петък, 18 октомври 2019 г.

САКРАЛНИЯТ СМИСЪЛ НА ЧИСЛАТА (ЧАСТ 1)



числа
От дълбока древност числата играят важна и многостранна роля в живота на човека. Древните хора са им приписвали специални и свръхестествени свойства – едни числа са вещаели щастие и успех, други можели да предизвикат удар от съдбата.
В много култури, особено вавилонската, индуистката и питагорейската – числото е начало на всичко. Признати специалисти в приложението на числата са били древните индийци, египтяни, халдеи. При китайците нечетните числа са ян – небе, неизменност и благоприятност; четните числа са ин – земя, изменчивост и неблагоприятност.
В християнството до ученията на св. Августин и Александър символизмът на числата бил развит слабо.
Класическа, или Питагорейска школа
Основоположник на европейското учение за числата бил Питагор, на когото се приписва изказването „Светът е построен върху силата на числата“. В неговата школа познанието на числата се явявало първа степен по пътя към езотеричното знание.
Числата според Питагор имат както количествени, така и качествени черти. Изучавайки свойствата на числата, питагорейците първи обърнали внимание на законите за тяхната делимост. Те разбили всички числа на четни – „мъжки“, и нечетни – „женски“, или иначе „гномони“, и – което е много важно – на прости и съставни.
Питагорейците наричали съставните числа, представени във вид на произведение на два множителя, „плоски числа“, и ги изобразявали във вид на правоъгълници, а съставните числа, представени във вид на произведение на три множителя – „телесни числа“, като ги изобразявали във вид на паралелепипед. Простите числа, които не може да се представят във вид на произведение, те наричали „линейни числа“.
За съвършени питагорейците смятали такива числа, които били равни на сумата на своите делители (изключвайки самото число), като например 6=1+2+3  или 28=1+2+4+7+14.
Съвършените числа не са много. Сред еднозначните това е само 6, сред двузначните, тризначните и четиризначните – само 28, 496 и 8128.
Две числа, притежаващи такива свойства, че сумата на делителите на едното от тях се равнява на другото, се наричали „дружествени“.
След това гръцката нумерологична система била заимствана от европейците. Практически всяка световна религия има свои „свещени числа“, а всяко число символизира определено значение.
Цифрата 0
Има същия символизъм, както и празния кръг, който сочи както отсъствието на смърт, така и на абсолютния живот, намиращ се вътре в кръга.
За Питагор нулата е съвършена форма.
В даоизма нулата символизира пустота и небитие.
В будизма – пустота и безтелесност.
В исляма – символ на божествената същност.
В Кабала – безграничност, безпределна светлина, единение.
Цифрата 1
Означава първичното единство, началото, Създателя.
Цифрата 2
Означава двойственост.
По Питагор диадата е разделено земно същество.
В будизма двойката е двойствеността на самсара, мъжкото и женското, мъдрост и метод, сляп и куц, обединени за да виждат пътя и да вървят по него.
В Китай това е ин, женското, земно, неблагоприятно начало.
В християнството – Христос има две природи: Бог и човек.
В еврейската традиция – жизнена сила.
В Кабала – мъдрост и самосъзнание.
В индуизма – двойственост, шакта – шакти.
В исляма – дух.
Цифрата 3
Идеята за триединството е в основата на много древни философски и религиозни учения. С тройката се свързва триизмерността на пространството: дължина – ширина – височина; трите фази на веществото: твърдо тяло – течност – пара; триединството на времето: минало – настояще – бъдеще; на човека: тяло – душа – дух; асъщо раждането, живота и смъртта; началото, средата и края; миналото, настоящето и бъдещето; трите фази на Луната; триединството на света. В много религии горният свят е небето, средният – земята, долният – водата.
Тройката е небесно число, символизиращо душата. Това е числото на успеха и късмета.
В християнството: Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух; единството на тялото и душата в човека и Църквата. Трите ипостаси – това е догмата на Троицата, което се явява отличителна особеност на християнството от исляма и юдаизма. Затова числото 3 е свещено число в християнството.
В Библията се говори за трите дара на влъхвите за Христос като Бог, Цар и Изкупителна жертва, трите образа на Преображението, трите изкушения, трите отричания на Петър, трите кръста на Голгота, трите дни на смърт на Христа, трите явления след смъртта, трите качества, или богословски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.
В Кабала тройката символизира разбирането, както и триединството между мъжкото и женското начало и обединяващото ги взаимно разбирателство.
В индуизма – Тримурти, троичната сила на творението, разрушението и съхранението; разнообразните тройки божества; трите колела на лунната колесница.
В Япония Трите съкровища – това са огледалото на меча и скъпоценността; истина, мъжество и състрадание.
В китайския йероглиф „ван“ (три хоризонтални черти, съединени с вертикална) това означава думата „княз“, горната хоризонтална черта символизира небето, долната – земята, средната – човека, който от името на небето управлява земята.
Във фолклора се срещат три желания, три опита, три царства, три вещици, три феи (две добри и една зла).
Трикратни са и наздравиците. Тройката означава също изпълнение. Безброй тройки на божества и силите. Триединни лунни божества и троични богини изобилстват в семитската, гръцката, келтската и древногерманската религия.
Основният символ на тройката е триъгълникът. Три свързани пръстена или триъгълника символизират неразривното единство на трите лика на Троицата. Други символи са тризъбец, хералдическа лилия, трилистник, три мълнии, триграми. Лунните животни често са триноги, олицетворявайки трите фази на Луната.
Цифрата 4
Четворката означава цялостност, съвкупност, пълнота; четирите посоки на света; годишните времена, ветровете, страните на квадрата.
В питагорейството четворката означава съвършенство, хармонична пропорция, справедливост, земя. Четири е числото на клетвата на питагорейците.
В християнството числото 4 е числото на тялото, докато числото 3 символизира душата. Четири реки на рая, Евангелието, евангелиста, главните архангели. Четирите бащи на църквата, великите пророци, главните добродетели (мъдрост, твърдост, справедливост, умереност).
Четирите вятъра, носещи Единния Дух, четиримата ездачи на апокалипсиса, тетраморфите (синтез от силите на четирите стихии).
Четворката е символичното число на Стария завет. Четирите реки на рая, образуващи кръст, четирите посоки на Земята и т.н. се срещат в символиката почти навсякъде. Четворката може да се изобрази с четирилистник, а също с квадрат или кръст.
В будизма Дървото на Живота има четири клона, от неговите корени текат четирите свещени реки на рая, символизиращи четирите безгранични желания – състрадание, привързаност, любов, безпристрастност; четирите посоки на сърцето.
В Китай четворката е число на земята, която символизира квадрат. Четирите реки на безсмъртието. Четири е четно, инско число. В китайския будизъм – четирите небесни стражи, охраняващи всяка посока на света.
В Египет четворката е свещено число на времето, слънчева мярка. Небесният свод се крепи на четири стълба. Четири погребални урни, поставени от четири страни около покойни, се охраняват от четиримата синове на Хор, които са свързани с четирите посоки на света.
В еврейската традиция това е мярка, благодеяние, разбиране. При индианците в Америка това число се използва най-често като четирите посоки на света. Четирите вятъра се изобразяват с кръст и свастика. Ритуалните и обредните действия се повтарят четири пъти.
В Кабала четворката означава памет. Четирите свята на кабала, четирите посоки в пространството и четирите йерархични нива на Тора.
В индуизма четворката е съвкупност, пълнота, съвършенство. Творецът, Брахма, има четири лица. Храмът е разположен от четирите страни на квадрата, символизиращ ред и завършеност. Четирите татви, четирите тела на човека, четирите царства на природата (животинско, растително, минерално и царство на ума), четирите Юги. В играта на зарове четворката означава печалба. Четирите касти, четирите двойки противоположности.
В ислямската традиция четворката олицетворява принципа: творец – световен дух – световна душа – изначална материя. Те съответстват на четирите свята на Кабала. Има още четири ангелски същества, четири дома на смъртта.
инфо: megavselena.bg

Най-впечатляващите дами с кралско потекло по света

Автор: Весела Ангелова

от HiNews
   



Рания от Йордания Кралицата на Йордания е известна с работата си в сферата на образованието, здравеопазването, младежта, овластяването на общността и диалога между културите. От съпруга си, крал Абдула бин ал-Хюсейн, тя има четири деца – двама синове и две дъщери. Има почетна магистърска степен по международно сътрудничество от „University of Rome“.

Кейт Мидълтън и Меган Маркъл може да са положили големи усилия, за да станат членове на английското кралско семейство, но по целия свят има короновани жени, които до голяма степен са непознати и неутвърдени. Стилът, уравновесеността и безупречният им моден вкус, поставят тези жени в една категория, независимо дали носят корони на главите си или не.

Други, в този списък, са известни точно с обратното на класата, елегантността и скромността на Кейт и Меган. Някои от тези кралски особи се отдадоха на доста непристойно поведение. И това, че Кейт и Меган са далеч по-известни, не означава, че са най-интересни.
Вижте красивите принцеси и историите им в галерията ни!
сн. hooch.net/Wireimage
Сириванавари от Тайланд Тайландската принцеса е сред 20-те най-горещи кралски особи за 2009 според „Forbes“. Израснала във Великобритания с майка си, сега тя живее в Тайланд с баща си и дядо си. Тя е на 32 и е запалена по конната езда и висшата мода.
Сириванавари от Тайланд Тайландската принцеса е сред 20-те най-горещи кралски особи за 2009 според „Forbes“. Израснала във Великобритания с майка си, сега тя живее в Тайланд с баща си и дядо си. Тя е на 32 и е запалена по конната езда и висшата мода.
Майра Майдиха от Малайзия Тунку Майра е принцесата на Малайзия и дъщеря на крал Бесал Кечира от Негери. Омъжена е за съпруга си Искандар Джафър-Гревс повече от 10 години. Тя притежава компания за организиране на събития и е страшно популярна сред висшето общество.
Майра Майдиха от Малайзия Тунку Майра е принцесата на Малайзия и дъщеря на крал Бесал Кечира от Негери. Омъжена е за съпруга си Искандар Джафър-Гревс повече от 10 години. Тя притежава компания за организиране на събития и е страшно популярна сред висшето общество.
Мери Датска Мери Датска е съпруга на принц Фредрик, който е пръв претендент за трона. Родена в Австралия, Мери се запознава със съпруга си в кръчма в Сидни, а историята им е истинска любовна приказка. Кралската двойка вече има четири деца.
Мери Датска Мери Датска е съпруга на принц Фредрик, който е пръв претендент за трона. Родена в Австралия, Мери се запознава със съпруга си в кръчма в Сидни, а историята им е истинска любовна приказка. Кралската двойка вече има четири деца.

Моза бин Насер от Катар Шейха Моза бин Насер е една от трите жени на бившия емир на Катар – Хамад бин Халифа. Тя притежава бакалавърска степен по социология и е удостоена като почетен доктор по хуманитарни науки от „Virginia Commonwealth University“. Има множество чуждестранни почести и сред съпругите е избраната да представлява половинката си на международни събития и събрания.
Моза бин Насер от Катар Шейха Моза бин Насер е една от трите жени на бившия емир на Катар – Хамад бин Халифа. Тя притежава бакалавърска степен по социология и е удостоена като почетен доктор по хуманитарни науки от „Virginia Commonwealth University“. Има множество чуждестранни почести и сред съпругите е избраната да представлява половинката си на международни събития и събрания.

Принцеса Сонам от Бутан Бутанската принцеса има диплома от Станфордския университет и магистърска степен по право от Харвард. Тя е дъщеря на четвъртия крал на Бутан и е женена за съпруга си от 2009. Тя е главен политически играч и настоящ президент на Националния правен институт в Бутан.

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

Кеворк Кеворкян






ВАНГА, ЛЕВЧЕВ, КЕНЕДИ

Сега, покрай смъртта на Левчев, се сетих, че имам едно много ценно интервю с него – от 2003-а.
През изминалите години доста неща бяха опоскани от него от разни „автори“ – особено за Ванга. Предлагам ви тъкмо фрагментите, които се отнасят за нея.
***
/интервюто/
- Навремето каза в “Събеседник по желание”, че времето е надежда…
- Да, даже ти го написах тогава.
- Обаче има един въпрос на Макс Фриш: “Може ли омразата да роди надежда?”
- Според мен, не, или във всеки случай не добра надежда. Нашата грешка беше, че заложихме на омразата - тя не ражда добри надежди.
- Още около надеждите. Надяваш ли се на отвъден живот?
- Честно казано, не.
- Не заслужаваш ли?
- Не ми е ясна тази материя. Има такъв живот обаче, очевидно има. Успореден ли е, отвъден ли е, какъв е, не мога да ти кажа, но има такъв. Но защо трябва да се надявам на него?
- Откъде имаш знаци за това?
- Ванга беше такъв знак на човек, който може да говори с друг свят. Как ще го наречеш, е друг въпрос. Тя виждаше това, което ние не виждаме.
- Кое беше последното, което ти каза Ванга?
- Преди смъртта си тя стана доста неконтактна, доста трудна и когато се виждахме, мълчахме. Тя ми определяше кога да дойда пак, но практически разговор не се получаваше. Спомням си в един от последните разговори, който беше много тягостен, тя ме предупреди, че идва лошо време.
- Как точно го каза?
- Лошо, лошо, идва много лошо. Когато запитах какво става, какво е лошото, тя ми отговори: “Парите сменят своето място”.
- Своето място?
- След като са минали добри и лоши времена, ще ти кажа, че едва ли някой може да ми даде по-точна дефиниция на това, което е станало. Парите смениха своето място.
- Къде отидоха?
- От едно общество в друго. Пък, разбира се, от едни ръце в други.
Ванга беше възрастна сляпа жена. Тя виждаше това, което ние не виждаме, но не виждаше онова, което ние виждаме. Тя можеше да падне в една дупка, тя трябваше да бъде водена. Тя беше в ръцете на службите. Къщата й беше пълна с микрофони, хора я пазеха, пускаха едного, друг не пускаха и т.н.
Но тук бих ти разказал една история. Веднъж заведох Джон Чийвър при нея. Почти съжалявам за този експеримент. Има стенограма от преводачката Илинда Маркова с разрешението на Ванга. Ванга посрещна този голям писател, той е от ранга на Гор Видал, с когото ти разговаря скоро. Посрещна го с няколко приказки за живота му, които го убедиха, че тя знае много неща, и даже го поуплашиха.
След това за моя голяма изненада го попита дали познава Жаклин Кенеди. Той каза: “Да.” - “Можеш ли да й предадеш нещо от мен?” - “Да, мога”. - “Кажи й да дойде при мене и аз ще й кажа кой е убил мъжа й, т.е. президента Кенеди”. Той каза: “А не може ли вие да дойдете, или по друг начин да стане?” Тя каза “не”. Те не й даваха често пъти до Мелник да отиде! “Но ако тя, Жаклин Кенеди, не е наблизо, аз не мога да дам този отговор”, каза Ванга.
/След време, в един от разговорите ни, Левчев се сети и за друго.
Жаклин Кенеди си била ангажирала за цял месец апартамент в хотел „София”, но така и не я пуснали да дойде.
„Кой, нашите идиоти ли? – попитах. – Че защо, тъкмо щяха най-после да научат нещо съществено?”
„Как нашите! Какво говориш! Американците!“/
/продължение на интервюто/
В края на срещата с Чийвър Ванга изведнъж му заговори нещо, което мен дори малко ме подразни. “А какво има - казва - в твоя куфар?” - “Нищо няма. Има ризи, вратовръзки“. Има - казва Ванга - и други работи”. Когато се прибрахме в София, куфарите на Джон Чийвър бяха изчезнали. Побеснях, разбира се, наругах, когото можах. Куфарите бяха намерени. А един от тези, които намериха куфарите, ми каза: “Имаше наркотик вътре”.
- Какво искаш да кажеш? Слушали са разговора ли?
- Разбира се. Естествено, че са го слушали.
- А наркотика?
- Вероятно той е употребявал наркотици. Той е бил преди това алкохолик, това всеки го знае, цяла Америка го знае.
- Кой избягваше да ходи при Ванга?
- Тези, които ги беше страх. Тя често пъти се е смяла, питаше ме: “Този защо не идва?” После сама ми отговаряше, странна приказка имаше: “Щото му е мръсно чорапчето”. Какво значи това, и досега не знам. Но има хора, които се страхуваха от нея и те могат да продължат да се страхуват..
- И казваш, че тя е едно от свидетелствата за отвъдното?
- Да, да. Тя казваше неща, които човек не ги знае. Тя твърдеше, че чува гласове. Аз мисля, че съм го казвал това, то предизвика доста разправии, сега пак ще предизвикам разни приказки…
- Нищо. Да са живи и здрави.
- Аз я питах един път защо не ни предупреди за смъртта на Людмила Живкова. Тя каза: “Това не ми беше казано”. Известно е, че тя чуваше гласове, но мисля, че имаше и вътрешно зрение.
- А времето какви въпроси изсипа в чинията ти?
- Времето изсипва в чинията ми много неприятни въпроси. Защо толкова зле живеят хората, имаме ли право да търпим, да мълчим? Когато говорихме за Ванга, ти ме запита за нейните последни думи. Всъщност аз не ти отговорих на този въпрос. Нейните последни думи бяха след едно дълго мълчание. Аз седях до нея. Накрая тя каза: “Няма страшно”. Не зная на кого го казваше тя. На себе си ли говореше, на мене ли? Към кого бяха адресирани тези думи? Но много бих желал те да се отнасят за България. За тези хора, които се опитват да живеят достойно. Искам да им кажа, че тези думи “Няма страшно” се отнасят за тях. Не знам дали имам право.
- Кой ще открадне България. Мислил ли си върху това?
- Не. Могат да се откраднат блага и други неща, България - не. Няма страшно.
- Има един девиз: “Приличай на британец, мисли като евреин”. На кого да приличаме и като кого да мислим?
- Аз искам да мислим като българи и да приличаме на себе си.
***
/Фрагменти от книгата „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“/
Отвъд мистерията, в случая с Ванга има и нещо друго. Безбройните човешки истории, които е трябвало да изслушва, не са ли я унижавали по някакъв начин? Как е страдала? Изглежда, никой не я попита за това. Просто я натоварваха със собственото си страдание, и толкова.
Руската поетеса Ахматова казала веднъж, че на човек трябва да му издигнат паметник там, където той е най- много унижаван.
Значи, Рупите е това място.
Ето каква представа имам за феномени като Ванга. След среща с нея, човек би трябвало „да стане сам за себе си въпрос”/ Св.Августин/.
Бяха ме спрели от „Всяка неделя”, мотаех се несретен, но и обичан от много приятели.
Веднъж Невена Коканова/ тя беше от тези приятели/ реши да ме води в Рупите. Заедно със Златкова, тогава директор на Дома на киното, и режисьора Павел Павлов.
Пристигнахме. Сестра й ни посрещна и ни заведе в задното дворче.
Ванга седеше на припек, и веднага ни започна. Най-напред Павел, сетне и другите. Почти не слушах, струваше ми се недискретно. Но изведнъж Ванга кресна срещу мен: „Какво прави Иван Славков?” /той още беше шеф на телевизията/.
„Ами, добре е” – смутолевих, което си беше самата истина.
„И той ще дойде!” – отсече Ванга, и продължи с другите.
След доста време, пак по същия неочакван начин, изглежда бе усетила, че нямам желание да я разпитвам за себе си, и то пред толкова хора, пак кресна: „Ти ще стоиш още 10 години в телевизията!”
Сякаш ми го заповядваше. Напуснах телевизията в края на 90-а година. И едва доста време след това си дадох сметка, че Ванга бе познала съвсем точно.
Всеки човек е абсолютно уникален сам по себе си. Дори отпечатъците на милиарди хора не се повтарят, какво остава за цялото същество.
Какъв товар тогава е носела тази жена.
И дали й е било интересно с тези, които най-много са я обсебвали?
Едва ли.
А са я използвали зверски. Дори и по държавна линия. Най-редкия талант, експлоатиран по най-дивашкия начин. С опашки, билетчета и пр. И пазачи, разбира се.
Невена бе доволна от подмятането на Ванга /”Ще стоиш още 10 години в телевизията”/, обаче аз продължавах да й мрънкам за интервю. И тя от своя страна, по неподражаемия начин, по който ухажваше всички, също настояваше.
Накрая се разбраха Ванга да си почине след обяда, и сетне ще я запиша.
Междувременно, някой се обади по телефона, нещо казаха на сестра й, и всичко пропадна. После се смилиха, пак имаше телефонно обаждане, и успях да запиша разговорите по време на целия обяд на касетофон. Имаше знаменити неща. И сега се учудвам, как съм се сетил да й задам един иначе банален въпрос: „Виждала ли си Христос”?
После, на връщане, нейде към Владая, Невена, която караше отпред, внезапно спря. Спрях и аз. Тя ме изчака да отида при нея, отделихме се настрани, и ми каза по своя си начин, на който не можеш да устоиш: „Кево, трябва да ми дадеш касетата. Не ме карай да ти обяснявам, дай ми я!”
Върнах се при колата си, взех касетата и без повече приказки и я дадох.
Ето какъв отговор даде Ванга на въпроса за Христос:
„Той няма фигура. Това е едно огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е виждал Бог, да знаеш, че не е вярно.”
Нищо от направеното за Ванга не може да се сравни с фантастичния филм на Невена Тошева. Той е отпреди близо 50 години.
През 1985-а занесох този филм в Москва. Готвехме поредното излъчване оттам на „Всяка неделя”. Репортерът Боре Ангелов бе влязъл под кожата на Джуна, известна съветска екстрасенска, генерал-майор от КГБ по изричното нареждане на Брежнев, на когото тя държеше очите отворени.
Джуна, впрочем, също е световен феномен с доказани качества. Тя не искаше да участва в предаването, макар че може би по-скоро се глезеше. Аз пък нямах време за губене с генерал-майори, макар и източни красавици. Имах друг проблем – исках Джуна да ми помогне да осигуря за участие поетът Евгений Евтушенко – друг съветски глезльо, иначе чудесен поет.
Направих сложна комбинация, достойна за КГБ. Борето докара в българския хотел в Москва, където се бяхме настанили, Джуна, а тя доведе със себе си Евтушенко. Той не можеше да й отказва нищо, понеже тя лекуваше болното му дете. Вечеряхме, сетне ги поканих в апартамента си и пуснах филма за Ванга.
И изведнъж, както кротко си гледахме, Джуна побесня. Заръкомаха необуздано, а крясъците й сигурно са стигнали до Кремъл. Борето се уплаши и се хвърли да я успокоява. „Спокойно, гълъбче – казваше й той. – Стига си махала с ръце, че ще падне полюлея!”
Погледнах нагоре, той наистина се беше заклатил застрашително.
Постепенно Джуна започна да говори членоразделно и стана ясно следното: тя побесняла, защото Ванга предсказвала „лоши неща”, това не било справедливо и хуманно и пр. съветски дивотии.
Нищо подобно, разбира се, доколкото знам, Ванга никога не си е позволява подобно нещо.
Просто, едно чудо се беше срещнало с друго. Малко по малко всички се успокоиха.
Ето как Ванга е „предсказвала” лошото.
Фрагмент от разговора ми с Величка Маркова, съпруга на легендарния футболист Георги Аспарухов – Гунди:
К.К.: Търсили ли сте срещи с Ванга в ония години?
В.М.: Мисля, че той се е виждал с нея, може би през 1964 година, когато с националния отбор са били в Петрич. Но той никога не ми даде категоричен отговор.
Един път казва – да, видяхме се, друг път – не. Но аз след смъртта му разбрах от негови приятели, че тя не го е приела.
Казала му: „Виж, момче, какъв хубав сняг вали навън, иди и се радвай на природата”.
К.К.: Преценяваш ли това като някакъв знак?
В.М.: Да, сега го преценявам като страшен знак.”
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.