Хроники на астрологията Храмът на Урания: изкуството на традиционната астрология ·

 

Танцът на планетите със Слънцето: Как видимостта определя силата им в хороскопа

Ако сте мислели, че позицията на планетите в домовете е единственото, което определя тяхната сила в хороскопа, то древните имат изненада за вас. Съществува друг, също толкова фундаментален фактор - хелиакалният цикъл на планетата, или отношението й със Слънцето. Този цикъл е свързан с нещо, което древните астролози са могли да наблюдават директно с очите си: дали планетата е видима на небето и кога точно се появява - преди изгрев на изток, след залез на запад или високо в нощното небе. Двама титани на античната астрономия - Гемин от Родос (1 век пр.н.е.) и Клавдий Птолемей (2 век сл.н.е.), са оставили строги астрономически описания на този цикъл. Техните съвременници астролози като Ветий Валенс, Доротей от Сидон, Павел от Александрия и Реторий от Египет са предложили по-свободни интерпретации, но същността остава непроменена: видимостта на планетата означава сила.

Плавният танц на външните планети

Танцът на външните планети (Марс, Юпитер и Сатурн) около Слънцето, се характеризира с дълги, плавни движения и можем да го оприличим на танцът класически суинг. Трите планети се движат по-бавно от Слънцето и по тази причина то ги настига, изпреварва и задминава. Техните хелиакални цикли си приличат, затова нека използваме Юпитер за пример:

Фаза на невидимост - изгаряне в слънчевите лъчи. Представете си, че Юпитер е в точен съвпад със Слънцето. Юпитер, а и останалите планети, са видими както всички останали звезди на небето. Древните са ги различавали само по вида на движението им, но са считали всички тях за звезди (както и си изглеждат гледани с просто око). Слънцето се движи по-бързо и от деня следващ точния съвпад започва да се отдалечава от планетата, т.е. да отива по-напред в зодиака, да изпреварва. Но дори когато разстоянието между тях нараства, Юпитер остава невидим - погълнат от ослепителната светлина на Слънцето. В интервала от приблизително 17 градуса преди и след Слънцето, планетата е невидима. Не можете да я видите нито нощем, нито при изгрев, нито при залез. Тя е там, на небето, но е “под лъчите” - или дори ако е прекалено близо, древните го определят като "изгаряне" (от лат. combustio). Това е най-окаяното състояние на всяка планета, в което тя няма никаква сила. Тя е като актьор, заслепен от прожекторите - присъства, но не може да изиграе ролята си или дори болен човек на легло, изгорен от жарта на лъчите.

Фаза на източна видимост - зората на силата. И ето че идва първата магическа сутрин, когато на около 17 градуса преди Слънцето (в по-ранен градус на зодиака), точно преди изгрев, на източния хоризонт за пръв път се появява Юпитер. Това е неговия хелиакален изгрев - първата видимост. Древните са наричали това положение “източно” (от латинското orientalis, което е превод на гръцкото анатоликос (ἀνατολικός) - означаващо "свързано с изгрева". От този момент нататък, всяка сутрин, Юпитер ще бъде видим все по-високо на небето при изгрев. Слънцето продължава да се отдалечава от него, а Юпитер се издига все по-рано и по-рано преди зората. Този период продължава до момента, в който планетата спре движението си и стане ретроградна. Това се случва, когато е разположена на около 120 градуса преди Слънцето. Тази точка се нарича “първа станция”. През целия този интервал - от 17 градуса до приблизително 120 градуса преди Слънцето, планетата се намира в своята най-силна фаза! Тя е видима на изток предхождаща изгрева, ярка и мощна.

Фаза на ретроградност - скритата сила. След първата станция, Юпитер продължава да се движи назад (ретроградно). Слънцето напредва все повече. На около 163 градуса преди Слънцето идва последната сутрин, когато Юпитер може да бъде видян на източния хоризонт - това е последната източна видимост. След това планетата влиза в странна фаза, наречена период на съкратен преход. Тя все още е видима, но само високо в нощното небе - не можете да я видите нито когато изгрява на изток, нито когато залязва на запад. Планетата преминава през точната опозиция (180 градуса) със Слънцето и продължава ретроградно към втората станция на около 120 градуса след Слънцето. Малко преди да я достигне, на около 163 градуса след Слънцето, идва друг магически момент: за първи път Юпитер се появява на западния хоризонт при залез! Това е първата западна видимост. Ретроградната фаза, в интервала от първа до втора станция, се счита за фаза със средна, междинна сила.

Фаза на западна видимост - залезът на силата. След втората станция на около 120 градуса след Слънцето, планетата обръща движението си в директно и продължава да бъде видима всяка вечер, залязвайки на западния хоризонт след Слънцето. Сега тя е западна (от латинското occidentalis, превод на гръцкото дутикос (δυτικός) - означаващо "свързано със залеза". Но Слънцето се движи по-бързо и неумолимо настига Юпитер. Идва вечерта, когато планетата е на около 17 градуса след Слънцето и залязва толкова близо до него, че е едва видима и то само за няколко минути, наречено “последна западна видимост” или “хелиакален залез” - т.е. залез, скриване в лъчите на Слънцето. След това планетата отново се губи в слънчевите лъчи, започва фазата на невидимост и цикълът започва отначало. Западната фаза - от втора станция до последна видимост на 17 градуса след Слънцето, се счита за слабата фаза на външните планети.

Бързият танц на вътрешните планети

Танцът на вътрешните планети (Меркурий и Венера) около Слънцето, се характеризира с бързи, резки промени и преходи, и можем да го оприличим на фокстрот. Двете планети се никога не се отдалечават много от Слънцето - максималната елонгация на Меркурий е 28 градуса, а на Венера 48 градуса. Те се движат със скорост близка до тази на Слънцето, понякога по-бавно - тогава Слънцето ги изпреварва, понякога по-бързо и те гонят Слънцето. Интересното е, че при тях логиката на силата е наобратно. Най-силни са, когато са западни, средни по сила, когато са източни, по-слаби при горен съвпад със Слънцето и напълно без сила при долен съвпад, когато освен всичко друго са и ретроградни.

Тази обърната логика е донесла много дебати в древността и различни астролози са я тълкували по различен начин.Като обяснение защо логиката на силата при Меркурий и Венера е наобратна, е фактът, че имат различен хелиакален цикъл от външните планети. Вътрешните планети имат 2 съвпада със Слънцето и те се различава по своята характеристика - горният съвпад трае по-кратко и единствено тогава планетата не е ретроградна. Докато долният съвпад е по-продължителен и тогава планетата е ретроградна.

Луната и вълната на живота

При Луната нещата са по-прости и интуитивни: нарастващата Луна (от новолуние до пълнолуние) е по-силна, докато намаляващата Луна (от пълнолуние до новолуние) е по-слаба. Новолунието е когато Луната е невидима, т.е. фаза без сила, а пълнолунието - обратно, фаза на достигане на максимум на силата, след което тя започва да спада. Цикълът на Луната и Слънцето е най-важният цикъл в астрологията, а тяхното движение, което дори древните наричат “танц на светилата” можем да сравним с планините, регулярни и бързи движения на елегантния валс.

Сила е количество, не качество

И сега идва ключовото разбиране, което всеки трябва да помни: силата на планетата показва колко много от качествата си ще прояви тя в живота на родения, но не показва дали тези качества ще са добри или лоши. Нека използваме примерите от древните текстове:

Представете си Юпитер - планетата, която традиционно символизира мъдростта, благополучието и децата. Ако Юпитер е силен в хороскопа и управлява дома на децата, то е вероятно да донесе повече деца - ще даде повече от добрите неща, които Юпитер може да предложи, ще прояви качествата си в по-голяма степен и множество. Но ако Юпитер е слаб, ще донесе по-малко деца или никакви, няма да може да прояви толкова много от възможностите си, ще даде по-малко от благата, които обикновено носи.

А сега обърнете внимание на Сатурн - планета, свързана с ограничения, трудности и изпитания. Слабият Сатурн (но не увреден или без достойнство, просто слаб по сила невидим и в падащ дом като 3ти). Тогава ще донесе по-малко нещастия, ще бъде по-малко способен да създава хаос в живота и ще прояви по-малко суровост. Но силният Сатурн в лошо положение - това вече е катастрофа! Представете си Сатурн, който е много силен (видим, източен, в ъглов дом), но същевременно е злотворен и увреден (наранен от Марс, в нощна карта, в знак без достойнство - Овен, Лъв, Рак). Тогава той ще има огромна сила да проявява качествата си, но тези качества ще са разрушителни.

Формулата е проста: Много сила х Много зло = Голям проблем.

Ето защо древните астролози правят ясно разграничение между: силна и слаба планета (количествен показател за колко много), благотворна и злотворна планета (качествен показател за полезна или вредна изява в живота).

Видимостта на планетата, описана в тази статия, казва колко силно тя ще звучи в симфонията на вашия живот. Но дали ще свири хармонична мелодия или фалшиви акорди, това зависи от други фактори, които облагородяват или влошават природата й. Когато гледате хороскопа си, не забравяйте да погледнете и към положението на планетата спрямо Слънцето - видима ли е тя, кога се появява - на изток при зората или на запад при залеза? Танцът на планетите със Слънцето е не само красива астрономическа реалност, но и ключ към разбирането на тяхната сила в хороскопа.