ЗОВЪТ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО БРАТСТВО
Скъпи читателю,
значимите духовни импулси могат да се сравнят с падането на камък в спокойна вода. Ефектът е бурно вълнение. Едно такова вълнение предизвика преди 412 години в Европа излизането на първия манифест на Розенкройцерското Братство със заглавие “Зовът на Розенкройцерското Братство”. Това бе зов, апел към европееца за обединение и една тотална вътрешна реформация, произтичаща от вътрешния извор, от Гносиса, която щеше да промени религиозния, обществения и научния живот.
Във времето на голяма криза, на борбата между реформация и антиреформация, която доведе до опустошителната тридесетгодишна религиозна война между католици и протестанти (1618-1648), прозвуча зовът на розенкройцерите. Този зов отеква и днес. Той не е загубил нищо от своята сила и актуалност. За съжаление тогава, преди 412 години, европейските учени отхвърлиха призива за единство и вътрешна реформация.
Сега, 412 години след този зов, Духовната школа на Златния Розенкройц - като наследник на делото на Християн Розенкройц, основателят на Розенкройцерското Братство - издига своя глас към всички хора с призива за тотална вътрешна революция. Защото друг изход няма. Човечеството е затънало в материалността, напълно е забравило своя Божествен произход и продължава да тъне в мрак и нищета. Изходът е тотална вътрешна революция, събуждане на скритото в човека божествено ядро, новораждането на Божествената душа и свързването й с Духа. И всичко това е точно така, както ни учеше Иисус Христос преди повече от 2000 г. Това е възраждането на истинското Християнство.
Прочетете още:
400 години Розенкройцерско Братство
Зовът на Розенкройцерското Братство днес
Християнството на Розенкройцерите
ДОМЪТ НА СВЕТИЯ ДУХ
Преди 412 години класическите розенкройцери въздигнаха Дома Санкти Спиритус, Дома на Светия Дух. Този Дом не е материален храм, не е географско място. Той е едно магнитно поле, един фокус на Духовно-душевно ниво, където Дух и човек (Дух, душа и тяло) могат да се срещнат, да, където накрая те могат да се споят в един единствен нов живот, точно както някога това се е случило със самия Християн Розенкройц. Това е магнитното поле, в което е възможно възкресението.
Сега, 412 години по-късно, Духовната школа на Златния Розенкройц отново е издигнала в този свят един Дом на Светия Дух. Вратите на този Дом са широко отворени за всички хора, които вътрешно усещат (нещо повече - подсъзнателно знаят), че освен този материален свят трябва да има и още нещо друго и го търсят. Вратите са отворени за хора, които копнеят за Духа, за един живот, който надхвърля времето и пространството, в една друга, божествена реалност.
Това важи за всички, независимо от техния произход, религия или расова принадлежност, защото Домът Санкти Спиритус е предназначен да бъде Духовен дом за цялото човечество.
Но Домът Санкти Спиритус остава затворен за всички онези, които са подтиквани само от любопитство или повърхностен интерес, защото решаващи за достъпа са не знания, сила, власт или богатство, а единствено и само състоянието на сърцето.
КАКВО Е ЛЮБОВ?
Може да се каже, че съществуват два вида любов: Любов с главно “Л” и човешка любов. Ние, като същества от този диалектичен свят, в който властват противоположностите, познаваме само човешката, или по-точно казано личностната любов. Тя е егоцентрична, защото и човекът е егоцентричен. Колкото и добра да е човешката любов, тя няма нищо общо с Любовта, която е Бог, както се казва в много свещени писания. “Бог е Любов. И който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога.”
Колкото и да се култивираме и да се опитваме да “излъчваме” любов, това, което ще излиза от нас ще е само човешката любов, а тя както казахме е егоцентрична. Разбира се тази любов е необходима на този свят, защото представете си света без любов. Но не трябва да се забравя, че тази любов в даден момент може да се обърне в неприязън и омраза, както много пъти вече се е случвало също и във вашия живот.
Любовта с главно “Л” или Божията Любов е нещо, което ние не можем да опишем, защото това означава да опишем какво е Бог. И все пак в този свят съществуват същества, които излъчват в него тази Божия Любов. Това са същества подобни на Христос, които са станали едно с Бог и затова могат да излъчват Любов. Целта на човешкия живот е да станем като тях. За тази цел трябва да извървим Пътя, който Христос ни посочи преди 2000 г. Това е един вътрешен път, който няма нищо общо със старанията на окултизма и мистицизма. Това е Християнският Път, Последният Път, Пътят, който НЕ ВОДИ в огледалната сфера. Този Път загатва Христос на Никодим с думите: “Който не се новороди от Вода и Дух, няма да види Царството Небесно”. Ако в човека се новороди безсмъртната Божествена душа и се свърже с Духа, тя може да извърви Кръстния път на Христос до Неговото възкресение. Само една такава Божествена душа, която е едно с Бог, само един Божи син може да носи Любовта с главно “Л”, защото е едно с Бог. И ако казваме че притежаваме Любов, но в нас не е роден Божия син, лъжем сами себе си.
Вашите приятели от Духовната школа на Златния Розенкройц
Няма коментари:
Публикуване на коментар