БИОЛОГИЧНИ И ДУХОВНИ ФУНКЦИИ НА ОРГАНИТЕ НА ТЯЛОТО
Погледнато анатомически, физическото тяло се състои от скелет, мускули, нерви, вътрешни органи и т.н. Освен това, може да се каже, че всяка клетка участва в някаква степен и във формирането на цялостното съзнание (осъзнаване) на човека.
Както знаете всички органи, а също и съзнанието, имат своя индивидуална биологична функция, свързана с поддържането на физическото тяло. Но те имат също така и духовни функции, свързани с Пътя на завръщане в Духовния свят.
Те обаче са латентни и се активират само когато човек вземе твърдо решение да върви по този Път (re-ligio). Тогава латентното Духовно ядро в микрокосмоса на човека може да се пробуди, а то от своя страна ще пробуди духовните функции на органите. Вече много пъти сме описвали как става това пробуждане на Духовното ядро – фундаменталната промяна (месечен бюлетин 11/2024).
Под духовна функция или способност разбираме способността да се приемат и преработват импулси от Божествения свят, а не например свойството на мозъка да борави със земни мисли или на сърцето със земни чувства.
НЯКОИ ПРИМЕРИ
Някои анатомични обозначения указват чисто езиково духовната функция (или задача) на съответния орган.
Например, пинеалната жлеза на гръцки език се нарича епифиза, „епи-физа“, т.е. “над физическото”. Чрез нея се осъществява връзката с божествения Седморен дух, който се излъчва от по-висшите области, “над физическата, т.е. над материалната”. При обикновения човек обаче тя е свързана с астралните сили на тази паднала природа, които можем да обозначим като „дух“, "духът на природата".
Гръдната кост се нарича стернум, т.е. “излъчващият”. Чрез нея навън се излъчват човешките желания и по този начин се оформя жизнената сфера, в която живеем. Но от нея може да се излъчи и копнежът за спасение, когато човек е стигнал до задънена улица в този свят и вече не знае какво да прави. Освен това тя може да приема импулсите на Духовното ядро на микрокосмоса, т.е. тя е връзката между Духовното ядро и личността. Чрез нея духовните импулси се предават на стоящата зад нея тимусна жлеза, която на свой ред ги влага в нов хормон, който се влива в кръвта.
Кръстната кост, на латински наречена Os sacrum, сакрална, освещаваща кост. Когато божествения Седморен дух може да се излее през епифизата в светилището на главата и се спусне надолу, достигайки тази кост, ако премине през нея, се осъществява т.нар. „голямо кръвообращение“ на гностичните сили, което освещава цялата система.
При обикновения човек тази кост е директно свързана с висшия аз и неговата карма. Това е навитата в тази кост „змия-кундалини“, която много хора се опитват да активират.
Това обаче е кардинална грешка, защото по този начин висшият аз получава пълен контрол върху личността и тя губи всякакъв шанс за спасение.
Това са само няколко примера, с които искаме да покажем, че всеки орган има както биологични, така и духовни функции.
Върху спиритуалния път на човека особено голямо влияние оказват жлезите с вътрешна секреция, които управляват цялата хормонална система. Те са свързани с чакрите. Всъщност всеки хормонален орган (хипофиза, пинеална жлеза, щитовидна жлеза, далак) са един вид чакри. Те приемат от атмосферата астрална субстанция и извличат от нея етерите, които след това се влагат във физическото тяло. В процеса на трансфигурация чакрите обръщат посоката на въртенето си (обратно на часовниковата стрелка) и започват да приемат друга астрална субстанция - чистата първоначална астрална субстанция (прасубстанция), и да извличат от нея чистите първоначални етери - свещените етери. По този начин се променя и физическото тяло. То трансфигурира, т.е. придобива друг образ - първоначалния божествен образ.
ТРОЙНИЯТ ХРАМ НА ЗЕМНИЯ ЧОВЕК
В Светото Писание четем, че човекът е троен храм от: преддверие, Светая-светих и светилище. Те съответстват на тазовата система, сърдечната система и системата на главата и се наричат още трите светилища. В този смисъл, когато четете в Новия завет за чистенето на храма (Марко 11:15), е ясно че става въпрос за пречистването на функциите на тези три системи: тазова, сърдечна и главова, т.е. на действията, чувствата и желанията, мислите и волята.
Всяка от тях притежава собствено съзнание - на сърцето, на главата и биологичното кръвно съзнание в таза.
КАК ДА ПРЕЧИСТИМ ХРАМА ?
И тук възниква въпросът: Как да пречистим тези три светилища?
Основен фактор в това пречистване играе аз-съзнанието на човека. Защото каквото е съзнанието на човека такава е и кръвта му и следователно и животът му.
Аз-съзнанието е един от аспектите на личностната душа, която е петорното проявление на астралния огън в личността. Астралният огън изпълва седемте мозъчни кухини в главата и се приема посредством магнитното дишане на мозъка. Свързан със светилището на главата, този астрален огън, този астрален флуид, образува ядрото на душата и същевременно на живота. Благодарение на това одушевяване човек усеща самия себе си като “аз”. Този астрален огън формира петорната душа на личността. И когато този астрален огън идва от обикновената диалектична природа, от тази природа на смъртта, е ясно, че и душата и съзнанието също ще са смъртни. Следователно и животът.
ПЪЛНОТО ПРЕЧИСТВАНЕ НА ХРАМА
Разбира се смъртната личност може да се постарае да пречисти своите мисли, чувства, желания и действия (което е достойно за похвала и което се опитваме да правим), но не бива да забравяме, че тя може да го направи само до една определена степен. Защото ние сме от тази природа, плът и кръв, и сме силно повлияни от нея. Пълното пречистване на трите светилища може да стане едва когато чрез гностичния астрален огън в светилището на главата се роди едно ново съзнание – съзнанието на истински Живата душа. Тогава се променя и кръвта и живота. Пълното пречистване на храма означава изчезване на всички егоцентрични аз-активности: мислене, воля, чувства, желания и действия, които всъщност поддържат егоцентричната личност.
Когато говорим за ендура и умирането на старата природа на човека, имаме предвид точно това утихване и изчезване на всички тези егоцентрични азови активности, които служат на аза и неговото себеутвърждение.
КРЪВТА И ДУШАТА СА ЕДНО
Много често се казва, че душата е кръвта на човека. В този случай под „кръв“ се разбира петорната личностна душа, състояща се от:
1. материалната кръв (кръвен флуид);
2. нервния флуид;
3. хормоналния флуид;
4. змийския огън (флуид намиращ се в гръбначно-мозъчната система);
5. флуида на съзнанието (в светилището на главата) – съзнанието е един от аспектите на личностната душа.
Тази петорна душа или кръв е едновременно част от етерното тяло и физическото тяло. Тя е посредникът между астралните радиации, вливащи се през пинеалната жлеза (които играят ролята на дух) и телесната система. Каквито са астралните радиации, такава е и душата, такова е и тялото.
За да се промени състоянието на човека, в пинеалната жлеза трябва да се влеят други астрални радиации – тези на свещения седморен Дух. Тогава личностната душа се променя, а с това и физическото тяло. И тогава човекът наистина е свързан с Бога, защото е възстановил свещеното триединство от Дух, душа и тяло.
ЗНАЧЕНИЕТО НА КРЪВТА
Всеки човек живее от състоянието на кръвта си. Това състояние се управлява и контролира от астралния огън, за който говорихме, но също и от наследството и висшия аз (ауричното същество). В този смисъл пленничеството на човека е двойно. Той е двойно окован: за своя нисш аз (кръвта, наследството) и за своя висш аз (кармата).
От една страна, чрез кръвта цялото минало въздейства на човека. Наследствеността от прадедите го преследва и го прави роб на заложбите му, защото генетичната информация е един съществен фактор в човешкия живот.
От друга страна, посредством подсъзнателната нервна система, която е директно свързана с ауричното същество, висшият аз въздейства на личността. Кръвта на нисшия аз (човешката личност) се използва от висшия аз като посредник, за да му въздейства.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЧОВЕК?
Може би след безкрайни горчиви разочарования в земния свят, накрая той ще започне да търси истината за Божествения свят. Тогава той започва все повече и повече да разпознава пленничеството, причинено му от собственото му аз-съзнание, ауричното същество и кръвта. Дистанцира се от светските неща, които така силно занимават хората и започва да търси. В началото без да знае какво точно търси. Но търси нещо различно. И тогава може да открие Духовната школа, която може да му помогне в това търсене.
Разбира се, един кратък земен живот не е достатъчен, за да може да направи от някого търсещ човек. Микрокосмосът трябва да преживее твърде много реинкарнации (re-in-carne: буквално означава “обратно в плътта”), докато придобие опит във взаимодействието на силите между ауричното същество и личността и накрая се разочарова от всичко.
Но все някога кръгът на възможните опитности и разочарования ще се затвори и тогава една личност в този микрокосмос ще се отчая от себе си и от света, и ще започне да търси един друг свят - божествения свят.
В следващия бюлетин ще разгледаме темата за реинкарнацията.
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар