Месечен бюлетин 03/2025 Школа на Златния Розенкройц

 

РЕИНКАРНАЦИЯ
Какво представлява реинкарнацията?
В буквален превод от латински "re-in-carne" означава "обратно в месото", т.е. завръщане в плът или превъплъщаване.
Нека за начало да видим какво пише Ян ван Райкенборг за реинкарнацията в своята книга “Елементи от философията на съвременните розенкройцери”:

“Съществува широко разпространено мнение, че след смъртта човекът отива във вечната си родина. Това обаче е една мистификация и изобщо не е вярно. Диалектичната система се състои от две половини или сфери: плътната материална сфера и разделената на небесни и адски области отвъдна сфера (наричана още огледална сфера).

При смъртта човешката форма на изява се разпада. Мъртвото грубоматериално тяло и кръвната (или земната) душа, заедно с етерното тяло (жизнено или витално тяло) остава в плътната материална сфера, където се разпада. След известен престой в една преходна област съзнанието (пренесено в астралното и менталното тяло) попада в небесната или адската области на отвъдния свят. Там тези тела, след известен период от време (по-дълъг или по-къс), също се разпадат, така че от всяко тяло остава само по един семенен атом, в който есенцията от преминалия живот (на телата) се запазва като “реколта на жизнения опит”.

Когато по този начин микрокосмосът бъде изпразен, вследствие на напиращото действие на силите, концентрирани в ауричното същество като карма на микрокосмоса, приемането на една нова смъртна личност в “полето на изява”, става необходимост. Микрокосмосът отново бива привлечен от земния “принцип на съществуване” и свързан с бъдещата родителска двойка с цел създаването на нова личност, която се ражда в земната сфера и по време на този процес се свързва с кармата на микрокосмичните си предшественици. Така започва един нов земен живот, свързан с миналото. Колелото започва едно ново завъртане надолу. Пътешествието към гроба започва отново."

ЗАБЛУДАТА НА ПРЕРАЖДАНЕТО
В някои религии и езотерични групи процесът на превъплъщаване се представя по-надеждно. Те вярват в прераждането на личността, в една еволюция. Те вярват, че една и съща личност, чрез многобройни завръщания на земята малко по малко се извисява (става по-възвишена) - и накрая може би ще влезе в Божествения свят.
Но това, което се преражда, не е личността с нисшия аз, а микрокосмосът. Прераждане на личността няма.
След смъртта на грубоматериалното тяло, с течение на времето в отвъдния свят умират също и финоматериалните тела, заедно със съзнанието на личността. Те напълно се разпадат. Остават само микрокосмосът (т.е. Духовната искра, защото всичко друго от първоначалния човек е латентно) и висшия аз, кармата, която сега е обогатена с жизнения опит на последната личност.
Така микрокосмосът остава като празна сфера. Той трябва – по причини на живеещи в него магнитни закони и сили, а също така и поради макрокосмични закони и сили – отново да приеме една нова личност. Тази нова личност не е превъплътената предишна личност, а едно съвсем ново същество, свързано с предишните личности само индиректно - чрез микрокосмичната карма.

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕРАЖДАНЕ
Както дървото загубва своите листа през есента, така и микрокосмосът загубва личността си. Листата допринасят за развитието на дървото, самите те обаче умират напълно. През пролетта от голите клони на дървото излизат съвсем нови листа. Ако осмислите тези взаимовръзки, ще ви стане ясно, че за личността не може да има вечен живот в отвъдния свят. Един опразнен микрокосмос в отвъдния свят е една непълна система. По тази причина е необходимо приемането на една нова личност. Така, както дървото без листа не е в състояние да асимилира слънчевата светлина, така и микрокосмосът, без една личност като носител на съзнание, не може да събира опитности. Затова приемането на една нова личност с една нова кръвна душа става абсолютно необходимо.

Следователно отвъдният свят не е светът на вечния живот, а е поле, в което става по-нататъшното опразване на микрокосмосите от вече непотребните етери от живота на последната личност, при което резултатите остават като така наречената карма.
Така инструментът на микрокосмоса, следващите една след друга личности, непрекъснато се подновява. Всичко кристализирало винаги и отново се разрушава чрез смъртта и чрез една нова личност в микрокосмоса може да се постави едно ново начало.
Този закон на постоянно подновяване действа като Божия милост в нашата природа, в която се върти колелото на раждането и смъртта. Той дарява на всички човешки микрокосмоси възможността за завръщане в първоначалното, предвидено от Бога състояние. По този начин може да бъде постигната целта, с която е създаден нашия авариен природен порядък и човешката жизнена вълна. Тогава новосътворяването, регенерирането на цялата първоначална, Бого-човешка система може да се състои.

ВАЖНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА
За да може да встъпи в необходимия обновителен процес, микрокосмосът трябва да притежава една цялостна форма на изява - личността. Той се нуждае от телесна система като средство за изява. Затова процесът трябва да започне ТУК, на земята, въпреки, че телата на личността често са силно дегенерирали и увредени, и натрупаната карма може да действа много утежняващо и възпиращо. Затова в личността, която се е решила на този обновителен процес, първо трябва да се осъществи една фундаментална промяна. Това е едно пречистване на тройния храм (светилищата на сърцето, главата и таза) на мислите, чувствата и волята. В този процес на възкресение от мъртвите, личността трябва да трансмутира клетка по клетка и накрая да транс-фигурира, да се пре-образи, т.е. да приеме друг образ или казано с по-прости дуни - да бъде заменена с една друга личност - първоначалната божествена личност.
Това възможно ли е? Да, възможно е. Природата ни го доказва с превръщането на гъсеницата в какавида, увивайки се в пашкул, за да се преобрази след това в пеперуда!

ОБОБЩЕНИЕ
И така, живеещата сега в микрокосмоса личност е наследник на една цяла поредица от личности, които са оставили в този микрокосмос резултатите от своите мисли, чувства и действия. Затова хората са точно такива, каквито са. Цялото ви същество е отражение на натрупаната в микрокосмоса наследствена карма (микрокосмичната карма, звездите на илюстрацията, чийто носител е ауричното същество, т.нар. висш аз, който макар и да остава да съществува между реинкарнациите, все пак накрая ще трябва да изчезне, когато в микрокосмоса изгрее Божественото Слънце, Христос).

Човекът се възползва или страда от резултатите на своите микрокосмични предшественици, а той самият през живота си подготвя условията, при които неговият наследник ще трябва да живее в същия този микрокосмос. Докато личностите живеещи в един микрокосмос продължават да живеят егоцентрично, те и микрокосмосът ще остават привързани към колелото на раждане и смърт в тази земна природа. Тежестите и веригите на това състояние ще стават все по-непоносими.
Колко дълго трябва да трае едно такова състояние? Колко голямо трябва да стане страданието и колко гъста тъмата? Това ще продължи толкова дълго, докато една личност вземе твърдото решение да встъпи в процеса на фундаменталната промяна, това означава съзнателно да се посвети на плана за спасението, който тогава ще й бъде известен и тя ще го изпита като единствения изход в Розата на своето сърце.

Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц

Книгата "Живото Слово" от Катароза де Петри
Книгата "Идващият нов човек" от Ян ван Райкенборг