19.09.2024
Сър Уилям Джералд Голдинг е английски романист и поет, носител на Нобелова награда за литература (1983). Роден на 19 септември 1911 г. в село Сейнт Кълъмб Мейнър, което е в рамките на град Нюкий, Корнуол. Започва да пише на седем. Корнуолските му корени са рядко споменавани, но в младите си години научава характерния корнски език. Баща му бил преподавател в местното училище и интелектуалец с радикални възгледи по отнешение на политиката, както и силно вярващ в науката. Семейството се мести в Марлборо, където Голдинг посещава Marlborough Grammar School.
По-късно (1930) започва следването си на естествени науки и английски език в Оксфордския университет. Първата му книга – стихосбирка, излиза година преди получаването на бакалавърска степен по изкуства. Жени се за Ан Брукфийлд през 1939-а и започва да преподава английски език и философия в Bishop Wordsworth’s School в Сейлсбъри. По време на Втората световна война служи на Британската кралската флота и участва в потопяването на немския боен кораб Бисмарк. Участва и в завладяването на Нормандия. След края на войната се завръща към преподаването и писането. Посветен е в рицарство през 1988 от кралица Елизабет Втора. Уилям Голдинг умира на 19 юни 1993.
Най-известната му творба е „Повелителят на мухите” (1954). Тя се счита за една от най-хубавите книги на ХХ век.
Представяме ви цитати от Голдинг:
„Детството е зараза – болест, от която се лекуваш като растеш.”
„Вчерашните дни вървят с мен. Те поддържат темпото, те са сивите лица, които поглеждат зад раменете ми.”
„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра”.
„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.”
„Човек е осквернен от собствените си дела, не от тези на другите.”
„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.”
„Пътешествието на живота е като човек, който кара велосипед. Знаем, че той е взел велосипед и е започнал да се движи. Знаем, че в един момент ще спре и ще слезе. Знаем, че ако спре да се движи и не слезе, ще падне.”
„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.”
„Най-великите идеи са най-простички.”
„Аз по природа съм оптимист, а по интелектуално убеждение – песимист.”
„Маркс, Дарвин и Фройд са най-големите издънки на Западния свят. Опростеното популяризиране на техните идеи ни вкара в свят на ментална усмирителна риза, от който единственият изход е най-анархичното насилие.”
„Аз съм удивен колко лесно неинформираните хора стигат до определено мнение, което страстно защитават, без изобщо да имат основа за преценка.”
„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно, без да се нараняваме.”
„Мисля, че изкуство, което не комуникира, е безполезно.”
„Никое човешко деяние не може да бъде изцяло добро, трябва да има съответната цена за него.”
Заглавна снимка – marlboroughnewsonline.co.uk
Димитър Янков
АRTday.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар