Луната в хороскопа
Луната е един от трите най- важни фактора в хороскопа, заедно със Слънчевия знак и Асцендента. И макар да не може да се сравнява нито по размери, нито по най- вътрешно значение със звездата Слънце, около която обикаляме и която прави възможен живота ни на Земята, то този наш спътник играе огромна роля за нас като хора, за развитието ни и себеусещането ни. Неслучайно от земна гледна точка Слънцето и Луната изглеждат еднакви по големина.
Луната в хороскопа, доколкото можем да конкретизираме нейната широка функция, дава индикация за нашата емоционална природа, която прави връзката и с Душата ни. Луната- нейният знак, дом, фаза и аспекти, показва нашата инстинктивна същност, нашата нравствена природа, всичко предадено ни от рода, от майка ни, възпитанието ни, подсъзнателните ни сили, несъзнаваното начало в нас, връзката ни със средата, със земята, с родното ни място.
Лунната ни природа е като атмосферата, който носим около себе си, нашето обичайно настроение и емоционалност, както и начина, по който отразяваме, реагираме на чуждата емоционалност.
Спрямо стихията на Лунния ни знак- тя е по- огнена, въздушна, земна или водна и съответно с различните нюанси, които те дават. Това не е нашата най- вътрешна същност, център, но е много важна част от съществото ни. Обикновено хората по- лесно разпознават, дори без да ни познават по- сериозно, нашата Луна. Луната също така са нашите инстинктивни несъзнателни реакции, те са внедрени дълбоко в нас и когато са напълно изчистени, са във връзка с предвечната мъдрост на Майката Природа. По- дълбокия усет за нещата, самосъхранението, майчинската грижа, нуждите ни, желанията, както на тялото ни, така и на душата, женската интуитивност, умението да чуеш, да възприемеш какво казва природата и накъде ни води. Чрез лунния си знак ние проявяваме една естествена непосредствена мъдрост, благодарение на извечната ни памет от безброй наши съществувания преди сегашното. Ние не винаги съзнаваме тази така важна част от себе си, Лунната ни същност, която пряко ни свързва с Душевността ни. За това е нужно да я осветлим с лъчите на Слънцето в себе си, за да започнем малко по малко да я схващаме и опознаваме. Много психолози говорят за подсъзнанието и може би именно силите на Луната ни дават много сведения за него. Много е важно да разберем фазата на Луната, в която сме се родили, за да си извадим съответните изводи за връзката ни със средата, за съотношението между обективност и субективност в нас, за тенденцията ни- дали повече към екстровертна емоционална изява към света и обмен- растяща Луна, или към интровертно прибиране в по- вътрешния ни свят- намаляваща Луна; дали сме в процес на сеене или жънене. Фазите на Луната всъщност ни показват отношението между Слънцето и Луната , не само Луната сама по себе си, а нейната връзка с основния източник на живота. До 30-тата година Луната въздейства много силно, след което се наблюдава едно отслабване (особено при мъжете, защото жените, които са и майки, постоянно боравят по- интензивно с Лунната си природа), защото след 30- тата година Слънцето и неговата изява чрез Асцендента значително се засилват и човек става много по- съзнателен и започва да прави връзка с уникалността на Духа си, който е свободен от условията и по- скоро чрез неговите сили човек направлява и използва обстоятелствата, а не те него. До 30-тата година сме много по- обусловени като личности от родителите си, от тяхното възпитание и навици, които са ни създали, без дори да сме разбрали кое е уникално наше и кое е унаследено, обусловени сме от средата, в която също несъзнателно сме били потопени, от мястото, дори като географски дадености, където сме израснали, от водата и храната, които сме поемали. Разбира се, от по- духовна гледна точка, това изобщо не е случайно. Казва се, че Душата сама избира къде и при кои родители да се роди, спрямо това, което е необходимо да изживее, а и да преодолее. Винаги има неща за преодоляване, освен цялото богатство от качества, които се изливат върху нас от рода ни, изливат се и куп недостатъци, грешки, грехове, страхове. Интересно наблюдение е, че именно сме склонни да проявяваме най- вече недостатъците по Лунния си знак, отколкото по Слънчевия. Защото където ни е Слънцето, зодията, там сме някакси ок, светло е , ясно е, виждаме се. Винаги там, където съзнанието присъства, опасността от грешки е минимална. Обаче при нашето несъзнавано не е така. Да, бонусът е, че може да постъпим в ситуация с някаква по- дълбока сила, която ни дава подсъзнателната памет, обаче факт е, че от там извират много страхове, които нямат вече нищо общо с еволюцията ни, със сегашните условия и обстоятелства, които ако не обработим чрез мисълта си като хора и с чрез по- висшите си чувства и стремежи, ще се държим като глупави животинки бранещи се за живота си и за своето си, вместо като разумни и безстрашни индивиди, които имат вяра в Бог, в Промисъла на Вселената и т.н. Всъщност висшето на Луната е да дава вяра в тъмната нощ, като ни показва, че светлината я има, макар да не можем да я възприемем пряко. Вярата има общо с мисълта. Астрологията свърза Луната и с интелекта, именно по причина, че тя възприема светлината на Слънцето- безкрайното знание и ни го поднася в по- мека и приемлива форма, точно както чрез интелекта изучаваме малко по малко на порции части от Безкрайната Мъдрост. Тя сякаш трансформира много от космическите енергии и като истинска майка се грижи за Земята. Тя ни чисти- знаем, че процесите на чистене са пряко свързани с Луната, затова има толкова Лунни диети и практики за разкрасяване, тя регулира водата в организма, както и изобщо на планетата цялата нейна циркулация и жизнени цикли, женския цикъл, бременността, раждането- всичко е свързано все с Луната. Луната подпомага връзката на Душите ни със Земята, с материята и хармонира това трудно и противоречиво съжителство между духовете ни и телата ни. Много е важно да осмислим връзката между Слънчевия и Лунния си знак, бащата и майката в нашето вътрешно семейство. Защото още преди да имаме семейство на външен план, ние го имаме вътре в себе си и това не е игра на въображение, а истинска реалност. Когато хармонираме вътрешно Духа с Душата си (Слънце, Луна), ума със сърцето и волята си (Меркурий, Венера, Марс), тогава може да очакваме и благоприятни външни обстоятелства. Луната управлява 4-ти дом в наталната карта, най- вътрешния личен дом. И ни учи, че когато променим, възпитаме първо себе си, тогава и точно по този начин, ще повлияем и на света, а не обратно. Работата в коренната система ни обещава и хубави сладки плодове. Изучаването на рода ни, характера на предците ни, родното ни място, оглеждането ни в тях с цел да проследим произхода си, може да ни накара да се опознаем по един дълбоко- душевен начин. Защо точно тук сме се родили? Към какво ни води това, на какво ни е научило и ни учи, сливането и открояването с този тип енергии. Кога да ги използваме, кога да страним от тях, са все въпроси свързани с Луната и 4-тия ни дом. Но е много важно да се спускаме в дълбоките води на подсъзнанието ни, където дремят и демони между съкровищата, не ей така безразсъдно, неподготвени, а само и толкова, колкото е нужно и то с отправна точка на съзнанието към самоопознаване и израстване, а не от чисто любопитство и винаги със светлината на Слънцето- Свръхсъзнанието, Божественото. Подсъзнанието е почва, където може да сеем красиви мисли и чувства и да очакваме да покажат главичките си наяве, за да отгледаме вкусни и ценни плодове за храна на Душите ни!
(тази статия я писах преди доста години, със сигурност Луната крие още много тайни, но и точни съответствия с нашата психична природа
Луната е един от трите най- важни фактора в хороскопа, заедно със Слънчевия знак и Асцендента. И макар да не може да се сравнява нито по размери, нито по най- вътрешно значение със звездата Слънце, около която обикаляме и която прави възможен живота ни на Земята, то този наш спътник играе огромна роля за нас като хора, за развитието ни и себеусещането ни. Неслучайно от земна гледна точка Слънцето и Луната изглеждат еднакви по големина.
Луната в хороскопа, доколкото можем да конкретизираме нейната широка функция, дава индикация за нашата емоционална природа, която прави връзката и с Душата ни. Луната- нейният знак, дом, фаза и аспекти, показва нашата инстинктивна същност, нашата нравствена природа, всичко предадено ни от рода, от майка ни, възпитанието ни, подсъзнателните ни сили, несъзнаваното начало в нас, връзката ни със средата, със земята, с родното ни място.
Лунната ни природа е като атмосферата, който носим около себе си, нашето обичайно настроение и емоционалност, както и начина, по който отразяваме, реагираме на чуждата емоционалност.
Спрямо стихията на Лунния ни знак- тя е по- огнена, въздушна, земна или водна и съответно с различните нюанси, които те дават. Това не е нашата най- вътрешна същност, център, но е много важна част от съществото ни. Обикновено хората по- лесно разпознават, дори без да ни познават по- сериозно, нашата Луна. Луната също така са нашите инстинктивни несъзнателни реакции, те са внедрени дълбоко в нас и когато са напълно изчистени, са във връзка с предвечната мъдрост на Майката Природа. По- дълбокия усет за нещата, самосъхранението, майчинската грижа, нуждите ни, желанията, както на тялото ни, така и на душата, женската интуитивност, умението да чуеш, да възприемеш какво казва природата и накъде ни води. Чрез лунния си знак ние проявяваме една естествена непосредствена мъдрост, благодарение на извечната ни памет от безброй наши съществувания преди сегашното. Ние не винаги съзнаваме тази така важна част от себе си, Лунната ни същност, която пряко ни свързва с Душевността ни. За това е нужно да я осветлим с лъчите на Слънцето в себе си, за да започнем малко по малко да я схващаме и опознаваме. Много психолози говорят за подсъзнанието и може би именно силите на Луната ни дават много сведения за него. Много е важно да разберем фазата на Луната, в която сме се родили, за да си извадим съответните изводи за връзката ни със средата, за съотношението между обективност и субективност в нас, за тенденцията ни- дали повече към екстровертна емоционална изява към света и обмен- растяща Луна, или към интровертно прибиране в по- вътрешния ни свят- намаляваща Луна; дали сме в процес на сеене или жънене. Фазите на Луната всъщност ни показват отношението между Слънцето и Луната , не само Луната сама по себе си, а нейната връзка с основния източник на живота. До 30-тата година Луната въздейства много силно, след което се наблюдава едно отслабване (особено при мъжете, защото жените, които са и майки, постоянно боравят по- интензивно с Лунната си природа), защото след 30- тата година Слънцето и неговата изява чрез Асцендента значително се засилват и човек става много по- съзнателен и започва да прави връзка с уникалността на Духа си, който е свободен от условията и по- скоро чрез неговите сили човек направлява и използва обстоятелствата, а не те него. До 30-тата година сме много по- обусловени като личности от родителите си, от тяхното възпитание и навици, които са ни създали, без дори да сме разбрали кое е уникално наше и кое е унаследено, обусловени сме от средата, в която също несъзнателно сме били потопени, от мястото, дори като географски дадености, където сме израснали, от водата и храната, които сме поемали. Разбира се, от по- духовна гледна точка, това изобщо не е случайно. Казва се, че Душата сама избира къде и при кои родители да се роди, спрямо това, което е необходимо да изживее, а и да преодолее. Винаги има неща за преодоляване, освен цялото богатство от качества, които се изливат върху нас от рода ни, изливат се и куп недостатъци, грешки, грехове, страхове. Интересно наблюдение е, че именно сме склонни да проявяваме най- вече недостатъците по Лунния си знак, отколкото по Слънчевия. Защото където ни е Слънцето, зодията, там сме някакси ок, светло е , ясно е, виждаме се. Винаги там, където съзнанието присъства, опасността от грешки е минимална. Обаче при нашето несъзнавано не е така. Да, бонусът е, че може да постъпим в ситуация с някаква по- дълбока сила, която ни дава подсъзнателната памет, обаче факт е, че от там извират много страхове, които нямат вече нищо общо с еволюцията ни, със сегашните условия и обстоятелства, които ако не обработим чрез мисълта си като хора и с чрез по- висшите си чувства и стремежи, ще се държим като глупави животинки бранещи се за живота си и за своето си, вместо като разумни и безстрашни индивиди, които имат вяра в Бог, в Промисъла на Вселената и т.н. Всъщност висшето на Луната е да дава вяра в тъмната нощ, като ни показва, че светлината я има, макар да не можем да я възприемем пряко. Вярата има общо с мисълта. Астрологията свърза Луната и с интелекта, именно по причина, че тя възприема светлината на Слънцето- безкрайното знание и ни го поднася в по- мека и приемлива форма, точно както чрез интелекта изучаваме малко по малко на порции части от Безкрайната Мъдрост. Тя сякаш трансформира много от космическите енергии и като истинска майка се грижи за Земята. Тя ни чисти- знаем, че процесите на чистене са пряко свързани с Луната, затова има толкова Лунни диети и практики за разкрасяване, тя регулира водата в организма, както и изобщо на планетата цялата нейна циркулация и жизнени цикли, женския цикъл, бременността, раждането- всичко е свързано все с Луната. Луната подпомага връзката на Душите ни със Земята, с материята и хармонира това трудно и противоречиво съжителство между духовете ни и телата ни. Много е важно да осмислим връзката между Слънчевия и Лунния си знак, бащата и майката в нашето вътрешно семейство. Защото още преди да имаме семейство на външен план, ние го имаме вътре в себе си и това не е игра на въображение, а истинска реалност. Когато хармонираме вътрешно Духа с Душата си (Слънце, Луна), ума със сърцето и волята си (Меркурий, Венера, Марс), тогава може да очакваме и благоприятни външни обстоятелства. Луната управлява 4-ти дом в наталната карта, най- вътрешния личен дом. И ни учи, че когато променим, възпитаме първо себе си, тогава и точно по този начин, ще повлияем и на света, а не обратно. Работата в коренната система ни обещава и хубави сладки плодове. Изучаването на рода ни, характера на предците ни, родното ни място, оглеждането ни в тях с цел да проследим произхода си, може да ни накара да се опознаем по един дълбоко- душевен начин. Защо точно тук сме се родили? Към какво ни води това, на какво ни е научило и ни учи, сливането и открояването с този тип енергии. Кога да ги използваме, кога да страним от тях, са все въпроси свързани с Луната и 4-тия ни дом. Но е много важно да се спускаме в дълбоките води на подсъзнанието ни, където дремят и демони между съкровищата, не ей така безразсъдно, неподготвени, а само и толкова, колкото е нужно и то с отправна точка на съзнанието към самоопознаване и израстване, а не от чисто любопитство и винаги със светлината на Слънцето- Свръхсъзнанието, Божественото. Подсъзнанието е почва, където може да сеем красиви мисли и чувства и да очакваме да покажат главичките си наяве, за да отгледаме вкусни и ценни плодове за храна на Душите ни!
(тази статия я писах преди доста години, със сигурност Луната крие още много тайни, но и точни съответствия с нашата психична природа
