Ноември съм. Мъглива и потайна.
Изминах много. Но остана още.
Орисах се със пътища безкрайни –
да търся теб в студените си нощи...
Валя на пресекулки. И затихвам.
Забравих си чадъра до вратата.
Загръщам се в надеждите. Усмихвам се.
А вятърът е прагът на душата ми...
Пък зимата потропва със крачета.
Но още й е рано, ще почака.
Ноември съм. Живея там, където
Луната ще прогони даже мрака...
И с цялата мъгливост и потайност
на моята тъй есенна душа,
дошла съм да ти кажа, че отдавна
едничко само искам. Топлина. 
/ Мира Дойчинова /
Няма коментари:
Публикуване на коментар