Празникът на Празниците – Всичко за Всеки ден на Велика Седмица и Възкресение
•
Възкресение Христово
Всичко за празника
ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА
Историята, Пожелания, Любопитно, Българските дати, Скъпоценните яйца на Фаберже, Рецепти, Как празнуват в България и другите сега и преди
“Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!” Евангелие от Лука 24:5,6
Наближава първият и най-големият от празниците на новозаветната църква – Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.
Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване”), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало честването му при евреи и християни съвпадало по време. През 325 г. на Първия вселенски събор в Никея е взето решение
Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара.
Източната православна църква, в т.ч. българската, ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие.
Само пoнякога двата Великдена (православният и католическият) съвпадат по дата.
ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА
Последната седмица преди Възкресение, която идва, се нарича Страстна (наречена още Седмицата на страданията). Тогава се припомнят събитията от последната седмица от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.
Всеки ден от тази седмица се нарича Велик — Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.
Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици и са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение.
В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо,
може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.
ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК е символ на премахването на материалното от духовното и на загубата на душата (човещината).
За този ден евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище
.
15. Дойдоха в Иерусалим Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: “домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи”? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
Във Велики понеделник Църквата прославя св. праведен патриарх Йосиф (St. Patriarch Joseph the All-comely) – предобраз на Иисус Христос и син на Яков. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден на езичниците. На този ден Църквата също ни предлага да размислим и над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. Т.е. ако не се стремим да вярваме и да имаме добродетели и не принасяме духовни плодове и ние ще “изсъхнем”, душата ни ще изсъхне. ”Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън” (Мат. 3:10).
ВЕЛИКИ ВТОРНИК е символ на безкористното дарителство и човешката милост, на раздаването на знания, на големеенето.
На този ден се чете и притчата за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души.
Този ден е за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим (да даряваме) – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Напомня ни, че трябва “да бодърстваме и да не униваме”, и да държим светилниците си запалени (очите си отворени) в очакване на Божествения Жених. ”Светило за тялото е окото” (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ‘”маслото е милостинята или всичките ни добри дела”(св. Йоан Златоуст). На този ден Църквата ни припомня също и притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. “14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, но и тази за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език “милост” се произнася “елеос”. Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение (игнориране на околните).
“Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски, – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното“. А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива.
Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго.
ВЕЛИКА СРЯДА е символ на предателството, както и на унищожаването на “силните-слаби” хора, извън и различни от управляващите.
Велика сряда ни припомня за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа и омивайки нозете Му със сълзите си.
В деня на Светата и Велика сряда (ПРЕДАТЕЛСТВОТО) се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху Спасителя в дома на Симон Прокажени. Иисус й прощава и за нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние, да бъдем искрени в това, което правим и да “помажем” Господа, ако се наложи.
Велика сряда се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Иисус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците.
Зловещият заговор. Припомняме си и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос, когато Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние не предаваме Христа или някого чрез нашите дела?
“И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от… дванайсетте. И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите как да им Го предаде” (Лука 22:3-4).
Това, което е особено поразително в Юда, че във време на своето близко приятелство с Господа, той по живот е бил съвсем същият, както и другите Апостоли. С тях той ял, пил, пътувал, нощувал, с тях слушал поученията и видял чудесата на Господа, с тях търпял всички нужди, проповядвал. Нито Апостолите, нито друг някой се е усъмнил в него. Вътре в душата на Юда е зреело онова, което през всичкото време не е показвал.
“Не се хвали с никакви дела и никакви подвизи. Но ако ти си проникнал в самата глъбина на твоето сърце и си убил загнездилата се там змия, която трови всички проявления на твоя живот, тогава благодари на Господа.” (Mакарий Египетски)
Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол. Тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка.
Общата тема на първите три дни от Страстната седмица е краят на света и съдът Христов.
ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК (+English)– символ на тайните важни събития, на “затворените общества”, на “клетвата и посвещаването във вярност” и отново на предателството
След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.
На Велики четвъртък си спомняме четири събития: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда. Господ Иисус Христос установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.
Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет Евангелия, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота и всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
“Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. А аз? А ти? Ако не умееш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кандидат за Юда. Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек. Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.” /Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе./
Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (вижте по-долу).
ВЕЛИКИ (Разпети) ПЕТЪК – денят на раздвоението на човека –символ на подлоста на хората, на страданието на предадените човеци, на саможертвата в името на наследниците и спасение на обществото
Разпети петък. Най-тъжният ден за християните. На този ден Иисус Христос е разпитван, осъден и разпнат на кръст, умира, като най-позорен разбойник. Човечеството е осъдило Бога на смърт!
На Велики Петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК – МИНАВАМЕ “ПОД МАСАТА”) се припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла “Разпни Го”, му издал тежка присъда. А само преди дни същата тази тълпа го зовяла “Осана”. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. В петък никой не подхваща каквато и да е работа. В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ”масата”. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често.
Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ”гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя ПЛАЩАНИЦАТА – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението.
Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите,за да ни напомня, че очакваме великия ден. По време на вечерното богослужение на Велики Петък Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. След това, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в “гроба” в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Т.е. “под масата” можем да минем през деня в петък, и в събота.
ВЕЛИКА СЪБОТА е символ на силата и вечноста на духа на човека, и на безстрашието и постоянството в борбата с лошото, на безотказната вяра и надежда, на победата на заслуженото добро и правилното
Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден. Всъщност, както добре знаем – нощта събота срещу неделя – тази на Възкресението.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек – вместо царска корона – трънен венец, вместо престол – позорен кръст! Но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери.
Това ще се случи на другия ден – Неделята, наречена с най-краткото име – ВЕЛИКДЕН. За разлика от римокатолиците нашата Православна Църква не разглежда слизането на Христа в ада като “частен фрагмент”. Църквата ни не приема, че то е “еднократно” действие, но и не учи, че Христос слиза в ада многократно. Христос пребивава в него със Своето спасително действие, със Своята спасителна енергия неизменно.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата. В дванадесет часа се пее канонът на Велика Събота и свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне (или Спасовден, 40 дни след Великден). Точно в полунощ и извън Храма, при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Свещенослужителите са сменили тъмните си великопостни одежди с бели пасхални, което символизира триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: “Христос Воскресе!”; Отговорът трябва да е “Воистина воскресе!”. Това служи като поздравление и през следващите 40 дни.
Още в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. По възможност запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком у дома и ако имат кандило се запалва с нея, което е било изгасено през цялата изминала седмица. На следващата сутрин хората отново ходят на църква, в която няма служба и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си.
Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др. /вижте по-долу рецепти/.
Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на “живота на света” в смъртта. Бог, Който желае всички да се спасят и достигнат до познание на истината, сторил всичко възможно за спасението на човечеството. Човешкото естество е вече освободено и единствено условие за спасението на човека се явява неговото собствено желание.
НЕДЕЛЯ Е ВЕЛИКДЕН – ПРАЗНИКЪТ НА ПРАЗНИЦИТЕ
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На Велики четвъртък и Великата Събота боядисваме Великденските яйца. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с 1-то боядисано яйце, най-често червено, прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Обикновено в същото време се пече Великденски хляб в които се добавят нечетен брой яйца. Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).
Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.
През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки.
В един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. – Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смърта, но и на безсмъртието, на възпроизвеждането на поколенията даващо и вечния живот, на надеждата, докато свят светува.
The Brera Madonna (the Pala di Brera, the Montefeltro Altarpiece, Brera Altarpiece, 1472-1474) in the Brera Gallery in Milan, by Piero della Francesca (Piero di Benedetto)
The Brera Madonna (the Pala di Brera, the Montefeltro Altarpiece, Brera Altarpiece, 1472-1474) in the Brera Gallery in Milan, by Piero della Francesca (Piero di Benedetto)
Ако не сте успяли да боядисате яйчица, то ще получите такива в Църквата.
На “разпети петък” се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.
В събота преди полунощ, започва службата в православната църква.
На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.
Неделята и понеделник и вторник следващата седмица са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.
Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница (40 дни) традиционният поздрав е “Христос возкресе!”, като се отговаря “Воистина Воскресе!” (… а не “мерси подобно 
)
Свежи весели великденски пожелания
*Честит Великден! Много любов,здраве,късмет и кошница пълна с яйца и козунак!*
*Честит Великден! Да ти е леко сърцето и тежък джоба!*
*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*
*Честито Възкресение Христово! Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота ни!*
*Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*
*Честит Великден! Пожелаваме много здраве, шарено настроение и усмивки. Весел празник!*
*Радост и много щастливи изненади! Желаем Ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за Вас!*
*Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.
*Хората казват, че не всеки ден е Великден, но аз ти пожелавам за теб да бъде.*
*Днес е Великден, Христос возкресе и на земята радост донесе! Слънцето грее, бият камбани, в топла молитва всички са сбрани, а вкъщи чака софра готова с бели краваи, с покривка нова.*
*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*
*Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*
*С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!*
Три календара объркват общата дата за Великден: Лунен, Юлиански и Грегориански
Защо се разминават дните на източния и западния Великден?
На Първия вселенски църковен събор през 325 г. в град Никея различия няма – приемат се догмите, каноните и “Символът на Вярата”. Съборът решава и Възкресение Христово да се чества в неделния ден след пролетното равноденствие. съборът постановява Възкресение Христово да се празнува винаги след еврейската Пасха и никога заедно с него. Защото не може Възкресението да е преди разпването. (Христос е разпънат на кръст на хълма Голгота в Ерусалим в петък, на 25 март 33 година. Било е по време на празника Пасха. В неделя на 27 март, точно в полунощ, е възкръснал.) Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Пасха, той да бъде отслужван един месец по-късно. Правилото е просто, но кога настъпват пролетта и първото й пълнолуние? Проблемът идва от различията между лунния календар, с който си служат евреите, и Юлианският календар, отброяващ времето в Римската империя.
С вековете пролетното пълнолуние се е преместило и избързва с 4 дни. Юлианският календар също е неточен и натрупва разминавания от 13 дни. През 1592 г. папа Григорий XІІІ заменя Юлианския календар с Григорианския. Натрупаната грешка се коригира, като времето се измества с 10 дни напред. У нас това се прави на 1 април 1916 г., когато грешката е от 13 дни. При корекцията българите се събуждат от 1-и на 14 април. Григорий коригира и пасхалното пълнолуние по астрономическото. Православната църква е категорично против реформите. Това е причината да се разминават по дати източният и западният Великден.
През 1968 г. нашата православна църква приема Григорианския календар за датите на постоянните църковни празници, но за Възкресението се ръководи от догмите на Никейския събор. Пролетта, приведена по Григорианския календар, настъпва на 3 април, а пасхалното пълнолуние идва 4 дни след астрономическото. Ако православното пасхално пълнолуние настъпи след 2 април, а астрономическото се падне в дните от седмицата – неделя, понеделник или вторник, както е тази година, източният и западният Великден съвпадат. Ако източноправославното пълнолуние настъпи след 2 април и астрономическото пълнолуние се падне в дните от седмицата – сряда, четвъртък, петък или събота, западният Великден се празнува една седмица по-рано от православния.
По традиция всяка година деца търкалят яйца пред Белият дом за Великден. ФОТО: Белият дом
