Месечен бюлетин 11/2024

 

ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРОМЯНА (ОБРАТ)

В предишния бюлетин разгледахме процеса на фундаменталната промяна, който трябва да се осъществи в нас, така че да стъпим на пътя на завръщането в Божествения свят, където някога е живял нашият микрокосмос.

Казахме, че тази промяна или обрат е обръщане на поляризацията на магнитното поле на микрокосмоса, така че той да привлича и приема в дихателното си поле божествени сили и субстанции, и да отблъсква тези от тази преходна земна природа.
Казахме също, че това е възможно единствено чрез сбогуване с тази земна природа, в смисъл че интересът ни към всичко земно отслабва и накрая напълно изчезва. Това сбогуване, промяната в насочеността, е свързано с отказването от аза (от егоцентризма) и себеутвърждаването. Обратът в поляризацията на магнитното поле на микрокосмоса води не невъобразими промени - първо в душата на човека, а след това и в тялото му.

Сега ще разгледаме какво представлява сегашния човек, защото себепознанието е ключът към фундаменталната промяна.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧОВЕКЪТ?

Истинският човек, създаден по Божи образ и подобие, е микрокосмос, една малка вселена, триединство от Дух, душа и тяло!
Това, което в този земен свят се нарича човек, е силно дегенериралата личност в един също така дегенерирал микрокосмос. Съзнанието му е само от тази природа, земно и смъртно, и затова познава само земното жизнено поле, към което принадлежи, от което е създаден.
Микрокосмосът е кълбовиден (7 концентрични сфери) с диаметър от няколко метра. В центъра му се намира Праатомът, атомът на Духовната искра (Духовното ядро, Духът) или Розовата пъпка, както го наричат розенкройцерите. Този атом е последният съхранен от дегенерация атом от първоначалния Божествен човек. При повечето хора той е скрит дълбоко вътре в тях, намира се в латентно състояние и те не го осъзнават.
Но ако се създадат необходимите за това условия, Духът в микрокосмоса (т.е. Духовното ядро) може да се пробуди и да започне процес на възраждане на микрокосмоса в първоначалното му състояние. Този процес наричаме трансфигурация - новосътворяването на микрокосмоса.

КАКВО Е БИЛ ЧОВЕКЪТ В НАЧАЛОТО
И КАКВО Е СЕГА?

В началото първоначалният човек, създаденото по Божи образ и подобие божествено творение, е живеел в божественото жизнено поле. Той е притежавал огромни божествени възможности, но не е притежавал самосъзнание. За да го получи той е трябвало да се отдели от Божественото жизнено поле и да навлезе в материята. Защото самосъзнание се формира единствено чрез практически опит. Така микрокосмосът започнал да се потапя в материята и постепенно преминал през всичките 7 космически области (вселенските области за изява), като на границата на всяка следваща оставял "дрехата", с която се изявявал в предходната област.
Така накрая той навлязъл в седмата космическа област, най-плътната област, напълно "гол", т.е. загубил всичките си способности и средства за изява.
Чрез това навлизане в материята малко по малко поляризацията на микрокосмоса се обърнала и той започнал да привлича само субстанции и сили от седмата космическа област. Шестте магнитни пояса в магнитното поле на микрокосмоса, които захранвали шестте по-висши сфери на микрокосмоса, станали латентни.

Същевременно в тази най-плътна област, чрез природна еволюция, била създадена специална форма - нашата личност, която да замести всички станали латентни "дрехи", т.е. тела и способности, на микрокосмоса. Целта на това творение е микрокосмосът да натрупа опит и по този начин да придобие самосъзнание, така че в един определен момент да започне процес на възстановяване на микрокосмоса в първоначалното му състояние, но вече със самосъзнание.

Всичко вървяло добре до намесата на т.нар. луциферични ангели, които отклонили личността от нейната задача, замествайки я с желание самата личност да стане божествен човек чрез еволюция, а този смъртен свят да стане божествен и безсмъртен. Така малко по малко микрокосмосът изпаднал в забвение. По-голямата част от хората изобщо не знаят, дори и не подозират за неговото съществуване.

И така колелото на раждане и смърт продължава да се върти вече хилядолетия, защото когато едла личност няма никакъв шанс да осъзнае задачата си, да я приеме и да я изпълни, т.е. да върви по пътя на възраждането на микрокосмоса, тя умира и бива заменена с друга, с надеждата че така нещо ще се промени.
Разбира се и въздействията отгоре, от божествения свят, също се променят според съзтоянието на микрокосмосите, а с това се променя и съзнанието на личността.

Така сега човекът е двойно същество : латентен безсмъртен Бог (Божият син, микрокосмосът) и активен смъртен човек (земната личност).

КОЕ ВЪЗПРЕПЯТСТВА ПРОЦЕСА НА ВЪЗРАЖДАНЕ НА МИКРОКОСМОСА?

Сега искаме да обясним кое в микрокосмоса се противопоставя на това, от атома на Духовната искра да се формира Божественият човек. Затова е необходимо да се спрем малко по-подробно на строежа на микрокосмоса.

В кълбото на микрокосмоса най-напред изпъква личността. Тя се състои от:
1. материално тяло от плът и кръв;
2. етерно тяло, изградено от по-фина материя, което прониква физическото тяло и излиза няколко сантиметра извън него. То е невидимо за обикновеното човешко око;
3. астрално тяло или тяло на желанията, което прониква и обгръща материалното и етерното тяло,
4. ментално тяло, което се формира около главата и което все още не е напълно развито.

Освен тези тела, личността разполага и с тройно съзнание - в трите центъра: сърце, глава и таз (слънчев сплит). Четирите тела и тройното съзнание заедно формират личността, т.нар. нисш аз. По отношение на микрокосмоса те заемат много малко пространство, защото са обгърнати от много по-голямото микрокосмично поле, от т.нар. висш аз или ауричното същество. В това аурично поле на микрокосмоса се намират всички движещи сили, всички идеи, всички причини, образно казано, всички звезди и съзвездия, от които живее човешката личност. Това поле е в истинския смисъл на думата едно небе, небосвод, който упражнява определящо влияние върху нас.
Ние го наричаме още архонт.

ЗЕМНАТА ПРИРОДА - ДИАЛЕКТИКАТА

Сегашният микрокосмос, заедно с личността, е интегриран в системата на диалектичния макрокосмос (земната природа). И двата са изградени и живеят от една и съща диалектична субстанция, която е също и нашата храна и ние я асимилираме чрез ядене, пиене и дишане.

Ние асимилираме и финоматериални етери, но това не са първоначалните етери, свещените храни, а покварените и опорочени етери на падналата диалектична природа. С тях ние поддържаме нашата земна личност, нашия аз.
Ние сме принудени да правим това, защото сме от тази природа и горчивата реалност на нашето пленничество в материята трябва да ни е напълно ясна. Това е част от себепознанието.

Взаимовръзката между микрокосмос и макрокосмос има и други аспекти. Личността в микрокосмоса може да приема, асимилира и преработва само това, което съответсва на природата на нейния микрокосмос. Микрокосмосът е една магнитна система и като такава притежава свойства на привличане и отблъскване. Той може да привлече само това, което съответства на същността му, на ауричното му небе (магнитното му поле), и отблъсква силите, които не му съответстват.
Разбирате ли сега, какво вредно влияние върху микрокосмоса упражнява ауричното същество чрез този процес на взаимодействие? Ако не се появят влияния от съвсем друг вид, живеещият в микрокосмоса земен човек ще приема само това, което му доставя неговото аурично същество, висшият аз. А “висшият аз”, изграден от силите и субстанциите на диалектичната природа, изисква само финоматериалните етери на тази природа.

ДВОЙНОТО ПЛЕННИЧЕСТВО НА ЧОВЕКА

И така личността на човека, нисшият аз, е зависим от ауричното небе, от ауричното същество. Но поради своята структура от плът и кръв той е зависим и от кръвта, т.е. от кръвното наследство. Кръвтта го тегли към земята и той съвсем естествено се стреми към земните неща. Това е принуждаващата сила на неговата кръв. Също и кръвта притежава магнитно свойство на привличане и отблъскване, зависещо от характерните особености на отделния човек.
Така човекът е двойно окован: от една страна чрез кръвта, а от друга – чрез влиянията на ауричното същество. Като изключим индивидуалните особености на кръвта, човек живее изцяло от ауричното си същество. Всяко събитие в живота води началото си оттам. Всяко състояние на личното битие се определя, подхранва, оживява и поддържа по този начин: всички необходими импулси произлизат от ауричното същество на микрокосмоса. Всъщност кръвта влияе най-силно в първите 2 по 7 години от живота. Оттам нататък (от пубертета) той е под властта на ауричното си същество и носената от него карма.

Тук отново е необходимо ясно и трезво да се разбере, че влиянията които “висшият аз”, ауричното същество, упражнява върху личността, нямат нищо общо с така наречените божествени влияния. Импулсите от божествения свят идват от Духовната искра и са от съвсем друг вид. И ако не му дойдат други сили на помощ, земният човек не може нито да познае, нито да контролира заповедите и внушенията на “висшия аз”. Човекът, нисшият аз, не живее – той бива живян, него го живеят! Той е послушният слуга на своя висш аз. Този висш аз не е нещо свръхестествено, още по-малко е нещо божествено. Той е само място за събиране и преобразуване на диалектичните жизнени субстанции (четирите диалектични етера), които се преобразуват там по подходящ начин за диалектичната личност. Затова, ученикът на Духовната школа вижда в този висш аз големия съблазнител, сатаната, на когото той – както Иисус – един ден трябва да каже: “Махни се от мен!”

Ще продължим тази тема в следващия ни бюлетин, за да видим как можем да се освободим от това двойно пленничество.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц