Характерът в картата: как Птолемей чете душата
Клавдий Птолемей създава първата систематична "психологическа" астрология, но думата подвежда, ако очакваме нещо близко до Фройд или до дълбочинната психология. Него не го интересува нито несъзнаваното, нито самонаблюдението. Интересува го поведението: как човек се държи с другите, как постъпва, когато е притиснат или възнаграден. С други думи, Птолемей описва характера отвън, така както би го оценил трети човек, а не отвътре, така както човекът сам би се описал пред психотерапевт.
Техниката е да се гледат Меркурий и Луната, тяхното положение, достойнството на техните управители по знак, и кои планети влизат в контакт с тях. Птолемей вярва, че душата може да се опише също толкова обективно, колкото и тялото. Разликата идва не от планетите, а от въпроса, който им задаваме. И тук, много зависи от щастливото или нещастното положение на планетата, не просто от нейната природа.
Сатурн: тежестта, която може да облагороди или да смаже
Добре поставеният Сатурн дава тежест на характера. Такъв човек е строг към себе си, с твърди убеждения, съсредоточен, верен приятел и надежден водач в трудни моменти. Дори в добро положение обаче Сатурн носи склонност към завист, алчност и скъперничество, а Птолемей добавя, че такъв човек е "бърз да наказва". Зле поставеният Сатурн е много по-неприятен: затворен в себе си, страхлив, способен на предателство, лишен от привързаност. Птолемей използва думи, каквито аз никога не бих употребил - наричайки такива хора "долни" и "безсрамни", а ние знаем, че Сатурн може да ни тласне и към занимания, от които по-късно се срамуваме.
Юпитер, когато подпомага Сатурн, изглажда грапавините му и извежда напред топлота и благородство. Марс, напротив, изостря грубостта и вулгарността. С Венера злонамереният Сатурн се насочва към междуличностните отношения: неприязън към жените, скованост, неприятен и необщителен нрав. Птолемей стига и по-далеч, твърдейки, че Сатурн с Венера може да направи човек богохулен и нечестив, сякаш цинизмът на Сатурн се сблъсква с житейската отвореност на Венера и от сблъсъка не остава нищо свято.
Юпитер: щедростта с цена, ако не е на място
Юпитер, като показател за качеството на душата, е далеч по-приятна планета. Естествената му щедрост, величие и възвишен дух пронизват характера, особено когато е добре разположен. Когато не е, се появява склонност да не изпълняваш обещаното, липса на добра перспектива и на онази чест, която Юпитер в по-добро състояние дарява. С Венера като помощник Юпитер придобива по-нежен, привързан нрав, но ако Венера е зле разположена, човекът може да стане повърхностен и лекомислен. Меркурий, добре разположен, добавя интелектуална острота и умение; зле разположен, превръща същия човек в бърборко с притъпен ум.
Марс: активният, готов за схватка
Марсианският характер е деен, готов за нападение. Представете си хокеист, който хвърля ръкавиците на леда, или футболен хулиган на трибуните: това е образът, който Птолемей описва през своя език. Марсианските хора са изобретателни и трудолюбиви, но склонни към коварство и грубост. Венера смекчава маниерите и добавя елегантност и привързаност, но ако е зле разположена, резултатът е груб развратник и прелъстител.
Венера: приятният характер, който може да се изроди в преструвка
Венерианският характер е далеч по-приятен и лесен за общуване. При добре разположена Венера човекът е елегантен, чаровен, изискан и с вкус. При зле разположена Венера същият човек става небрежен, боязлив и неразборчив. Меркурий, в добро състояние, добавя артистичност и красноречие; в лошо, склонява венерианския човек към фалш, скрити подбуди и ласкателство.
Меркурий: острият ум, който може и да сгреши
Меркурий сам по себе си дава схватливост, разсъдителност и бърза мисъл. При по-неблагоприятни условия меркурианските хора стават импулсивни, разсеяни, несигурни в преценката си и често грешат. Именно затова Меркурий никога не се гледа изолирано: неговото състояние и аспектите към него решават дали ще получим остроумие или объркване.
Слънце и Луна: общата рамка
Двете свeтила имат конкретни значения, но елинистическите астролози ги описват по-пестеливо от петте планети. Те са по-скоро общи показатели за цялата карта и за перспективите пред човека: дават представа за общото здраве, използват се при определяне продължителността на живота, а носят и философско, почти езотерично измерение.
Слънцето е цар или владетел, бащата, или лидер изобщо. То ръководи дневната секта, оприличава се на злато, свързано е със сърцето и дарява практическа мъдрост. Топло е и сухо, но нито едно от двете качества не достига крайностите, характерни за Марс. В древното предсказание Слънцето сочи промени в репутацията, честта и лидерската позиция на човека.
Луната сочи жените, преди всичко майката, но и роднините от женски пол, бавачките, хазайките, и жената, с която живееш заедно или си женен. Ударението пада върху домашното съжителство, а не непременно върху романтичната връзка. Птолемей вижда Луната като неразумната част на душата, защото тя е най-близката до тялото сред планетите. Като цяло Луната дава сведения за жизнената сила и телесното здраве.
Обобщение
Тук е разликата между хороскопа за забавление и системата, върху която се гради истинско четене на карта. Птолемей не гледа планетите като застинали етикети, добър Юпитер, лош Сатурн, а като променливи качества, чийто резултат зависи от мястото, достойнството и компанията, в която ги заварваме. Един и същ Сатурн може да е верен приятел или предателски настроен човек, в зависимост единствено от няколко градуса разлика в картата. Точно тази прецизност изгражда традиционната астрология. Който иска да види как точно неговата собствена карта разказва тази история - там е мястото.
Настоящият материал е изготвен самостоятелно, при използването на следните източници:
Claudius Ptolemaeus, “Математически трактат в четири книги” / “Тетрабиблос”, в превод на на Владимир Ненов, “Тетрабиблос или трактат по астрология в четири книги”, Изд. “Слънце”, 2000
Joseph Crane, “Astrological roots: The Hellenistic legacy”, print “The Wessex astrologer”, 2007
https://templeofourania.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар