Майкъл Нютън - "Пътят на душите" Врата към духовният свят / част 3

 

ВРАТА   КЪМ   ДУХОВНИЯ   СВЯТ

Хиляди години народът на Месопотамия е вярвал, че вратите за влизане и излизане от рая лежат в проти­воположните краища на голямата крива на Млечния път, наричана Реката на душите. След смъртта душите тряб­вало да изчакат изгряващия вход на Стрелеца и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни. Прераж­дането на Земята можело да се осъществи само по време на пролетното равноденствие при изгряването на Близ­наци на тяхното нощно небе.
Моите пациенти ми разказват, че на практика пре­селението на душата е много по-лесно. Ефектът на туне­ла, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък.
В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариа­ции. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче, промеждутъ­кът от време за достигане на този коридор е незначите­лен, след като душата напусне Земята. Ето и наблюде­нията на друг индивид върху това духовно местополо­жение:

Случай З

Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Зе­мята. Разкажи ми какво се случва с теб.
П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел.
Д-р Н: Опиши ми този тунел.
П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край.
Д-р Н: Добре, какво става след това?
П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, откол­кото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентът спира.)
Д-р Н: Продължавай.
П: Някой отпред ме вика...
Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва.
П: Кръгът от светлина става много широк и... изли­зам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея.
Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота?
П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете...
Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа?
П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз...
Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продъл­жаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай.
П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват.
Д-р Н: Изпитваш ли чувство на сигурност, или си малко изплашена?
П: Не съм изплашена. Когато бях в тунела, бях по-... объркана. Да, чувствам се сигурно... Долавям мис­лите, които достигат до мен... внимание... загриже­ност. Странно е, но около мен има едно разбиране за това коя точно съм аз и защо сега съм тук.
Д-р Н: Виждаш ли около себе си някакво доказател­ство за това?
П: (тихо) Не, долавям го... навсякъде цари хармония на мисълта.
Д-р Н: Спомена за субстанции, подобни на облак, около теб веднага след като си напуснала тунела. Ти в небето над Земята ли си?
П: (пауза) Не, не е това, но изглежда, че плувам през облакоподобна материя, която е различна от Земя­та.
Д-р Н: Можеш ли изобщо да видиш Земята? Тя под теб ли е?
П: Може би, но не съм я виждала, откакто излязох от тунела.
Д-р Н: Усещаш ли се още свързана със Земята, може би чрез друго измерение?
П: Възможно е - да. В ума ми Земята изглежда близо... и аз все още се чувствам свързана със Земя­та... но знам, че съм в друго пространство.
Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш за сегашното си местоположение?
П: Все още е малко... тъмно... но вече излизам от тук.

Тази пациентка, която беше преведена през прежи­вяванията, свързани със смъртта и тунела, продължава необезпокоявана да се приспособява душевно към ней­ното безтелесно състояние, докато се придвижва навът­ре в духовния свят. След известна първоначална неси­гурност, нейните първи предадени впечатления отразя­ват едно привлекателно усещане за благополучие. Това чувство е общо за всичките ми пациенти.

След като минат тунела, нашите души вече са пре­минали първата врата от своето пътешествие в духовния свят. Повечето сега напълно осъзнават, че не са умрели наистина, а просто са се освободили от бремето на едно земно тяло, което е умряло. С това осъзнаване идва и приемането на различните степени в зависимост от душата. Някои пациенти възприемат тази среда с посто­янно удивление, докато други ми предават какво виждат по-балистично. До голяма степен това зависи от тяхна­та относителна зрялост и от преживяванията през пос­ледния им живот. Най-често срещаната реакция, която съм наблюдавал, е въздишка на облекчение, последвана от нещо от рода на: "О, прекрасно, аз съм си отново у дома в това красиво място."

Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела, че много от опи­саното тук остава неизяснено, когато те се насочат към своите духовни местоназначения. Това са "професиона­листите" и по мое мнение те са ограничено малцинство на Земята. Обикновената душа не се движи толкова бързо, а някои са и много нерешителни. Ако изключим редките случаи на силно обезпокоени души, които се борят да останат свързани с техните мъртви тела, смя­там, че по-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават привързани към обк­ръжението на Земята дълго след смъртта.

Повечето от моите пациенти разказват, че когато излязат през изхода на тунела, нещата още известно време остават смътни. Мисля, че това се дължи на плътността на най-близкото астрално ниво, заобикаля­що Земята, наречено от теософите Ката1оЬа. Следва­щият случай описва това пространство от гледна точка на един по-аналитичен пациент. Душата на този индивид демонстрира значителна наблюдателна проницател­ност по отношение на форма, цветове и вибриращи нива. Обикновено такива картинни физически описания на мои пациенти проникват по-надълбоко в духовния свят, след като те свикнат със средата.

следва...