разбира, че личността му, съзнанието му, неговият аз, са изцяло от земната природа, от плът и кръв.
А "плът и кръв не могат да влязат в Божието царство", както казва Иисус Христос.
Той започва да разбира и други Негови думи: "Моето Царство не е от този свят!"

Неговият микрокосмос, седморното му магнитно поле, привлича единствено силите на този свят, а отблъсква силите на божествената природа. Затова човекът, копнеещ да се завърне в първоначалния живот, трябва да постигне едно състояние на абсолютна неутралност и тишина, като Йоан на остров Патмос. Така той вече няма да привлича силите на тази природа, съзнателно се отказва от тях, и по този начин поляризацията на магнитното поле на микрокосмоса се обръща - това, което досега се е привличало (силите от тази природа) започва да се отблъсква, а това, което се е отблъсквало (силите на божествения свят), започва да се привлича.
Така чрез утихване на земната личност (мисли, чувства и желания, свързани с този свят) в микрокосмоса се осъществява фундаментална промяна, която води до прекрасни последици. Един такъв човек стъпва на пътя на завръщането, на пътя на трансфигурацията - тоталното преобразяване на цялото му същество.

СБОГУВАНЕТО С ТАЗИ ПРИРОДА Това утихване на личността може да се нарече и сбогуване с тази природа, защото всяка мисъл, желание, чувство или действие, насочени към земни цели, още повече ни привързва към този свят и ни отдалечава от божествения. Себеутвърждаването в този свят трябва да бъде неутрализирано! Не трябва повече да даваме храна на тези сили.

Разбира се, тук не става дума за аскетизъм, за бягство от света. Ученикът на Духовната школа трябва да превъзмогне смъртта чрез раждането на една Нова душа (Вътрешният Христос). Чрез нея той може да превъзмогне злото - цялата натрупана карма - на микрокосмоса и макрокосмоса. Накрая Вътрешният Христос побеждава и духа на този паднал свят. Който върви по този път е истински християнин, последовател на Иисус Христос.

Така чрез неутрализацията, за която говорим, се ражда и расте Новата душа, до победата над духа на тази отделила се от Бога природа.
(Че това е така, можем да се убедим като разгледаме резултатите от вековете развитие на човечеството.)

В книгата “Божията Слава е неприкосновена” от Ян ван Райкенборг четем:
“Ученикът трябва да отпразнува това сбогуване със земната природа, със страданието и смъртта. Това означава, че мистичното умиране за света трябва да се превърне за него във вътрешна необходимост. Достигне ли той тази фаза, фундаменталната промяна може да започне и резултатът ще стане видим. Тогава идва освещаването, мистичното просветление, слизането на Христовия Лъч, и от този час ученикът заживява от притежанието на един вътрешен Христос.”

Затова неутрализация не означава отблъскване, потискане, а пускане, изоставяне, освобождаване от диалектиката. Кандидатът трябва да достигне до поведение, което не се определя повече от симпатия и антипатия, от привличане и отблъскване. Защото само в това състояние той може да бъде обективен. Следователно той не насочва своето желание към едно или друго нещо в диалектичния свят, а остава неутрален. Смирено приема всичко и прави само това, което е необходимо, за да съществува все още в този свят, така че да може да изпълни задачата си.
Сега той е в света, но вече не е от света.

Той няма да следва външни авторитети, а своя Вътрешен Христос, който му сочи Пътя. Няма да е за или против нещо от този свят, а просто го приема, знаейки че "доброто не се бори със злото, а злото само се самоунищожава". Той стои като скала в този свят, в тишина и мир, и като горящ пламък излъчва своята светлина. Така всяко желание бива неутрализирано.
Едно невероятно спокойствие, като защитна мантия, се спуска над него.

ПЪЛНО ОТКАЗВАНЕ ОТ АЗА И СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕТО!
“Ако ученикът съумее да издържи достатъчно дълго на неутрализацията на своите желания и благодарение на това отхвърли всички философски и метафизични спекулации, в него, въпреки структурната му непригодност, ще се прояви една нововъзстановена свобода на мисловната способност. Мисловната способност ще се освободи от хаоса на влеченията, възпитанието и кръвта. Затова от ученика зависи, решително да се откаже от влеченията и кръвните си инстинкти, които непрекъснато се опитват да го теглят обратно към стария живот.

Нищо не въздейства по-благотворно, нищо не е по-важно и решаващо при вървенето по Духовния път от пълното отказване от аза. Но човек изпитва най-голям страх именно от това отричане на аза. Себеутвърждаването в тази сурова земна жизнена действителност е толкова дълбоко закотвено в кръвта на човека, че дори и по Духовния път неговият аз иска да се налага, макар че е от земната природа и следователно е преходен. В случай че и вие изпитвате същият природен страх и искате да храните и обгрижвате малкия си аз под лъчите на Духовното слънце, тогава трябва да ви е ясно, че тук става въпрос за възраждането на истинския Аз, на Истинската личност, на Истинския Човек. Тук става въпрос точно за това, да намерим истинското Себе. Затова в процеса на фундаменталната промяна природният аз трябва да бъде отречен, отхвърлен. Ако това се удаде на ученика, тогава в неговата микрокосмична система ще проблесне нещо от истинската свобода. Тогава ученикът ще прекрачи портата на фундаменталната промяна”.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц

Книгата "Живото Слово" от Катароза де Петри
Книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг