Левин М.Б.
В космоса всичко се подчинява на закона за Ритъма: всеки процес се състои от фази, които по естествен начин следват една друга, като никоя не може да се прояви извън установения ред или да изпревари предшестваща. Така и животът на човека има фази, които са в закономерна последователност, както дните от седмицата или сезоните.
НАЧАЛО НА ФАЗИТЕ
Фазите започват на осмия ден от живота на новороденото и продължават до смъртта. Защо на осмия? Защото през първите седем дни процесът на раждане на детето все още продължава. То се намира на средата на пътя между Небето и Земята. Физически се е появило, но за душата са необходима още седмица време, за да навлезе в земния живот.
СМИСЪЛЪТ НА ФАЗИТЕ НА ЖИВОТА
Какво се случва в периода на всяка фаза? – Детето се обучава. Както във всеки един училищен клас, то трябва да научи нещо важно, което ще бъде полезно за душата в нейния космически път. Сигурно се забелязали, че човек почти не притежава безусловни рефлекси и инстинкти. Когато се ражда едно жребче, час по-късно то вече е на крака и следва майка си. Това е инстинкт, който е имплементиран в него, както програма в компютър - включваш и тя работи. За човека обаче е необходимо да научи почти всичко и това отнема много дълго време. Защо? Наистина ли не е било възможно да се улесни човешкото същество? – Не, защото инстинктът е непроменим по своето естество и може да бъде заменен единствено с друг, като това изисква работата на много поколения. А ако човек се учи сам, тогава той може да променя това, което е усвоил; може да расте и да се отказва от заучени навици, както и да развива нови умения.
От многото способности, които може да придобие, човек притежава седем главни, които са основа за всичко останало. Малко по малко, от осмия ден на живота си той започва да ги усвоява. Но за всяка от тях си има време. Както в училище: всеки предмет се учи в съответния клас и не може да бъде изтеглен напред. Няма как да изучавате литература, без да можете да четете и пишете. Така че, в човешкия живот фазите на развитие следват в определен ред, който не може да бъде променян.
От многото способности, които може да придобие, човек притежава седем главни, които са основа за всичко останало. Малко по малко, от осмия ден на живота си той започва да ги усвоява. Но за всяка от тях си има време. Както в училище: всеки предмет се учи в съответния клас и не може да бъде изтеглен напред. Няма как да изучавате литература, без да можете да четете и пишете. Така че, в човешкия живот фазите на развитие следват в определен ред, който не може да бъде променян.
Продължителността на всяка фаза е седем години.
От раждането започва периодът на Луната и завършва на 7 години;
Следва този на Меркурий - от 7 до 14 години;
Периодът на Венера е от 14 до 21 години;
Този на Марс е от 21 до 28 години;
Следва периодът на Слънцето - от 28 до 35 години;
След него е Юпитер - от 35 до 42 години.
Сатурн - от 42 до 49 години. С него приключва нашето (средно) училище.
Следва този на Меркурий - от 7 до 14 години;
Периодът на Венера е от 14 до 21 години;
Този на Марс е от 21 до 28 години;
Следва периодът на Слънцето - от 28 до 35 години;
След него е Юпитер - от 35 до 42 години.
Сатурн - от 42 до 49 години. С него приключва нашето (средно) училище.
Човек, преминал успешно всички етапи, изучил всички „предмети” от програмата, става наистина зрял и може да се смята за завършил „средното училище на живота”.
После идва пълноценният живот на един развит възрастен.
А какво се случва, ако някой не може успешно да завърши даден клас? – Той няма да се формира като пълноценен човек. Повечето вътрешни проблеми, психични отклонения, житейски трудности са свързани именно с факта, че някоя от фазите не е преминала както трябва. В бъдеще може да се навакса, но това ще изисква съзнателни усилия.
А какво се случва, ако някой не може успешно да завърши даден клас? – Той няма да се формира като пълноценен човек. Повечето вътрешни проблеми, психични отклонения, житейски трудности са свързани именно с факта, че някоя от фазите не е преминала както трябва. В бъдеще може да се навакса, но това ще изисква съзнателни усилия.
КАКВИ СА ТЕЗИ СПОСОБНОСТИ, КАКВИ СА ТЕЗИ ФАЗИ И КАКВИ ПРЕДМЕТИ СЕ ИЗУЧАВАТ ВЪВ ВСЕКИ КЛАС?
Преди да започна да говоря за фазите на човешкия живот, искам да разкажа за един интересен феномен на човешката психика. Веднъж, на семинар в академията, говорих за това как едно дете вижда родителите си и че има деца, на които винаги им липсва топлина и ласка. Тогава един студент (а нашите студенти са предимно възрастни хора) каза: „Не изпусках ръката на дъщеря си до петгодишна възраст, грижех се за нея денонощно, а след като тя порасна, започна да разказва на всички, че се чувствала като изоставено дете!“ - Защо? Има особеност в човешката психика, която психолозите откриват в края на XIX век. Оказва се, че извънредно рядко хората влизат в създали се ситуации напълно неутрални, открити и необременени. В повечето случаи човек е предварително настроен за определения характер на случващото се и е в готовност да реагира по съответен начин. Представете си как пристъпвате на първото стъпало на един не функциониращ ескалатор в метрото и очаквате да ви подхване нагоре, като дори се отпускате. В същата секунда разбирате, че той не мърда, но несъзнателното отношение, установката е по-силна. (*установка - предварителна нагласа).
НАШИТЕ ОЧАКВАНИЯ
Подобен тип очаквания с редки изключения присъстват преди всяка ситуация. Например, изпитали сте разочарование в любовта - партньорът ви е напуснал. В следващата връзка влизате със скрит страх и очакване, че този път отново ще ви изоставят. Новият ви приятел е съвсем друг човек, но отношението към партньорството като такова е предварително формирано вече. Най-често установката е резултат от предишен опит.
Но астролозите твърдят, че има вродена предразположеност към формирането на нагласи, която се определя от положението на планетите към момента на раждане. Малкият човек, който все още няма опит, има предиспозиция към нагласи, които засягат най-важните области на живота. След това започва да работи избирателното възприятие: онова, което съответства на очакването, се възприема лесно и се помни дълго време, но това, което не отговаря на очакванията, вниманието не го улавя и лесно се забравя. Ако очаквате от партньора си, че ще бъде хладен и няма да проявява необходимото към вас отношение, с голяма вероятност ще пропускате множеството жестове на внимание, но ще бъдете много придирчиви към всяка една, дори единствена проява на невнимание: „Знаех си, че мъжете не са способни на топлина и грижа!“, си казвате. Дори повече от това, всичко, което отговаря на очакванията, ще се възприема по-ярко и акцентирано. Всички междинни, ежедневни, случайни прояви винаги ще се тълкуват по посоката на очакването. Дори човек сам ще създава ситуации, които да потвърждават неговите установки. Ако очаква, че към него ще се отнесат зле, той ще се държи по начин, който в крайна сметка ще предизвика негативно отношение. Но и положителните нагласи също се потвърждават. Установките определят целия живот на човека!
Но астролозите твърдят, че има вродена предразположеност към формирането на нагласи, която се определя от положението на планетите към момента на раждане. Малкият човек, който все още няма опит, има предиспозиция към нагласи, които засягат най-важните области на живота. След това започва да работи избирателното възприятие: онова, което съответства на очакването, се възприема лесно и се помни дълго време, но това, което не отговаря на очакванията, вниманието не го улавя и лесно се забравя. Ако очаквате от партньора си, че ще бъде хладен и няма да проявява необходимото към вас отношение, с голяма вероятност ще пропускате множеството жестове на внимание, но ще бъдете много придирчиви към всяка една, дори единствена проява на невнимание: „Знаех си, че мъжете не са способни на топлина и грижа!“, си казвате. Дори повече от това, всичко, което отговаря на очакванията, ще се възприема по-ярко и акцентирано. Всички междинни, ежедневни, случайни прояви винаги ще се тълкуват по посоката на очакването. Дори човек сам ще създава ситуации, които да потвърждават неговите установки. Ако очаква, че към него ще се отнесат зле, той ще се държи по начин, който в крайна сметка ще предизвика негативно отношение. Но и положителните нагласи също се потвърждават. Установките определят целия живот на човека!
Може ли да се направи нещо с тези предварителни нагласи? Има ли начин да се променят?
Именно това ще бъде разгледано в статията, а именно КАК СЕ ФОРМИРА ЧОВЕКЪТ И КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ ПРОЦЕС.
Именно това ще бъде разгледано в статията, а именно КАК СЕ ФОРМИРА ЧОВЕКЪТ И КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ТОЗИ ПРОЦЕС.
ПЪРВАТА ФАЗА НА ЖИВОТА – ЛУНА
Най-първата фаза на живота, която започва от раждането, е тази на Луната. Тя продължава 7 години и за този период детето извърша огромен труд: учи се да живее в този свят, също и да управлява тялото си. Тогава се формират всички водещи нагласи и на първо място начинът, по който детето ще възприема света: какъв е той и как се отнася към него. Светът може да бъде добър, хората да са приятелски настроени и топли - това е една нагласа. А може да бъде опасен и агресивен и за да оцелее, винаги трябва да е нащрек. Може да бъде студен свят, в който всеки е безразличен към другия и никой не те обича.
ФАЗА НА ЛУНАТА - ВЛИЯНИЕТО НА МАЙКАТА
Всеки човек има своя нагласа, свое отношение към света, което се формира, именно по време на лунната фаза. Преди всичко Луната представлява образа на майката. Майката е първият ни свят, в който се съдържаме още преди раждането. След като се родим, отново се потапяме в нея, но вече не физически, а психически – живеем в нейната аура, заобиколени сме от любовта, топлината, грижата й, както някога в утробата. Отношението към майчината фигура формира това към света. Ако на детето са му липсвали нежност и внимание, когато порасне, ще бъде предпазливо с хората, ще сдържа чувствата си, ще се страхува да се открие: „Хората са студени и безразлични към мен“. Разбира се, то няма да озвучава това и дори невинаги ще си го мисли, защото нагласата не се осъзнава - тя се крие в подсъзнанието. Но именно това несъзнавано очакване ще определя поведението му спрямо другите, или поне в началото на всяка промяна (когато преминава в нов клас, на нова работа, запознава се с нови хора). След време, след като се сближи с някого, може да почувства повече увереност и да си помисли, че той е по-специален, а останалите са все така студени и безразлични. Но обичайно ще се държи много предпазливо, недоверчиво, на дистанция, няма да позволява на друг да се доближи до него и всеки пореден път ще затвърждава убеждението си, че целият свят е студен и безразличен – това е механизмът, чрез който работи потвърждението на нагласата.
ЛУНА В НАТАЛНАТА КАРТА
Изглежда, че всичко е просто - достатъчно е майката да е топла и грижовна и детето ще расте открито и дружелюбно. За съжаление, начинът, по който възприемаме както майка си, така и света, зависи много от положението на Луната в наталната карта. Луната пропуска през себе си всички впечатления, идващи отвън, като на тях тя наслагва и свой собствен отпечатък. Представете си прозорец на стая: ако стъклото е розово, целият свят ще изглежда розов, ако е тъмно, тогава и отвън всичко ще ви се струва мрачно. С ДРУГИ ДУМИ, ЛУНАТА ЗАДАВА ВРОДЕНАТА НАГЛАСА, А ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С РЕАЛНАТА МАЙКА, МОЖЕ ДА Я ВИДОИЗМЕНЯ. Но често установката се оказва по-силна и детето вижда само това, което я потвърждава, а другото не. Затова трябва да контактуваме с него, имайки предвид вродената му нагласа. Дори да не е възможно изцяло да я променим, поне може да бъде смекчена или подсилена, в зависимост от това дали е отрицателна или положителна.
Ето защо е толкова важно да се консултирате навреме с астролог, докато психиката на детето е пластична и все още подлежи на въздействие. По-късно, когато се оформи, ще бъде много трудно нещо да се променя.
Ето защо е толкова важно да се консултирате навреме с астролог, докато психиката на детето е пластична и все още подлежи на въздействие. По-късно, когато се оформи, ще бъде много трудно нещо да се променя.
УМЕНИЯ, КОИТО СЕ ПРИДОБИВАТ ПО ВРЕМЕ НА ЛУННАТА ФАЗА
До 7 годишна възраст, ако се развива хармонично, едно дете вече е научило всичко, което е трябвало да усвои по време на лунната фаза. То повече или по-малко адекватно възприема света около себе си, знае как да се адаптира към него, управлява тялото си и може достатъчно добре да изрази своите мисли и чувства. Разбира се, все още е далеч от съвършенството, но основата е положена. На нея то може да гради умения, свързани с реч, контрол на тялото, мислене, емоции, петте сетива, т.е. всичко, от което се нуждае, за да живее. Виждаме, че първата фаза е най-важната: ако нещо в нея се наруши, ще отнеме много време и големи усилия, за да се поправи. Ето защо е толкова важно да се подпомогне детето в неговото пълноценно развитие - това е основната задача на родителите през първите седем години. По време на лунната фаза се залагат първоначалните нагласи на всички останали фази, тоест всички планети трябва да получат достатъчно храна за своето по-нататъшното развитие.
ЛУННАТА ОБВИВКА
От първостепенно значение е самата Луна да се формира хармонично, защото играе ролята на обвивка, която пази човека през целия му живот. Под нейна протекция, човек взаимодейства с околния свят. Ако е твърде крехка, всички външни влияния ще проникват през нея: човек ще бъде прекалено зависим от другите хора, податлив на внушения; без усещане за сигурност и защитеност ще бъде боязлив; ще се страхува не само от хората, но и от всичко ново, необичайно, променящо се. Ако пък черупката е прекалено твърда, за него ще бъде трудно да установява контакт с други хора, с природата, ще бъде инертен, ще има трудности да се приспособи към новата среда и ще се страхува от промени. Родителите и родителския дом подхранват тази защитна аура. Именно тяхната топлина, любов, грижа, обич зареждат с енергия формиращата се детска защита. Затова през първите години от живота си, детето трябва да „се напълни до пръсване“ с родителско внимание, като на първо място с това на своята майка. В началото на живота си трябва да бъде с нея, в краен случай - с баба си. Разбира се, това е идеалният вариант. Бащата също е важен, тъй като всеки от родителите зарежда детето със собствен тип енергия.
ЗАЩИТНАТА АУРА НА ДЕТЕТО
Мъжките и женските енергии коренно се различават и не са взаимнозаменяеми. За формирането на аурата са нужни и двата типа енергии, затова в семейство с един родител тя се формира „изкривено“. Подобен ефект може да възникне, когато единият от родителите често липсва. Важно е дори не физическото присъствие, а психическият контакт с детето, непосредственото участие в живота на семейството, защото говорим за аура, а тя се нуждае от психична енергия. Вече на по-късна възраст, човек може да завърши формирането на аурата си, но това няма да е лесно. Ако не притежава достатъчно заряд от противоположния пол, тогава такава формация може да се постигне чрез брака. Жената ще намери съпруг, който да замени липсващия й баща, а мъжът - майка. Но такива бракове често са нестабилни или нехармонични, защото в тях няма равноправно партньорство.
Разбира се, много неща могат да се коригират и астрологията познава необходимите за това средства, но е най-добре, когато формирането се постига без забавяне в сроковете, установени от природата. Тогава следващите фази ще преминават много по-успешно, тъй като всяка от тях зависи от предишните.
Разбира се, много неща могат да се коригират и астрологията познава необходимите за това средства, но е най-добре, когато формирането се постига без забавяне в сроковете, установени от природата. Тогава следващите фази ще преминават много по-успешно, тъй като всяка от тях зависи от предишните.
ВТОРА ФАЗА – МЕРКУРИЙ
Фазата на Меркурий започва от 7 и продължава до 14 години. По време на нея практичният ум на човека, неговият интелект трябва да завършат формирането си. Умът представлява най-уникалната способност на човека. Именно той го отличава от животното. В него са заложени разнообразни способности. Благодарение на него можем да възприемаме света наоколо, да го анализираме, да обобщаваме отделни процеси и явления и да ги сравняваме. Способни сме да оценим красотата и хармонията - това е естетическо мислене. Можем, следвайки определени правила, да правим изводи, да извлечем скритото от явното - това е логическото мислене. На ума принадлежи и нашата интуиция, творческото ни въображение и способността да предвиждаме бъдещи събития.
СПОСОБНОСТИ НА УМА
Най-елементарната способност на ума е тази да прави разлика между обекти и явления и да ги сравнява. Тя присъства дори и при най-простите форми на живот, та нали и те трябва по някакъв начин да отделят ядливото от отровното, да разпознават опасностите, да различават своите от пришълците и т.н. Това е най-простият, естественият (природният) ум. Някой може да възрази, като каже, че това е инстинкт, но инстинктът също е ум, който работи автоматично и се предава по наследство на целия вид. Човек също има природен ум, той се включва на лунния етап и през първите 7 години достига своя максимум на развитие.
Малко по-късно започва да работи интелектът. Това е по-високо ниво на ума, което позволява на човека да преминава от конкретни, прости факти към абстракции; да създава сложни умствени структури, да установява асоциативни вериги между привидно напълно различни явления. Интелектът може да познае целия свят на формите, на неодушевената природа. Разбира се, той не е способен на всичко, но за това ще стане въпрос по-късно. Развитият интелект е мощен инструмент и е напълно достатъчен за изучаването дори на най-сложните дялове в математиката и естествените науки. Логиката и философията за него също са достъпни. Активното развитие на интелекта започва в периода от 7 месеца до 5 години, заедно с това на речта – всичко зависи от вродените способности на детето. Но във възрастта от 7 до 14 години интелектът се развива интензивно и достига своя максимум.
Малко по-късно започва да работи интелектът. Това е по-високо ниво на ума, което позволява на човека да преминава от конкретни, прости факти към абстракции; да създава сложни умствени структури, да установява асоциативни вериги между привидно напълно различни явления. Интелектът може да познае целия свят на формите, на неодушевената природа. Разбира се, той не е способен на всичко, но за това ще стане въпрос по-късно. Развитият интелект е мощен инструмент и е напълно достатъчен за изучаването дори на най-сложните дялове в математиката и естествените науки. Логиката и философията за него също са достъпни. Активното развитие на интелекта започва в периода от 7 месеца до 5 години, заедно с това на речта – всичко зависи от вродените способности на детето. Но във възрастта от 7 до 14 години интелектът се развива интензивно и достига своя максимум.
ФАЗА НА МЕРКУРИЙ – НАЧАЛО НА УЧЕНЕТО
7 или 8 години е най-подходящата възраст за започването на системно обучение. Дотогава нуждата от мама все още е твърде голяма. Съвременната тенденция да се започне образованието на едно дете възможно най-рано няма основание. До 8 година детето трябва да се възпитава само чрез игри, без да му се възлагат учебни отговорности, тоест без оценки и домашни, както и без задължително присъствие. А самият процес на обучение е необходимо да се придържа към това да пробуди интереса на детето към ученето, а не натрупването на знания да бъде водещо. Ако на детето му харесва да учи, то само ще може да си набави необходимите знания на всякаква възраст. Затова то трябва да е уверено в своите способности. Ето защо е важно да не се претоварва преждевременно, в противен случай тежестта на ученето може да се усеща като непосилна и да се формира негативна нагласа, която ще се отрази на цялото по-нататъшно образование. Ако детето притежава изключителни способности, тогава от игровата форма то само ще премине към регулярната. В останалите случаи загубата на време, каквато изглежда, че има, ще бъде уплътнена с по-развитата за възрастта способност за учене. Игровата форма ще даде на детето самочувствие, което е най-важното.
ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ИНТЕЛЕКТА
Както казахме, около 14 годишна възраст интелектът почти завършва развитието на онази част от човешкия ум, която е свързана с Меркурий. Интелектът на един 60 годишен академик почти не се различава от собствения му интелект, когато е бил на 14 години. Това е добре известно на математиците и физиците: един 14 тийнейджър е способен да изучи сложни модели в науката. След тази възраст човек се учи да управлява своя интелект, изучава натрупаните от човечеството знания, но самият интелект се развива много малко.
Развитието на ума може да се сравни с това на физическото тяло. Към момента на раждането всички органи трябва да бъдат напълно оформени, в противен случай детето няма да може да живее. Новороденото ще се научи да управлява тялото си, ще расте, но структурата и анатомията няма да се променят, като само с времето може да се влошават. Така е и с интелекта - до края на меркурианската фаза неговата структура е сформирана. Възможно е да има пречка, поради която това да не може да се случи навреме. Тогава до края на живота си човек ще живее с умствен дефект. Най-критичният случай е този на вродената умствена изостаналост, когато потенциалът на ума е много по-нисък от средния. Но по-често се случва друго - вроденият потенциал на интелекта да не е по-нисък от средния, та дори да е по-висок, но по някаква причина да не достигне своя максимум до края на втората фаза. В такъв случай ще бъдат необходими съзнателни и постоянни усилия това да се компенсира.
Развитието на ума може да се сравни с това на физическото тяло. Към момента на раждането всички органи трябва да бъдат напълно оформени, в противен случай детето няма да може да живее. Новороденото ще се научи да управлява тялото си, ще расте, но структурата и анатомията няма да се променят, като само с времето може да се влошават. Така е и с интелекта - до края на меркурианската фаза неговата структура е сформирана. Възможно е да има пречка, поради която това да не може да се случи навреме. Тогава до края на живота си човек ще живее с умствен дефект. Най-критичният случай е този на вродената умствена изостаналост, когато потенциалът на ума е много по-нисък от средния. Но по-често се случва друго - вроденият потенциал на интелекта да не е по-нисък от средния, та дори да е по-висок, но по някаква причина да не достигне своя максимум до края на втората фаза. В такъв случай ще бъдат необходими съзнателни и постоянни усилия това да се компенсира.
Обикновено такива нарушения зависят от две неща:
• връстници и среда, в която детето е попаднало на съответната възраст;
• това как е преминала първата фаза.
• връстници и среда, в която детето е попаднало на съответната възраст;
• това как е преминала първата фаза.
Нарушението най-много ще засегне втората по важност способност, свързана с Меркурий, а именно тази да общува с хората, да възприема и да изразява себе си (да дава). Способността за изучаване на абстрактни науки от лунната фаза зависи слабо. Но умението за взаимодействие с хората я касае пряко, защото Луната формира отношението към света. Поради това се срещат често хора, които са много талантливи в науката или изкуството, но абсолютно нищо не разбират от реалния живот. А е толкова важно да умеем да водим диалог, да чуваме хората и света и свободно да изразяваме себе си. Ако аурата, която се е развила по време на лунната фаза, е слаба, тогава човекът ще бъде податлив на внушения, неспособен критично да оцени получената информация, ще се доверява на твърде много слухове, клюки, вестници и телевизия и няма да може да развие независима гледна точка. При твърде плътна аура интелектът ще чува само това, което е свикнал, и едва ли ще възприема новото, като отклоненията най-вече ще се проявят в сферата на способностите за създаване и поддържане на контакти с хората. През този период средата на връстниците влияе върху развитието толкова силно, колкото семейството и педагозите. Затова, изборът на подходяща среда може частично да коригира нарушенията на първата фаза.
ТРЕТА ФАЗА – ВЕНЕРА
По време на предишната фаза човек се учеше да установява отношения с другите хора, но в меркурианските връзки емоционалният компонент играе второстепенна роля. Това са отношения със съседи, съученици, колеги, не твърде близки приятели. Понякога познанства по интереси или бизнес контакти. Те могат да бъдат продължителни, но изключително рядко биват дълбоки. Такива взаимоотношения често се променят при премествания, смяна на работа. Но способността за установяването им е една от най-важните основи на социалния живот.
ТИЙНЕЙДЖЪРСКИ БУНТ
След фазата на Меркурий, започва тази на Венера, в която човек се научава да обича друг човек. Продължителността й е от 14 до 21 години. Това е повратна точка в развитието - ненапразно психолозите и социолозите отделят пубертета в специална категория. През този период настъпва раздялата с родителите и то не социалната, а астралната. До момента детето е живяло в семейната аура, напълно психически потопено в нея, както в една утроба. Емоционалната или астралната зависимост от семейството, астралната връзка със семейното пространство са играли ролята на пъпна връв. Сега, около началото на фазата на Венера, емоционалното тяло на човека трябва да е формирано и е време да напусне тази психическа „утроба“. Тийнейджърският бунт представлява процеса на излизане от матката, на скъсване на емоционалната пъпна връв, свързваща подрастващия с неговите родители.
Тийнейджърският негативизъм представлява усилието да се преодолее психическата зависимост от родителите. В древните култури е имало посвещения, които помагали да се премине през този процес на формиране. В нашата култура подобни ритуали не се практикуват и тийнейджърът се оправя както може. Обществото и родителите възприемат негативно поведението на подрастващия, като се опитват да го сложат в обичайната рамка. А самият той не разбира какво му се случва. Новородено дете не знае как да контролира тялото си, трябва му дълго време, за да се научи на това изкуство. Ръцете и краката му се движат произволно, като често може да се нарани. Така и тийнейджърът трябва да се научи да управлява внезапно пробудените си емоции. Обземат го и той не може да се отдели от тях, да погледне на се себе си трезво. Спонтанните преживявания на моменти напълно подчиняват неговия ум, той е склонен да драматизира, прави от мухата слон, преживява всичко изключително остро. Често на тази възраст координацията на движенията при момчетата е нарушена - дори телата им са трудни за контролиране.
Тийнейджърският негативизъм представлява усилието да се преодолее психическата зависимост от родителите. В древните култури е имало посвещения, които помагали да се премине през този процес на формиране. В нашата култура подобни ритуали не се практикуват и тийнейджърът се оправя както може. Обществото и родителите възприемат негативно поведението на подрастващия, като се опитват да го сложат в обичайната рамка. А самият той не разбира какво му се случва. Новородено дете не знае как да контролира тялото си, трябва му дълго време, за да се научи на това изкуство. Ръцете и краката му се движат произволно, като често може да се нарани. Така и тийнейджърът трябва да се научи да управлява внезапно пробудените си емоции. Обземат го и той не може да се отдели от тях, да погледне на се себе си трезво. Спонтанните преживявания на моменти напълно подчиняват неговия ум, той е склонен да драматизира, прави от мухата слон, преживява всичко изключително остро. Често на тази възраст координацията на движенията при момчетата е нарушена - дори телата им са трудни за контролиране.
ПЕРИОД НА ПОРАСТВАНЕ
Чудесно е, когато в такъв период до тийнейджъра присъства някой разумен възрастен, който успява да го успокои, да му окаже подкрепа, без да се опитва да го командва. Сега за него са по-важни уважението и признаването на неговите права, отколкото грижата и дори любовта на родителите. Подобен тип отношение може да ги отблъсне, защото на подрастващите им изглежда, че то ги връща в детското зависимо състояние, а за тях е важно да се чувстват като възрастни. В астрологията това е първата криза на Сатурн - криза на формирането на личността, която настъпва в началото на венерината фаза. Към този момент Сатурн е преминавал половината от своя цикъл и се намира противоположно на наталната си позиция.
ПРИВЪРЗАНОСТИ, СПОСОБНОСТТА ДА ОБИЧАШ
Говорихме за психическото отделяне на тийнейджъра от родителите. То не довежда до пълно скъсване с тях, защото връзките са много дълбоки и е невъзможно да бъдат прекратени. Те действат до края на живота, а понякога и след това. Но в емоционален план подрастващият напуска родителското пространство и се обръща навън. До момента той създаваше меркуриански връзки с външния свят, а сега дойде време за сърдечните отношения по Венера. 13 - 14 години е период на интензивно полово съзряване, възраст на младежката любов. Но връзките на Венера не се свеждат само до влюбването - много по-често по време на тази фаза се създават приятелства, изпълнени с усещане за сърдечна интимност. Приятелството, душевната близост също са прояви на любов. Сега открива любовта, като присъща душевна способност и умение да забелязваме човека до себе си. Разбира се, че и преди го е правел. Детето обича своите родители, роднини, но като част от себе си. Преди фазата на Венера човек е егоцентриран и гледа на света само от собствена гледна точка, а близките му хора са важни, защото имат функционално значение. Той ги обича, защото с тях се чувства добре, тъй като без тях би се чувства по-зле. И изведнъж идва момент, когато другият човек става важен като такъв. Важно му е как живее, какво изпитва и то не защото това по някакъв начин се отразява на живота му, а просто защото му е скъп! Преди това не е мислил за вътрешния живот на близките си, а сега на моменти дори забравя за себе си. Да се влюбиш означава да забравиш за себе си.
Не е изненадващо, че за голяма част от подрастващите контактите с връстници са най-важни.
Какво се случва, ако има изкривяване в емоционалното развитие?
Често, ако през периода на Венера има забавяне в развитието, човек израства емоционално недоразвит, инфантилен. В ума и волята си е напълно зрял, но в емоционалните отношения е като едно дете. В лицето на любимия човек иска да вижда майка си или баща си, да чака от партньора родителска грижа и в същото време да не се замисля за чувствата му. Ако човек е твърде изостанал в това развитие, той няма да бъде в състояние да обикне никого, освен себе си. Това може да не се отразява на кариерата и социалния му успех, но животът му ще е непълен. Безразличие към хората, жестокост са все следствия от нарушено емоционално развитие.
Подобни изкривявания могат да бъдат коригирани, но това е много трудно.
Не е изненадващо, че за голяма част от подрастващите контактите с връстници са най-важни.
Какво се случва, ако има изкривяване в емоционалното развитие?
Често, ако през периода на Венера има забавяне в развитието, човек израства емоционално недоразвит, инфантилен. В ума и волята си е напълно зрял, но в емоционалните отношения е като едно дете. В лицето на любимия човек иска да вижда майка си или баща си, да чака от партньора родителска грижа и в същото време да не се замисля за чувствата му. Ако човек е твърде изостанал в това развитие, той няма да бъде в състояние да обикне никого, освен себе си. Това може да не се отразява на кариерата и социалния му успех, но животът му ще е непълен. Безразличие към хората, жестокост са все следствия от нарушено емоционално развитие.
Подобни изкривявания могат да бъдат коригирани, но това е много трудно.
МАРС - СПОСОБНОСТТА ДА СЕ КАЗВА ИСТИНАТА
След периода на Венера започва този на зрелостта - фазата на Марс, която е от 21 до 28 години. Той е войн, ковач, строител, който обича да работи с ръцете си, а в нашия умствен живот е свързан преди всичко с волята. От 21 годишна възраст при човека започва формирането на волята. Психолозите казват, че тя се проявява още от първия писък на новороденото. Каква е разликата между детската воля и тази при зрелия човек? Детската е просто продължение на едно желание: всяко желание се превръща в действие. Това е зародиш на воля, но не е истинска воля. Силната емоция често е неразумна и волята на детето също е такава. Детето плаче, крещи, изисква, действа, но не поема отговорност за последиците. Рядко осъзнава възможността да прави нещата по различен начин, защото усеща себе си като едно цяло с желанията си. Зрялата, истинската воля възниква в резултат на взаимното действие на ума и чувството. Следователно фазата на волята настъпва след завършването на тези на Меркурий и Венера. Само комбинацията от разбиране и желание може да породи разумно волево усилие. Човек, който притежава разумна воля, прави осъзнат избор, разбирайки, че може да действа и по различен начин - разумната воля винаги е свързана с избор. Този, който следва желанието си, без да разсъждава, прилича на една футболна топка: може да лети силно и целенасочено, но не го прави по своя воля и не е в състояние да промени посоката си на движение. Разумната воля е свързана със способността на човека да управлява и преодолява себе си, когато това е необходимо. Неразумната воля в руския език се нарича инат, а ако е твърде голям - своеволие.
Волята често се бърка с нещо друго. Разумната воля е свързана със смелостта, с готовността да се поемат рискове. Понякога се приема, че един човек е волеви, защото е изключително напорист, но той може да е мотивиран от страх. Пример са така наречените „волеви“ командири, които упорито подкарват войниците към вражески обстрел, само защото се страхуват да докладват на началството за безсмислието и неподготвеността на настъплението. Тоест им липсва смелост да кажат истината. Способността да казваш истината и да действаш, мотивиран от правдиви подбуди, е едно от основните свойства на Марс, което бележи истински силната воля в човека. Колко големи началници изглеждат волеви, докато зад тях стои мощният апарат на дадена организация или държава. Но оставете един такъв герой без подкрепа и без свита и ще видите как ще се превърне в безпомощно и страхливо същество, неспособно да поеме отговорност за действията си.
Фазата на Марс е ключов момент във формирането на човека. По време на нейния период се постигат трите основни принципа : ум, чувства и воля. Решава се дали човекът е способен да придобие вътрешна независимост и дали може да премине към слънчевата фаза и да се превърне в индивидуалност; дали ще може да гради свой собствен живот или докато е жив ще бъде играчка в ръцете на обстоятелствата.
Волята често се бърка с нещо друго. Разумната воля е свързана със смелостта, с готовността да се поемат рискове. Понякога се приема, че един човек е волеви, защото е изключително напорист, но той може да е мотивиран от страх. Пример са така наречените „волеви“ командири, които упорито подкарват войниците към вражески обстрел, само защото се страхуват да докладват на началството за безсмислието и неподготвеността на настъплението. Тоест им липсва смелост да кажат истината. Способността да казваш истината и да действаш, мотивиран от правдиви подбуди, е едно от основните свойства на Марс, което бележи истински силната воля в човека. Колко големи началници изглеждат волеви, докато зад тях стои мощният апарат на дадена организация или държава. Но оставете един такъв герой без подкрепа и без свита и ще видите как ще се превърне в безпомощно и страхливо същество, неспособно да поеме отговорност за действията си.
Фазата на Марс е ключов момент във формирането на човека. По време на нейния период се постигат трите основни принципа : ум, чувства и воля. Решава се дали човекът е способен да придобие вътрешна независимост и дали може да премине към слънчевата фаза и да се превърне в индивидуалност; дали ще може да гради свой собствен живот или докато е жив ще бъде играчка в ръцете на обстоятелствата.
МАРС, ЮПИТЕР, СЛЪНЦЕТО - ТРИ ВИДА ВОЛЯ В ЧОВЕКА
Ако фазата на Марс е завършена успешно, вече можем да говорим за човек с развита воля. Но в човека волята не е една. Волята е способност да се действа, да се вземат решения, да се правят избори. Действията обаче се различават по своя характер. Да се включиш в битка, да рискуваш и да изкажеш на глас една истина е един вид действие, а това спокойно, но упорито да издържиш на натиск и да не предаваш себе си и другите, да останеш верен на убежденията си е съвсем различно действие, изискващо не по-малка проява на воля от първата. Тук е необходима съвсем различна воля и това се потвърждава от опита. Често смелите хора, които не се страхуват от риск, нямат куража да признаят грешките си, това, че не са били прави. Астрологът разбира, че този човек притежава силна марсова, но слаба слънчева воля. С всяка планета е свързан определен тип воля, но три от волите са основни, като те определят способността за активно действие.
Марс е воля, която действа пряко и непосредствено. Характеристиките на човек със силна марсова воля: смелост, активност, решителност, способност за поемане на рискове, директност, любов към правдата. Но този тип не гледа далеч в бъдещето. Той е млад и прибързан. Всичките му стремежи са свързани с близки цели, да си поставя далечни не е негова задача. За тях ще се погрижи Юпитер - това е втората воля.
Човек със силна юпитерианска воля има способността да гледа в перспектива. Ако волята на Марс най-често се задвижва от някакво чувство, мигновено желание, страст, то тази на Юпитер се опира на ума. Затова човек с развита юпитерианска воля може да си поставя далечни цели (това е задача на ума) и упорито да ги преследва. Волята му се проявява в решителност, в способност да се движи към избраната цел с години, с десетилетия. Той е в състояние да отхвърли всичко, което го разсейва от най-важното, като не се поддава на изкушението да кривне от пътя си в името на някакъв моментен успех. Такава воля е присъща само на зрелия човек, докато марсовата воля се проявява още при децата.
Но целите, за разлика от моментните нужди, не произтичат от биологичната или психическата природа на индивида. Те възникват само в голямото пространство - в света на колективното битие. „Към какво да се насоча в този свят, на какво да посветя живота си?“ – това има смисъл само в широкия Свят. Дали светът за него представлява обществото със своите социални ценности, Велик Космос или е Божествено творение зависи от неговата вяра. Но Юпитер, при всички положения, се нуждае от ориентири. Самият той не ги създава, възприема ги или от обществото, или от дълбоките вътрешни стремежи на човешкото „Аз“. Именно тук се включва най-висшата воля, която присъства в човека - тази на Слънцето. То взима главното решение, поставя целта, а Юпитер и Марс я постигат. Можем да кажем, че Слънцето е премиерът, Юпитер е президентът, а Марс - изпълнителят.
Марс е воля, която действа пряко и непосредствено. Характеристиките на човек със силна марсова воля: смелост, активност, решителност, способност за поемане на рискове, директност, любов към правдата. Но този тип не гледа далеч в бъдещето. Той е млад и прибързан. Всичките му стремежи са свързани с близки цели, да си поставя далечни не е негова задача. За тях ще се погрижи Юпитер - това е втората воля.
Човек със силна юпитерианска воля има способността да гледа в перспектива. Ако волята на Марс най-често се задвижва от някакво чувство, мигновено желание, страст, то тази на Юпитер се опира на ума. Затова човек с развита юпитерианска воля може да си поставя далечни цели (това е задача на ума) и упорито да ги преследва. Волята му се проявява в решителност, в способност да се движи към избраната цел с години, с десетилетия. Той е в състояние да отхвърли всичко, което го разсейва от най-важното, като не се поддава на изкушението да кривне от пътя си в името на някакъв моментен успех. Такава воля е присъща само на зрелия човек, докато марсовата воля се проявява още при децата.
Но целите, за разлика от моментните нужди, не произтичат от биологичната или психическата природа на индивида. Те възникват само в голямото пространство - в света на колективното битие. „Към какво да се насоча в този свят, на какво да посветя живота си?“ – това има смисъл само в широкия Свят. Дали светът за него представлява обществото със своите социални ценности, Велик Космос или е Божествено творение зависи от неговата вяра. Но Юпитер, при всички положения, се нуждае от ориентири. Самият той не ги създава, възприема ги или от обществото, или от дълбоките вътрешни стремежи на човешкото „Аз“. Именно тук се включва най-висшата воля, която присъства в човека - тази на Слънцето. То взима главното решение, поставя целта, а Юпитер и Марс я постигат. Можем да кажем, че Слънцето е премиерът, Юпитер е президентът, а Марс - изпълнителят.
ДЕСЕТ ПЛАНЕТИ - ДЕСЕТ ВОЛИ
Темата за волята е изключително важна. Тя дава израз на целия ни вътрешен живот. Едва в моменти на избор, когато се сблъскат две цели, две сили, два стремежа, нашите ценности, вяра, любов преминават проверка, придобиват сила и стават реалност. Винаги избираме това, което повече обичаме, това, в което повече вярваме. Да се каже: "Аз обичам Истината, но обстоятелствата ме принудиха ..." - Не! Вашият страх или алчност се оказват по-силни от любовта към Истината. Човек винаги жертва нещо, което цени по-малко, в името на това, което за него е по-скъпо. И ако дава живота си за някаква идея, това означава, че тя има по-голяма ценност за него, отколкото животът. Изборът се прави от ума или сърцето, но се потвърждава от волята.
Когато от нас се изисква смелост, решителност, активност, тогава действа волята на Марс, а когато е необходима последователност и целенасоченост, дългосрочно постоянство – това е волята на Юпитер. Но съществуват действия, които изискват различни неща. Например самодисциплина, отговорност, чувство за дълг - това също са волеви качества, но не са свързани с Юпитер и Марс. Юпитер винаги се стреми към постижения и се надява на бъдещи успехи, като стимул за него е наградата. Марс също се нуждае от резултат, победа. А това просто да изпълняваш задълженията си, без да чакаш похвали, понякога е много по-трудно. Необходимо е да притежаваш силна сатурнова воля.
Когато от нас се изисква смелост, решителност, активност, тогава действа волята на Марс, а когато е необходима последователност и целенасоченост, дългосрочно постоянство – това е волята на Юпитер. Но съществуват действия, които изискват различни неща. Например самодисциплина, отговорност, чувство за дълг - това също са волеви качества, но не са свързани с Юпитер и Марс. Юпитер винаги се стреми към постижения и се надява на бъдещи успехи, като стимул за него е наградата. Марс също се нуждае от резултат, победа. А това просто да изпълняваш задълженията си, без да чакаш похвали, понякога е много по-трудно. Необходимо е да притежаваш силна сатурнова воля.
Виждаме три различни воли. Но това са все мъжки планети и се предполага, че така или иначе те би трябвало да имат силна воля. А какво да кажем за женските планети? Притежава ли воля нежната Венера или меката и пластична Луна? - Да. Майката е в състояние да седи с дни до леглото на болно дете, да не спи, докато не усети, че то се чувства по-добре. Или да се грижи за лежащо болен. Силният войн ще се пречупи след няколко дни, а слабата жена може да търпи това с месеци. Такава е волята на Луната - търпението. Но не както това на слабия човек, който няма сила да се съпротивлява, а търпението на силния, който може да изглежда, че се отказва, но въпреки това упорито продължава да се движи към своята цел. Лунната воля е съчетание на търпение и мощна воля за живот, на рядка упоритост и способност за адаптация към на пръв поглед невъзможни условия. В книгата Дао де цзин, която е велик паметник на китайската мисъл, се казва: „Мекото и податливото побеждава твърдото и силното“. Волята на Луната надделява над тази на Марс. Женската воля на Луната не съзижда, но помага да се поддържа устойчивостта.
Описахме пет вида воли. Сега ще направим това с още пет. Женската воля е различна от мъжката. Мъжката е експанзивна, тя се стреми да създаде, да победи, да постигне резултат. Женската воля иска да запази живота, любовта, хармонията. Луната пази живота, а Венера - любовта - волята й се нарича „вярност“. Да останеш верен на това, което обичаш, да не се поддаваш на изкушенията често изисква силна воля, но насочена не навън, а навътре: тя не променя външния свят, а запазва вътрешната цялост.
Волята на Меркурий също е насочена навътре, неслучайно той и Венера са вътрешни планети - те се движат в рамките на земната орбита. Волята на Меркурий е тази на ученика и слугата: смирение и послушание. „Та това воля ли е? – ще се възмути Марсовият тип, който винаги се стреми да докаже правотата си. „Това е слабост и безволие!“. Смирението на слабия е слабост, смирението на силния е огромна сила. Слабият никога не се примирява, може да мълчи, но отвътре е изпълнен с неприемане. Силният съзнателно приема волята на учителя или господаря си и я изпълнява. За да се преодолее гордостта, е необходима най-силната воля и малцина могат да следват пътя на ученика: „Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:14). Изисква се не по-малка вътрешна сила, за да се направи компромис - още едно проявление на волята на Меркурий. В съветските години ни учеха, че компромисът е за слабите. За онези „железни комисари“ беше по-лесно да убият човек, отколкото да го чуят и да се опитат да го разберат. Знаем до какво доведе това.
Волята на Меркурий също е насочена навътре, неслучайно той и Венера са вътрешни планети - те се движат в рамките на земната орбита. Волята на Меркурий е тази на ученика и слугата: смирение и послушание. „Та това воля ли е? – ще се възмути Марсовият тип, който винаги се стреми да докаже правотата си. „Това е слабост и безволие!“. Смирението на слабия е слабост, смирението на силния е огромна сила. Слабият никога не се примирява, може да мълчи, но отвътре е изпълнен с неприемане. Силният съзнателно приема волята на учителя или господаря си и я изпълнява. За да се преодолее гордостта, е необходима най-силната воля и малцина могат да следват пътя на ученика: „Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират“ (Матей 7:14). Изисква се не по-малка вътрешна сила, за да се направи компромис - още едно проявление на волята на Меркурий. В съветските години ни учеха, че компромисът е за слабите. За онези „железни комисари“ беше по-лесно да убият човек, отколкото да го чуят и да се опитат да го разберат. Знаем до какво доведе това.
Трите висши планети ни дават още три типа воля, които са изключително редки в обикновения живот. Техните орбити са отвъд тази на Сатурн, който запазва формите и границите на нашето съществуване. Той поддържа обичайния ни начин на живот, представата за себе си - това, което се нарича личност на човека. Да излезеш извън обхвата на Сатурн означава да преминеш границата, да преминеш извън формата в новото, да отидеш в непознатото. Излизането извън границите на личността се усеща като унищожаване на себе си, смърт и малцина са способни на това. Уран представлява непрекъснатото развитие, волята за вътрешни изменения, за преодоляване на днешния себе си в името на себе си утре. Това не е растежът на Юпитер, защото неговият успех винаги се измерва с днешните стандарти. Уран изисква да затвориш очи за сегашните си знания, идеи, ценности, дори за вярата си в името на нови, все още непознати хоризонти; да пуснеш питомното, за да хванеш дивото, при това без гаранции! В ерата на Водолея започват да се раждат все повече хора с уранова воля.
Волите на Нептун и Плутон са достъпни само за хора с високо духовно развитие и изискват от човека да се отдаде изцяло на своята вяра, напълно да се довери на Бога, като се превърне в послушен инструмент в Неговите ръце. Това е волята на светиите, пророците, на Христос: „Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.”(Матей 26:42).
Волите на Нептун и Плутон са достъпни само за хора с високо духовно развитие и изискват от човека да се отдаде изцяло на своята вяра, напълно да се довери на Бога, като се превърне в послушен инструмент в Неговите ръце. Това е волята на светиите, пророците, на Христос: „Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.”(Матей 26:42).
ВОЛЯТА НА СЛЪНЦЕТО
СЛЪНЦЕ И ЛУНА: МОЕТО И ЧУЖДОТО
СЛЪНЦЕ И ЛУНА: МОЕТО И ЧУЖДОТО
Учим се още от първите дни на живота. Може би това е една от основните задачи на човека на Земята. Животните се раждат с цял набор готови умения – инстинкти. Телетата могат да ходят веднага след раждането, патетата - да плуват и т.н. Само човекът трябва да учи всичко от самото начало. Единственото, което може да направи веднага след раждането си, е да суче и да хваща и държи здраво. Всичко останало трябва да научи, за да свикне със земния живот, със средата, която го заобикаля. Детето се адаптира към света на хората, овладява езика, традициите, начина на живот, нормите на ежедневното поведение, вярата, идеалите и система от представи за света - всичко, с което живее човешката общност. Когато порасне, то ще е напълно способно да живее в общество от хора, но почти всичко, което притежава, ще бъде чуждо. Формите на живот, нравите, навиците, начинът на мислене - всичко е заимствано или изградено от това, което е възприето отвън - като блокчета на един конструктор. Негов е само темпераментът и особените черти на характера. Но това изобщо не е малко – темпераментът представлява външен израз на сърцевината на човешката психика – на индивидуалността. Астролозите свързват личността със Слънцето. Слънчевото ядро на човека е неговото уникално „аз“. Сред многото души, които обитават нашата вселена, няма две еднакви, всяка е уникална и неповторима. По външния си вид, походката и начина си на държане човек често може да прилича на някого - родители, приятели, някой известен художник и т.н. Всичко това е Луната, защото тя е отговорна за обучението, възприятието и способността да се адаптираме към света. Тя представлява общовалидното, чуждото, привичното нещо, което на пръв поглед изглежда лично. На вътрешен план - начинът на мислене, чувствителността често също може да приличат на чужди. Горните слоеве на психиката са запълнени с познати образи, умения, форми, възприети и запомнени от ранна детска възраст, като те диктуват на индивида какво да прави, към какво да се стреми, как да се държи, как да живее.
Но в дълбините на човешката психиката присъства една уникална индивидуалност, която не прилича на никоя друга - Слънцето на човека, като тя винаги се стреми към проява, която е винаги уникална. Тази сърцевина дава на света нещо, което никой друг човек не може. Истинското творчество идва от Слънцето, което носи съзидателното начало. Всичко останало е подражание.
Слънцето и Луната - двете светила, денят и нощта, формират основата на психичния живот на индивида. Слънцето е истинското „мое“, а Луната е заемката. Тя доставя на Слънцето материал - образи и форми, а то от своя страна избира нещо, което е в съответствие с неговата същност, оформя нещо свое, както един скулптор, който създава статуя от бронз или мрамор. Ако Слънцето е достатъчно силно, значи индивидуалността е развита и той ще върви по своя път. Ако това не е така, той ще следва другите, ще бъде част от масата. Човек със слабо Слънце не знае какво наистина желае и не може самостоятелно да прави избори, когато се намира на житейски кръстопът. След като завърши училище, такъв човек ще избере професия по съвет на своите родители и приятели, такава, към която се стремят и останалите. Не чувства истинското си призвание. За него е напълно достатъчно да живее като другите. И дори да иска да постигне нещо, целите и ценностите ще бъдат чужди: той не чува гласа на своето Слънце, а само шумовете на гласове, които е събрала Луната. В изборите си ще се придържа към обичайните модели, традиции и съветите на околните.
Но в дълбините на човешката психиката присъства една уникална индивидуалност, която не прилича на никоя друга - Слънцето на човека, като тя винаги се стреми към проява, която е винаги уникална. Тази сърцевина дава на света нещо, което никой друг човек не може. Истинското творчество идва от Слънцето, което носи съзидателното начало. Всичко останало е подражание.
Слънцето и Луната - двете светила, денят и нощта, формират основата на психичния живот на индивида. Слънцето е истинското „мое“, а Луната е заемката. Тя доставя на Слънцето материал - образи и форми, а то от своя страна избира нещо, което е в съответствие с неговата същност, оформя нещо свое, както един скулптор, който създава статуя от бронз или мрамор. Ако Слънцето е достатъчно силно, значи индивидуалността е развита и той ще върви по своя път. Ако това не е така, той ще следва другите, ще бъде част от масата. Човек със слабо Слънце не знае какво наистина желае и не може самостоятелно да прави избори, когато се намира на житейски кръстопът. След като завърши училище, такъв човек ще избере професия по съвет на своите родители и приятели, такава, към която се стремят и останалите. Не чувства истинското си призвание. За него е напълно достатъчно да живее като другите. И дори да иска да постигне нещо, целите и ценностите ще бъдат чужди: той не чува гласа на своето Слънце, а само шумовете на гласове, които е събрала Луната. В изборите си ще се придържа към обичайните модели, традиции и съветите на околните.
Сега, познавайки ролите на Слънцето и Луната, можем да разберем как действа волята на Слънцето.
Слънцето е индивидуалност, а Луната представлява всичко чуждо. Тя поражда в човека способността да се адаптира към света, за да живее в него. Слънцето дава сила и способност да създава нови неща в света. Човек със силно Слънце от ранна детска възраст се стреми към самостоятелност. При такива деца често първата дума не е „мама“, а „сам“.
Слънцето е индивидуалност, а Луната представлява всичко чуждо. Тя поражда в човека способността да се адаптира към света, за да живее в него. Слънцето дава сила и способност да създава нови неща в света. Човек със силно Слънце от ранна детска възраст се стреми към самостоятелност. При такива деца често първата дума не е „мама“, а „сам“.
„Да следваш своя път“ е израз, който често се разбира погрешно като това да си „сам срещу всички“. Подобно нещо се отнася до изкривения Марс или Плутон, но не и до Слънцето - то с никого не влиза в спор, никого не отблъсква, а просто отива там, накъдето го води вътрешното чувство. Понякога човек със силна индивидуалност се движи заедно с останалите, друг път върви срещу тях, а може и перпендикулярно или под ъгъл на общото течение - той не бяга от колективното, а отива там, където желае, докато потокът си върви по собствен път. Понякога пътищата им се пресичат, друг път - не.
Именно това е волята на Слънцето: да усеща „своето“ и да прави избори, които са съзвучни с него. От всичко, което светът предлага, от възприетата, асимилираната, запаметената индивидуалност човек избира това, което е в съгласие с него. Слънцето се стреми към съзидание, а това е качеството на активния дух, който се проявява през индивидуалността. Затова, първата изява на слънчевата воля е необходимостта да се действа, да се създава нещо свое. Творчески потребности може да има при много хора. Те се определят от способностите на човека - неговия ум, въображение и т.н. Но да се внася в света нещо с принципно ново звучене, образ, идея, може само човек със силно Слънце, силна творческа воля. Ярки поетични, музикални или математически способности може да има и при личности със слабо Слънце. Притежателят на такава карта ще пише музика, поезия, ще се занимава с наука, но във всичко, което прави, ще се усеща нещо вече познато - все едно имитира някого или продължава нечий чужд път. Човек със слабо Слънце задължително попада под влиянието на нечия по-силна творческа воля и без да забелязва това, следва чуждия път.
Именно това е волята на Слънцето: да усеща „своето“ и да прави избори, които са съзвучни с него. От всичко, което светът предлага, от възприетата, асимилираната, запаметената индивидуалност човек избира това, което е в съгласие с него. Слънцето се стреми към съзидание, а това е качеството на активния дух, който се проявява през индивидуалността. Затова, първата изява на слънчевата воля е необходимостта да се действа, да се създава нещо свое. Творчески потребности може да има при много хора. Те се определят от способностите на човека - неговия ум, въображение и т.н. Но да се внася в света нещо с принципно ново звучене, образ, идея, може само човек със силно Слънце, силна творческа воля. Ярки поетични, музикални или математически способности може да има и при личности със слабо Слънце. Притежателят на такава карта ще пише музика, поезия, ще се занимава с наука, но във всичко, което прави, ще се усеща нещо вече познато - все едно имитира някого или продължава нечий чужд път. Човек със слабо Слънце задължително попада под влиянието на нечия по-силна творческа воля и без да забелязва това, следва чуждия път.
В началото всички започват от подражанието - от ранното си детство имитираме онези, които ни заобикалят. Но в бъдеще силната творческа воля ще преработи възприетото и ще създаде своя, уникална същност. За Пушкин например повърхностните хора пишат, че имитирал Байрон. Да, на ранен етап го е правил, но след това се издига на такава висота, на каквато никой от неговите съвременници, а дори и по-късни поети, не може да се възкачи. Волята на Слънцето се формира постепенно и достига пълнота единствено във фазата на Слънцето. Но, когато се сформира, го виждаме в цялата му оригиналност.
Също толкова важно проявление на слънчевата воля е чувството за това, че дадено нещо е „твоето“. Слънцето е царят, който взема важните решение, а всичко останало се върши от другите воли - Юпитер, Марс и други. Но, ако Слънцето не реши нищо, ако царят не издаде заповед, на какво ще се опират останалите? Слънцето, усещането за „Аз“ е онази опорна точка, на която човекът стои. Тя му дава самочувствие и вътрешна увереност в усещането му за правота и истински избор. Само Слънцето в човека може да чувства истината и това е неговата реална опора. Останалите планети трябва да се опират на нещо външно. И ако слънчевата воля е слаба, ще разчитат на външното, на Луната, т.е. на общото мнение, традиция, закон и т.н. Тогава човек следва стотици чужди пътища, но сред тях не присъства неговият собствен.
Също толкова важно проявление на слънчевата воля е чувството за това, че дадено нещо е „твоето“. Слънцето е царят, който взема важните решение, а всичко останало се върши от другите воли - Юпитер, Марс и други. Но, ако Слънцето не реши нищо, ако царят не издаде заповед, на какво ще се опират останалите? Слънцето, усещането за „Аз“ е онази опорна точка, на която човекът стои. Тя му дава самочувствие и вътрешна увереност в усещането му за правота и истински избор. Само Слънцето в човека може да чувства истината и това е неговата реална опора. Останалите планети трябва да се опират на нещо външно. И ако слънчевата воля е слаба, ще разчитат на външното, на Луната, т.е. на общото мнение, традиция, закон и т.н. Тогава човек следва стотици чужди пътища, но сред тях не присъства неговият собствен.
ФАЗА НА СЛЪНЦЕТО - НАЧАЛО НА СВОЯ ПЪТ
По време на тази фаза - от 28 до 35 години, слънчевата воля завършва своето формиране. Това не може да се случи, докато не се постигнат трите основни воли в човека: умът, сърцето и външната марсова воля. Няма как един музикален талант на пианист да се прояви, ако човек едвам свири гамата. Първо трябва да се отработи техниката, защото, единствено ако това е така, талантът ще може свободно да се прояви. Самото Слънце не произвежда материал и не работи с форми, а със съдържанието, със същността. Умът и сърцето донасят на Слънцето материал, който да преобразува, внасяйки в него и своя идея. Следователно фазата на Слънцето следва тези на Меркурий (интелект), Венера (чувства) и Марс (реализационна воля) - това са инструментите на Слънцето. И когато то достига до максималната си сила, човек започва да постига своето предназначение.
Има хора, които приличат на семена, застинали в почвата: спящи души - времето им за покълване все още не е дошло. Слънцето не управлява такива хора, а само им дава жизнени сили, като те съществуват под контрола на Луната, следвайки общи пътища. В техния живот фазата на Слънцето не променя нищо.
Има и други - от самото си раждане са създатели и имат силна творческа воля. Способностите им се проявяват рано, но чак във фазата на Слънцето намират собствения стил, развиват своя идея, която се превръща в централно ядро на бъдещите им дейности.
При първите Луната контролира сценария на живота, при вторите - Слънцето. Първите в света са най-много, вторите са малко. Между тях както по брой, така и по способности, има трета група хора, при която Слънцето е по-силно от Луната, но не достатъчно, за да управлява живота още от младите години. Затова в началото те са под контрола на Луната, следват общ път, но изведнъж по време на слънчевата фаза се пробуждат, както семената през пролетта. Към този момент вече са достигнали определено житейско ниво, придобили са стабилност - удобна работа, семейство, деца... Изглежда, че биха могли да живеят спокойно до края на дните си. Но осъзнават, че все още имат много сили, все още има какво да направят и искат да променят живота си. В тях се пробужда желание да учат, да сменят професията, да правят това, което им е интересно. Започват да демонстрират необичайни за обкръжението си интереси и жажда за постижения. Жена-домакиня тръгва да учи, да създава свой бизнес, занимава се с изкуство и т.н.. Появява се интерес към вътрешния живот, към психологията, историята, религията. Такъв човек навлиза в нов живот, много по-интересен и успешен от предишния - душата се е пробудила.
Слънчевата фаза трае от 28 до 35 години, но човешката психика е инертна и е трудно веднага да се промени начинът на мислене и живот. Възможно е да има забавяне в развитието, ако такова е имало в предишните фази. Затова най-често хората се събуждат около 36-38 години, рядко на 30, а понякога и на 40, и на 42, и дори по-близо до 50.
Има хора, които приличат на семена, застинали в почвата: спящи души - времето им за покълване все още не е дошло. Слънцето не управлява такива хора, а само им дава жизнени сили, като те съществуват под контрола на Луната, следвайки общи пътища. В техния живот фазата на Слънцето не променя нищо.
Има и други - от самото си раждане са създатели и имат силна творческа воля. Способностите им се проявяват рано, но чак във фазата на Слънцето намират собствения стил, развиват своя идея, която се превръща в централно ядро на бъдещите им дейности.
При първите Луната контролира сценария на живота, при вторите - Слънцето. Първите в света са най-много, вторите са малко. Между тях както по брой, така и по способности, има трета група хора, при която Слънцето е по-силно от Луната, но не достатъчно, за да управлява живота още от младите години. Затова в началото те са под контрола на Луната, следват общ път, но изведнъж по време на слънчевата фаза се пробуждат, както семената през пролетта. Към този момент вече са достигнали определено житейско ниво, придобили са стабилност - удобна работа, семейство, деца... Изглежда, че биха могли да живеят спокойно до края на дните си. Но осъзнават, че все още имат много сили, все още има какво да направят и искат да променят живота си. В тях се пробужда желание да учат, да сменят професията, да правят това, което им е интересно. Започват да демонстрират необичайни за обкръжението си интереси и жажда за постижения. Жена-домакиня тръгва да учи, да създава свой бизнес, занимава се с изкуство и т.н.. Появява се интерес към вътрешния живот, към психологията, историята, религията. Такъв човек навлиза в нов живот, много по-интересен и успешен от предишния - душата се е пробудила.
Слънчевата фаза трае от 28 до 35 години, но човешката психика е инертна и е трудно веднага да се промени начинът на мислене и живот. Възможно е да има забавяне в развитието, ако такова е имало в предишните фази. Затова най-често хората се събуждат около 36-38 години, рядко на 30, а понякога и на 40, и на 42, и дори по-близо до 50.
Когато Слънцето е влязло в сила, човек придобива вътрешна сигурност, която с годините се усилва. В него започва да се появява самоувереност. Не тийнейджърски егоизъм, не агресивно самоутвърждаване, а спокойно усещане за истинността на новия начин на живот. Това позволява да се заеме независима позиция в живота, да се гледа на света със собствени очи и да се чува със собствените уши, без да преразказва какво се говори наоколо, а да размишлява и прави заключения въз основа на вътрешни критерии. Пред нас вече стои възрастен, зрял човек, творец, който знае какво иска в живота и го прави. И най-важното е, че това не е потребител, а съзидател, човек, който носи нови неща на света и прави така, че този свят да става по-добър. При спящите души това състояние никога не се постига.
От астрологична гледна точка, пълнолетието на индивида настъпва едва след слънчевата фаза.
Понякога се случва така, че слънчевата воля започва да се оформя, но този процес не успява да приключи и човек до края на живота си живее с желанието да направи нещо свое, но все не може - това са неудачници, вътрешно нещастни хора.
Понякога се случва така, че слънчевата воля започва да се оформя, но този процес не успява да приключи и човек до края на живота си живее с желанието да направи нещо свое, но все не може - това са неудачници, вътрешно нещастни хора.
ФАЗАТА НА ЮПИТЕР
Сега, когато човек е завършил фазата на Слънцето и се движи по своя жизнен път, започва фаза на избора на цели - това е възрастта от 35 до 42 години. Веднага изниква възражение: "Никога ли човек до момента не си е поставял цели?" Разбира се, че го е правел. Много хора избират посоката на движение в живота веднага след училище, а има и такива, които са го направили още в гимназията. Но, докато не се формира вътрешната опорна точка - слънчевото ядро, индивидуалността, човек най-често избира не свои собствени цели, а чужди, като се движи в общ поток или се търкаля по инерция. И сега, когато се е научил да различава своето от чуждото, може да избира своите цели - тези, които отговарят на нуждите на душата му. Така един съвсем обикновен бизнесмен може неочаквано да стане талантлив психолог, а една домакиня да се превърне в блестяща бизнесдама. Тези способности са били в спящо състояние, докато господарят им е бил зает с други неща, но се пробуждат.
Случва се, разбира се, способностите да се събудят и по-рано и да определят посоката на интересите на човека. Но дори и в този случай, по време на юпитерианската фаза професиите на хората се променят, ако не по форма, то по съдържание. Например художникът или поетът може да смени стила си. Ако човек успешно е преминал етапа на Слънцето, тогава промени от този тип са почти неизбежни. Ако не успее да формира в себе си пълноценно ядро на личността си, тогава до края на живота ще ходи по произволно избрани чужди пътища.
В тази фаза се извършва преоценка на ценностите - много неща, които са изглеждали важни, минават на заден план, а нещо значимо излиза на преден. Причината за това са кардиналните промени в мисленето, които настъпват по време на фазата на Юпитер, защото той е свързан със специален пласт в ума в човека, който е различен от меркуриевия интелект. Хора, които имат силно развит меркуриански ум, са добри в анализирането на форми, могат да бъдат тесни специалисти в конкретни области, талантливи търговци, експерти в естествените науки, но, когато става въпрос за способността да се види общото, да се синтезира, да се стигне до съдържанието, това не е достатъчно. Вече бе споменато, че интелектът като цяло завършва развитието си до 14 годишна възраст. Пикът на творческата активност на такъв меркуриански ум се пада около 35-40 години и след това започва да върви на спад - това се наблюдава при много физици и математици. А за психолозите, културолозите и философите възходът започва именно тогава, доколкото при математиците и физиците намалява, защото Юпитер се развива по-бавно и по-късно от Меркурий.
Заедно с разбирането на истинските цели започва период на самореализация, защото, когато човек се движи по собствен път, способностите винаги съответстват на целите. Единственото нещо, което може да попречи, е тежката карма, донесена от предишни животи.
Развитието на юпитерианското мислене привнася качества като чувство за собствено достойнство, морал, чест. При правилно развитие човек е отговорен преди всичко към самия себе си. Той може наистина да си каже как стоят нещата, има смелостта да признае грешките си. И хората, които го заобикалят, усещат това, показвайки му неподправеното си уважение и доверие. А неговата самоувереност и самооценка нарастват. Но при нормално развитие самоуважението никога не се превръща в самодоволство. Човек чувства, че трябва да расте и усеща това като стремеж към съвършенство. Ако слънчевото ядро не се е формирало, той винаги ще има скрито чувство за собствената си малоценност и недоволство от живота си, което ще се опитва да потисне и преодолее по всякакъв начин. От това се ражда неутолима алчност, болезнено желание за власт и чинове, тщеславие и други отклонения в характера.
Развитието на юпитерианското мислене привнася качества като чувство за собствено достойнство, морал, чест. При правилно развитие човек е отговорен преди всичко към самия себе си. Той може наистина да си каже как стоят нещата, има смелостта да признае грешките си. И хората, които го заобикалят, усещат това, показвайки му неподправеното си уважение и доверие. А неговата самоувереност и самооценка нарастват. Но при нормално развитие самоуважението никога не се превръща в самодоволство. Човек чувства, че трябва да расте и усеща това като стремеж към съвършенство. Ако слънчевото ядро не се е формирало, той винаги ще има скрито чувство за собствената си малоценност и недоволство от живота си, което ще се опитва да потисне и преодолее по всякакъв начин. От това се ражда неутолима алчност, болезнено желание за власт и чинове, тщеславие и други отклонения в характера.
ФАЗА НА САТУРН
На 42 годишна възраст човек навлиза в завършващата седма фаза на Сатурн. Исках да напиша „последната“, но се усетих, че в живота нищо не може да се нарече последно. Дори след смъртта има посмъртен път и ново въплъщение. Сатурновата фаза започва с криза, която психолозите добре познават - криза на средната възраст. В астрологията това е трета по ред криза на Сатурн. Периодът на неговото обръщане е 29,5 години и на всеки полуцикъл настъпва криза: около 14 години, на 29-30 години, на 42-43 години. Висшето значение на Сатурн е Разумността, която създава всички форми на света. Силата на Сатурн в човека се стреми да установи здравите основи на неговия живот, онова, на което уверено може да разчита. Първоначално човек вътрешно израства; значителните вътрешни промени изискват промяна в житейските форми - на новото съдържание трябва да отговаря нова форма. И при всеки полуцикъл на Сатурн се случва отпадане на старата повърхност, както при животните през пролетта окапва козината. Това се случва, ако човек расте и не е заседнал в някоя от предишните фази.
Структурите на нашия свят са твърди, а не пластични, така че, когато настъпват житейски промени, старата форма често се унищожава и това поражда криза. Кризата на средната възраст е не само един от полуциклите на Сатурн, но е и преход от фазата на Юпитер към тази на Сатурн. В тези години човек понякога съзнателно, а често несъзнателно преразглежда фундамента на своя живот. Това води до разочарование в работата, хобитата или в партньорите. Новата ценностна система, която се е развила във фазата на Юпитер, кара човека да направи преоценка на живота си. В много случаи тя е последвана от драматични промени - смяна на работата и дори професията, нови интереси, развод и друг брак и др. С редки изключения, всички тези промени са за добро, защото сега, избирайки, човек разчита на индивидуалното си чувство и го прави в съответствие с истинския му житейски път.
Структурите на нашия свят са твърди, а не пластични, така че, когато настъпват житейски промени, старата форма често се унищожава и това поражда криза. Кризата на средната възраст е не само един от полуциклите на Сатурн, но е и преход от фазата на Юпитер към тази на Сатурн. В тези години човек понякога съзнателно, а често несъзнателно преразглежда фундамента на своя живот. Това води до разочарование в работата, хобитата или в партньорите. Новата ценностна система, която се е развила във фазата на Юпитер, кара човека да направи преоценка на живота си. В много случаи тя е последвана от драматични промени - смяна на работата и дори професията, нови интереси, развод и друг брак и др. С редки изключения, всички тези промени са за добро, защото сега, избирайки, човек разчита на индивидуалното си чувство и го прави в съответствие с истинския му житейски път.
Важно е, че в тази фаза отношението на хората към Сатурн се променя и начинът, по който им влияе, също. В астрологията той традиционно се счита за носител на всевъзможни ограничения, загуби, причинител на много болести, самота, бедност и пр. На младини Сатурн пречи на това да се реализират планове, намерения, стремежи, дори унищожава вече създаденото. Причината не е злото на Сатурн, а това, че всичко е било градено върху много крехка, често илюзорна основа. А Сатурн е строг изпитващ, който проверява намеренията на човека и това, което е формирано върху пясъчна основа, се руши. Във фазата на Сатурн се развива разбирането за истинската база и Сатурн от враг се превръща в съюзник - помага да се изгради онова, което не е било възможно преди - силна партньорска връзка, надеждна позиция в живота и др.
Сатурн обича стабилността и по време на неговата фаза характерът на човека се променя, поведението и възгледите стават по-консервативни.
При развитата индивидуалност се явява стремеж към разумна стабилност и баланс, укрепва се чувството за справедливост, предишните страхове изчезват, отношението към живота става по-уверено и спокойно.
Ако индивидуалността не се е формирала, тогава, напротив, възниква страх от новото, от всякакви промени, достигащ понякога до невроза. Слънцето е слабо, вътре няма опора, на човека му се иска всичко външно да е сигурно и стабилно, без промени. Страхът от промяна поражда желание за бягство от непрестанно променящия се живот на тихо място в „доброто старо време“. Такива хора няма да имат по-нататъшно развитие. Доколкото при развитите хора всичко все още предстои. Но за това - следващия път.
При развитата индивидуалност се явява стремеж към разумна стабилност и баланс, укрепва се чувството за справедливост, предишните страхове изчезват, отношението към живота става по-уверено и спокойно.
Ако индивидуалността не се е формирала, тогава, напротив, възниква страх от новото, от всякакви промени, достигащ понякога до невроза. Слънцето е слабо, вътре няма опора, на човека му се иска всичко външно да е сигурно и стабилно, без промени. Страхът от промяна поражда желание за бягство от непрестанно променящия се живот на тихо място в „доброто старо време“. Такива хора няма да имат по-нататъшно развитие. Доколкото при развитите хора всичко все още предстои. Но за това - следващия път.
Превод от руски език: К. Иванова
Линк към статията:
