събота, 21 септември 2019 г.

ТАЙНИТЕ НА АНГЛИЙСКИЯ ИНТЕРИОР


Eксцентрична смесица от мебели, тъкани и аксесоари в която се влюбваш

Свеж, смел, оргинален – това са трите думи, с които може да се опише английския стил на интериор, за който едно е сигурно – индивидуализмът е на пиедестал. Английският интериор никого не оставя равнодушен с фантастичните си модели, цветове и непредвидимост.
Коя е тайната на хармонията  на този стил при който максимализмът е доведен до крайност?
Жизнерадостната естетика е обединена от идеята, че всичко – от стените до чашките за чай трябва да е наситено с толкова идеи, колкото изящно изкуство. Липсва привързаност към идеята за съвършенство и еднопластовост.  За сметка на това са на почит причудливите колекции, глобалното влияние, родови реликви и хармония с природата.
  1. Комбинация от дизайни – английският стил е извел до съвършенство комбинирането на форми. В едно помещение смело се съчетават каре, райе, цветя, … Тайната на успеха е в това, да останете в една цветова палитра.

  1. Фантастични дизайни на животни – от изящни статуетки, през уникални бродерии,  до ножът за отваряне на писма – всичко е преднамерено и по оригинален  начин преплетено с природата и животните.


  1. Любов към синьото – но не кое да е синьо, а онзи непостижим нюанс, наречен патешко яйце, или Лора Ашли синьо – на името на знаменитата английска дизайнерка, допринесла много за разкриването на този феноменален нюанс за света.

  1. Живописни текстили– английските дизайнери умеят да се възползват от вековното английско изкуство в моделиране и производство на изящен текстил,  като боравят умело с цялата гама от възможни форми - от  геометрични, през модели вдъхновени от природата до такива имитиращи ефекта на акварел. 
  1. Вдъхновение от аристократичните традиции – Англия е страната, в която последният век аристократичните традиции не само се запазват, но съкровищата им са вдъхновение за най-актуалните тенденции в интериора и приложните изкуства. Осъвременени модели на дървена мебел от замъка Балморал, или варианти на прочутия диван Честърфиилд, или пасторалната детайлност на прочутите колекции английски порцелан. В днешните техно-времена носталгичните препратки  към историята са по-търсени от всякога.



  1. Никаква мода – индивидуализмът над всичко – английският стил не би бил такъв, ако не отразява в дълбочина персоналната история на обитателите. Той интегрира в едно  причудливи хобита, домашни любимци и спомени от пътешествия.

ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ/2



продължение:
"Широчината на ръката се определя от широчината на мозъка. По широчината на ръката се познава още, здрав ли ще е човек, или не.

*Двете ръце на човека не са еднакви: дланта на едната ръка е мека, а другата твърда, корава. Щом кожата на ръцете не е еднаква, това показва, че и възприятията на човека не са еднакви. Горната, косматата част на ръката е положителна, а вътрешната, гладката част на ръката е отрицателна. Характерът на човека се познава по долната част на ръката, т.е. по жената, как тя се проявява в къщи. Долната страна на ръката - дланта, е майката. Горната страна на ръката е бащата. Майката и бащата са Божествените съветници.

*Правилно е ръката отдолу и отгоре да бъде мека, не мекушава. Такава ръка е магнетична.
Меката, отпусната ръка говори за пасивност. Ръка с твърди, стегнати мускули говори за голяма активност и енергия в човека. Мързеливият няма мека ръка. Човек с груба, твърда ръка е егоист. Изкуство е да правиш ръката си и мека и твърда, според случая. Любовта се предава чрез мекота, а знанието и мъдростта - чрез твърдост.

*Движението на цялата ръка означава материалистическо състояние. Това показва, че материализмът взима надмощие в човека. Движението на китката показва надмощие на умственият свят. Движението на ръката от лакета надолу, показва надмощие на Духовният живот.

*Щом си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, изправи се и след 10-15 минути отчаянието ти ще мине.

*Във време на молитва дръжте ръцете си отворени, а не свити. Такава молитва не се приема. Тя създава лош контакт с разумният свят, а това води до лоши последствия.

*Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете. Това показва, че материалната страна е силно застъпена у тях.
Този, който държи ръцете си отзад, има нещо скрито. Един оратор, който държи ръката на гърба, това е скритост, подъл начин на пристъпване.

*Като давате пари на някого, гледайте дали този човек държи ръцете си нагоре, или надолу. Ако ги държи нагоре, ще върне парите, ако ги държи надолу, няма намерение да ги връща.

*Трябва да знаете, че щом турите ръката на челото, това е знак, че тази глава трябва да мисли. Да дигне човек ръката си нагоре, това означава, призоваване на разумните сили на помощ.

*Пляскането на двете ръце показва, че любовта и мъдростта на човека се съединяват в едно, за да създадат нещо хубаво.

*Когато защитава нещо, човек свива ръката си на юмрук, той го изнася вън и е готов да се бори. Добре е понякога човек да свива ръката си в юмрук, да се насърчава. Когато си отчаян, свий ръката си на юмрук и постави палците отгоре и кажи - тази работа ще се нареди добре. Палецът представя Божественият свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това означава - Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божественият свят.

*Когато някой отвори ръцете си и покаже дланите си, това е истински човек. Той иска да каже - Ето вие, гледайте, четете по мене, това съм аз.

*За да постъпва справедливо, да работи добре и безкористно, човек трябва да измива ръцете си по няколко пъти на ден, да бъдат винаги чисти."

<iframe width="789" height="592" src="https://www.youtube.com/embed/zENz9lEzpmg" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture" allowfullscreen></iframe>

петък, 20 септември 2019 г.

Астролог за 2019 г.

МИСЛИ и СЪВЕТИ от БЕСЕДИТЕ на П. ДЪНОВ


"Под ръце и крака разбираме органи за движение и работа. Ръката представлява преобразен квадрат: четирите пръста, без палеца, са четирите колела на колата, с която тя се движи. И човек е подобен на кола: с двете колела, т.е. с краката, той се движи по земята, с горните колела - ръцете, той пори въздуха.

*Ръката е израз на Божествената разумност в човека. Каквито са ръцете на човека, такава е и неговата правда.
През лявата ръка на човека преминава светлината. Каква енергия преминава през дясната ръка, не се знае. Знае се само, че енергията от дясната ръка, преминава в лявата.

*Ако искаш да бъдеш във връзка с едно земно течение, ще обтегнеш ръцете си, краката си, мускулите на цялото тяло само за секунди и веднага ще урегулираш теченията в себе си.

*Цялата ръка можем да я разделим на три части: китката представлява умственият човек. Това е духовният човек. От лакътя надолу, представлява чувственият човек. Значи чувствата играят най-важна роля. От лакатя нагоре, тази горна част на ръката представлява физическият човек.
Ако вземете отношението м/у отделните части на ръката 35:27:19, т.е дължината от рамото до лакътя, от лакътя до китката и дължината на китката, виждате една несъразмерност, която води до разочарования. Който има тези числа на ръката си, започва добре своите работи, но като дойде до средата или края, става нещо особено и той не дохожда до никакви резултати. Накрая работата се разваля. Това се дължи на числото, което действа на физическият свят.

*Всички ръце не са еднакво устроени. Онези хора, които обичат удоволствията, които обичат да си похапват, да си попийват, техните ръце са дебелички и много добре устроени. А онези хора, които са сатурнови типове, т.е. критици, те имат дълги, сухи, кокалести пръсти, с възли.
Има ръце, които дават, но има такива, които приличат на октопод, смучат. Достатъчно е да хванете ръката на човека, да познаете, какви сили се крият в него.

*Ако пипнете ръката на някого и усетите, че е студена, казвате, че кръвобращението на този човек не става правилно.

*Който има издути вени на ръцете си, показва, че човек иска да даде нещо. Ако вените са хлътнали навътре, човек няма какво да дава.

*Ако ръцете на човека са чрезмерно големи, това показва някаква аномалия. Малката, но добре оформена ръка показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека.

*Някой път ръцете са по-дълги. Това показва, че в миналото, дедите и прадедите на този човек са обичали да пооткрадват. Ако ръцете са по-къси от нормалната мярка, дедите и прадедите на този човек са обичали да убиват. Туй е констатирано в живота: у всички убийци ръцете са къси и дебели, а у всички крадци ръцете са дълги.

Ако признакът, че някой човек е крадец, съществува не само на ръцете, но още и на главата, и на лицето му, тогава може с положителност да се каже, че той е крадец."

Следва

Българите - най-древният народ на света!



2 MINUTE
READ

Българите са най-древният народ на света, а и единственият, който никога няма да изчезне. Най-силни и категорични са думите по този въпрос на Учителят и Слава Севрюкова.

От своя страна „Тайната книга на въпросите и отговорите” е малка, но изпълнена само с фактология книга, която реално бе написана от сивите кардинали, носили всеки ден фактология по различни въпроси, свързани със заличаване на български древности и духовни ценности. Затова ще завърша книгата с думи на политици от световна величина и древни автори, изречени за българите, България и българската култура. По този начин тези думи са и като вид благодарност за сивите кардинали на България, които не желаят да афишират себе си, но творят съкровената българска култура. Когато предлагам сведения на различни по-съвременни личности мисълта ми винаги ги обвързва и с туй, което и древни представители на света са изричали за българите:

“В България по времето на хан Крум не са съществували думи като лъжа, измама, измяна, предателство, алчност, завист, клевета и безотговорност.” – ( Мишел дьо Монтен)

„Само в Рая женската красота надминава тази на българските жени.“ – ( Адалудин Мухаммад Балхи – персийски поет от 12 век.)

„Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация.“ – ( Шарл дьо Гол – президент на Франция)

„Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация.“ – (Карло Чампи – президент на Италия)

“Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане!” – (Франсоа Митеран – президент на Франция)

“България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство” – (проф.Роже Бернар)

„Името „българин“ означава „мъдър, знаещ човек“ – (арабският пътешественик Абу Абдаллах ал Гарнати)

„Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.” – (руският писател Лев Толстой)

„Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.” – (арменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян от XVII век)

„Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“ – (Византийски тропарх X в.)

‎“БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.“ – (античният автор Магнус Феликс Енодий V в.)

„Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено.” (руският литературовед от XIX – XX в. О. М. Лернер )

„Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена” – (унгарският проф. Геза Фехер)

“О, Боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната” – (персийският поет Насири Хусрау)

“В сравнение с потомъка на Атила – Цар Сименон I, византийският император е изглеждал като парвеню!” – (академикът от Харвард Омелян Прицак)

„Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време“ – (италианският проф. Санте Грачоти)
самосъзнание.com

четвъртък, 19 септември 2019 г.

Тайната на родния Йерасулим – мистичната Кръстова гора






Каква е тайната на родния Йерасулим – мистичната Кръстова гора? Откъде идва силата му?
Легендата гласи, че на Кръстова гора е скрита частица от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос. Никой не знае къде е точното място на светинята, но вярващите са сигурни, че един ден той ще се покаже.

На Кръстова гора има голям кръст с не по-малко любопитна история. Според разказите на последователи на Петър Дънов в началото на 30-те години на миналия век Учителя пратил свой последовател – Йордан Стойчев, бай Данчо, да открие местността Кръстова гора в Родопите. Дънов му разказал, че това място е много свързано с освобождението на България от турско царство. Тук, казвал Дънов, живели 300 монаси. Те постоянно се молили и работили за освобождението на България. Турците нападнали манастира им и ги избили до крак.

В разказа си Дънов твърдял, че името Кръстова гора идва от това, че на всяко дърво имало поставен кръст – символ на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договорът за „Европа без граници“, казвал Дънов.
Бай Данчо открил мястото. Той имал развити сетива и виждал повече от обикновен човек. Бог му казал да вземе и да пусне два бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света Троица“ и олтар.

По това време в София се разболяла тежко сестрата на царя – княгиня Евдокия. Царят пратил да питат Учителя Дънов как да се излекува княгинята. Учителя казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора, там да преседи един месец и ще оздравее от епилепсията, която има“. Военният, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест. Царят наредил да закарат и него на върха. Княгинята и момчето оздравели. Тогава Дънов казал, че за благодарност двамата трябва да направят кръст, тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него.

На 1 май 1939 г. на връх Кръстов е донесен 66-килограмов метален кръст, изработен със средства, поделени между цар Борис III и подполковник Величков. В присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов.

Бай Данчо посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.

Кръстът е откраднат в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век. Рязан е на две места. 7 месеца го нямало, след което свещениците го намерили с бележка. „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми“, пишело на листа.

Източник самосъзнание.com

Единственият живот, единствената Светлина, единствената Свобода произтичат от Любовта




1 MINUTE
READ
Ако вие разбирахте Божия Закон, ако имахте такава Любов към Бога, детинска – животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате Любовта, която носи противоречие. Обикне ви един ваш приятел и вие мислите, дали само вас обича или и другите обича. Много естествено, ако вашият приятел е мъж или жена, най-първо той обичаше майка си, после баща си, после братята си, сестрите си, чичовците си. Ти си последният дошъл от някъде и мислиш дали само тебе обича. Преди тебе обичаше крушите, ябълките. Казваш само мене ли обичаш. Не само тебе, това е неразбиране на Любовта. Ти се радвай, че този човек обича баща си. Защото ако обича баща си, ще обича и тебе. Като обича майка си ще обича и тебе. Като обича брата си ще обича и тебе. Ти не считай, че ти си първият човек, когото той обича. Ти не считай, че като срещнеш някого, че го обичаш и че за пръв път го обичаш. То е заблуждение. От там произтичат противоречия.

Единственият, Пръв, Който ни е обикнал, то е Бог. И първият, Когото ти обичаш, то е Бог. Ако ти не обичаш Бога и ако първо Бог не те е обикнал, и ако ти не си го обикнал: Няма никакво знание, няма никаква светлина, няма никаква свобода. Единственият живот, единствената Светлина, единствената Свобода произтичат от Любовта, която Бог е имал към тебе. Единственото приемане на Любовта, светлината и свободата, е когато ти си обикнал Бога.
Източник