Майкъл Нютън "Пътят на душите" случай 8 / част 6

 

Случай 8 показва много близките взаимоотношения между хората и техните духовни водачи. Имената на много водачи звучат странно, докато други са съвсем обикновени. Намирам за интересен факта, че старомод­ният религиозен израз " да имаш свой ангел-хранител" сега се използва в метафизичен смисъл за обозначаване на съпричастващ дух. Честно казано, това е израз, който някога омаловажавах като глупаво използван за самозалъгване и представляващ остаряла митология, скарана с модерния свят. Вече нямам такова отношение към ангелите-хранители.
Пациентите постоянно ми повтарят, че сама по себе си душата е андрогинна, но едновременно с това те декларират, че полът не е фактор без значение. Разбрал съм, че всички души могат да пораждат в ума на други същества впечатлението, че са мъж или жена като един вид предпочитана самоличност и те често го правят. Случаи 6 и 7 показват колко е важно за новопристигна­лата душа да види познати "лица", идентифицирани по род. Това се отнася и за следващия случай. Друга при­чина, поради която избрах Случай 8, е за да покажа как и защо душите избират да се проявят визуално в човешки облик пред другите от духовния свят.

Случай 8

Д-р Н: Току-що започна реално да напускаш астралното ниво на Земята и навлизаш все по-навътре и по-навътре в духовния свят. Искам да ми кажеш какво чувстваш.
П: Тишината... толкова е спокойно...
Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне?
П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра.
Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук?
П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук.
Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост).
Забележка: Характерните свойства на водачите, отличаващи ги от духовните спътници и другите поддър­жащи същества, ще бъдат изследвани в Глава 8.
Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови?
П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ.
Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или жен­ския пол по време на своето духовно съществуване?
П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват.
Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент?
П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов.
Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята?
П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много вре­ме, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител.
Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш?
П: Нежност... спокойствие... любов...
Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората?
П: (колебае се) До известна степен... но е по-различ­но. Можеш да видиш разума зад онова, което прие­маме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята...
Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят?
П: Когато на Земята погледнеш в очите на опреде­лен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отп­реди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня.
Забележка: От много пациенти съм чувал, че свет­лината на духовната самоличност се отразява в човеш­ките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен.
Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?
П: Да, всеки го знае.
Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин?
П: Естествено ние можем винаги да се идентифици­раме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си.
Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особе­но в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята?
П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, как­вито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага.
Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човеш­ки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята?
П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди...
Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично?
П: Да.
Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични раз­говори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път?
П: (пауза)... Когато става въпрос за интимни неща - да.
Д-р Н: Как става това?
П: Чрез допир - нарича се допирно общуване.
Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като "електрически звукови импулси". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни.
Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти?
П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. 1
Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време?
П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти.
Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването.
П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувства­та на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоя­телствата около вашата среща.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енер­гийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове?
П: Има разлика между това дали си на тяхна тери­тория, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго.
Забележка: Духовната "територия" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят.
Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един об­раз, а по-късно, в различна ситуация - друг?
П: Точно така.
Д-р Н: Защо?
П: Както ти казвах, начинът, по който се представя­ме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотноше­ния имаме с определен човек и къде се намираме.
Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите предс­тавят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат?
П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване.
Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския харак­тер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа?
П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме опреде­лени черти и мисли... се дължи на... потвърждаване­то на идеи.
Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време?
П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук.
Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях прие­маме между животите?
П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които чо­векът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него.
Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проекти­рани черти?
П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти.
Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно оп­ределени черти на лицето?
П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст...
Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано?
П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф.
Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот?
П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рек­ламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф.
Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук.
П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф.
Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една само­личност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души?
П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в дейст­вителност. Някои искат да покажат само най-доб­рата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са при­тежавали на Земята, но в това няма нищо лошо.
Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли?
П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят.
Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го пра­виш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята?
П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят.
Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята?
П: (пауза) От време навреме...
Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята?
П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти...

Забележка: Получаването на информация от паци­енти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-въз­растни, по-напреднали души, както ще видим по-късно.

Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност?
П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ!

Представата, че душите могат да грешат, предиз­виква изненада у някои хора. Изявленията в Случай 8 и на всички други мои пациенти показват, че повечето от нас все още са далеч от съвършените същества в духов­ния свят. Главната цел на прераждането е самоусъвършенстването. Основата на моята работа са психологи­ческите последици от нашето развитие както в духовния свят, така и извън него.
Видяхме значението от срещите с други същества при навлизането в духовния свят. Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо.

Въпреки че рядко се среща при повечето от пациен­тите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристи­те, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно при­ветствие.

Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщ­ност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къ­де отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат.

Случай 9 е с пациент, който е имал много прераждания, обхващащи хиляди години. Около осем живота преди настоящия му най-накрая престанали да го пос­рещат на духовната врата.

следва...

Майкъл Нютън "Пътят на душите" Завръщане у дома /част 5

 

ЗАВРЪЩАНЕ   У   ДОМА

След като неочакваната среща с приятелски наст­роените духове, които ни посрещат след смъртта, е толкова важна, как можем да ги разпознаем? Откривам пълно единомислие в мненията на пациентите под хип­ноза относно това как изглеждат душите в духовния свят. Душата може да се представи като маса от енергия, но както изглежда, неорганичната енергия на душата е в състояние да прояви човешки характеристики. Когато общуват помежду си, душите често използват своята способност да се представят под образи от минали животи. Представянето като образ от човешкия живот е само едно от многобройните проявления, които могат да приемат душите от своята основна енергийна субстанция. По-нататък, в Глава 6, ще изясня друга характеристика на самоличността на душата - притежа­ването на аура с определен цвят.
Повечето от пациентите ми казват, че първото лице, което виждат в духовния свят, е техният личен водач. Обаче след някой живот можем да бъдем посрещнати и от духовен спътник. Водачите и духовните спътници не са едно и също лице. Ако пред новодошлата душа се появи роднина или близък приятел от предишния живот, техният обичаен водач може да не присъства на сцената. Открил съм, че обикновено водачите са някъде наблизо и направляват пристигането на новодошлия по свой собствен начин. Душата в следващия случай току-що е преминала през духовната врата и е посрещната от напреднало същество, което очевидно е имало тясна връзка с пациентката по време на няколко последовател­ни прераждания. Въпреки че това същество, съпътства­що душата, не е основният водач на моята пациентка, то е там, за да я посрещне с добре дошла, да я окуражи и обгради с любов.

Случай  6

Д-р Н: Какво виждаш около себе си?
П: Все едно че... се нося по... чисто бял пясък... който се мести около мен... аз съм под един огромен плажен чадър - с ярко оцветени ивици - всички те са във вид на пара, но са свързани една с друга...
Д-р Н: Някой посреща ли те?
П: (пауза) ... Мислех, че съм сама... но... (дълго се колебае) в далечината... ъ-ъ... светлина... бързо се доближава към мен... о, Боже мой!
Д-р Н: Какво е това?
П: (развълнувано) Чичо Чарли! (високо) Чичо Чарли, тук съм!
Д-р Н: Защо точно този човек идва да те посрещне пръв?
П: (разсеяно, отдалечено) Чичо Чарли, толкова много ми липсваше.
Д-р Н: (повтарям въпроса си)
П: Защото го обичах най-много от всичките си род­нини. Той умря, когато бях малка, и никога не можах да го забравя. (Най-скорошният предишен живот на тази пациентка е протекъл в една ферма в Небраска.)
Д-р Н: Откъде разбра, че това е чичо Чарли? При­тежава ли белези, които разпознаваш?
П: (Пациентът се върти в стола си развълнувано.) Разбира се, разбира се, точно както си го спомням - весел, мил, обичлив - той е до мен. (смее се тихичко)
Д-р Н: Кое е толкова смешно? . 
П: Чичо Чарли е точно толкова дебел, колкото си беше и преди.
Д-р Н: И какво прави след това?
П. Усмихва се и ми подава ръка...
Д-р Н: Това означава ли, че той има някакво тяло с ръце?
П: (смее се) Ами, и да, и не. И аз, и той се носим във въздуха. Образът му... се оформя в ума ми... и онова, което долавям най-ясно... е ръката му, която се протяга към мен.
Д-р Н: Защо ти подава ръка - един толкова материалистичен жест?
П: (пауза) За да ме... успокои... за да ме поведе... навътре в светлината.
Д-р Н: А ти какво правиш?
П: Тръгвам с него и си мислим за приятното време, което прекарахме заедно в игри из ливадата на фермата.
Д-р Н: И той прави така, че да видиш всичко това в ума си, за да разбереш кой е той?
П: Да... такъв, какъвто го познавах в последния си живот... за да не се уплаша. Той знае, че все още съм малко шокирана от смъртта си. (Пациентката бе починала внезапно в автомобилна катастрофа.)
Д-р Н: В такъв случай веднага след смъртта, неза­висимо през колко смърти сме преминали в други животи, е възможно да сме малко ужасени, докато отново привикнем с духовния свят?
П: Това не е точно страх - не е това - по-скоро, може би, съм малко неспокойна. Всеки път е различно. Катастрофата с колата ме свари неподготвена. Все още съм малко объркана.
Д-р Н: Добре, нека се придвижим малко по-напред. Какво прави чичо Чарли сега?
П: Води ме към... мястото, където трябва да отида...
Д-р Н: Ще се прехвърлим там, когато отброя до три. Едно-две-три! Кажи ми какво става.
П: (дълга пауза)... Има... и други хора наоколо... и те изглеждат... приятелски настроени... докато се приближавам... изглежда искат да се присъединя към тях...
Д-р Н: Продължи да се движиш към тях. Имаш ли впечатлението, че може би те очакват?
П: (признание) Да! Всъщност, аз осъзнавам, че съм била с тях преди... (пауза) Не, не си тръгвай!
Д-р Н: Какво става сега?
П: (много разстроена) Чичо Чарли ме напуска. Защо си отива?
Д-р Н: (Прекъсвам диалога, за да използвам при създалите се обстоятелства стандартните техники за успокояване и след това продължаваме.) Проник­ни в нещата чрез вътрешния си разум. Трябва да разбереш защо чичо Чарли те напуска в този мо­мент?
П: (по-спокойно, но със съжаление) Да... той обита­ва... място, различно от моето... той просто е дошъл да ме посрещне... да ме доведе тук.
Д-р Н: Мисля, че разбирам. Задачата на чичо Чарли е била да те посрещне пръв след твоята смърт и да види дали си добре. Бих искал да знам дали сега се чувстваш по-добре и по-уютно.
П: Да, така е. Затова чичо Чарли ме остави с другите.
Едно интересно явление, свързано с духовния свят, е обстоятелството, че хора, които са играли важна роля в нашия живот, винаги са в състояние да ни поздравят, дори ако вече живеят друг живот в ново тяло. Това явление ще бъде обяснено в Шеста глава. В Глава 10 ще проуча способността на душите да разделят своята духовна същност, така че да могат да обитават едновре­менно повече от едно тяло на Земята.
Обикновено при такова стечение на обстоятелства­та при пътуването на душата, бремето на донесените от Земята физически и душевни тревоги отслабва по две причини. Първо, свидетелството за внимателно направляван ред и хармония в духовния свят е възвърнало спомена за това какво сме оставили след себе си преди да изберем живот във физически облик. Второ, срещата с хора, за които сме смятали, че никога повече няма да видим след като са умрели на Земята, оказва поразител­но въздействие. Ето още един пример.

Случай  7

Д-р Н: Сега, след като успя да се приспособиш към заобикалящата те среда в духовния свят, кажи ми какво въздействие оказва това място върху теб.
П: То е толкова... топло и успокояващо. Чувствам облекчение, че съм далеч от Земята. Искам просто да остана тук завинаги. Няма напрежение, нито гри­жи, само чувство за благополучие. Аз просто се нося... колко е красиво...
Д-р Н: Както се носиш в пространството, премина­вайки през духовната врата, какво е следващото ти по-значително впечатление?
П: (пауза) Че всичко ми е познато.
Д-р Н: Кое ти е познато?
П: (след известно колебание) Ами... мисля, че... хо­рата... приятелите... са тук.
Д-р Н: Чувстваш ли, че познаваш тези хора от Земята?
П: Аз... долавям тяхното присъствие... хора, които съм познавала...
Д-р Н: Добре, продължи да се движиш напред. Какво виждаш след това?                                   
П: Светлини... меки... приличат на облак.
Д-р Н: Тези светлини същите ли остават, докато ти се движиш?
П: Не, те се увеличават... топчици от енергия... и аз знам, че това са хора!
Д-р Н: Ти ли се движиш към тях, или те идват към теб?
П: Ние се приближаваме бавно едни към други, но аз се движа по-бавно от тях, защото,., не знам какво да правя...
Д-р Н: Просто се отпусни и продължи да плаваш, като ми съобщаваш за всичко, което виждаш.
П: (пауза) Сега виждам полуоформени човешки форми - само от кръста нагоре. Техните очертания също са прозрачни... мога да гледам през тях.
Д-р Н: Виждаш ли някакви черти-в тези форми?
П: (неспокойно) Очи
Д-р Н: Виждаш само очи?
П: ... Устата е само загатната - изобщо не се забе­лязва, (разтревожено) Очите вече са навсякъде око­ло мен... приближават се...
Д-р Н: Всяко същество по две очи ли има?
П: Точно така.
Д-р Н: Тези очи имат ли ирис и зеница като при човешките очи?
П: Не... различни са... те са... по-големи... с черни орбити... разпръскват светлина... към мен... мисли... (след това с въздишка на успокоение) О-о!
Д-р Н: Продължавай.
П: Започвам да ги разпознавам - те изпращат обра­зи към моя ум - мисли за тях самите и... формите се променят... в хора!
Д-р Н: Хора с физически човешки черти?
П: Да. Я... виж ти! Това е той.
Д-р Н: Какво виждаш?
П: (Започва едновременно да се смее и да плаче.) Мисля, че е... да - това е Лада - той е най-отпред, пред всички - той е първият, когото наистина виж­дам... Лари, Лари.
Д-р Н: (след като давам възможност на пациентката да се поуспокои) Това духовно същество Лари е пред множеството хора, които познаваш?
П: Да, сега виждам, че онези, които най-много искам да видя, са отпред... някои от другите ми приятели са назад.
Д-р Н: Можеш ли всичките да ги видиш ясно?
П: Не, онези отзад са... замъглени... отдалечени... но долавям тяхното присъствие. Лари е отпред... приб­лижава се към мен... Лари.
Д-р Н: Лари е съпругът ти от последния ти живот, за който ми разказа по-рано, така ли? П: (Пациентката прави рязко движение напред.) Да - живяхме толкова добре заедно - Гюнтер беше толкова силен - всички от семейството му бяха против нашата женитба - Жан дезертира от флота­та, за да ме измъкне от мизерията, в която живеех в Марсилия - винаги ме е желаел...
Тази пациентка е толкова развълнувана, че предиш­ните й животи валят един върху друг. Лари, Гюнтер и Жан са бивши нейни съпрузи, но въплътени в един и същ духовен спътник. Бях доволен, че по време на сеансите по-рано, преди да стигнем до тези спомени от духовния свят, успяхме да открием кои са тези хора. Освен Лари, нейният най-скорошен съпруг американец, Жан е бил френски моряк от XIX век, а Гюнтер е бил син на немски аристократи, живели през XVIII век.
Д-р Н: Какво правите двамата точно сега?
П: Прегръщаме се.
Д-р Н: Ако в този момент трети човек ви гледаше как се прегръщате, какво щеше да види?
П: (няма отговор)
Д-р Н: (Пациентката е толкова погълната от сцената между нея и духовния й спътник, че по лицето й потичат сълзи. Изчаквам за малко и след това опит­вам отново.) Как ще изглеждате ти и Лари на някой, който ви наблюдава в духовния свят в този момент?
П: Мисля, че ще види... две маси от ярка светлина, които се въртят една около друга... (Пациентката започва да се успокоява и аз й помагам да попие сълзите от лицето си с хартиена кърпичка.)
Д-р Н: Какво изразява това въртене? П: Ние се притискаме един към друг... даваме израз на любовта си... свързваме се... това ни прави щас­тливи...
Д-р Н: След като срещна духовния си спътник, какво става след това?
П: (Пациентката стисва здраво облегалките на шез­лонга.) О - те всички са тук - преди само ги долавях. Сега и други се приближават към мен.
Д-р Н: И това става, след като съпругът ти дойде близо до теб?
П: Да... Майка ми. Идва към мен... Толкова ми липсваше... о, мамо... (Пациентката отново започва да плаче.)
Д-р Н: Добре...
П: О, моля те, не ми задавай никакви въпроси сега - искам да се насладя на това... (Изглежда пациен­тката започва да води мълчалив разговор с майка си от последния живот.)
Д-р Н: (изчаквам една минута) Сега, знам, че се радваш на тази среща, но имам нужда от помощта ти, за да разбера какво става.
П: (с отвлечен глас) Ние... ние просто се държим една друга... толкова е хубаво отново да съм с нея...
Д-р Н: Как успявате да се държите, след като нямате тела?
П: (с въздишка на раздразнение спрямо мен) Обг­ръщаме се в светлина, естествено.
Д-р Н: Кажи ми, какво е усещането за духовете?
П: Все едно че си загърнат в ярко осветено одеало от любов.
Д-р Н: Разбирам, тогава...
П: (Пациентката ме прекъсва като започва силно да се смее, разпознавайки някого) Тим!... това е брат ми - умря толкова млад (удавил се е на 14-годишна възраст през последния й живот). Чудесно е, че го виждам тук. (Пациентката маха с ръка.) И най-добрата ми приятелка Уилма - от съседната къща -смеем се заедно на момчетата, както правехме, ко­гато седяхме на нейния таван.
Д-р Н: (след като пациентката споменава леля си и други двама свои приятели) Как мислиш, как се определя в каква последователност да идват всички тези хора, които те поздравяват?
П: (пауза) Ами, зависи от това какво сме означавали един за друг - какво друго?
Д-р Н: И с някои ти си живяла много животи, докато с други вероятно си била само в един или два?
П: Да,„ най-много съм живяла с моя съпруг.
Д-р Н: Виждаш ли някъде наоколо водача си?
П: Той е тук. Виждам го да се понася насам. Той също познава някои от моите приятели...
Д-р Н: Защо наричаш водача си "него"?
П: Всички ние показваме от себе си онова, което искаме. Той винаги установява връзка с мен под об­раза на мъж. Това е правилно и съвсем естествено.
Д-р Н: Той през всичките ти животи ли те е наглеж­дал?
П: Разбира се, и след смъртта също... тук, и той винаги ме пази.

Групата по нашето посрещане е планирана още преди навлизането ни в духовния свят. Този случай де­монстрира какво ободрително въздействие могат да окажат познатите лица върху новопристигналата по-млада душа. Тук присъстват различен брой същества, които чакат на групи да поздравят душата след всеки живот. Научих, че нашите духовни приятели не оставят нищо на случайността и знаят точно кога да ни очакват и къде да ни посрещнат при пристигането ни в духовния свят, независимо че броят на посрещачите варира в зависимост от специалните нужди на душата.

Често някое същество от значение за нас ще ни чака малко пред другите, които искат да са наблизо, когато преминаваме през вратата. Големината на приветства­щите групи не само се променя за всеки след всеки негов живот, но и се намалява драстично почти до минимум за по-напредналите души, които не се нуждаят толкова много от духовна утеха. Случай 9 в края на тази глава е пример за такъв вид духовен преход.

Случаи 6 и 7 представят един от трите начина, по които новопристигналите души биват приети обратно в духовния свят. Скоро след смъртта си тези две души са били посрещнати от едно главно същество, последвано от други, които имат все по-слабо влияние. В Случай 7 хората бяха разпознати по-бързо, отколкото в Случай 6. Когато срещнем такава група от духове веднага след смъртта си, откриваме, че това са наши съпрузи, роди­тели, баби и дядовци, братя, сестри, чичовци, лели, бра­товчеди и скъпи приятели от предишните ни животи. По време на този етап от духовния преход на мои пациенти съм ставал свидетел на сърцераздирателни сцени, из­пълнени с емоции и болка от раздялата.

Емоционалните срещи между душите на този етап от духовния път са само прелюдия към окончателното заемане на нашето място в специфична група същества с еднакво ниво на зрялост. Тези срещи предизвикват у пациента, чийто спомени оживяват в свръхсъзнанието му, друг вид емоционална еуфория. Духовните органи­зационни приготовления, включващи това как се форми­рат групите и как се съчетават с други същества, ще бъдат описани в следващите глави.

Засега е важно да разберем, че приветстващите съ­щества може и да не са част от нашата конкретна учебна група в духовния свят. Това се дължи на факта, че всички хора, които са близки с нас в нашите животи, не са на едно и също ниво на развитие. Това, че от обич и доброта избират да ни посрещнат веднага след смъртта, не озна­чава, че когато пристигнем в- крайната цел на това път­уване, всички те ще бъдат част от нашата духовна учебна група.

В Случай 6 например, чичо Чарли явно е по-напред­нала душа от моята пациентка и може дори да действа като духовен водач. За мен беше очевидно, че една от основните задачи на душата на чичо Чарли е била да помогне на Случай 6 като дете през живота, който току-що беше приключил, и той отново поема отговорността за моята пациентка веднага след смъртта й. В Случай 7 първият важен контакт беше с Лари, истински духовен спътник на същото ниво като тази пациентка. Забележе­те също, че в Случай 7 духовният водач на моята паци­ентка не стоеше на видно място сред бившите й роднини и приятели. След разкриване на сцената обаче, се появи­ха белези за присъствието на духовен водач, който ръко­води целия процес на срещата, докато стои на заден план. Виждал съм това в много случаи.

Вторият начин, по който биваме посрещнати ведна­га след смъртта, включва спокойна, изпълнена със сми­съл .среща с духовния ни водач, по време на която в непосредствена близост не се появява никой друг, както е в Случай 5, Случай 8 хвърля допълнителна светлина върху този вид посрещане. Какъв тип посрещане след смъртта ще преживеем изглежда зависи от конкретния стил на нашия духовен водач, както и от потребностите на нашия индивидуален характер. Открил съм, че про­дължителността на тази първа среща с нашия духовен водач се променя след всеки живот в зависимост от обстоятелствата, при които той е протекъл.

следва...

Майкъл Нютън "Пътят на душите" случай 4/ част 4

 

Случай 4

Д-р Н: Опиши ми колкото е възможно по-подробно какво виждаш около себе, си докато се отдалечаваш от тунела.
П: Нещата са... подредени на слоеве.
Д-р Н: По какъв начин са подредени?
П: Ъ-ъ, нещо като... торта.
Д-р Н: Като използваш торта за сравнение, обясни ми какво имаш предвид?
П: Искам да кажа, че горната част на някои торти е малка, а долната им е широка. Не е същото, както когато преминавах през тунела. Виждам слоеве... нива от светлина... струва ми се, че са...полупроз­рачни... извити...
Д-р Н: Струва ли ти се, че този духовен свят има плътна структура?
П: Точно това се опитвам да обясня. Не е плътен, въп­реки че на пръв поглед може да ти се стори така. Той е на слоеве - всичките нива от светлина са преплетени в... напластени нишки. Не искам да прозвучи, като че ли нещата не са симетрични - те са. Но виждам разлики в плътността и в пречупването на цветовете в слоевете. Освен това те се местят напред-назад. Винаги забелязвам това, когато отпътувам от Земята.
Д-р Н: Как мислиш, защо е така?
П: Не знам. Не съм го проектирал аз.
Д-р Н: От твоето описание си представям духовния свят като огромна намотка със слоеве от преливащи се участъци от върха към дъното.
П: Да, и тези участъци са закръглени - те се извиват далеч пред мен, докато се нося през тях.
Д-р Н: .От мястото, от което наблюдаваш, можеш ли да ми кажеш нещо за различните цветове на слоевете?
П: Не съм казал, че слоевете имат някакъв основен цвят. Те всички са разновидности на бялото. Там, където отивам, е по-светло... по-ярко, отколкото там, където бях. Сега ме обгръща мъглива белота, която е много по-ярка, отколкото в тунела.
Д-р Н: Докато се носиш през тези духовни слоеве, душата ти нагоре или надолу се движи?
П: Нито едно от двете. Аз се движа през средата.
Д-р Н: Добре тогава, в този момент, когато се движиш напреко, виждаш ли духовния свят в линей­ни измерения, като линии и ъгли?
П: (пауза) За мен това е... преди всичко буйна, нема­териална енергия, която прониква в слоевете чрез светли и тъмни нюанси на цветовете. Струва ми се, че нещо... ме придърпва към правилното ниво на пътуването и се опитва да ме успокои...
Д-р Н: По какъв начин?
П: Чувам звуци.
Д-р Н: Какви звуци?
П: ... Ехо... от музика... музикални трептения... със звън на камбани... вибриращи с моите движения... толкова е отпускащо.
Д-р Н: Други хора определят тези звуци като вибри­ращи, подобни на резонанса от звука на камертон. Съгласен ли си с това описание?
П: (кима в съгласие) Да, това е... имам и спомен за мирис и вкус.
Д-р Н: Това означава ли, че нашите физически сети­ва се запазват след смъртта?
П: Да, споменът за тях... звуковите вълни тук са толкова приятни... камбани... цигулки,... такова спо­койствие.
Много пътници из духовния свят ми разказват за чувството на отпускане, породено от музикалните виб­рации. Долавянето на шумове започва веднага след смъртта. Някои пациенти ми казват, че чуват бръмчене или жужене, веднага след като напуснат физическото си тяло. Това е подобно на звука, който човек чува, когато застане близо до телефон, и може да варира по сила преди душите да се откъснат от онова, което вярвам,, че е земното астрално ниво. Хората казват, че чуват същите тези звуци, когато са под пълна упойка. Тези слаби, резониращи звуци стават по-мелодични, когато напус­каме тунела. Тази музика удачно е наречена енергия на Вселената, тъй като съживява душата.
При пациенти, които говорят за духовно напластя­ване, споменавам вероятността да виждат астрални нива. В метафизичните съчинения сме чели много за нивата над Земята. Като се започне от древните индийски све­щени книги, наречени Веди, последвани от по-късните източноправославни текстове, в исторически план астралните нива са представлявали поредица от нараства­щи измерения над физическия, или материалния свят, които се преливат в духовното. В продължение на хиляди години хората са опознавали тези невидими области чрез медиативни, извънтелесни наблюдения на ума. Астралните нива са описвани и като по-малко плътни с отдале­чаването от тежките влияния на Земята.
Следващият случай представя душа, която и след преминаването през духовния тунел продължава да се безпокои. Това е мъж, който умира на 36-годишна въз­раст от сърдечен удар на една улица в Чикаго през 1902 г. Той оставя след себе си семейство от малки деца и съпруга, които силно обича. Били са много бедни.

Случай 5

Д-р Н: Като пътуваш от другата страна на тунела, все още ли можеш да виждаш толкова ясно? П: Все още преминавам през тези... разпенени обла­ци около мен.
Д-р Н: Искам да изминеш целия път през тях и да ми кажеш какво виждаш сега.
П: (пауза) О,... излязох от тях... Господи, това място е голямо! Толкова е светло и чисто - дори мирише хубаво. Виждам красив леден дворец.
Д-р Н: Разкажи ми повече.
П: (с удивление) Той е огромен... прилича на сияещ, искрящ кристал... около мен блестят цветни камъни.
Д-р Н: Когато каза кристал, си помислих, че става въпрос за светъл цвят.
П: Ами, преобладава сивото и бялото... но докато се нося напред, виждам и други цветове... мозайки... всички блестящи.
Д-р Н: Погледни в далечината от мястото на този леден дворец - виждаш ли някъде някакви граници? П: Не, това място е безкрайно... толкова величест­вено... и спокойно.
Д-р Н: Какво чувстваш точно сега?
П: Аз... не мога да му се радвам от все сърце... искам да отида по-нататьк... Маги... (вдовицата на пациента)
Д-р Н: Виждам, че все още се тревожиш за живота в Чикаго, но това спъва ли твоето напредване в духовния свят?
П: (Пациентът рязко се изправя в стола.) Господи! Виждам водача ми да идва към мен - тя знае от какво имам нужда.
Д-р Н: Кажи ми какво се случва между теб и водача ти.
П: Казвам й, че не мога да продължа... че трябва да знам дали Маги и децата ще бъдат добре.
Д-р Н: И какво ти отговаря твоят водач?
П: Тя ме успокоява, но аз съм твърде обременен.
Д-р Н: Какво й казваш?
П: (крещи) Казвам й: "Защо позволи това да се случи? Как можа да ми причиниш това? Накара ме да премина през такива болки и трудности с Маги, а сега прекъсна съвместния ни живот."
Д-р Н: Какво прави водачът ти?
П: Опитва се да ме утеши. Казва ми, че съм се справил добре и че ще видя, че съм изминал пре­допределения ми земен път.
Д-р Н: Приемаш ли това, което казва?
П: (пауза) В ума ми... постъпва информация... за бъдещето на Земята... че семейството ще продължи без мен.» приемайки, че мен ме няма... ще се спра­вят... и всички ние ще се видим отново.
Д-р Н: И това как те кара да се чувстваш?
П: Чувствам... спокойствие... (с въздишка)... вече съм готов да тръгвам.

Преди да разгледам значението на Случай 5 във връзка със срещата с неговия водач, искам да спомена интерпретацията на този мъж за духовния свят като леден дворец. По-нататък пациентите ми ще разказват, че са видели в духовния свят сгради и че са били в мебелирани стаи. Само по себе си състоянието на хип­ноза не поражда тези образи. Логично би било хората да не си спомнят такива физически структури в един нема­териален свят, освен ако не приемем, че тези сцени от естествената за Земята обстановка са предназначени да спомогнат за преходния период и приспособяването на душата след физическата смърт. Тези гледки имат инди­видуално значение за всяка душа, общувала с мен, като всички те са повлияни от своите земни преживявания.

Когато в духовния свят душите виждат образи, ко­ито се свързват с места, където са живели или които са посетили на Земята, за това си има причина. Душите виждат незабравения дом, училище, градина, планина или морски бряг, защото една доброжелателна сила позволява на земните миражи на познати неща да ни успокоят. Нашите планетарни спомени никога не умират - те ромолят завинаги в душата-разум, носени на криле­те на въображаеми сънища, точно както в човешкия ум се появяват представите за духовния свят.

Изпитвам удоволствие да слушам за първите впе­чатления на пациентите за духовния свят. Когато се завръщат в това обожавано място след отсъствие, хора­та може да виждат поля с диви цветя, крепостни кули, извисяващи се в далечината, или дъги под открито небе. За завръщащата се душа тези първи безплътни земни сцени от духовния свят изглежда не се променят значително през периодите на живот, въпреки че между описанията на отделните пациенти има разлики. Открих, че след като пациентът в транс продължи да навлиза все по-на-вътре в духовния свят, за да опише функционалните аспекти на духовния живот, неговите коментари стават еднакви с тези на другите пациенти.

Случаят, който току-що разгледах, може да бъде описан като съвсем несигурен дух, свързан тясно със своята душевна спътница Маги, която е оставил след себе си. Няма спор, че някои души действително носят негативния багаж от труден предишен живот по-дълго, отколкото други, въпреки успокояващите влияния на духовния свят. Хората са склонни да мислят, че при смъртта всички души стават всезнаещи. Това не е напъл­но вярно, защото периодите на приспособяване са раз­лични. Времето за приспособяване на душата зависи от обстоятелствата около смъртта, привързаността на вся­ка душа към спомените за живота, който току-що е свършил, и нивото на напредък.

Често, когато един млад живот приключва внезапно, по време на регресия долавям гняв. Душите, навлизащи отново в духовния свят при тези условия често, са обър­кани и смутени от това, че напускат хора, които обичат, без да са ги предупредили. Те не са подготвени за смърт­та и, непосредствено след като напуснат телата си, някои от тях се чувстват тъжни и ограбени.

Ако една душа е била травматизирана от недовър­шена работа, първото същество, което вижда веднага след смъртта, обикновено е нейният водач. Тези високо надарени духовни учители са подготвени да поемат пър­воначалния удар от неудовлетвореността на душата в резултат на ненавременната смърт. В края на краищата Случай 5 ще се приспособи добре към духовния свят като позволи на своя водач да му помогне при колеба­нията по време на неговия предстоящ път.

Разбрал съм, че нашите водачи не насърчават пъл­ното подреждане на мислите още при духовната врата. Има по-подходящи моменти и места за детайлното преглеждане на научените кармични уроци, включващи живота и смъртта, които ще опиша по-късно. Водачът в Случай 5 предложи кратка, бързо протичаща визуализа­ция на земното време като средство да успокои този мъж за бъдещето на неговите жена и деца, за да може той да продължи с по-голяма готовност своя път.
Независимо от състоянието на ума им веднага след смъртта, пациентите ми са изпълнени с удивление от преоткритите чудеса на духовния свят. Обикновено това чувство е съчетано с еуфория, защото техните земни грижи остават зад гърба им - особено физическата бол­ка. Преди всичко духовният свят представлява място на върховен покой за пътуващата душа. Въпреки че отнача­ло може да ни се стори, че веднага след смъртта оста­ваме сами, ние не сме изолирани или без помощ. Неви­дими разумни енергийни сили напътстват всеки от нас при преминаването ни през вратата.

Новопристигналите в духовния свят имат малко време да се носят наоколо, чудейки се къде са или какво ще стане след това с тях. Нашите водачи и известен брой духовни спътници и приятели ни чакат да затворим вратата, за да изразят своето внимание и обич и да ни уверят, че всичко е наред. Всъщност, ние чувстваме тяхното присъствие още от момента на смъртта, защото първоначалното ни приспособяване до голяма степен зависи от влиянието на тези любезни същества върху нашата завръщаща се душа.

следва...

Майкъл Нютън - "Пътят на душите" Врата към духовният свят / част 3

 

ВРАТА   КЪМ   ДУХОВНИЯ   СВЯТ

Хиляди години народът на Месопотамия е вярвал, че вратите за влизане и излизане от рая лежат в проти­воположните краища на голямата крива на Млечния път, наричана Реката на душите. След смъртта душите тряб­вало да изчакат изгряващия вход на Стрелеца и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни. Прераж­дането на Земята можело да се осъществи само по време на пролетното равноденствие при изгряването на Близ­наци на тяхното нощно небе.
Моите пациенти ми разказват, че на практика пре­селението на душата е много по-лесно. Ефектът на туне­ла, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък.
В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариа­ции. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче, промеждутъ­кът от време за достигане на този коридор е незначите­лен, след като душата напусне Земята. Ето и наблюде­нията на друг индивид върху това духовно местополо­жение:

Случай З

Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Зе­мята. Разкажи ми какво се случва с теб.
П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел.
Д-р Н: Опиши ми този тунел.
П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край.
Д-р Н: Добре, какво става след това?
П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, откол­кото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентът спира.)
Д-р Н: Продължавай.
П: Някой отпред ме вика...
Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва.
П: Кръгът от светлина става много широк и... изли­зам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея.
Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота?
П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете...
Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа?
П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз...
Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продъл­жаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай.
П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват.
Д-р Н: Изпитваш ли чувство на сигурност, или си малко изплашена?
П: Не съм изплашена. Когато бях в тунела, бях по-... объркана. Да, чувствам се сигурно... Долавям мис­лите, които достигат до мен... внимание... загриже­ност. Странно е, но около мен има едно разбиране за това коя точно съм аз и защо сега съм тук.
Д-р Н: Виждаш ли около себе си някакво доказател­ство за това?
П: (тихо) Не, долавям го... навсякъде цари хармония на мисълта.
Д-р Н: Спомена за субстанции, подобни на облак, около теб веднага след като си напуснала тунела. Ти в небето над Земята ли си?
П: (пауза) Не, не е това, но изглежда, че плувам през облакоподобна материя, която е различна от Земя­та.
Д-р Н: Можеш ли изобщо да видиш Земята? Тя под теб ли е?
П: Може би, но не съм я виждала, откакто излязох от тунела.
Д-р Н: Усещаш ли се още свързана със Земята, може би чрез друго измерение?
П: Възможно е - да. В ума ми Земята изглежда близо... и аз все още се чувствам свързана със Земя­та... но знам, че съм в друго пространство.
Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш за сегашното си местоположение?
П: Все още е малко... тъмно... но вече излизам от тук.

Тази пациентка, която беше преведена през прежи­вяванията, свързани със смъртта и тунела, продължава необезпокоявана да се приспособява душевно към ней­ното безтелесно състояние, докато се придвижва навът­ре в духовния свят. След известна първоначална неси­гурност, нейните първи предадени впечатления отразя­ват едно привлекателно усещане за благополучие. Това чувство е общо за всичките ми пациенти.

След като минат тунела, нашите души вече са пре­минали първата врата от своето пътешествие в духовния свят. Повечето сега напълно осъзнават, че не са умрели наистина, а просто са се освободили от бремето на едно земно тяло, което е умряло. С това осъзнаване идва и приемането на различните степени в зависимост от душата. Някои пациенти възприемат тази среда с посто­янно удивление, докато други ми предават какво виждат по-балистично. До голяма степен това зависи от тяхна­та относителна зрялост и от преживяванията през пос­ледния им живот. Най-често срещаната реакция, която съм наблюдавал, е въздишка на облекчение, последвана от нещо от рода на: "О, прекрасно, аз съм си отново у дома в това красиво място."

Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела, че много от опи­саното тук остава неизяснено, когато те се насочат към своите духовни местоназначения. Това са "професиона­листите" и по мое мнение те са ограничено малцинство на Земята. Обикновената душа не се движи толкова бързо, а някои са и много нерешителни. Ако изключим редките случаи на силно обезпокоени души, които се борят да останат свързани с техните мъртви тела, смя­там, че по-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават привързани към обк­ръжението на Земята дълго след смъртта.

Повечето от моите пациенти разказват, че когато излязат през изхода на тунела, нещата още известно време остават смътни. Мисля, че това се дължи на плътността на най-близкото астрално ниво, заобикаля­що Земята, наречено от теософите Ката1оЬа. Следва­щият случай описва това пространство от гледна точка на един по-аналитичен пациент. Душата на този индивид демонстрира значителна наблюдателна проницател­ност по отношение на форма, цветове и вибриращи нива. Обикновено такива картинни физически описания на мои пациенти проникват по-надълбоко в духовния свят, след като те свикнат със средата.

следва...

Майкъл Нютън "Пътят на душите" случай 2 / част 2

 

Действието в Случай 2 започва в Американските южни равнини непосредствено след като една стрела е улучила Сали във врата от близко разстояние. Винаги внимавам при сцените със смърт, включващи насилст­вена травма в минали прераждания, тъй като подсъзна­телният разум често продължава да съхранява тези пре­живявания. В този случай пациентът дойде при мен, защото през целия си живот беше изпитвал слаба болка в гърлото. Обикновено такива случаи се нуждаят от освобождаваща терапия и препрограмиране. При припомнянето на целия минал живот аз използвам времето около смъртта за спокойно преосмисляне и поставям пациента в ролята на наблюдател, за да смекча болката и емоциите.

Случай 2

Д-р Н: Голяма болка ли ти причинява стрелата?
П: Да... острието е разкъсало гърлото ми... Умирам (Пациентът започва да шепне, като държи с ръце гърлото си). Задушавам се... тече кръв... Уил (съп­ругът) ме държи... болката... ужасна... Сега изли­зам... вече свърши.
Забележка: Когато телата изпитват силна болка, душите често напускат своите човешки гостоприемници моменти преди действителната смърт. Кой може да ги обвини? Въпреки това, те остават близо до умиращото тяло. След техники за успокояване аз издигам този па­циент от подсъзнателно на свръхсъзнателно ниво за прехода към духовните спомени.
Д-р Н: Добре, Сали, прие, че си била убита от тези индианци. Ще ми опишеш ли, моля те, какво точно чувстваше по време на смъртта?
П: Прилича на... сила... някаква... която ме издърпва от тялото ми.
Д-р Н: Издърпва те? Откъде?
П: Измъква ме през върха на главата ми.
Д-р Н: И какво Издърпва?
П: Ами, мен!
Д-р Н: Опиши ми какво означава "мен". Как изглеж­да това нещо, което си ти и което излиза от главата на твоето тяло?
П: (пауза) Като... мъничко кръгче.светлина... излъч­ва лъчи...
Д-р Н: Как излъчваш светлина?
П: От... моята енергия. Изглеждам някак си проз­рачно бяла... душата ми...
Д-р Н: А тази светлинна енергия същата ли остава след като напуснеш тялото си?
П: (пауза) Сякаш пораствам малко... докато обика­лям.
Д-р Н: Ако светлината се засилва, тогава как изг­леждаш сега?
П:... Дребничка... тьничка... вися...
Д-р Н: На какво всъщност ти прилича процесът на излизане от тялото ти?
П: Ами, все едно, че си сменям кожата... като белене на банан. Просто губя тялото си с един замах!
Д-р Н: Чувството неприятно ли е?
П: О, не! Прекрасно е да се чувстваш толкова сво­боден, без повече болка, но... аз съм... объркана... Не очаквах, че ще умра... (В гласа на пациента ми се промъква тъга и аз искам от него да остане за още една минута съсредоточен върху своята душа, вмес­то върху това, което се случва на Земята с неговото тяло.)
Д-р Н: Разбирам, Сали. В момента се чувстваш малко променена като душа. Това е нормално в твоята ситуация поради всичко, през което току-що си преминала. Чуй ме и отговори на въпросите ми. Каза, че се носиш из въздуха. Можеш ли веднага след смъртта да се движиш свободно наоколо?
П: Странно е... все едно, че съм увиснала във въз­духа, който не е точно въздух... няма никакви огра­ничения... нито гравитация... аз съм безтегловна.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че все едно си във вакуум?
П: Да... около мен няма нищо плътно. Няма препят­ствия, в които да се блъскаш.., аз се нося...
Д-р Н: Можеш ли да контролираш движенията си -къде отиваш?.
П: Да... мога, до известна степен... но нещо ме... дърпа... към искрящата белота... толкова е светло!
Д-р Н: Навсякъде ли яркостта на белотата е еднак­ва?
П: По-ярка е... надалеч от мен... малко по-тъмно бяло... сиво... по посока на тялото ми... (започва да плаче) о, бедното ми тяло... Още не съм готова да го напусна. (Пациентът се дърпа назад в стола си, като че ли се съпротивлява на нещо.)
Д-р Н: Всичко е наред, Сали, аз съм с теб. Искам да се отпуснеш и да ми кажеш дали силата, която те измъкна от главата ти в момента на смъртта, про­дължава да те дърпа и дали можеш да я спреш.
П: (пауза) Когато се освободих от тялото си, дърпа-нето намаля. Сега чувствам побутване... отдалеча­ват ме от тялото ми... още не искам да тръгвам... но, нещо иска да тръгвам скоро...
Д-р Н: Разбирам, Сали, но предполагам, че науча­ваш, че можеш да упражняваш някакъв контрол. Как ще опишеш това нещо, което те дърпа?
П: ... Един вид магнетична... сила... но... искам да остана още малко...
Д-р Н: Може ли душата ти да се съпротивлява на това чувство за дърпане толкова дълго, колкото ти искаш?
П: (Настъпва дълга пауза, докато пациентът изглеж­да провежда вътрешен диалог със себе си в своя предишен живот като Сали.) Да, мога, ако наистина искам да остана. (Пациентът започва да плаче.) О, това, което онези диваци са направили на тялото ми, е ужасно. По цялата ми красива синя рокля има кръв... мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите.
Забележка: Подсилвам представите за предпазен щит около този пациент, което е толкова важно, колкото и успокоителните процедури. Душата на Сали продъл­жава да кръжи над тялото й, докато аз придвижвам сцената напред във времето, когато индианците са про­гонени от стрелците от дилижанса.
Д-р Н: Сали, какво прави мъжът ти веднага след атаката?
П: О, хубаво... той не е наранен... но... (с Тъга) държи тялото ми... плаче над мен... нищо не може да нап­рави за мен, но като че ли още не го осъзнава. Аз съм студена, но ръцете му са обхванали лицето ми... целува ме.
Д-р Н: А ти какво правиш в този момент?
П: Аз съм над главата на Уил. Опитвам се да го утеша. Искам той да почувства, че любовта ми всъщност не си е отишла... Искам да узнае, че не ме е загубил завинаги и че ще го видя отново.
Д-р Н: Посланията ти достигат ли до него?
П: Изпитва толкова голяма скръб, но... долавя мо­ята същност... знам го. Приятелите ни са около него... и те окончателно ни разделят... искат да поп­равят колите и отново да потеглят.
Д-р Н: Какво става сега с душата ти?
П: Продължавам да се съпротивлявам на усещане­то за дърпане... Искам да остана.
Д-р Н: На какво се дължи това?
П: Ами, знам, че съм мъртва... но още не съм готова да напусна Уил и... искам да видя как ме погребват.
Д-р Н: Виждаш ли или долавяш ли някакво друго духовно същество около себе си в този момент?
П: (пауза) Те са близо... скоро ще ги видя... чувствам тяхната любов, както искам и Уил да почувства моята... Те ме чакат, докато стана готова.
Д-р Н: С напредване на времето успяваш ли да успокоиш Уил?
П: Опитвам се да проникна в ума му.
Д-р Н: Успяваш ли?
П: (пауза) ... Мисля, че малко... той ме чувства... осъзнава... любовта...
Д-р Н: Добре, Сали, сега отново ще се придвижим относително по-напред във времето. Виждаш ли приятелите ти от дилижанса да поставят тялото ти в някакъв гроб?
П: (гласът му е по-уверен) Да, те ме погребаха. Време е да тръгвам... вече идват за мен... навлизам... в по-ярка светлина...

Обратно на това, в което много хора вярват, душите често провяват слаб интерес към онова, което става с техните тела след настъпването на физическата смърт. Това не е безчувственост спрямо интимните ситуации и към хората, които оставят след себе си на Земята, а потвърждение от страна на тези души на безвъзврат­ността на смъртта. Те имат желание бързо да поемат своя път към красотата на духовния свят.

Много други души обаче искат да кръжат около мястото, където са умрели, обикновено в продължение на няколко земни дни след техните погребения. Както изглежда, за душите времето се движи с по-голяма ско­рост и дните на Земята за тях може да траят само няколко минути. Има различни мотивации за лутащата се душа. Например някой, който е бил заклан или убит неочаквано при нещастен случай, често не иска да си отиде веднага. Смятам, че тези души често са объркани или ядосани. Кръжащата душа е много характерно яв­ление за смъртни случаи с млади хора.

За обикновената душа все още представлява шок рязкото откъсване от човешкото тяло, дори след дълго боледуване, и това също може да породи нежелание у душата да отпътува в момента на смъртта. За душата има и нещо символично в обичайния три до петдневен период на подготовка на погребението. Душите всъщ­ност не изпитват нездраво любопитство да видят как ги погребват, защото емоциите в духовния свят не са същи­те като тези, които ние преживяваме тук, на Земята. И все пак смятам, че духовните същества са благодарни за почитта, отдавана в памет на техния физически живот от живите роднини и приятели.

Както видяхме в последния случай, има една основ­на причина, поради която много духове не желаят вед­нага да напуснат мястото на своята физическа смърт. Това се дължи на желанието да намерят връзка с ума на любимите си хора, за да ги утешат преди да навлязат навътре в духовния свят. Току-що умрелите не са опус­тошени от своята смърт, защото знаят, че отново ще видят онези, които остават на Земята, в духовния свят, а вероятно и по-късно, в други животи. От друга страна, опечалените на погребение в повечето случаи чувстват, че са загубили завинаги любим човек.

По време на хипноза моите пациенти действително си спомнят с неудовлетворение, че не са успели ефектив­но да използват енергията си, за да докоснат разума на дадено човешко същество, което е невъзприемчиво по­ради шока и скръбта. Емоционалната травма на живите може да завладее техния вътрешен разум до такава степен, че умствените им способности да общуват с душите да бъдат потиснати. Когато новоотделилата се душа намери начин да утеши живия - дори и за кратко - обикновено тя чувства удовлетворение и след това иска бързо да се отдалечи от Земното астрално ниво.

Разполагам с типичен пример за духовно утешение от собствения си живот. Майка ми умря внезапно от сърдечен удар. По време на опелото сестра ми и аз бяхме потънали в такава тъга, че докато траеше церемонията, умовете ни се бяха вцепенили. Няколко часа по-късно ние се върнахме заедно със съпрузите си в празната къща на майка ми и решихме да починем - нещо, от което се нуждаехме. Приблизително по същото време сестра ми и аз трябва да сме достигнали до рецептивното Алфа състояние. Появявайки се в две различни стаи, майка ми проникна в нашия подсъзнателен ум като фантастичен повей от белота над главите ни. Тя протегна ръка и се усмихна, като показа по този начин, че приема смъртта и сегашното си благосъстояние. След това отплува. Този акт, който продължи само няколко секунди, беше един вид сбогуване, изпълнено със смисъл, и той ни позволи и на двамата да се отпуснем в нормален сън в Делта нивото.

Ние сме в състояние да усещаме успокояващото присъствие на душите на загубените обичани хора, осо­бено по време или веднага след погребенията. За да може духовното общуване да преодолее шока от скръбта, е необходимо да се опитате да отпуснете и прочистите своя ум, поне за кратко време. В тези моменти нашата възприемчивост към паранормални преживявания е по-отворена да приема положителни съобщения за любов, прошка, надежда, окуражаване и успокоението, че ва­шият любим човек е на добро място.

Когато една вдовица с малки деца ми казва: "Част от моя съпруг идва при мен в трудни моменти", аз и вярвам. Пациентите ми разказват, че като души те могат да помогнат на хората на Земята да свържат своя вът­решен разум със самия духовен свят. Както вярно са казали, хората не си отиват наистина, докато за тях си спомнят останалите на Земята. В следващите глави ще видите как специфичният спомен е отражение на нашата собствена душа, а колективните спомени са атомите чиста енергия за всички души. Смъртта не прекъсва нашата връзка с безсмъртните души на онези, които обичаме, просто защото са загубили физическата само­личност на тленното тяло. Въпреки многото си дейнос­ти, тези отделили се души все още могат да ни достиг­нат, когато ги повикаме.

Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отри­чане и депресия са отминали. Когато внезапно се изпра­вим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физичес­ки живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание. Поради духовното осъз­наване, умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свър­зана с вечността на времето.

Въпреки че има много умиращи хора, които нами­рат приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно поз­нание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро.

Умиращите претърпяват метаморфозата на отде­лянето на техните души от приетото тяло. Хората възп­риемат смъртта като загуба на нашата жизнена сила, а всъщност истината е точно обратната. При смърт ние губим нашето тяло, но нашата вечна жизнена енергия се обединява със силата на божествената свръхдуша. Смъртта не е мрак, а светлина.

След като си припомнят преживяванията около пре­дишни смърти, пациентите ми казват, че изпитват такова чувство на преоткрита свобода от техните земни тела, че са нетърпеливи да започнат своето духовно пътешествие към едно място на мир и интимност. От следващите случаи ще научим какъв е според тях животът в задгроб­ния свят.

следва...

Майкъл Нютън - "Пътят на душите" Смърт и отпътуване / част 1

 

СМЪРТ   И   ОТПЪТУВАНЕ

Случай  1

П. (Пациент): О, Боже мой! Аз всъщност не съм мъртъв, нали? Искам да кажа, тялото ми е мъртво -мога да го видя под себе си - но аз се нося из въздуха.,. Мога да погледна надолу и да видя тялото си, което лежи изпънато на болничното легло. Всич­ки около мен мислят, че съм мъртъв, но аз не съм. Искам да извикам: Ей, аз всъщност не съм мъртъв! Това е толкова невероятно... сестрите издърпват чаршаф върху главата ми... хора, които познавам, плачат. Предполага се, че съм мъртъв, но аз съм все още жив. Странно е, защото тялото ми е абсолютно мъртво, докато аз обикалям над него. Жив съм.

Това са думите, изречени от мъж под дълбока хип­ноза, които разкриват акта на смъртта. Думите му са изричани на кратки, възбудени изблици и са пълни с благоговение, докато той вижда и чувства какво е да си дух, току-що отделил се от своето физическо тяло. Този мъж е мой пациент и аз току-що съм му помогнал да пресъздаде сцената на смъртта си от предишен живот, докато той се е излегнал в удобен шезлонг. Малко преди това, като следваше моите инструкции по време на въ­веждането му в транс, този пациент се върна назад във времето, съживявайки спомени от детството си. Докато заедно се опитвахме да достигнем до етапа, когато е бил в утробата на майка си, неговите подсъзнателни възпри­ятия постепенно се сляха.
След това го подготвих за скок обратно в мъгляви­ните на времето чрез визуално използване на предпазно екраниране. Когато завършихме тази важна крачка от душевното привикване, аз преведох моя пациент през един въображаем тунел на времето към неговия последен живот на Земята. Това е бил кратък живот, защото той е починал внезапно от грипна епидемия през 1918 г.

След като първоначалният шок от това да се види как умира и да усети как душата му излита от тялото му постепенно попремина, пациентът ми вече се чувстваше по-подготвен за визуалните образи в ума му. Тъй като малка част от съзнателната, критична страна на неговия разум продължава да функционира, той осъзнава, че пресъздава едно предишно съществуване. Това отне малко повече от обичайното време, тъй като този па­циент е по-млада душа и не е свикнал с циклите на раждане, смърт и прераждане, за разлика от много други мои пациенти.

И въпреки това, само за няколко секунди, той свиква и започва да отговаря по-уверено на моите въпроси. Бързо издигам подсъзнателното хипнотично ниво на този пациент до положение на свръхсъзнание. Сега той е готов да говори за духовния свят и аз го питам какво му се случва.

П: Ами... издигам се все по-високо... продължавам да се нося из въздуха.., поглеждам назад към тялото си. Все едно че гледам филм, само дето аз участвам в него! Лекарят утешава жена ми и дъщеря ми. Жена ми хлипа (пациентът се върти в стола си притеснен). Опитвам се да проникна в ума й... да й кажа, че с мен всичко е наред. Тя е толкова завладяна от скръбта, че не мога да я достигна. Искам тя да узнае, че вече не страдам... Свободен съм от тялото си... То повече не ми трябва... и ще я чакам. Искам тя да знае, че... но тя... не ме слуша. О, започвам да се отдалечавам...

И така, насочван от поредица от команди, моят пациент започва процеса на навлизане навътре в духов­ния свят. Това е път, който много други са изминали в сигурността на моя офис. Със засилване на спомените в състояние на свръхсъзнание пациентите под хипноза обикновено стават все по-свързани с духовния коридор. С напредване на сеанса картините от ума на пациента по-лесно се обличат в думи. Кратките описателни фрази преминават в детайлни обяснения за това какво е усеща­нето при навлизане в духовния свят.

Разполагаме с огромна по обем документация, включваща наблюдения на медицинския персонал, коя­то описва извънтелесните преживявания на хора, които са били жестоко наранени при катастрофа и са били близо до смъртта. Тези хора са били смятани за клинич­но мъртви преди усилията на лекарите да ги върнат обратно от другата страна. Душите могат спокойно да напускат и да се връщат в своите тела-гостоприемници, по-специално при животозастрашаващи ситуации, кога­то тялото умира. Хората разказват как кръжат над сво­ите тела, особено в болници, как наблюдават лекарите да извършват животоспасяващи процедури върху тях. След време, след като се върнат към живот, тези споме­ни избледняват.

В началните етапи от регресията в резултат на хип­нозата описанията на пациентите, които мислено преми­нават през своите минали смърти, не противоречат на разказите на хора, които действително са били мъртви за няколко минути в настоящия живот. Разликата между тези две групи хора се състои в това, че пациентите под хипноза не си спомнят преживяванията си, свързани с временна смърт. Хората в състояние на дълбок транс са в състояние да опишат какъв е животът след окончател­ната физическа смърт.

Какви са приликите в припомнянето на живото след смъртта между хора, разказващи за своите извънтелесни преживявания в резултат на временна физическа травма, и пациент под хипноза, които си спомня за своята смърт в предишен живот?- И в двата случая хората разказват как кръжат по странен начин около своите тела, как се опитват да докоснат твърдите предмети, които се дематериализират пред очите им. И в двата случая те споде­лят, че не успяват в опитите си да разговарят с живите, които не им отговарят. И в двете състояния те имат чувството, че се отдалечават от мястото, където са умре­ли, и че по-скоро се отпускат и изпитват любопитство, а не страх.
Всички тези хора разказват, че около тях се долавяло едно еуфорично чувство на свобода и просветление. Някои от моите пациенти виждат искряща белота, която изцяло ги обгръща в момента на смъртта, докато други отбелязват, че светлината е отдалечена от тъмното пространство, през което се движат. Това явление често се окачествява като ефекта на тунела и е станало широко известно сред обществото.
Вторият ми случай ще ни отведе още по-нататък в преживяванията, свързани със смъртта. Тук пациентът е около 60-годишен мъж, който ми описва събитията около неговата смърт като млада жена на име Сали, която е била убита от индианци от племето Киова по време на атака срещу дилижанс през 1866 г. Въпреки че този и предишният случай се отнасят до преживявания, свързани със смъртта от техните най-скорошни предиш­ни прераждания, конкретната историческа дата на смъртта няма никакво специално значение, тъй като действието се е развило наскоро. Не откривам никакви значителни разлики между древността и съвремието що се отнася до картинното припомняне на духовния свят или качеството на научените уроци.

Трябва да отбележа също така, че обикновеният пациент в транс притежава необичайна способност да насочва всичките си усилия към дати и географски мес­тоположения от множество предишни животи. Това важи дори за по-ранните периоди от човешката цивилизация, когато националните граници и наименования на места са били различни от днешните. Спомените за предишни имена, дати и местоположения може понякога да се връщат по-трудно, но описанията за завръщането в духовния свят и за живота в този свят винаги са ярки.

следва...